Джурасик свят / Jurassic World

Safety not guaranteed
от на 2015-06-12
 

Джурасик Свят - ревю

Мечтата на милиардера Джон Хамънд се сбъдва 22 години след неговия пръв (гръмко провалил се) опит да създаде увеселителен парк с праисторически експонати. Макар блянът за „Джурасик парк“ да се оказва мегаломанска и опасна илюзия, населявана предимно от циркови бълхи, внушителният проект за далеч по-импозантния „Джурасик свят“ има всички изгледи да се превърне в успех – под формата на скъп, експресен и гарантиращ невероятни спомени билет към епоха на отдавна загинали първични видове, управлявали хранителната верига на планетата ни в продължение на 150 милиона години. Епоха, която днес, още 65 милиона години по-късно, се възражда под формата на ултимативен мезозойски „Дисниленд“. Въпреки че самият Хамънд е вън от играта, компанията му „ИнДжен“ намира нов живот чрез корпорацията „Мазрани“, която открива своя „Джурасик свят“ без да щади средства. Модернизиран до крайност, претъпкан с интерактивни екстри и позволяващ на посетителите да се доближат максимално до доскоро изчезналите, но върнати към живот допотопни създания, атракционът влиза в действие, Джими Фалън замества Ричард Кайли, а машината за пари заработва на пълни обороти… докато на ръководното тяло не му щуква гениалната идея да възроди първоначалния интерес към своята златна мина, генерирайки в лабораториите си истинско Франкенщайново изчадие.

Welcome to Jurassic Park!

Завръщането на клонираните динозаври и на техните събратя повече от десет години се намира в т. нар. development hell, напук феноменалния триумф на първия „Джурасик парк“ (1993), последван от разочароващия художествено, но също впечатляващ финансово „Изгубеният свят: Джурасик парк“ (1997), който пък от своя страна води до творчески безсилния и все пак прилично доходоносен „Джурасик парк III“ (2001) – първите два, дело на единствения режисьор в историята на киното (Стивън Спилбърг), който еднолично и неоспоримо може да обедини в кариерата си чистия и често проправящ нови пътища мейнстрийм подход с първокласния и изтънчен кинематографичен език, а третият – сътворен от може би най-незначителния Спилбъргов wannabe, докоснал все пак някакъв компромисен блокбастър статус (Джо Джонстън, който насъска слонове и маймуни срещу Робин Уилямс в „Джуманджи“). След този спад във вдъхновението, а и в приходите, мотивацията на Universal Pictures секва до такава степен, че да попилеят cyма ти пари и енергия в разработването на различни варианти за четвърта част, но без реално да одобрят каквото и да е. Само че един ден на холивудския хоризонт изниква независимият кинаджия Колин Тревъроу.

„Изгубеният свят: Джурасик парк“

Тревъроу предлага с дебюта си „Безопасността не е гарантирана“ скромна, посвоему оригинална история, разчитаща главно на персонажите си, а и на абсурдно малък бюджет (750 000 долара, избити убедително с приход от над 4 млн. долара). Дали основно заради това или поради някакви неведоми масонски причини Тревъроу грабва вниманието на Спилбърг и на 10-ти април миналата година 37-годишният (по онова време) ентусиаст извиква „Снимки!“ и стартира началото на снимачния период на „Джурасик свят“. Със спорадични ъпдейти в туитър от самия Тревъроу, а и с плавно начената, но агресивно ескалирала впоследствие маркетингова кампания, суперпродукцията, струваща плашещите 150 млн. долара, дебютира не само с напомпани очаквания и грандиозно нетърпение, но и с рекорден за поредицата боксофис през първия си уикенд. При все касовите постъпления и преобладаващо одобрителните отзиви, новата „юрска“ разходка из коридорите на екранното зрелище задоволи сериозен процент от киноманите, но не беше достатъчно находчива, за да спечели всички на своя страна (цел, която и без това би била безсмислена и безплодна).

Стан Уинстън

Още при подготовката си Тревъроу решава да събере заедно някои от най-ключовите ветерани, работили през годините по предните части – дизайнери, аниматори, консултанти, сценографи, специалисти по аниматроника, а локациите пак ситуират екипа на задължителните Хавайски острови. След яркия Дийн Кънди, мрачния Януш Камински и безличната Шели Джонсън имаме оператор (Джон Шварцман), който предлага визия с по-студени и наситени тонове, допринасящи за строгата, стилна и независима индивидуалност на „Джурасик свят“. На практика колкото и каквото да се посочи, свързано с техническите качества, доминиращата оценка вероятно ще е (почти) обективно положителна. Тъжна trivia: третото продължение на „Джурасик парк“ обаче е първото отсъствие на гиганта Стан Уинстън, който след кончината си през 2008 г. остави един по-еднообразен и скучен Холивуд.

Това, в което филм като „Джурасик свят“ не само не успява, а и едва ли някой друг филм би успял (особено ако е вече част от добре оформен и корпоративно изцеден франчайз) е реализирането на концептуална и нa F/X-иновативност – елементи, така присъщи за първия филм. Неизбежната баналност в изграждането предимно на стереотипни герои с добре позната характеристика е нещо, което не само се очаква (от зрителите), но и се изисква (от продуцентите); немислимо е за продукция от такъв мащаб и с толкова широк таргет да се впуска в рисков, експериментален подход.  Затова и Тревъроу не бива да бъде обвиняван в предсказуемост, а напротив: по-скоро трябва да бъде похвален, че въпреки необходимостта от поместването в установения шаблон, той все пак достига завидни аудио-визуални висини, особено с епизоди, които напълно спонтанно те карат да се почувстваш отново хлапе, макар и сами по себе си да са съпроводени от задължителното déjà vu: примерно първата панорамна разходка из парка, малко след пристигането на Исла Нублар, обиколката с жиросферата и последвалата битка между свирепия и неподвластен на опитомяване Indominus Rex и бронирания анкилозавър, както и епичния финален сблъсък, в който кръвожадният хибрид е нападнат едновременно от тиранозавър, велоцираптор и мозазавър. Да не говорим, че още с откриващия кадър режисьорът заявява непоколебимите си намерения да ни върне назад във времето, но без изцяло да повтаря предходниците си – кадърът илюстрира въпросните намерения чрез новоизлюпен и невиждан звяр, треперещ от нетърпение да напусне черупката си и да се развилнее. С втората сцена пък на зрителя му става ясно, че пред очите му се развива история, дело на разказвач, пределно наясно с работния материал, озовал се в ръцете му – тя служи като коментар, но и като ирония: гълъбът, който в ролята си на истински динозавърски наследник крачи гордо из снега, може да бъде възприет като символ едновременно на древен геном и на находчива еволюционна адаптация. Взимайки предвид всичко това, честно би било да се признае старанието на Тревъроу, както и огромното му желание да засвидетелства уважението си към Спилбърг – не просто като повтори, но и като доразвие традициите (традиции, които навремето прекрасно пресъздадоха сюжетното, идейно и художествено наследство на покойния Майкъл Крайтън).

Майкъл Крайтън

Първата половина на „Джурасик свят“ е заредена с пищен ретро-уют, изпълнен с провокация към детското… и към чувството за почуда и любопитство, за знания и приключение – основните ингредиенти на „Джурасик парк“ и може би есенцията на онази страна от творческото съзнание на Спилбърг, която отказва да скъса с детството и го насърчава да продължи търсенията си в света на възрастните. (Леко отклонение: подчертаваме „онази страна“, тъй като другата, по-тъмната, е типична за по-песимистичните му и жестоки филми, в които невинността е прекъсната от ужасите на действителността – тип „Списъкът на Шиндлер“ и „Мюнхен“, но понякога двете страни се сливат в поразяваща дихотомия, като че ли най-ярко илюстрирана със заглавия като „Изкуствен интелект“ и „Война на световете“; това се усещаше фрагментарно и в „Изгубеният свят: Джурасик парк“. Край на отклонението.) Втората половина обаче съвсем съзнателно, дори отривисто се отделя от всичко това и се превръща изцяло във версията на Тревъроу за хаоса, който би настъпил при инцидент с подобни параметри… а резултатът е спорен. От повърхностния, някак първосигнален милитаризъм на Вик Хоскинс, изигран по инерция от Винсънт Д‘Онофрио, през набраздения от прекален, дисбалансиран и все по-слабо работещ в услуга на действието хумор до наивните фабулни решения – в крайна сметка имаме един грандиозен като размах и ужасно забавен като ефект завършек, който може и на изходно ниво да удовлетворява, но тук-таме се доближава до фриволната, твърде самоиронична конюнктурност на двойката и тройката. С последното обаче не бива да се създава грешно впечатление: „Джурасик свят“ има достатъчно качества, за да се нареди на второ място сред общо четирите излезли до момента дино-авантюри, пък и в него няма нетърпимо скандални и компрометиращи изцепки като сцената с гимнастиката или тази със съня, в който мяркаме говорещ раптор; тук нещата са в далеч по-поносима форма.

„Джурасик парк III“

Като базисен недостатък изпъква диалогът, както и съмнителното развитие на част от образите, но за разлика от нетърпимото семейство Кърби в предния филм, тук героите са осезаемо по-симпатични. Крис Прат, който пое към един консенсусно легитимен имидж на харизматичен мъжкар (тип Харисън Форд може би?) посредством Оуън Грейди още по-уверено се отдалечи от Анди Дуайър (трансформация, начената още с Питър Куил в „Пазители на галактиката“). За сметка на него кифленският кариеризъм на Брайс Далас Хауърд (като Клеър Диъринг) дотолкова принизява персонажа й още в началото, че дори когато тя решава да вземе нещата в свои ръце, все така изглежда несериозно. Хлапетата, тъй задължителни за поредицата, тук са истинска кастинг находка: Ник Робинсън е нахаканият и сърдит келеш Зак, а Тай Симпкинс е емоционалният зубър Грей, който знае наизуст не само имената на животните в парка, но и нуклеотидните бази на ДНК. Ролите им са изиграни чудесно и са не просто крачки, а цял скок напред в сравнение с покъртително досадната Кели (Ванеса Лий Честър от „Изгубеният свят: Джурасик парк“) и невръстния Джон Рамбо с мутиращ глас Ерик (Тревор Морган) от „Джурасик парк III”; Сипкис е в пъти по-кадърен и от брата и сестрата в единицата, изиграни от иначе нелошия Джоузеф Мазело и дразнещата Ариана Ричардс. Второстепенните пълнежи не впечатляват, а по-скоро пречат – за съжаление това важи и за Джейк Джонсън, който като пиян келнер залита между нескопосаната клоунада и откровената пародия. Неприятна изненада е и Ирфан Кан като индийски Хамънд с остър акцент – неговият Саймън Мазрани е виновен за някои от най-преиграните и преувеличени прояви в „Джурасик свят“; като негов противовес обаче Б. Д. Уонг е отлична препратка не само към началото на цялата епопея на „ИнДжен“, но и към едно от най-значимите послания на Крайтън: силата да създаваш може да те заслепи, дори поквари. Попадение е, че Тревъроу е изобразил гениалния д-р Хенри Ву като марионетка на собствените му амбиции и го е деноминирал морално – по този начин изпървом революционната и обещаваща компания „ИнДжен“ се трансформира в грозен, мутирал наследник на един от своите най-безскрупулни съперници: „БиоСин“, които в лицето на Луис Доджсън повече от две десетилетия по-рано се опитаха да похитят ембрионите от „Джурасик парк“ за своите користни цели.

Стивън Спилбърг

Ще е престъпление, ако не споменем и реверансите – дребни през повечето време, почти незабележими намигвания към предните филми, примерно стадото със спринтиращи галимимуси, холограмата на дилофозавъра, епизодичната поява на г-н ДНК и умиращия апатозавър, който ни подсеща за болния трицератопс от оригинала. Конската доза носталгия веднага преобръща филмовия ти метаболизъм с посещението на част от персонажите в стария парк, където виждаш директни сцени и реквизит от класиката на Спилбърг. Адекватен, но и рядък пример за правилно приложен хумор: докато точиш ухилено лиги, когато в кадър влиза лентата с надпис „Когато динозаврите владееха Земята“, изведнъж превръщането на този артефакт във факла действа като рационално опомняне – миналото и настоящето са две напълно различни плоскости и каквото за едни може да бъде съкровен спомен, за други не е нищо повече от  подръчен способ за оцеляване (чудесен, донякъде тъжен коментар и върху целия франчайз, както и върху сантименталните претенции на по-пуритански настроената публика). Тревъроу беше обещал да не обръща много (даже изобщо) внимание на продълженията, но дори жалкото включване на Джонстън не остава подминато – когато тиранозавърът минава с яростно форсиране през скелета на спинозавъра, разбивайки го на парчета, колцина от по-яростните фенове сигурно ще се почувстват овъзмездени заради изхода от чудовищния двубой на Исла Сорна, завършил със смъртта на тираничния крал на джунглата; сега обаче кралят връща трона си и дори завършващият кадър на „Джурасик свят“ не пропуска да ни го натърти (да не говорим, че това не само е същият вид, но е и същият екземпляр от първия филм – белезите от срещата му с рапторите още личат). Черешката на тортата, разбира се, е Майкъл Джакино, който смело допълва музиката на Джон Уилямс със свои собствени композиции, но и с инкорпориране на някои от най-познатите ни Уилямсови теми, включително и от „Изгубеният свят: Джурасик парк“.

„Джурасик свят“

Нека обаче не се лъжем: колкото и проникновена фабула, колкото и дързък подход в креативността, колкото и бомбастичен CGI да имаш, всичко това си остава зареден с бонуси камуфлаж, отвъд който дебне най-важното: динозаврите. „Джурасик свят“ може и да не изпълва оптимално посочените в предното изречение условия за величие, но с отривисто въодушевление населява филмовата си среда със „страшни гущери“. Може би най-дебатиран ще си остане хибридният антагонист, който противно на негативната ни нагласа върши точно това, за което е предвиден: да сее разруха, смърт и страх. Тревъроу е заимствал както от вече многократно споменатия Спилбърг, така и от имена като Питър Джаксън (чертите леко напомнят на ръбатия Vastatosaurus Rex) и Джеймс Камерън (ако някой не е забелязал агресивния, почти нагъл цитат от христоматийния „Пришълците“, нека напусне този сайт… сега). Неконтролируемият и стихиен Indominus Rex по всяка вероятност е повлиян и от мимикриращите карнотаври, които са сред няколкото основни заплахи в романа „Изгубеният свят“ на Крайтън, като има и други дребни детайли от книгите, които откриваме при Тревъроу – един от тях е мотивът, че клонингите могат да се ползват за военни цели. В този ред на мисли контролираните раптори също бяха концепция, на която се гледаше скептично, но с разгръщането на сценария това някак не дразни, а работи. Друг труден за пренебрегване нюанс е елегантното „връзване на гащи“, с което е оправдано разминаването между палеонтологичните данни с дизайна на динозаврите в парка: самият Ву изтъква, че при изолирането на техния геном празнините в него са били запълвани с генетичен материал от други организми (да не забравяме, че жабешките сегменти бяха причина за спонтанната смяна на пола в „Джурасик парк“). Последното уточнение помага да разсеем съмнението, че гледаме своеобразна анти-ГМО кампания, закодирана в мутрата на неестествения Indominus Rex – подобна гледна точка ще е търсене на теле под вола… или чисто и просто логически парадокс. Всъщност гибелта на мелеза, дело на обединените усилия на няколко други също генно манипулирани същества, в действителност символизира възстановяването на нарушеното равновесие в една нова и аклиматизираща се екосистема, изправена пред сериозната заплаха от бедствие, което не се спира пред нищо и постоянно търси нови жертви. Тревъроу своего рода потвърждава този анализ, тъй като за него синтетичният злодей е метафора на алчността и консумеризма, които следват не своите нужди, а своите капризи.

Welcome to Jurassic World!

Теглейки чертата, сметките ни под нея са увенчани с плюс и претърпените загуби от целия този процес на възкресение не са достатъчно сериозни, за да мрънкаме прекомерно. Когато Клеър пуска тиранозавъра от клетката му, размахала добре познатия ни фалшфеер, всичко си идва по местата и ти помага да си дадеш сметка, че голямото чакане си е струвало. След безспорния и обективно ненадминат тазгодишен кино лидер на адреналиновото зрелище „Лудия Макс: Пътят на яростта“, далеч по-смислен от четиритактовия високоскоростен кич „Бързи и яростни 7“, в пъти по-инспириран спрямо контекста си от разочароващия „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ и оставящ широко отворени врати за евентуално пето издание на Крайтъновата диномания, „Джурасик свят“ е от събитията на сезона – предимно като чисто забавление и със страхотно оркестриран екшън, но и отчасти като носталгичен трип към миналото. Може „животът да е намерил пътя“ по думите на все така натрапчиво липсващия ни Иън Малкълм (истината е, че Джеф Голдблум перманентно ни липсва в която и да е роля), но е намерил и много нови изразни средства, тръгвайки по този път. В конкретния случай някои от тях може и да не работят както трябва, но повечето са в изправност.

7/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • legrandelf
    2015-06-12 at 13:31

    На вниманието на всички фенбойчета – ето така трябва да пишете ревюта на филмите, за които бихте си дали шибаното ДНК, за да го вплетат към останалите нуклеотидните бази, съставящи перфектната нишка на безсмъртни във времето кино класики!

    😀

    Олсо, НЕМА ДА НАПУСКАМ САЙТА, веднага да ми кажеш препратката към „Пришълци“ каква е? Явно верно съм си цъкнал телефона във възможно най-неправилния момент… а беше само един път 😀

    Отговор

  • Дринов
    2015-06-12 at 13:38

    @legrandelf
    Ми, взимай си бележки как трябва да постъпиш с (пишеш за) новия „Тернинатор“!

    И никой нищо няма да ти казва, щом си гледаш телефона! :(

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-12 at 13:38

    Как бе – ти даже реагира на сцената, ако не бъркам? Сцената с последователно изгасващите по мониторите жизнени показатели на военния squad, който беше тръгнал да озаптява индоминуса? Само чаках Рипли отнейде да се появи в контролната зала и да започне да нарежда.

    Отговор

  • legrandelf
    2015-06-12 at 13:53

    Дааа… бе аз имам свойството да не запомням всички детайли (от едно гледане), но това беше силно 😉 Но си спомням, че тогава най-вече следях отделните heart beats на командосите, за да видя дали ще има излагация в стила на „Прометей“ – където всичките бяха еднакви 😀

    Отговор

  • legrandelf
    2015-06-12 at 13:53

    @Дринов,

    Разликата между това ревю и бъдещия ми текст за Терминатор „Фил Колинс“ Дженесис ще е в това, че АЗ ЩЕ ОПЛЮЯ ЛАЙНОТО! 😀

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-12 at 14:02

    Аз се надявам да ти/ни хареса. :) Би било яко, ако все пак се окаже нелош, въпреки крайния ми песимизъм на този етап.

    Отговор

  • MadMax
    2015-06-12 at 14:08

    Терминатора ще се окаже по-лош отколкото си мислим :(

    Отговор

  • Анита
    2015-06-12 at 14:46

    Подзаглавието е култ.
    Иначе оценката ми за филма е същата (и със сравнително сходни аргументи).

    Отговор

  • heinrich
    2015-06-12 at 18:04

    Новия терминатор ще е шибан, но не шедовър а май шибана олигофрения.. казал съм го и преди в една предна новина, че филма ще е шльокавица между първите три филма…
    и ще си е ебало майата…..
    Колкото до този, каот го гледам ще кажа мнение… :)

    Отговор

  • stealth
    2015-06-12 at 21:28

    Всичкото хубаво, само дето очаквах, че препратката към Aliens ще е:
    „I say we take off and nuke the entire site from orbit. It’s the only way to be sure.“
    Жалко, че не беше :(

    Малко щедра 7-ца, според мен, но като за филм тип „още от същото“ са се справили повече от прилично.

    Отговор

  • Анита
    2015-06-12 at 23:28

    Абе, адски е трудно да го направиш тоя филм.
    Има недостатъци, да, но можеше да е директно застрелване в крака.

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 00:20

    @UZUMAKI-Благой някой си…
    Ти си пълен кретен!
    Не се обиждай, но по бутафорно ревю не бях чел до сега и наистина те съжалявам пич. Това все едно е като есе на пъпчив първокурсник по тема „Вижте ме, колко думи знам…ни нищо не разбирам, от това за което говоря“. Пълен шит и безсмислени препратки към велики режисьори и филми.Сега се връщам от киното и само мога да кажа, че филма е напълно фен-бойски „направен“ -да направен за тези, които искат отново това да видят и нищо повече..Стартиращият рейтинг на премиерната му дата само може да ме радва в IMDB 7.8 с в доматите 6.7/10 е пълен дизастър както се и очакваше./Май-никой не позна рейтинга/ И за това е време Спилбърг да се завърне на своето си място, а не да пробутва своите си марионетки да снимат.Една финална битка не оправя нещата с мутанта и всеки го знае. Но по принцип самият материал като цяло си носи тези обречени на неуспехи елементи и никой не би го направил, та дори и да се нарича Спилбърг – то се видя с първия „така нар. класика“ и още повече в последвалата негова лична втора част. Още тогава Крайтън се опасявал, че никой не би могъл да реализира това велико нещо, което е написал с първата си книга /невероятна/ и както съм казал преди – никой не би уловил идеята и атмосферата на това, което е искал да пресъздаде. Филма си е своево-достойно продължение и дори 3-ката е на същото високо ниво на жестокост и реализъм, а предишните Спилбъркови са прелюдията.Но и те не уловиха великият Крайтъносвски дух-субект на идеята.Това е печалният факт. Затова и след всяка серия ще се повтаря същото, независимо от напредъка на визуалните технологии. И ако някой не знае просто за информация, когато великия евреин заснема първата част го прави дистанционно и от разстояние, защото е бил много зает да си заснеме еврейската „велика“ история „Списъка на Шиндлер“ и изобщо не му е било до изкусуряване на някакъв си филм за динозаври.А то пък взело че станал най-касовия за онова време, докато не засне Кемерън своя Титаник.Заснет е реално именно от първия му асистент режисьор. В началото дори Дж. Камерън е искал да заснеме новелата на Крайтън, но студията не са искали по простата причина, че Кемерановата версия е щяла да бъде с много насилие. Дори Уорнър е искал Тим Бъртън да го заснеме,Колумбия -Ричарт Донър, а Фокс и искал Джо Данте, на Юниверсал е закупил правата върху книгата и е избрал евреина. Това е положението.Съдба! А можеше да излезе уникален филм още от първата част. А сега ни се представят блюткави парк-разходки…Мисля, че титани в киното и визионери като Кемерън и Бъртън биха се справили доста по добре от самото начало.

    Това ревю си го заври в задника и не разправяй как те е обхванала носталгията.Цялата поредица си е пълен шит. Всички ние искаме да видим много кръв и битки на всякакви динозаври.А не само 5 минути прах в очите.А от безценния Крайтъновски материал можеше да излезе уникално нещо. Като се замисля единствено по силите за заснемането на такъв мащабен филм е не да го дават на посредствени режисьорчета-марионетки, като този Тревъроу,/това го видяхме още в първия, заснет от помощника на евреина/ които дори не знаят за какво става на въпрос, а на такива визионери като Камерън, делТоро,П.Джаксън. Това което правят поне не е блюткаво и слъзливо, а груба реалност. Реално бях изненадан от новата Годзила на Г.Едуардс – невероятна визия и мрак.Е така се прави филм за чудовища ако не знаете.А т-Рекса ако не е дай известното, то тогава направете подобаваща версия на това, което всички ние зритерите искаме да видим .Амин.

    п.п Не се напъвай да пишеш повече за такива филми.Не ти отива, особено като видях ОТНОВО прехласването към бозата „Лудия Макс: Пътят на яростта“ – нема отърване от тази боза леле. Ти лягаш и ставаш това бе. Как може да пишеш за филм с толкова по голяна визия и енергия вложена и да ми разправяш, че „Лудия Макс: Пътят на яростта“ е „безспорния и обективно ненадминат тазгодишен кино лидер на адреналиновото зрелище „-цитат-шит.

    п.п Всяка прилика и лично съпричастие са съвсем случайни в този неистов отрязък от моето съзнание продиктуван от тази пародия на ревю и понеже съм вече на 2 бири наздраве за гледалите филма. Заслужава си преживяването!То и това е целта мисля…на киното.

    Отговор

  • xxXxx
    2015-06-13 at 01:02

    Satyr73 – А според теб кой от таз годишните филми, излезли до момента, надминава „Лудия Макс: Пътят на яростта“ ? Внимавай, въпросът е подвеждащ, от отговора ти зависи дали и ти ще се причислиш до „пълен кретен“ !

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 01:28

    Реално никога не ме интересувал нечий рейтинг било то IMDB или домати:рейтинга е в моето аз и това което аз оценявам и виждам. Та по тази точка филма който, ще го бие все още не е излязъл и се нарича:Star Wars: Episode VII – The Force Awakens
    Да се надяваме всички. А от излезлите няма такъв досега за 2015г.

    Отговор

  • Cptain Planet
    2015-06-13 at 02:06

    Satyr73, когато предположих, че 73 е коефициентът ти на интелигентност, явно съм те надценил. Ти си най-простото парче, на което съм попадал в родното интернет пространство. Честно! Малоумен си!

    Иначе филмът не съм го гледал – ще споделя мнение, когато го направя.

    Отговор

  • Пешо (SciFi.bg)
    2015-06-13 at 02:23

    Сатире, за мен досега Лудия Макс е филмът не само на годината, но и на десетилетието. И въпреки че в това ревю се споменава, че да се опиташ да се харесаш на всички е безсмислено начинание, Лудия Макс стига доста близо до реализирането му. Така че да, няма да има отърване скоро време. Поне докато излезе следващият Луд Макс…

    Колкото до Джурасик свят и ревюто – на същото мнение съм като масата – като за още от същото, не е никак зле. Може би прекомерният анализ е малко излишен – това е просто филмче за забавление с динозаври и не е нужно да се задълбава. Персонажите си спазват строго рамките на категориите, но те не са важни, защото функцията им е да ги гледаме как бягат от динозаврите и евентуално да ни пука за тях колкото да им стискаме палци да не умрат. Самите динозаври са добре направени, екшънът и ефектите са на задоволително ниво – не е чак за „уау“, но си струва билета за кино.

    Отговор

  • 2015-06-13 at 08:18

    O! Боже! Господи! Пак ли ще се занимаваме с плювни и простотии?!

    Satyr73, всичко хубаво, дразнят те филма и Благой, и да кажем, че си прав по отношение на качествата им и тези на „Лудия Макс“, но кажи ми, че не си сериозен за това с „еврейчето“, и че първият му асистент режисьор му е заснел „Джурасик парк“!?!
    И да разбирам ли, че едно от изискванията да си кино-визионер е да не си евреин? Само питам.

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 11:04

    Дринов, не си ме разбрал човек. Нито имам лоши чувства към Благой или който и да е тук – просто споря и изказвам мнение.Това че така го казвам не мисля че Благой или които и да е /а и ти сам го каза преди това/ да не се връзва и засяга на лична основа.
    Относно „еврейчето“: Ами не че съм привърженик на расистки и семитски или най-малко конспиративни идеи, ако това имаш предвид.Просто така си говоря.И най-малко пък подценявам таланта на Спилбърг. Геният си е гений -вари го печи го.
    О колкото за заснемането на първия Джурасик парк -да това е самата истина. И понеже си го спомням много добре когато излезе 93 и беше голям фурор и по телевизията говореха и тогава се разбра това, че Спилбърг е работил основно чрез много скъпа видео-конферентна връзка с ILM и с помоща на Лукас / който е надзиравал на място/ е реално създаден филма в пост-продуктовото му време от негов заместник. Говори се че това е именно неговият по това време първи есистент-режисьор- Joe Johnston. Джонстън не е кой да е и именно за това Спилбърг го поверява на него – като неразделна част от Лукасовото ILM е носител дори на Оскар за визуални ефекти art director visual effects и затова когато Спилбърг се отказва да заснеме 3-тото продължение, явно разочарован от Второто си, го поверява на своя верен art director visual effects т.е. общият им ина Лукас. Този човек е работил и по всичките Star Wars, Willow и много други. С една дума не е случаен избор. И затова когато преди е само помагал в сянка с наставлениея и Лукас зад гърба му да го надзирава, то вече в 3-ката си поема режисурата официално. А ако си спомняте офанзивата и слуховете преди да се почне тази част, кой беше пак първия избор? Явно някой не си е подготвил домашното. Ето и инфото в нета, защото не обичам да говоря празни приказки:

    Steven Spielberg began work on this film in Poland while Jurassic Park (1993) was in post-production. He worked on that film via satellite, with assistance from his pal ILM George Lucas.
    Steven Spielberg left the editing on Jurassic Park (1993) for two weeks so he could start shooting Schindler’s List in Poland.
    When Steven Spielberg was dividing time between Schindler’s List and Jurassic Park (1993), he was in contact with ILM four times a week via satellite. He described the extra workload as „a bipolar experience, with every ounce of intuition on Schindler’s List and every ounce of craft on Jurassic Park“. He rented two satellite channels through a Polish television station (for $1.5 million a week), keeping them open at all times. He downloaded from Hollywood each day the visuals on one and the sound through the other. He then spent his evenings and weekends working on them with video equipment.

    Сполай пичове и ако някой съм засегнал да не се корка – аз не от лошо!

    Отговор

  • Mad Max
    2015-06-13 at 12:23

    Спах, събудих се, изсрах се и ми просветна изведнъж, че „Satyr“ всъщност е производно на звучното прабългарско име със селскостопански акцент „Сотир“ и благородният нечифтокопитен бозайник с очарователна мека и еластична зурла – „тапир“. Тази информация сама по себе си не би трябвало да означава нищо, освен ако не илюстрираше по зашеметяващ възприятията начин характеристиките на „гладката“ и „последователна“ мисъл на този палав интернет вагабонтин Satyr73 😀

    п.п.: искам да кажа, че с горното си прозрение не искам да обидя никого, нито че имам някаква органическа нетърпимост към идиоти … аз просто така си говоря :)

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 12:46

    @Mad Max
    хахаха :)

    Отговор

  • Дринов
    2015-06-13 at 13:08

    Ама, човек, виж какво си написал горе:
    „…Когато великия евреин заснема първата част го прави дистанционно и от разстояние… Заснет е реално именно от първия му асистент режисьор…“
    Това е доста по-различно, от казаното в английския текст, който си постнал после. Няма нужда да споменаваме, че има разлика между снимачен период и постпродукция, нали? Мисля, че по това спор не може да има. И в случая не става въпрос Спилбърг да е метнал монтажа на филма на Джонстън, а единствено за специални ефекти, работата по които е отнемала адски много време – дърпа си готовите неща по каналите и дава нареждания на хората какво да доизкусуряват. Няма нищо нередно в това и не означава, че е някой друг му е свършил работата. Адски много режисьори работят така с ефектите, включително и любимият ти визионер Питър Джаксън.

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 15:40

    :) Ясно ми е какво е пост-продукция, но основната ми мисъл бе, че Спилбъргчо не му е дремело толкова за динозавърските работи по онова време, защото е имал по-важна идея – заснемането на Холокоста. Това ми е мисълта. Просто се е махнал в края да монтажа, естествено като е надзиравал от Полша. Днешинте филми имат снимачен пердиод доста кратък и после следва една дълга пост-продукция и монтаж, реклами та свят да ти се завие. Вие сами сте писали в новините преди тази серия 4-тата, кой бе първият избраник на Спилбърг отново за режисьор – отново Джонстън.Не съм ли прав?

    Относно любимия ми визионер Питър Даксън, а ми да велик е и го е показал с малкото си филми с което се е захванал и е натрупал повече кинти от всичките филми, мисля на Спилбърг взети заедно. Още повече,, че той е лично откритие на еврейна. Като се вземе единствената по рода си възможно близка до духа на „Властелина“ екранизация. Единствения дръзнал да го реализира и да е уникален за всички времена филм. Да вземем близкия до Джурасик филм направен невероятно и заснето великия вече покойник Andrew Lesnie /уникален оператор/ – Кинг Конг и невероятната визия и динозавърско представяне. Създател на Weta Digital – Weta Workshop – работили по филми като Прометей,Власталина“ Новата „Годзила и много други. Въвеждането на 48 кадъра в новия Хобит е реално революция в киното, каквато направи през 2009г Аватар с представянето на 3D визуализацията. 48 кадъра в секунда бе хвален от Джеймс Камерън формат по време на CinemaCon миналата година по време на продължителна негова презентация. Режисьорът сподели, че е вероятно да снима продълженията на „Аватар“ в дори още по-бърз формат – 60 кадъра в секунда.

    Киностандартът в продължение на повече от 80 години е 24 кадъра в секунда, заради което трайна промяна в това би предизвикала и съвсем нова ера в киното.

    Джаксън казва, че по-големият брой кадри в секунда могат да направят киното много по-атрактивно, особено в 3D, тъй като са „много по-нежни към очите“. Според него двуизмерните филми с 48 кадъра в секунда също изглеждат фантастично.

    Това са пионерите в киното.

    Отговор

  • Riddick
    2015-06-13 at 16:09

    има – нема 12 часа не беше говорил за евреи.
    Как го мразя тоя евреин, вместо в газовата камера, ми е натрапил такива ужасТни спомени от деЦвото, като Е.Т. като Инди, гореспоменатия ужасен и доста недостоверен Юрски парк……… линч за Спилбърг.

    П.П. докато сме на еврейска тематика…..САМО СЛАВИЯ……..чакам сега и фекалчелситу да мъцне нещо

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 16:20

    @Riddick 06/13/2015 at 16:09

    има – нема 12 часа не беше говорил за евреи.
    ==================================================

    Хахахах спука ме от смях бре…Не бе обичам си кривогледчо с очилцата и все такива филми да прави и да ни радва за напред…

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 16:43

    Director: Rian Johnson
    Writers: Rian Johnson (screenplay), George Lucas (characters)

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-13 at 16:43

    Star Wars: Episode VIII (2017)

    Отговор

  • pavel717
    2015-06-13 at 21:40

    „След яркия Дийн Кънди, мрачния Януш Камински и безличната Шели Джонсън “

    Не, че нещо …ама Шели Джонсън е по-скоро безлиЧЕН,
    отколкото безлиЧНА …

    Отговор

  • Дринов
    2015-06-14 at 03:46

    @Satyr73
    Както кажеш, човек, аз се предавам! :)

    П.П. Страх ме е да попитам, ама това за Райън Джонсън защо го пускаш, та чак и на няколко места?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-14 at 12:48

    Забележката за Шели Джонсън е доста уместна – прекалил съм с „Туин Пийкс“. :)

    PS Satyr73, ти си нов биологичен вид бе: неграмотен хибрид между олигофрен и клоун.

    Отговор

  • heinrich
    2015-06-14 at 20:06

    Аз пък не мога да ви се начудя на акъла…………. :)

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-14 at 22:49

    @Дринов
    Просто не видях дали сте отразили новината, че това е бъдещият режисьор на Епизод 8 :) или съм просто пропуснал, за което се извинявам.
    И си останал с грешното впечатление, че филма не ми хареса/динозавърския :)/, дори сега се връщам от втори път и то с хлапето ми – разби ни главите! Малкия на два пъти да се напикае от страх /само на 6 1/2 е, ама ги знае всичките по имена, аз дори не ги знам така видовете динозаври/ то не бе затискане на ушите, затваряне на очите и само викаше „Тати, много як филм, нали още има?!

    Профанската забележка на явно интелектуално и емоционално ограниченият индивид Благой /uzumaki/, не смятам да коментирам…

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-14 at 23:27

    @Дринов
    Малкия е панта като баща си :) и много обича киното…
    http://s10.postimg.org/vay9ryd61/11390329_1030286006983288_394129584282558696_n.jpg

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-14 at 23:42

    Аз пък смятам да те коментирам отново: толкова си космически тъп и смешен, че сериозно съм притеснен за хлапето ти.

    Отговор

  • Riddick
    2015-06-14 at 23:52

    бро, докато Сатъра мисли оригинален отговор, да те питам за още едно филмче / ми като не сте си направилИ форум/

    Филма пак е от онова време, силно повлиян от Пришълецът.
    Главния герой беше баунти хънтър, пък получи сигнал от някаква база, където някакво чудовище трепеше хората. Като ги убие, те се превръщаха в някаква едноклетъчна пихтия и то ги ядеше.
    Помня и някаква докторка, според момчешкия ми разсъдък – турбо яка мацка, главния герой я онождаше. Тя подлъгана от интелекта на елиъна, се опита да комуникира с него, и той подавайки си пипалото, уж да пише на клавиатурата, я нашиши……общо взето това помня

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-15 at 00:28

    Eбаси, това вече не се сещам какво е, но съм и леко пийнал, че съм на сватба в Равно поле 😀 Тука има голф бе…

    Отговор

  • Дринов
    2015-06-15 at 01:32

    @Satyr73
    Отразявали сме я – Райън Джонсън е един от любимите ми режисьори.
    А в разговора ни до момента не съм взимал по внимание дали ти харесва „Джурасик свят“ или не. За мен е без значение, ама хубаво, що ти допада. :)

    Готино детенце! 😉

    Отговор

  • Анита
    2015-06-15 at 10:16

    Сатир,
    верно не си много с акъла си. Има си причина рейтингът на филма да е C (не се препоръчва до 12-годишна възраст). В САЩ – PG-13.
    От личен опит съм наясно, че децата на тази възраст декламират на латински имената на всички видове динозаври, но това не е филм за 6-годишни деца.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-15 at 10:45

    Agreed. Дай линк към твоето ревю, ако е светнало вече онлайн?

    Отговор

  • stealth
    2015-06-15 at 10:50

    Филмът си е точно предназначен за деца. Залата, където го гледах аз, беше детска градина с 4-5 възрастни за цвят. То за това ще има и финансов успех.

    Отговор

  • 2015-06-15 at 10:56

    Само 39% от зрителите на филма в Щатите са били под 25-годишна възраст.

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-15 at 13:17

    @Анита
    Ауууу не бях се сетил за PG-13 рейтинга и не трябваше да го водя на кино ли според теб? Хахаха смешно изказване. Той сина ми ги гледа всичките 3 серии и то със слушалки и на тъмно :)
    А това му бе най-голямото изживяване до сега. А и киното бе пълно с деца придружени с родители – да това е условието при PG-13 – Все пак не е R – нали? Та то си е филм за деца…:)

    Отговор

  • Riddick
    2015-06-15 at 13:21

    хахахахаха със слушалки и на тъмно…..това ако не е брейнуош.

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-15 at 15:41

    Едно нещо ми е много интересно ,когато чета коментарите ви.Наистина тук, като че ли има само няколко човека 5-7, които сякаш влизат и коментиран, четат в този сайт. Все едни и същи хора пишат и когато някой им каже нещо различно /извън затвореното ви кръгче/ почвате да го плюете,“той бил боклук, тъпо парче…и така на татък. Не мисля, че прави чест на такива коментатори да се отнасят към чужди мнения…!
    Мисля ,Дринов, че доста от хората тук превръщат сайта ви просто в един много елементарен, съдейки по изказванията ви, голям Чат канал.Което е много тъпо и сваря нивото на сайта.
    Не върви добре написани и издържани ревюта и наравно с тях, авторите да плюят и се подиграват остроумничейки с други посетители четящи тек и влизайки тук. Поне ги глобявай с по 1 бира на всяка псувня или обида към посетител :))

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-15 at 15:48

    Анита е скромна, затова аз ще й пусна ревюто: http://www.segabg.com/article.php?id=755481 :)

    Отговор

  • Indominus Rex
    2015-06-15 at 16:27

    Грешни пари ти плащат Анита в СЕГА, ако всичките ти ревюта са такива лайна…Можеш ли да ми кажеш що ще рече това твое изречение – „Той е динамичен и мащабен, но му липсва монументалната интимност на Спилбърговата работа.“ От извода на това ревю не знам дали да ходя да си давам кинтите или не?!

    Отговор

  • Riddick
    2015-06-15 at 16:33

    @Рекси, омбре, дали не си под влияние на скротума?
    С него винаги е смях, ама що така с рогата влизаш на Анита?
    Аз не съм чел и двете ревюта все още, искам първо да си гледам филма, ама ти щом на ревюто разчиташ да те навие да си дадеш парите за кино, и на двама ни е ясно, че ще го „замунднеш“

    Отговор

  • Indominus Rex
    2015-06-15 at 17:13

    Напротив Riddick ! Още в петък го врътнах с пакет пуканки…И никъв сротум не ми влияе…Оня наистина е смешник и реално е опасно да пиеш вода едновременно и да му четеш олигофрениите за филмите, защото има реална опасност да се задавиш от захлас.
    Извинявам се на дамата Анита, аз не с лошо, ама ревюто е много някак си „четете ме ама нищо не казвам“. Разбирам, че от едно ревю не би трябвало да има груби и очеизваждащи „Спойлери“, щото как ще ги накарат да ходят на кинце. Ама с това монотонно ревю и аз не бих отишъл…

    Отговор

  • Indominus Rex
    2015-06-15 at 17:14

    Обаче то ме пълни отвсякъде „Само кретен може да вземе царствения Т-Рекс и да го принизи до безличен третостепенен хайванин, но Тревъроу е успял да постигне немислимото, поздравления. Не че нещо, но дори тиранозаврите в „Кинг Конг” на Питър Джаксън бяха по-зрелищни и страховити, а онова е тъпотия отпреди десет години. Настоящият филм прилича повече на романтично-патетичен микс между „Синята бездна” и „Реликвата”. Хората анатемосваха „Годзила” на Емерих, че имитира „Джурасик парк”, но „Джурасик свят” безспорно имитира „Годзила” и то не по self-referential начин, както в края на „Изгубения свят”, а съвсем инфантилно. И точно като новата „Годзила” на Едуардс, сега бившите антагонисти и човекоядци са вече отявлени хуманисти и спасители на еко-равновесието. /puke/ Тежката ми дума е, че „Джурасик свят” е импотентен адвенчър, предвиден за пубери с фосилизирани мозъци, а цялата „магия”, която юрската атракция е имала някога, е безвъзвратно загубена.“

    Отговор

  • WaNKeR
    2015-06-16 at 00:15

    От личен опит съм наясно, че децата на тази възраст декламират на латински имената на всички видове динозаври, но това не е филм за 6-годишни деца.

    Ако майка ми не ме беше завела 93-та на първия(когато бях точно на 6 и пак с PG-13), щях да съм и вечно и завинаги безусловно сърдит.

    Отговор

  • Onyx Gecko
    2015-06-16 at 01:33

    Ako Satyr всъщност се е снимал с баща си, това би ни дало много отговори.

    Отговор

  • Пламен
    2015-06-16 at 09:46

    Нов кандидат за най-глупав филм на годината. Достойно заема дупката, която М. Бей е оствил това лято.

    Отговор

  • Satyr73
    2015-06-16 at 10:31

    200 милиона/САЩ/ 500 WW за 3 дни – е това е нещо голяма бре! Не си спомнян Титаник и Аватар как стартираха, но този Джурасик ще удари всичко. То е като вълна зрителския интере.

    От два пъти гледане и от три дена анализ върху това което видях мога да кажа няколко неща за филма. Наистина подцених Тревъроу и продукцията в начало т.е. нямах големи очаквания. Но като истински фен на поредицата не може човек да не се развълнува от това което са сътворили визуално и емоционално. Първоначално като се отърси човек от фен-емоционалното съпреживяване като цяло продукцията е на страшно високо ниво.На сценарийно ниво нищо ново като цяло, но самото представяне на идеята е доста добре направена и тук се вижда една нишка, която не присъстваше в предишните епизоди – съвместната борба срещу чуждото във вида – Мутанта-хибрид, който застрашава всички видове хора и себеподобните си. И цитирайки Благой /не бих могъл да го кажа по-добре признавам…/
    „Всъщност гибелта на мелеза, дело на обединените усилия на няколко други също генно манипулирани същества, в действителност символизира възстановяването на нарушеното равновесие в една нова и аклиматизираща се екосистема, изправена пред сериозната заплаха от бедствие, което не се спира пред нищо и постоянно търси нови жертви. Тревъроу своего рода потвърждава този анализ, тъй като за него синтетичният злодей е метафора на алчността и консумеризма, които следват не своите нужди, а своите капризи.“
    Уникално представен нюанс и възвръщане на на баланса в така и така вече нарушената същност на природата. Имаше момента наистина, от които човек настръхва и забравя, че това е кино, а е просто там.Първата среща на героя на Chris Pratt обливайки се с бензина и неистовият страх изразен на лицето му.И то на човек опитомил другите страшилища – велосирапторите. Тънкият момент, в който той вижда че вече не може да разчита на своите верни“кучета/ опитомените раптори/ и е изправен пред нещо неистово и ужасяващи всичко. Но момента, в който героинята на Bryce Dallas Howard /Дъщерята на небезизвестния режисьр-продуцент Рон Хауард/ отваря вратата на титаничният оригинален Rex настръхваш от усещането на потърсената неистова помощ от нещо, което до сега всичко е ужасявало. Сякаш бе възможна дружба с това чудовище и потърсена негова помощ в борбата с новото невиждано същество всяващо ужас и смърт по пътя си.Запалването на факлата и бавното отваряне на бронираната врата и гърленото ръмжене на тиранина вътре те кара да настръхнеш до мозъка на костите си. Уникални момент. И финалната сцена с завличането на Indominus Rex от Mosasaurus бе апотеоза на обединените от всички сили към елиминирате на новата ужасяваща опасност. Титанична завършваща битка безспорно.

    Безспорно Питър Даксън навремето бе избрал в своя Кинг Конг да ни предсави един нов до сега невиждан титан /най-огромното от всичките Rex семейство/ – Vastatosaurus Rex

    http://i.imgur.com/LzdKqjo.gif

    Но трябва да признаем и Джонстън ни изненада приятно с неговия – Spinosaurus и представената ни битка с Rex-a. И досега си остава най-добрата направена.

    http://vignette1.wikia.nocookie.net/walkingwith/images/a/aa/SpinosaurusInfobox.png/revision/latest?cb=20131217214946

    Но уникалната идея в самият сценарий идва с внасянето на новия невиждан мутант – Indominus Rex – кръстоската между класическият Rex и геноми от велосираптор – сътворено невиждано по жестокост творение с най-хищническият вид.

    Отговор

  • UNOTASHAKI
    2015-06-20 at 23:16

    decka raost

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-21 at 00:47

    След второ гледане: оценката ми се бетонира. Филмът е чудесен entertainment… пък и се забeлязват доста детайли (примерно книгата на Иън Малкълм се мярка поне 3 пъти в кадър). Подредбата ми е 1, 4, 2 и 3.

    PS „The first park was legit!“

    Отговор

  • Алигатор Нерон
    2015-06-21 at 15:24

    уноташаки, що просто не се пишеш „пенев“

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-06-21 at 16:41

    C тези двамата сме гледали приблизително един и същ филм:

    https://www.youtube.com/watch?v=DpViCcA_qGo :)

    Отговор

  • chappie
    2015-06-22 at 07:01

    този хибрид динозавър е много як

    Отговор

  • Papa Joe
    2015-07-12 at 02:35

    Досетих се бе-тук повечето сте тролове ,на които им се плаща от разни филмови къщи да хвалите разни боклучави бози.Джурасик свят е скапан и Холивуд тази година максимално се излага,като единствено Лудия Макс измива срама донякъде.Автора на ревюто да се застреля-особено как ме вбеси хвалейки мега досадните и излишни пубери.Ето пък моето ревю:
    Гледам Джурасик свят и се чудя на какво се дължат тези бокс офис рекорди,които счупи?( може би на това че блокбастърите се рекламират прекалено и наистина интересните филми са забутани в ъгъла на програмирането с цел кеш на макс)Филмът е близо до биологичен отпадък от застаряваща рептилия.Диалогът в първите 50 минути е писан от американски третокласник,страдащ от различни умствени девиации.Актьорите са там очевидно ,за да бъдат изяждани периодически и може би затова играта им е под всякаква критика.Почти всички динозаври са безинтересни вкл.толкова прехвалената Индоминус Рекс-да женска е злодейката и баш сега е в пубертета и след като е изяла сестра си( хормонално разстройство ,какво да правиш)е решила , че след като очевидно няма да има чифтосване ,трябва да омете всичко живо,което мърда и не мърда.

    Отговор

  • Papa Joe
    2015-07-12 at 02:39

    Продължение:Филмът ще получи твърдо 1 по десетобалната система,заради това че Индоминус Рекс неизвестно как не успя да изяде двамата досадни тийнейджъри.Докога Холивуд ще прави филмите ,,семейни“ и няма да допуска в блокбастърите убийства на деца, красиви актриси и семейства.При малко по реалистичен сериал тийнейджърчетата нямаше да надбягат архи динозавърката и да се спасят скачайки в смешния водопад.Ало аланколооу нали Индоминус имаше гени и на сепия,пък не плува?Тоя филм става от сцена на сцена по тъп.Двамата главни герои спират да погалят умираща бронтозавърка в най-безсмислената сантиментална сцена на годината.Хептен заприличаха на извадени от анимационна хорър версия на Семейство Флинтстоун с пародийни елементи.Избягалите птеродактили не нанасят достатъчно поражения сред смотаните туристи, и да тийнейджърчетата пак се измъкнаха.Глупавият собственик пък се самоуби пилотирайки хеликоптер, очевидно неспособен да го управлява…и откога червенокосата мацка се научи да стреля ?От сцена на сцена Джурасик свят става все по глупав,а края не се вижда.

    Отговор

  • Papa Joe
    2015-07-12 at 02:43

    Финал:Определено двамата смотани тийнейджъра са родени с късмет.Оцеляха и след третата атака,този път на уж обучените и контролирани раптори.Някой да ми даде телефоните им, за да ми кажат числата от тотото:) А патетичните сцени продължават .,,Все някой трябва да остане“-не мерси аз пък решавам да не оставам на остров,пълен с праисторически влечуги-въпрос на логика.Винсънт Д’ Онофрио след чудесното си изпълнение като Кингпин в Нетфликс сериите Деърдевил тук се гърчи в актьорска немощ.Виновен е сценарият или тлъстият хонорар.Добре ,че един от рапторите( или беше рапторки) го ликвидира и му спести мизерията,та да запомня и тъпите им имена.Финалната сцена е като по кратка версия на бой от Трансформърс,само дето почти не се вижда кой кого и хапе.и бинго за 4ти или 5ти път тийнейджърчетата оцеляха.и как лелка им надбяга Тиранозавъра с 10 сантиметрови токчета?загадка..не ни лишиха и от сантименталната сцена със събиране на семейството и зачатъка на любовно обяснение В едно изречение:.Джурасик свят е обвит в станиол боклук,от която и да е ера.

    Отговор

  • Papa Joe
    2015-07-12 at 13:22

    и мили мад макс Сотир не е равностойно на тапир ,а идва от старогръцки и ще рече Сотер-Спасител.Първоначално епитет на различни божества и елинистически царе след това се приема единствено за епитет на Иисус Христос -нашият Бог и Спасител.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-07-12 at 17:32

    Щом е епитет за фентъзи хипито Джийзъс, значи тапир си е съвсем в реда на нещата.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2015-08-29 at 14:16

    Майка ти е доста интересна.

    Отговор

  • TTT
    2016-01-17 at 23:50

    Аз чак сега го гледах, и въпреки че не беше зле в някои отношения, през цялото време долавях някаква такава „Майкъл Бей“-стилистика (например някои твърде клиширани, мързеливи и лишени от смислова дълбочина решения по отношение на кадрите)… И като проверих в нета – той операторът бил работил по няколко от нещата на Бей. Като се добави към това и режисьорът, в когото има хляб, но и има още много хляб да изяде, докато (евентуално) доближи Спилбърг… Да, „Джурасик свят“ може да бъде по някои показатели на второ място в поредицата, но за мен поне е доста, доста далеч като филм от първия.

    В тази връзка, за пореден път се убедих, че някои от филмите на Спилбърг може да страдат, да речем, от недоизпипан сценарий, или от някакви други недостатъци, но по отношение на чисто визуалния разказ, на въплътеното в кадровите решения визуално мислене, Спилбърг е един от големите гении на киното. И това мнение ми се затвърди още повече, когато повторно гледах Bridge of Spies. Филмът определено има кусури, но и в него си личи майсторството на Спилбърг така да заснеме сцената, че да извлече колкото се може повече смисъл само с камерата (а не както при по-слабите режисьори да гледаме глави и рамена и да слушаме приказки). Наистина, много голям режисьор.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-06-21 at 16:52

    Няколко отпаднали сцени… повечето от които е по-добре, че са отпаднали: https://www.youtube.com/watch?v=hjEyln8SJHc 😀

    Отговор

Коментирайте