Кадър от „The Wicker Tree“

Изключително много харесваме класиката „The Wicker Man“ (1973) на Робин Харди – за нас това е не само добре написан, но и отлично режисиран филм, който заслужено устоява на времето. Още не сме гледали продължението му „The Wicker Tree“ (2011), но очакваме да се разочароваме, тъй като отзивите за него са крайно негативни. Въпреки това, с удоволствие научихме, че мaй се задава и трета част на езическия хорър.

Финалът на тази замислена като трилогия поредица носи заглавието „The Wrath Of The Gods“ и в момента набира средства чрез т. нар. crowd-sourcing (в Indiegogo има тонове подробности и концепции). Вижте промо-видеото:

…което изглежда не дотам убедително – най-малкото заради напредналата възраст на Харди и липсата на по-агресивен подход в презентацията. Харесва ни идеята за намесата на скандинавската митология в комбинация с твърде любимия ни стиймпънк. He сме съвсем сигурни обаче доколко е обещаващ фактът, че за задвижването на проекта са необходими подозрително скромни бюджетни изисквания (нужни са скромните 200 хил. долара). Нито претрупано зрелище очакваме, нито бутафорен евтинджос, така че дано пропорциите на продукцията бъдат правилно преценени.

Макар да не бързаме да се палим по новината, в общи линии сме с положителна нагласа. 3a cъжаление обаче, ако „The Wrath Of The Gods“ бъде реализиран, ще е първият във франчайза без участието на легендата сър Кристофър Лий, който наскоро почина. Искрено се надяваме заглавието все пак да се случи, както и да бъде най-малкото сносно за гледане… пък и сме убедени, че какъвто и да е резултатът, ще е в пъти по-смислен от кошмарния римейк „Грешникът“ на Нийл ЛаБют с Никълъс Кейдж и Елън Бърстин.

„Not the bees!“, indeed.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Очаквам скоро кампания за да се направи „Дюн“ на Ходоровски 🙂 Документалният филм от 2013 показа какъв интерес има към този „митичен“ проект

  2. „Дюн“ на Ходоровски е велик именно защото не е направен – не че нямаше да е як или най-малкото интересен филм, а защото идеализираният му ореол на нереализиран проект-мечта с годините се е превърнал в толкова епична легенда, че каквото и да се заснеме, няма да отговори на очакванията и фантазията на киноманите и библиофилите, а и ще отнеме бая от митологичния му статус.