Левиатан

Красива, хладна и сурова е природната картина, с която започва един от най-мощните и обсъждани  филми на миналата година, „Левиатан“. Тук няма топли цветове – светът свети студено в сиво и синьо. Останките от някакви лошо завършили човешки начинания – изгнили части от лодки лежат като трупове след изгубена битка край брега на Северно море, до изсъхналите кости на син кит. Тук няма поля, покрити с полюшващи се златни класове и овошки, отрупани с плод. Няма пойни птички, игриви сърнички и дружелюбни брезички – тук има чудовища, това е страната на Левиатан(ите).

Под звуците на великолепна-тревожно-хипнотичната музика на Филип Глас, океанските вълните се разбиват и обливат с пяна голите скали в хладно безразличие към хората и техните нужди. Това са първите кадри от филма – от тях може да ви стане едновременно хубаво, лошо и ясно, че тази история няма да свърши добре. Точно сега и на точно това място – няма как. Тази локация е идеална за подгизнал от водка, антиклерикален, мръсен, хладно сив руски хорър. Филм, който да покаже края на една епоха. Така, както, друг голям руски режисьор показа в „Товар 200“ края на друга мрачна епоха (макар и с 20 години закъснение).

В малкия град Прибрежний, на скалите край залива, в чиито неспокойни води понякога играят морски чудовища, има къща. Там живее Николай с жена си Лилия и 14-годишния Роман, негов син от първата му жена. Николай е автомонтьор, принуден често да ремонтира безплатно старичката „Нива“ на подполковник Дегтярьов, шеф на местната пътна полиция, но в по-приятелски отношения с неговия подчинен Поливанов и съпругата му Анжела.

Проблемът на Николай е, че корумпираният кмет на града се кани да му вземе всичко – домът, работилницата, земята – с (по)мощта на цялата държавна машина и със съучастническа благословия на църквата. И то срещу определените от корумпирания съд 639 хиляди рубли (около 13 хил. евро преди 1 година) сума, която не стига дори за малък апартамент в града. На помощ на Николай пристигна от Москва неговият другар от казармата Дмитрий Селезньов.

Алексей Срейебраков

Селезньов е адвокат и като такъв не храни никакви илюзии относно системата; знае, че съдът и прокуратурата нямат нищо общо с правосъдието и справедливостта. Знае и че, имотът не може да бъде спасен, но се надява поне да измъкне по-прилична сума. За целта е събрал папка с компрометираща информация, с която да изнудва кмета в собствения му кабинет, под подозрително приятелския поглед на Путин от портрета.

Без повече сюжетни подробности, ще допълним, че върху злочестата глава на автомонтьора ще се струпат още цял куп беди. На въпроса му към небето „Защо?“ няма да има отговор, освен универсалното обяснение за „неведомите пътища Господни“ което пасва навсякъде, където няма какво да се каже. А на финала, в новата църква на мястото на николаевия дом, един архиерей произнася проповед, която ще остане в историята на киното като образец за умело използване на двойния зловещ смисъл, който понякога крият зад себе красиви думи като „правда“, „истина“, „вяра”, „свобода“…

Като кино Левиатан притежава много силни качества.  В целия филм – 2 часа и 20 минути, при пълната гама от чувства и състояния, с които трябваше да се справят актьорите, не прозвуча нито една фалшива актьорска нотка. По молба на режисьора, актрисата Анна Уколова, качила 15 кг. за снимките – с способ, който очевидно вече не е запазена марка само на вманиачени по съвършенството холивудски звезди. Работата на оператора с дългите, безмълвни кадри, плавните движения на камерата, хипнотизиращото бавно приближаване при прехода от общи към близки планове, хладният тон на осветлението – всичко това също работи безупречно за каузата на филма. Музика – няма. Откъсите от операта „Ехнатон“ на Филип Глас, звучат – и изиграват идеално ролята си – само по време на откриващите и закриващите надписи.

Роман Мадянов

Левиатан“ е свободна интерпретация на библейския сюжет за Йов с дебела криминална и триълна любовна нишка в условията на съвременна Русия – тоест срещу чудовищните злодеи няма да се изправят герои, а обикновени малки хора – „насекоми, които живеят в лайната“, както в момент на пиянско откровение ги нарича кметът. Нико(ла)й е никой – „Никога никакви права не сте имали, нямате и няма да имате!“, крещи в лицето му лицето на държавната власт. И хепиенд, като в напълно измислената библейска история („И умря Йов стар и сит на живот“) не е възможен. „Ако бях измислил край, в който справедливостта тържествува, никой, живял в Русия, нямаше да ми повярва“, признава и режисьорът Андрей Звягинцев.

Левиатан“ обиколи триумфално света, взе Златен глобус, награди от Кан, Лондон, Мюнхен, Абу Даби, номинации за „Оскар“ и за наградата на Британската киноакадемия… В родината си обаче беше посрещнат със смесени реакции. Още преди излизането си, „Левиатан“ беше подложен на тежък обстрел с касетъчни бомби, обеднен уран и химически боеприпаси. Ядрената атака обаче дойде от страна на църквата – и по стара традиция (от времето на Солженицин и Сахаров) от хора, които не са гледали.

Например един патриотично настроен свещеник, който по принцип не ходел на кино, е заснел на видео пълнометражно ревю. В същността си двучасовата антилевиатанова лекция се свежда до това, че всеки руски филм, получил европейски награди, е антируски и антиправославен. Православен кинокритик-любител посочва и някое фактологически грешки на Звягинцев – например, че руски свещеник дори не би се срещнал с кмет, подозиран в корупция. Освен това Прибережний не бил областен град и там архиерей нямало какво да прави. Такива мнения не са изключение, църквата официално поиска филмът да бъде забранен.

Левиатан

Пресата също се раздели на две, даже на три-четири-или-пет-шест: едни харесват филма, защото е „брутален портрет на съвременна Русия, чудовищен Левиатан, който не се и опитва да ви се хареса, груб, на места смешен, с много водка, гняв и безизходност“. Други не го харесват по същата причина, като го смятат за „конюнктурен опит на режисьора да се изкаже по важни въпроси, в които не е успял да вникне“. Трети, като един зам. министър, го обявиха за „поредното киноупражнение в стил „Рашка-говняшка“. Възмутен политолог го нарече „антируска политическа поръчка, снимана с държавни пари“. А би трябвало да се гордеят с този факт. Държавната подкрепа за „Левиатан“ е ясен знак, че Русия все още не е там, накъдето е тръгнала напоследък. Според четвърти филмът е добър, защото представя общочовешки (а не чисто руски) конфликт между Бога и Сатаната за човешката душа. Левиатан бил Сатаната, а не символ на държавната власт, за която отделният човек не означава нищо.

Самият Звягинцев обяснява: „Не съм си поставял за задача да разобличавам нещо или някого“. Просто от много години наблюдавал живота в страната и социалното устройство, но идеята му хрумнала от един действителен случай, станал с американския автомонтьор Марвин Джон Химейер. След продължителен конфликт с голяма компания, опитващи се да построи завод на мястото на работилницата му, Марвин откачил, метнал се на един булдозер и успял да нанесе на компанията щети на 7 млн. долара, преди да се застреля.

Звягинцев може да говори каквото си иска, и да убеждава колкото си ще сънародниците си, че историята в Левиатан е наднационална с американски зародиш. Само че точно повсеместната корупция и сливането на държавната власт с църковната не са сред иначе многобройните проблеми на Америка. Всъщност в съвременния свят това е най-вече руски проблем. Звягинцев може дори да каже (вече го направи), че е чул за съчинението на английския философ Томас Хобс „Левиатан или въпросът за формата и силата на църковната и гражданската държава“ (1651), чак по време на снимките и останал изненадан от съвпадението. Защото Хобс използва чудовището Левиатан като символ на носещото много беди сливане между държавната и църковна власти. Ще му повярват докрай само тези, което не се гледали филма.


„Левиатан“ беше представен в програмата на София Филм Фест и ще се разпространява на кино от средата на април – благодарение на Арт Фест.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

21 Comments

  1. Браво, Емо!!! Жестоко ревю за жесток шедьовър! Това исках да прочета! Благодаря ти! <3

  2. Хубаво написано, въпреки че аз видях малко по-различен филм.

  3. Филмът в един момент направо те разплаква.шедьовър,който те опустошава емоционално и на места зловещо прилича на нашенската действителност.И преди го хвалих ,когато тук неспирно ме псуваха разни троли.И както при Все още Алис се оказвам прав.Левиатан е задължителен за гледане и най добрият филм,номиниран за Оскар тази година по скромното ми мнение.Още изтръпвам от безобразният цинизъм на църковните служители( всъщност само двама) и се сещам за нашенските попове,ояли се с ланци,лексуси,дворци,скъпи часовници и охранители-служители-любовници.Истински филм, много близък до документалистиката.Милион пъти по -добър от всякакви бърдмени, гранд хотели и прочее шитове .Ревюто е прекрасно ..и кратко( за съжаление)
    Друг номиниран за чуждоезичен филм-аржентинският Диви истории също беше добър,но Левиатан е гордост за руското и световно кино

  4. Отлично ревю за отличен филм. Много отдавна някой филм не ме беше хващал за гърлото, така както се случи с Левиатан. И чувството за безнадеждност, което се нагнетява сякаш с пневматичен чук. Чудовщно добро кино!

  5. Палци горе, Емо.

    PS „Левиатан“ е жесток – във всяко отношение.

  6. И аз ревах! Накрая, след речта на попа, исках да хвърля камък! Исках!
    Смазващ! Верен и за нашата действителност.

    „- И какво иска властта?“
    „- Всичко това!“

  7. ревюто е поне 5 пъти по- добро от филма. освен красива природа филмът не предлага абсолютно нищо. слаба игра, предсказуем сюжет. поредният фестивален филм, ненужно възхвален. оставам с чувството, че хората, прехласнати по левиатан, или не са гледали много руско кино или пък са сектанти.

  8. Аз не съм гледал много руско кино и не виждам защо трябва да съм го правил, за да смятам, че Левиатан е смразяващ филм. Трудно ми беше да проговоря след него

  9. Ревюто ми хареса. Твърде доста блестящо за филм, който вече съм изживяла барабар с метафорите му… И руско кино гледахме задължително в петък вечер… Филма са го „гледали“ и хиляди български семейства… Гледаме го и днес. Искам да кажа – тук и сега. Та нищо ново под слънцето. И то с по-драматичен край. Ясно ми е защо са му дали Оскар. ПРО-ПАГАНДНО… Путин на стената, и так далее и так далее. Останах в салона, защото ми се искаше да се изненадам от нещо – на -дъ- енд-а – е – не се получи. Остава ми от филма един здрач и една метафора… Кръстих си го „Лексотан“. Сори.

  10. ЖИВЕЛИ СМЕ В ТОЗИ АД И ПАК ЖИВЕЕМ ! И ФИЛМА И РЕВЮТО СА ВЕРНИ,НО НЕ РАЗБИРАМ ВЪЗКЛИЦАНИЯТА НА НЯКОИ! НЕЩО ДА СЕ Е ПРОМЕНИЛО …..??? ЖИВЕЕМ ВСИЧКИ В ТОВА СИВО МЯСТО И ГО ПРЕЖИВЯВАМЕ ОТНОВО И ОТНОВО А ИМА И ПО-ЛОШО ….ВЕРВАЙТЕ….

  11. Вземете прочетете нещо преди да пишете глупости. Хобс призовава за единство между църквата и държавата, а не плаши за някакви беди. Иначе хубаво, че сте написали рецензия, но подобни недомислици хвърлят съмнение върху компетентността и.

  12. Zashemetjavasht.Bravo na BNT-1,che go pokaza na 31.02.2016.Sled 25 godii amerikanski bozi,chalgi,bradari i druga zatapjavashta magla.Ako si chlen na V.S.Savet’,Cacaroobrazen i prochie,da ti e drago da si podadesh ostavkata sled tozi film.

  13. Поздравления за режисьора, актьорите и целия екип! Няколко дни няма да мога да гледам нищо друго. Предчувствувах какво ще стане, защото същото си го живеем, плаках и не можах да заспя.

  14. Присъединявам се: „Отлично ревю за отличен филм“. И за двете благодаря!

  15. Изразявам само личното си мнение като човек запознат с Руските филмови традиции.Съветските са коренно различни.На сивия природен фон динамика на събитията.Уникален подбор и игра на актьорите.Дори безмълвието и тишината въздействат.Няколко нива на въздействие-цинизъм и великодушие…промяна чрез любовта…трагизъм и обреченост…търпение и бездушие…човеколюбие и мракобесие.