Пътят на Юпитер

Работа на „Warner” си е защо продължават да наливат сериозни суми и доверие в Анди и Лана Уашовски (бюджетът на „Пътят на Юпитер” е 175 милиона, плюс шестмесечна отсрочка в премиерата, за да можели да си доизпипат специалните ефекти), след като те не са отбелязвали никакви боксофис точки от последната част на трилогията „Матрицата”. Имали бол пари – платили.

Знам защо аз продължавам да давам шанс на филмите им – заради онзи дъждовен ден в края на 90-те, в несъществуващ вече малък салон на ул. „Найчо Цанов” (улицата също отдавна не съществува), в който на всички присъстващи ни увисна ченето по време на схватките между Нео и агент Смит. Улични телефони прихващаха през космоса, гигантски енергийни полета с пашкули покриваха Земята, а Киану Рийвс глътна едно „аспиринче” и отиде да бори Вселенската несправедливост.

Продълженията бяха по-слаби, но се ядваха – най-вече заради вдъхновената визуална презентация и нескончаем екшън. Още тогава пролича, че амбициите на двамата Уашовски са по-големи от възможностите, а филмите им – по-дълги, отколкото трябва. През последвалото десетилетие братята пробваха да заснемат още 1-2, експлоатирайки различни теми и естетика, но единствената запомняща се новина от техния лагер бе, че единият брат станал сестра.

Чанинг Тейтъм и Шон Бийн

Готова за всякакви (неприятни) изненади, към „Пътят на Юпитер” подходих по възможно най-непредубедения начин: никаква предварителна информация за филма; не знаех дори българския превод на заглавието. Уви, не помогна. Филмът замайва с тъп сценарий и кофти актьорска игра още в първите минути, докато действието се развива на третата планета вдясно. Мила Кунис е руска имигрантка в Чикаго, чиято астрологична карта ѝ предрича велики дела. Кръщават я с комиксовото име Юпитер Джоунс, но двайсетина години по-късно хубавицата все още чисти тоалетни и оплаква съдбата си край огнището. Пепеляшка разбира, че е космическа принцеса не на бала, а докато конкурентните наследници от династията Абраксас се опитват да я очистят в една АГ клиника.

В ролята на Добрата фея влиза Чанинг Тейтъм – кръстоска между човек и вълк с козя брадичка, елфически заострени уши и летящи ботуши. Не съм сигурна дали това е добра новина, но неговото изпълнение във филма далеч не е най-лошото. Мила Кунис е просто скучна, а Еди Редмейн – чието вълнуващо превъплъщение в Стивън Хокинг го прави фаворит за „Оскар” след две седмици – играе алчния принц Балем Абраксас на нивото на треторазряден телевизионен актьор, облечен от раклата на баба.

В основата на сценария е действащ и обичан от Холивуд архетип – пътуването на героя отвъд границите на познатото, подкрепян от неочаквани спътници. Но изпод ръчичките на Анди и Лана е излязъл някакъв кошмар по мотиви от „Дюн”, „Междузвездни войни”, „Петият елемент” и Шарл Перо. Във фантазията на брат и сестра Уашовски извънземните са търпеливо перфидни инженери, които „засяват” планетите с цивилизация и когато се охранят прекалено, „ожънват” милиардното население, за да изстискат от още топлите тела еликсира на вечната младост. Темата за Земята като огромна безмилостна ферма за ресурси ги вълнува още от „Матрицата”, но сегашният опит на Уашовски да ни пробутат философски внушения и социална критика пропада.

Космическият им свят е смайващо некохерентен. Балем живее на Юпитер, другите герои не става много ясно къде. Пътуванията нагоре-надолу из междупланетното пространство, както и бюрократичните и наследствени измерения на галактическия свят са претупани и лишени от логика; схващаме само, че със силата на любовта и летящото килимче, пардон ботуши, можеш да оцелееш в безкислородна среда неограничено време. За капак, високотехнологичната индустрия за вечност на Абраксас се срутва зрелищно от една дупка в тавана, която на нашата, далеч по-назадничава, планета би предизвикала най-много досаден теч.

Във визуално отношение „Пътят на Юпитер” се радва на шепа добри елементи и хрумки – декорите, средновековните костюми и бароковите прически, ефектите, дизайнът на космическите кораби, оръжията и извънземните са впечатляващи, а „матричарските” екшън изпълнения, пренебрегващи гравитацията и съпромата (като въздушното преследване из Чикаго) са повече от отлични. Всичко останало обаче е под всякаква критика.

В крайна сметка, с такъв филм дори безплатното гледане не е оферта. Ако – по думите на един от героите – „времето е най-ценния ресурс във Вселената”, тези двамата са ми длъжници заради загубените два часа и десет минути. Надявам се никога повече да не им разпишат чек за високобюджетен филм и да завършат кариерата си с видеорилийзи за японския пазар. Амин.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

25 Comments

  1. Този филм бих го гледал най-малкото за да видя дали Шон Бийн ще оцелее този път… xD

  2. Анита, евалакис:) Не съм гледал „Юпитер, ала бала“, но това, което правят тия полово сгрешени люде след „Матрицата“ е на нивото на Шаямалан след „Шесто чувство“. А това, което бяха сътворили от чудесната книга „Облакът атлас“, няма да им го простя. Да се праснат един друг и да си родят дечица.

  3. Жалко, че изгубих времето си да чета ревюто. Можеше по-накратко да се изплюе отровата.
    Жапан гледа и хубави филми, извинете

  4. След като свърши прожекцията се огледах – зрителите бяха засмени и щастливи, какво повече да се иска от един филм. Получихме си развлечението. Който не е разбрал сценария да чете малко повече специализирана литература.

  5. Единствения хубав филм на сестрите Уашовски (изключая първата и единствено първата Матрица и особено наистина добрата Аниматрица) е Облакът Атлас и така май ще си остане завинаги…
    Матрицата е добър филм превърнал се в класика заради революционните си специални ефекти и оригинална история.
    Аниматрицата е много по добър филм честно казано. А Облакът Атлас е на светлинни години напред 🙂

  6. Тук всеки път се плюе даден филм.Да вярно, че повечето не са запомнящи се, но чак пък толкова зле колкото вие ги изкарвате със сигурност не са.Интересно ми е какви са вашите филми на който толко много се радвате и оценявате???

  7. Отговор: в горната лента, под „Операция Кино“ има един линк – ТОП10 филми за 2014 година 🙂

  8. „Матрицата е добър филм превърнал се в класика заради революционните си специални ефекти и оригинална история.“ Колко да е оригинална? Донърджак на Залазни от 65 г.

  9. Азурале, филм като Матрицата не се беше гледал до това време и накара доста хора по света да си глътнем граматиката. Сигурно и някой грузинец през 23-та го е написал като сказка, че може и през 17 век като памфлет да е излизало. Да ти имам и ръждясалия катинар между ушите…

  10. Мдааа и аз бях невръстно лапе през онази 99 година (и също като при авторката, киното вече го няма, а на негово място има дискотека). Бях „помлян“ от Матрицата, гледал съм поне 10 пъти след това през годините и с узряването си виждах нови идеи и послания.
    „Презареждане“ беше крачка надолу, но все пак много добър, жалко обаче че се препънаха с „Революции“.
    Явно, за разлика от много на мен Облакът Атлас много ми хареса, въпреки всичките си кусури и както винаги странни идеи на братята… брата и сестрата.
    За „Юпитер“ не мога да кажа нищо, не съм го гледал, но факта,че досега не съм срешнал едно ревю, което да не оплюва филма, дори от хора, които са фенове да братя…. на дуото говори доста.
    Само продуценти ли бяха на V for Vendetta или и режисьори, мисля че там ситуацията беше малко странна.

  11. @AzUrAL
    Сър Стефанчо ти отговори. Макар че имах предвид за филм, а не за повест, книга, новела или памфлет.

    @Пламен
    Да, само продуценти и сценаристи (слава Богу!) са всъщност и затова не го споменах.
    Но на мен лично В като Вендета много ми хареса и го смятам за хубав филм.

    @suicidal
    Донякъде си прав. Защото има книги, които е невъзможно да бъдат пресъздадени на екран. Докато един филм на книга може да бъде преразказан по хиляди начини на книга в обратния случай то това не става. Сега държа да отбележа, чене съм чел книгата и ако ми се отдаде възможност ще я прочета, но съм сигурен, че книгата е 1000000000% по хубава и страхотна от филма., И то поради причините, които споменах 3 реда по горе. При почти всички книги пресъздавани на екран е така… Много рядко ще се случи филм да е по добър от книга. Има такива случай, но са малко.
    Но за мен филма е страхотен и много дълбокомислен. А предполагам, че заслугата Облакът Атлас да е един прекрасен филм е на Том Тиквер, а не на систърите 🙂

  12. Абе какво изобщо сравняваме книги с филми… Няма екранизация, която може да е по-добра от книгата, защото това е да сравняваш хубава водка с хубав бърбън. Стига глупости. Какъв Залазни, какви пет лева. Железен пример е Толкин, кое е по-доброто – полската Белведере или шотландският Макалън? И – да, знам, че Макалън не е бърбън.

  13. Тука се събрали само папгали,по безумни коментари относно неразбирането на сценарий,книги и филми не бях чел!

  14. @kinoman
    Отиди си гледай турските сериали и не ни занимавай с глупости си…
    Нас не ни интересуват.
    САигурен съм, че ти си от тзи хора, който смятат филми, като Къщата на Восъка, Човешка стоножка или някоя друга дървения за много яки филми…

  15. @heinrich
    Много ясно, че има книги, които трудно могат да бъдат направени на лента. Изобщо не сравнявам книга и филм на общо основание. Просто тия кауни бяха преебали някои от основните моменти в книгата плюс начина на развитие на историите. Аз гледах филма в деня, в който свърших книгата и пак трудно се оправях в бозата от образи, които се сменяха нон стоп. Както и да е. Юпитер-а няма да си го причиня никога и туй то. А за „Човешката стоножка“ нищо лошо:)) И него няма да си го причиня. но изпитвам дълбоко богочитание към това човекопадение:))))

  16. Толкова безумно изхарчени пари! Искрено се надявам и другия брат да смени пола и за това да са му трябвали отчаяно парите, иначе е чисто безумие такова разхищения за такъв провал!

  17. На мен филма и сценарият ми харесаха много! Предполагам теорията че не сме център на вселената освен в средновековието когато са изгаряли хората заради подобно мнение е още доста застъпен било то и с подобен род статии 🙂 Но все пак помнете че един филм се харесва на едни хора друг на други….

  18. И на мен филма не ми хареса. Когато гледах първия трейлър, бях заплен от него, и очаквах с огромно нетърпение самия филм. Оказа се, обаче, че той е типа, чийто трейлър е по-интересен от самия филм. А „Warner” какво? Просто им се иска да „пожънат“ толкова парички, колкото Матрицата.
    Интересно е името на най-мощната фамилия извънземни – „Абрасакс“.
    „Абраксас“ (още наричан „Абрасакс“) е името на върховния Бог според базалидите – гностическа секта от 2 в. сл. Хр. Според тях, от Абраксас са произлезли всички други богове, както и Христос, и той притежавал цялата сила на Седемте класически планети – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Освен това вярвали, че това име има магическа сила, тъй като неговите седем букви (на латиница Abraxas) в гръцката азбука образуват числото 365, което отговаря на броя на дните в годината.
    „Абраксас“ е и името на дядото на Драко Малфой от „Хари Потър“.