Отвътре навън / Inside Out

Joy is all we need… and colorful memories
от на 2015-06-21
 

Отвътре навън

Всичко започва с едно копче. И една свръхработлива, неизтощима, всеотдайна, завладавща и заразяваща Радост. Тя всъщност е главният разказвач, герой и двигател на най-новия филм на Пит Доктър и Pixar, за който си знаехме, че ще бъде супер-интересно приключение. Пред очите на първата емоция, появила се в „главнокомандването” на момиченцето Райли, се оформя първият прекрасен спомен и постепенно ни се разкрива чудната, направо магична фабрика за спомени, сънища и въображение, която действа безотказно у всеки от нас. Основните спомени създават най-важните „острови” в съзнанието – на семейството, на забавленията, на честността, на приятелството, а постепенно на помощ в управлението на вътрешния космос се включват още четирима „главни” герои-емоции – Тъга, Отврат, Страх и Бяс лют. Точно тези петимата, направлявани от Радост, трябва да помогнат на 11-годишната Райли, когато с мама и татко се премества от любимия им дом в средния Запад в Сан Франциско.

Предстоят първи ден в новото училище, изпитания на ледената пързалка с любимия хокей и разни други проблематичности, които се случват с Райли най-вече защото Тъгата не може да се стърпи да не бърника из спомените и по нещастно стечение на обстоятелствата тя и Радост изведнъж се оказват в лабиринта на дълготрайната памет, далеч от „главнокомандването”. И можете да бъдете сигурни – приключенията из увеселителния парк на въображението, в студиата за създаване на сънища, слизането в тъмницата на подсъзнанието и пропастта на забвението са увлекателни, поучителни и забавни както много други истории, създадени през годините от творческите екипи на Pixar.

Пит Доктър споделя, че е искал да направи филм за порастването на собствената си дъщеря, но всъщност се е получила история за техните отношения. Наблюденията върху порастването са в основата на чаровната приказка, като част от „събитията” в нея са директни асоциации с неща, които са се случили в живота на режисьора. Според първоначалната идея на авторите – в писането на сценария се включва и сърежисьора на филма Роналдо дел Кармен, и още двама творци, различните емоции е трябвало да бъдат около 27 (!), но това се оказва сложно за реализиране предизвикателство. Едни от последните емоции, които са отпаднали преди да се утвърди финалната петица, са Изненадата, Гордостта и Доверието. Този път аниматорите са само 45 души, което е половината на екипите в предишните филми на студиото. Още една интересна подробност е решението за визията на емоциите – те изглеждат като съставени от частици, които всъщност се движат, вибрират и създават впечатлението за кондензирана енергия.

При все че всички споделят колко трудна и продължителна се е оказала работата по „Отвътре навън” (назовете ни един анимационен филм, който да е направен с такъв мащаб – и да е бил реализиран бързо и лесно!), целият творчески екип е въодушевен и развълнуван от резултата. Гласовете на емоциите са поверени на отлични актьори, които работят най-вече в телевизионни проекти – Ейми Полър (Радост), Филис Смит (Тъга), Бил Хейдър (Страх), Минди Кейлинг (Отврат), Луис Блек (Бяс лют), малката Райли говори с гласа на Кейтлин Диас, а Даян Лейн и Кайл Маклоклън са родителите на момиченцето. Професионалното озвучаване на български език е на ниво и колкото и да предпочитаме да слушаме подобни филми в оригинал, все пак е важно да се държи сметка за аудиторията – малките зрители влизат въодушевени на кино, певицата Мария Илиева изпълва с подобаващ ентусиазъм ролята на Радост, а и останалите актьори създават чаровни персонажи с гласовете си.

Най-странното в случая е реацията на публиката – определено децата между 8 и 11-12 години (защото 13-годишните не ходят на такива филми, в главите им вече е задействан онзи бутон, който е все още с неясна функция в страхотното ъпгрейтнато табло за управление в „главнокомандването”…) остават замислени след филма и липсва познатото обсъждане на любими или интересни моменти за запомняне. За по-малките дори и този приключенски курс по психология май е доста сложен за разбиране и остават леко объркани и дори малко стреснати от филма. В него наистина има няколко страховити моменти, за които е добре малчуганите да бъдат подготвени – архетипният образ на Клоуна може би е най-незабавния детайл във филма, който обаче може да „проговори” много на майки, татковци и други възрастни в киносалона. А последните думи на чаровния Бингбонг – въображаемият отдавнашен приятел на Райли, който помага до последно на Радост и Тъга да се върнат в „главнокомандването”, са може би най-тъжното нещо, което съм виждала във филм за деца в последните десет години – Пит Доктър споделя, че актьорът Ричард Кинг плаче в студиото, докато записва „Отведи я на Луната вместо мен, Радост!”…

Страхотната палитра от емоции, с които разполагаме, за да рисуваме реалността, се превръща в супер-вдъхновение за неизтощимите аниматори от Pixar. Те отново са успели да спазят традицията – в „Отвътре навън” има достатъчно забавни и поучителни намигвания към аудиторията от възрастни, която неизбежно ще види филма заедно с малките зрители. Има и едни определени моменти в повечето техни творби, когато съчетанието между кадър, музика и кулминация в историята изличава границата между реалностите. И точно тогава малката Радост в главата ми подскача от удоволствие, че сме отишли на кино!

коментари
 
Отговорете »

 
  • HC
    2015-06-21 at 15:45

    Не съм сигурен дали поради емоционални причини (още не мога да си изкарам от главата една друга история) или просто защото не беше точно мой тип, филмът не ми хареса толкова много, колкото предишните неща на Пиксар (изключваме последните 3 години). Като цяло подобни алегории трудно ми се харесват: например Her, Ex-Machina… Филмът наистина беше като пъстър сън, и отново предлагаше по нещо за малки и големи. Определено е добре да видим Пиксар отново да разработват оригинални идеи. Макар и да не беше шедьовър в моите очи, все пак го препоръчвам на всички.

    Отговор

  • marina
    2015-06-21 at 19:43

    Не мога да преценя за каква възрастова група е подходящ. Хем не е за деца, хем не е и за големи. Някак балансът между веселото и тъжното беше нарушен. Прекалено много депресия. Децата в салона бяха определено отегчени на моменти и питаха „кога ще свърши“. Филмът им се стори прекалено протяжен.

    Отговор

  • mike28
    2015-06-21 at 21:37

    че си постна мнението от форума на форплей

    Палци горе за дублажа, начело с Мария Илиева, изкефих се, че повечето надписчета също бяха на български.
    Филм за съзряването. Силната сюжетна основа и добрите диалози са нещата, които липсват във филмите на пиксар от „Играта на играчките 3“, този път за моя радост присъстват. Анимацията също глези окото, особено тази на емоциите. Фантастичен е начинът, по които са пресъздали какво става в главицата на малката Райли – да кажа, че е с много фантазия, ще е прекалено меко. Няма да ви отегчавам с факти, като колко души са участвали над проекта, какво е подтикало режисьорът да направи филма и т.н., които лесно може да видите в IMDb.
    Трудно ми е да преценя дали филмът ми хареса или не, вероятно ще ми трябват още гледания, за да му дам крайната си оценка. Едва ли мога да го нарека забавен, категорично не е смешен, емоционален – определено (имаше една страхотно-тъжна сцена, която със сигурност ми бръкна в душичката). И все пак ми се струва, че пиксарци се връщат към добрите си дни.
    Дечурлигата около мен определено не бяха впечатлени от филма, по-малките още към 15-20 мин. започнаха да питат кога ще свърши. Май това му е най-големият проблем – просто не знае към коя аудитория е прицелен.

    Отговор

  • Анита
    2015-06-21 at 23:42

    Перфектен.
    Най-добрият на Пиксар от Играта на играчките 3 насам. Плаках и се смях.
    6.5-годишното няма забележки също.

    Отговор

  • Алексндър Рангелов СнаЛ
    2015-06-22 at 16:29

    Чудесно филмче. С Надежда си прекархме екстра. Притесних се че не е за нея(5.5) ама го хареса. Имам нехаресване на Мария Илиева, ама се справя прекрасно като Радост. И се смях и плаках. Малко де. Браво за ревюто Светли.

    Отговор

  • 2015-06-22 at 18:33

    И на мен филмът ми хареса – чудесен е! Особено втората половина. :) И въпреки огромната ми любов към Ейми Полър и тоталното ми безразличие към Мария Илиева, трябва да призная, че българката наистина се справя доста добре.

    Отговор

  • Мина
    2016-09-20 at 14:30

    Това е филм, който никога няма да забравя. Филм за всеки – за големи и малки. За малките действа подсъзнателно. А за големите – които имат очи, уши и сърца. Възхищавам се на авторите на филма, за идеята и начина на представяне.

    Отговор

Коментирайте