Утреландия

Брад Бърд безспорно е талантлив човек. И прекрасно се справи с предизвикателствата на „Феноменалните” и „Рататуи”, които получиха възможно най-голямото признание във вселената на рисуваните филми – „Оскар” за най-добра пълнометражна анимация. Ала… да си начело на амбициозен блокбастър-проект като „Утреландия” съвсем не е същото. При все размаха и мащаба на продукцията, филмът за съжаление е форма с нетрогателно съдържание, и въпреки голямото желание да се получи възторжено и поучително супер-cool творение, „Утреландия” се препъва нескопосано като реактивна раница без гориво.

В опит да покаже и нарисува пред погледа на зрителите всичко, което му е в главата – представата за „светлото бъдеще”, изследователската страст, безсилието на малцината разсъждаващи срещу огромната маса безкритично/безхаберно народонаселение на Земята и какво ли още не, Бърд и съсценаристът му Деймън Линделоф поставят вечни теми във фантастична среда, добавят спец-ефекти и характерни персонажи, и разказват (познатата) притча за неразумното човечество, което (никога) няма да се поучи от грешките си и унищожението му е 100% гарантирано. Но филмът прилича лееекинко на пътешествията в увеселителен парк на Дисни – поглед наляво, поглед надясно, внимавай пред теб!, и накрая провиждаш как всичко е подредено с цел, според предписанията, с преднамереност, а не със сърдечна тръпка, и може да очарова само малчугани в крехката възраст между 10 и 12 – за момичетата и по-малките е прекалено технологично, а по-големите и порасналите (като нас) деца веднага ще уловят фалша, чиито „чийзи” апотеоз се явява финалният кадър на филма.

Всичко започва с объркания разказ на брадясалия Франк Уокър (с уморения поглед на Джордж Клуни), който се опитва да рисува мрачното/светлото бъдеще на зрителя/всеки-който-иска-да-чуе и след малък „скок в миналото” с помощта на спомените му, когато за първи път виждаме високотехнологичната Утреландия, сме приземени отново в разказа от Кейси Нютън (младата Брит Робъртсън, която през цялото време ми приличаше на Шайлин Удли в „Потомците”). Тя най-безцеремонно му отнема думата, за да видим нейния разказ за начина, по който тя е „вербувана” за каузата на „умните и красивите”, които изграждат утрешния ден.

Малко хора-мечтатели, които притежават потенциал на творци-изобретатели имат шанс да получат специална значка. Първо ни оставят да си мислим, че тя играе ролята на портал между измеренията, после става ясно, че „транспортирането” не е толкова лесно и докато главните герои – опитният песимист и нахаканата млада оптимистка – стигнат до заветната Утреландия, се случват много екшън-патардии. В един от тези епизоди банда андроиди с учтиви усмивки и неразрушими прически се опитват да щурмуват укрепената с джаджи къща на Франк – и тогава Брад Бърд се развихря с акценти върху детайли и спец-ефекти, които са забавни, добре измислени и подредени. След като най-сетне Франк и Кейси успяват да се доберат до уж-съвършения свят, реалността там съвсем не е такава, каквато си я спомнят от предишните „посещения”. И срещата с „управителя” Никс (Хю Лори) всъщност се явява най-силният момент в целия филм. Тоест – не самата среща, а вдъхновяващият кратък монолог на „лошия” е пулсиращото сърце на филма. Мога да се обзаложа, че именно заради думите на героя му по адрес на човечеството Лори е приел ролята. А след това идват развръзка и финал, точно толкова сигурно предвидими и очаквани, колкото и факта, че Коледа се пада винаги около два месеца след Хелоуин…

Разбираема е носталгията на Бърд по времето, когато „бъдещето беше различно” – изпитвам сериозни подозрения, че образът на Джордж Клуни се е сдобил с доста автобиографични черти от страна на режисьора. Идеята, че всички се опитват да дадат най-доброто от себе си в името на прогреса (особено в конкурентната среда на Студената война през 20 век), съчетана с факта, че самият Уолт Дисни прави едноименна тематична зона в парка си през 1955 година, посветена на фантасмагорични визии и „изобретения” от бъдещето, са в синхрон с момчешкото желание на Бърд да поведе зрителите си към приключение. Той ще ни покаже най-доброто, най-шеметното пътешествие, с визия ще се опита да напомни за класическите научно-фантастични романи, но за съжаление ще се препъне в най-важното изпитание – да осъществи магията „пренасяне във филма”. Няма рецепта „как”, има обяснение „кой” – ще дам очакван и тривиален пример със Спилбърг. Ами не се сещам негов филм, който да съм гледала „отстрани”!

И в този ред на мисли през цялото време имах усещането, че актьорите сами си действат по сценария. Не че това е непременно лош признак – напротив, може да се тълкува като „режисьорската ръка е действала толкова изкусно, че намесата дори не се забелязва”, обаче… нещата ми бяха „почти”. Клуни би могъл да даде много повече от себе си – виждали сме го на какво е способен (изкушавам се до добавя „воден от братята Коен”); подозирам, че и младата Брит, събирала опитност (най-вече) в различни телевизионни поредици вече 15 години, би могла да обогати още повече образа си, а за Хю Лори вече споменах, че прави точно това, което се изисква от него – по британски точен, ни повече, ни по-малко. Малката Рафи Касиди действа като навита с пружина кукла – чаровна е, всички й се радват и никому не пречи. Толкоз (а и при нея има възможност за интересни детайли…).

Съществува и още нещо, което се нарича „политика на студиото”. И в „Утреландия” тя личи толкова отчетливо, че се превръща в досаден дразнител. Дисни се опитват да демонстрират вярност към приказните си традиции, към мащабния полет на научно-техническата мисъл, към традиционно-оптимистичния поглед в бъдещето и към легендата, че колкото и да е безнадеждна една ситуация, винаги съществува обикновен американски гражданин, който ще се притече на помощ в най-важния момент – и ще спаси света! Всичко това изглежда като отзвук от вдъхновения комсомолски устрем на не-толкова-далечното минало, в една непозната за Щатите социалистическа реалност – и дрънчи на кухо… Като добавка присъства и задължителната „равнопоставеност на расите”, особено в споменатия вече финален кадър, чиято „многоцветност” е щампована по толкова тенденциозен начин, че проваля и малкото добри усещания от филма и крещи отдалече „КЛИШЕ”! Наистина жалко…

Мога само да се надявам в следващи проекти на Бърд да откривам все по-малко и по-малко недостатъци, защото той определено е творец с огромен потенциал. Но колкото и добър сценарий да композираш, с каквито и технологични средства да го реализираш, на колкото и превъзходни актьори да го повериш, ако не присъства „магията” – всичко остава… някак почти. А зрителят не го заслужава…

Similar Posts

Вашият отговор на cazaril Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. Ще копирам целия разговор от новината „Официален поглед към „Tomorrowland” на Брад Бърд“. Накрая ще потитам само едно нещо?

    ДРИНОВ! ТОЗИ ТЕКСТ В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ Е ОРИЕНТИРАМ КЪМ ТЕБ И НЕ ОТПРАВЯМ НИКАВИ НАПАДКИ КЪМ ТЕБ. насоката и целата на текста е съвсем друга!!!

    heinrich 10/09/2014 at 15:38
    Това звучи доста интересно и обещаващо. Има голям потенциал. Само, казах само (Фъгхорн Легхорн) да не стане като с Бойни Кораби….

    Дринов 10/09/2014 at 19:03
    Оооооо, как можа да го кажеш?! Тук говорим за Брад Бърд!!! Вярно, че го има фактора Линделоф, ама дори и той не може да повлияe толкова зле на нещата, че да се стигне до “Бойни кораби”.

    heinrich 10/10/2014 at 14:55
    Само казвам. Все пак знаеш, че не един път сме били разочаровани. Аз този филм си го представям като Westworld… На Майкъл Крайтън… Те такова ми се гледа, макар че много е съмнява, но дори и да е подобно много съм песимист по отношение, че може да достигне нивото на Westworld, който е класика! 😉
    А сега да видя другата новина с трейлъра 🙂

    heinrich 10/10/2014 at 14:59
    Мда! Трейлъра изглежда доста обнадеждаващо в съотстветствие с последната снимка 😉
    Дано, дано, дано, дано само не го усерат…
    Като се пее в една култова песничка, че само си викам даноооо.. даноооооо!!!

    Дринов 10/10/2014 at 17:09
    Според мен ще е поне толкова добър, колкото “Westworld”, който много харесвам. 🙂

    И кво ся? Май излязох добър пророк като казах че, Само, казах само (Фъгхорн Легхорн) да не стане като с Бойни Кораби….
    Да не говорим, че май е далеч от “Westworld”…..
    Накрая май излиза, че просто трябва да спра да гледам филми свързани с участието на фамилията Линделов…направи го с Прометей, направи го и тук.. Кой е следващия??

  2. Аз не мисля, че проблемът е (само) в сценария. През цялото време си мислех за Бърд „как се работи, ако студиото ти „диша“ във врата?“ Имам чувството, че човекът се е про/едал и е направил това, което се е искало от него – „пропаганда и агитация“… И ще се повторя – „жалко“…

  3. “ Вярно, че го има фактора Линделоф“ Точно и това мен ме притеснява, но явно има и още. Все пак ще го гледам в сряда.

  4. още не съм го гледал…за четвъртък го планувах, ама като ви слушам…..

    четох интервю с Брад Бърд, заради този филм е отказал Епизод 7……явно за добро, към МВ

  5. Явно да правиш анимация е едно ,а игрален филм друго.Като го гледам ще видя .Нещо подобно беше и с този ,който с “Търсенето на Немо“ имаше голям успех и после направи Джон Картър ,който имаше много критики.

  6. Нека да позная….. Линделоф пак е написал умопомрачително тъп трети акт….

  7. не ми беше досаден, клиширан Да, ама не скучен. Няма да го запомня, но не съжалявам, че го гледах. Може би пак стават актуални екологията и човешкото безхаберие, ама едва ли от дисни ще направят филм за гео/й/политически проблеми
    Оценката ми – ста’а

  8. Филма беше много хубав ,а и поучителен .ПРЕПОРЪЧВАМ ГО!!! Няма да съжалявате.

  9. 😀

    Ревюто е поразително в песимизма си, което в никакъв случай не е лошо. Тъкмо свърших да го гледам и четейки написаното, някак го усещам така, сякаш Хю Лаури ми го чете, а това е голям кеф.

    Според мен всеки от нас има една наивна по детски страна, която не забравя да изключи от време на време. Разбира се, като порастваме, тази страна попрашясва в килера, все по-рядко разгръщана. Но именно тази страна преди ме караше да се радвам на разказите на Жул Верн, както и на приключенията на Марти МакФлай.

    Този филм не носи достойнствта нито на едното, нито на другото – носи свои собствени, поради което си беше и глътка чудесно приключение. Разбира се, че има стотици заемки от толкова много други места, били те книги или филми, но никой не е казал, че именно оригиналността е тази, която трябва да направи филма приятен, увлекателен и интересен. Историята беше разказана чудесно. Не е ли в крайна сметка именно тази ролята на режисьора?

  10. Не ми се бе случвало, след „Матрицата“ (2 или 3 не помня), да заспивам в кино, но тогава може би причината да е била в субстанциите или в недоспиване хахха. Както казва авторът, тука липсва магията, въпреки, че мацката е мноо яка.

  11. Ти си глупак, брат! Филма е шедьовър във всяко едно отношение! Това, че не сте могли да вникнете надълбоко в него, или не ви е кефило да гледате и не сте мислили изобщо, не означава, че е тъп, или нетрогателен. Всичките ви ревюта са хейтърси и омразни.

  12. @Узунов, ясно ми е кви са ти мотивите да пишеш…, но все пак. Нямам нужната аргументация относно събитието, чисто и просто, щото го проспах. След това пак се опитах да го гледам и пак не успях, наистина тва не е оправдание, но лично за мен е огромен показател. Няма нищо общо с хейтърство и омаза от моя страна, просто един продукт, който не постигна резултат, равен на предварителните амбиции.
    Ще вметна и нещо относно глупак и брат, стилистиката използвана от теб я приемам, като един вид, приятелски настроена с елемент на MasterChef спрямо моята компетенция, но все пак, ако има нотка на агресия, просто ще посъветвам, да си кажеш мнението за филмчето без да използваш някви ненужни епитети. Жив и здрав, Брат!