Игра на кодове / The Imitation Game

Филмите, посветени на реално съществуващи лица и събития, са едни от най-трудните за правене. Особено когато в центъра стои една фигура и разказът е за нейния живот. Това означава пълно посвещаване! – на режисьора, нагърбил се със задачата да възпроизведе времето и реалността от миналото; на актьора, избран за основа, стълб и душа на филма; на сценариста/автора, който поверява текста и историята си на хора, които може и да сбъркат, но е сигурно, че ще дадат всичко от себе си; и на продуцентите, които (в случая) задвижват цялата „машина”, проверяват всички опции, за да са сигурни в резултата и влагат цялата си енергия, за да реализират един проект, в който вярват безрезервно.

Сценарият на „Игра на кодове” събира 133 гласа в „черния списък” на нереализираните сценарии за 2011 година – факт е, че след него няма друг текст, който да е впечатлил толкова голям брой кинаджии. Двамата продуценти Нора Гросман и Идо Островски, за които реализирането на този проект се превръща в мисия, решават да откупят правата за екранизация на книгата на Андрю Ходж „Alan Turing: The Enigma” – биография, в която (според техните думи) „присъстват емоционални елементи от живота на Алън Тюринг, съчетани в прекрасен баланс с неговия значителен принос към математиката, науката и политиката”. Двамата са вдъхновени от историята на изключителния британски математик и специалист по криптология, смятан за баща на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект, създател на прочутата „машина на Тюринг” – ранен абстрактен модел на компютър с общо предназначение.

Гросман и Островски са твърдо решени да осъществят идеята си за филм, посветен на Тюринг, и в продължение на няколко години разработват проекта. По време на парти в дома на Нора става дума за бъдещите им планове и сценаристът Греъм Мур споделя, че още от тийнейджърските години мечтае да работи по филм, посветен на живота на Тюринг. Теди Шварцман от „Black Bear Pictures” се присъедиинява като продуцент и той предлага да се срещнат с норвежкия режисьор Мортен Тилдъм (чиито филм „Headhunters” те много харесват). Някъде по това време става ясно, че още когато се е разбрало за проекта в кинаджийските среди, Бенедикт Къмбърбач започва да следи развитието на нещата, защото е твърдо решен да участва в създаването на филма. Любопитен детайл е фактът, че и самият Тилдъм предлага на продуцентите именно Къмбърбач за ролята на Тюринг – и се организира среща. Гросман и Островски си спомнят, че режисьорът се опитва да убеди Бенедикт как трябва да поеме тази роля, а самият Къмбърбач също толкова страстно се опитва да увери Тилдъм, че трябва да му разреши да изиграе този образ.

Игра на кодове / The Imitation Game

Именно това е най-незаменимото в работата по един филм – всеобщата страст и отдаденост на историята. За всеки от споменатите членове на екипа е почти съдбовно-важно да споделят колко изключителен човек е бил Алън Тюринг и как с помощта на неговия гениален ум, в сътрудничество с екип колеги-математици и криптолози в Бленчли Парк край Лондон, в ужасяващите години на Втората световна война, британското разузнаване е успяло да разкодира комуникацията между немските военни части и тяхното командване, и да наклони везните на победата към съюзническите армии. Важно е и да се афишира нехуманното отношение на консервативното британско правителство към хората с хомосексуална ориентация, защото броени години след края на войната Тюринг е осъден и след унизително „лечение” с хормони той слага край на живота си. Важно е да се казват и повтарят тези факти, защото официалните извинения и посмъртното помилване от британската кралица идват чак сега, повече от половин век след смъртта на уникалния ум, спасил хиляди животи в последната голяма война на човечеството.

За радост на всички – и на творците, и на зрителите, така желаното „пренасяне във времето” се случва безотказно. Атмосферата е пресъздадена прекрасно, актьорският екип демонстрира лекота и качества, в които сме сигурни още при споменаването на имената. Няма сила, която да се сравни с благородното и непоколебимо присъствие на ветерана Чарлс Данс, Марк Стронг е както винаги точен, обран и безупречен, Матю Гуд изгражда силен и неустоимо привлекателен образ и дори Кийра Найтли (която, според скромното ми мнение, не притежава ценни качества) доказва, че когато един проект я интересува живо, може да участва (донякъде) равностойно в актьорския екип (и тя, подобно на Къмбърбач, проследява развитието на идеята за филма и търси възможност да получи главната женска роля!).

За Мортен Тилдъм е едновременно шанс и предизвикателство да застане начело на екипа – този филм е неговият дебют в англоезичния свят на „голямото” кино. Вдъхновяващо е, че той знае как трябва да изглежда всяка сцена още преди подготвителния период; той работи умело и впечатляващо с близките планове на героите, с нюансите в атмосферата, с ритъма в монтажа. И при все че като цялостно възприятие на мен лично нещо ми липсваше във филма (неуловимо усещане за цялост…), режисьорът доказва майсторство и класа! Съвсем не е случаен фактът, че The Weinstein Company купува правата за разпространение за рекордните 7 милиона долара – до момента най-високата цена за пускане на филм на екран в Щатите, платена на Европейския филмов пазар.

Игра на кодове / The Imitation Game

Разбира се, един от най-важните аргументи е възвращаемостта на тази сума, и до момента за шест седмици на екран филмът вече е събрал приходи в размер на почти 48 милиона долара (а пускането му на кино в по-голямата част от света предстои през януари…). И да – един от важните козове, освен историята, е изпълнителят на главната роля. Бенедикт Къмбърбач е една от най-разпознаваемите актьорски фигури в последните няколко години, а с ролята на Тюринг доказва за пореден път изключителното ниво на своя професионализъм. Той наистина живее в образа на гениалния математик, а племенниците на Тюринг изразяват своето възхищение от избора му за тази роля, и удивени от подготовката на актьора подчертават, че дори „той знае подробности, за които ние самите не сме подозирали”.

Чувствителност, острота на ума, странности на характера, твърдост, решителност, вяра в правотата си – всички тези характеристики оживяват в изпълнението на Къмбърбач. И дори да звучи сантиментално, той самият признава, че по време на една от финалните сцени във филма не е могъл да спре сълзите си, изпълнен със съчувствие към своя герой. В свои интервюта актьорът изтъква изключителната важност на този филм и факта, че днешните поколения имат шанса да се запознаят с образа и делото на Алън Тюринг. За това свое изпълнение Къмбърбач ще получи много хвалебствия, а познавайки пристрастията на Американската киноакадемия към портрети на реално съществували личности, няма да се учудя ако го номинират и дори наградят с един златен воин. И да – ще бъде съвсем заслужено!

Игра на кодове” е прекрасен филм. След впечатляваща обиколка на 50 фестивала само в рамките на 4 месеца, той ще се срещне с публиката буквално в цял свят. Благодарение на популярността на актьора в главната роля, милиони хора ще го видят и ще научат много повече за това кой е Алън Тюринг. Режисьор, сценарист, продуценти и целият творчески екип, създал този филм, са истински щастливци, защото реализират своята идея – да реабилитират една изключителна личност в очите на човечеството по възможно най-запомнящия се начин, чрез киното.

Similar Posts

Вашият отговор на TTT Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

26 Comments

  1. Дано се е получил добър филм. Очаквания имам най-вече заради Тилдъм. През повечето време докато гледах Headhunters, бях в WTF гримаса. 🙂
    п.п
    Сега, тия 7М да не са 70М?!?

  2. 7 милиона е стойността, която заплащат The Weinstein Company за правата за разпространение в САЩ, а боксофис резултата на филма до момента е $47,863,923 общо, в целия свят 🙂

  3. 7М за щатския пазар?! Много малко ми се вижда. Че и рекорд.
    Може, не съм запознат с цените и разпространението. Просто, чисто интуитивно, ми се стори много… евтино. Грешна ми е явно интуицията. 🙂

  4. Е, европейските филми (с изключение на някоя бесонка тук-таме) са си хазарт на американския пазар. Нормално е да се стискат.
    Ся друг въпрос е, че британските ги имат за по-„свои“, щот не се налага да се правят субтитри.

  5. Брей, чак толкова ли е добър, че обикновено биографичните често са муднички? И ако кажете, че споменават и „Машината на Тюринг“ веднага търча към киното! 😉

  6. Сериозно добър е, не е защото авторката е била заслепена от Къмбиту.

  7. Днес гледах филма… Странен следобед, накара ме да се замисля за неща извън това дали филмът е кой знае колко добър. Всъщност – смятам, че не е кой знае колко добър – гледали сме доста такива филми, идеята не е нова – нито като история, нито като персонажи, нито като развитие на характерите, нито като сценарий, нито като нищо. Освен добрата игра на Къмбърбач, която – пак, не е нещо уникално, защото в нито един момент не го поставя в непознати води… „Красив ум“ с по-малко претенции, по-малко добра игра и актьори, сякаш отегчени от факта, че играят във филм, който вече е гледан 100 пъти.

    Друга ми е идеята. СПОЙЛЕР до края: Когато се разбира, че героят на Къмбърбач е гей – двама олигофрени, явно сбъркали филма с 8-то отвличане на детето/кучето/папагала/гущера на Лиъм Нийсън – възмутено изсумтяха, недоволни, че гледат филм с основен персонаж – гей, и след 7-8 мин. демонстративно напуснаха залата. Типичните надписи в стил „2 години по-късно Джо все още търси отговор. Мери е женена за брат му, Пенчо така и не получи оферта за работа, Кольо работи в Била – ме издразниха, винаги са ме дразнили подобни простотии, показващи неспособността на създателите на филма да оставят една история да говори сама за себе си. Но на фона на напускащите залата големи ебачи – се замислих. Май и от такива клишета имаме нужда, поне някои от нас. И това идва от човек като мен, който не възприема за нормално явление хомосексуализма. Не ми се спори по тоя въпрос, моя си работа. Но тесногръдието в живота ни убива много повече животи от факта, че индивиди от един пол не могат да се възпроизведат.
    Всеки филм, който ме накара да се замисля – заслужава уважението ми. Дори и да не е заради филма, а заради малко помощ от залата. До мен пък седяха две момичета, които се възмутиха от напускащите и ставайки си казаха „След такъв филм се чувстваш нов човек“. Минавайки покрай седалките им видях разсипани пуканки, смачкана чаша от кока-кола… Хвани единия – удари другия.

  8. Поздравления за горния коментар – наблюденията както за филма, така и за публиката почти съвпадат с моите. Единствено не смятам, а и не вярвам, че актьорите са били отегчени. За мен по-скоро става дума за това, за което е намекнато и в ревюто – страхопочитание спрямо наистина голямата личност, която е бил Алън Тюринг. Към историята на такъв реално съществувал човек е нормално дори и актьори професионалисти да подходят с известно притеснение (дали ще представят въпросната история достатъчно правдиво).

  9. „дори Кийра Найтли (която, според скромното ми мнение, не притежава ценни качества) “ Явно не сте я гледали в „Анна Каренина“. Типична женска завист. Тъжно.

  10. Аз й завиждам за ролята в „Опасен метод“. Нямам топките да се излагам толкова на голям екран.

  11. @AzUrAL
    Напротив, гледала съм я – и общо взето това беше филма, след който се отказах да й „давам шансове“. А го правех заради „Ритни като Бекъм“ и „Изкупление“, и до някаква степен „Never Let Me Go“. Всичко останало е доста съсипани филми заради присъствието й. Жалко.

  12. Съдържа спойлер:

    И нещо по отношение на актьорския състав – освен очакваните като качество изпълнения от вече споменатите по-горе актьори, на мен лично ми направиха много добро впечатление Алън Лийч (Кернкрос, двойният агент) и Алекс Лоутър (младият Тюринг). Двамата изнесоха няколко от най-важните сцени във филма с голямо умение и самочувствие.

  13. Неосъществен филм за мен. Огромен потенциал на историята, чудесен актьорски състав, недостатъчно добър краен резултат. Не, че е лош, но очаквах да е брилянтен. Със значително по-елементарна история Речта на краля беше фантастичен и докосващ, този – не.

  14. Филм! Такъв, че след като го изгледаш трудно в рамките на месец може да преглътнеш друг..Размисъл след него, защо сме все в положението да догонваме времето. Самият факт, че малко хора са в киносалона или излизат ни дава отговор, който не ни прави достойни май….за постиженията на човечеството. Великолепен Бенедикт. Поздравления за целия екип , реализирал филма. След този филм май ….нещо ми стисна гърлото..да му се не види.

  15. SirStevancho, ако свеждаш повечето гейове до „индивиди от един пол не могат да се възпроизведат.“ и затова не можеш да ги приемеш като нещо нормално – не е добре. Щото аз като гей мога да ти кажа, че също така за това са отговорни и хетеросексуалните мъже, които правят деца – гейове, което е някак си проблем. Затова и те не са нормални. Ако приемем, че гейовете са 10% от населението, то има още 10% хетеросексуални мъже, които никога няма да се оженят и имат деца, има още 10%, които ще се оженят, но никога няма да имат деца, има 10%, които ще се оженят, ще имат деца, но ще ги изоставят, то със сигурност не са основно гейовете виновни за това, че някой няма да се възпроизведе. Въобще на фона на всичко това да имаш проблем с гейовете е много … интересна тема. Която в много случаи е свързана с това, че ти самият криеш тайни желания, но не ги приемаш. Спри да четеш библията и приеми хората такива, каквито са, защото те винаги са били такива и ще бъдат такива. Иначе досега да бяха измрели 🙂

  16. Не, не свеждам гейовете само до това. А точно моето мнение и идеята, която защитавам в него – да те накарат да напишеш тоя ферман… Нямам какво да добавя, Нямам и желание, повтарям. Каква библия те подгони, какви проценти ми смяташ. Извади си главата от гъза, както и да ти звучи.

  17. Силен филм! Може би съм по-емоционално обвързан към темата с ребусите, компютрите и „Машината на Тюринг“ (въпреки че я споменаха чак в последните 5 секунди), та въпреки всички клишета много ми хареса филма.

    Явно номинациите за Оскар са си казали думата, защото днес от 14:30 беше почти пълна залата. Повечето бяха и по-възрастни от мен и никой не си излезе… 😉

    П.П. След този филм много хора ще останат с впечатлението, че Машината на Тюринг е онова с много въртящите се колелца. 😉 Ама какво да се прави – кино! Все пак искам да направят и един такъв филм за Чарлз Бабич! 😉

  18. Поздравления и от мен за коментара на на SirStevancho. Относно филма – най-обикновен, бъкан от клишета филм на ниво тв продукция на Hallmark…

  19. Темата за втората световна винаги ме е вълнувала, някой факти са поизкривени във филма, но го приемам, като режисьорски похват. Историята, играта на Камбърбадж и режисурата бяха страхотни, но не това смятам за важно. 20 години не ми се беше случвало, ревах в края на филма, силната емоционална реакция не само се помни а те променя и гради и това е важното.

  20. Време е да се намеся и аз като гей-киноман,а не само гей.:)Филмът е добър,в никакъв случай велик.Впечатлиха ме двете любовни истории във филма-тази на младия Тюринг ,и тази между възрастния Тюринг и неговара ,,годеница“-да защото и това си беше един вид любов-доверие,възхищение,лоялност, търпение,разбиране,съпричастност-и това е част от любовта.Къмбърбач бе най добър ,когато трябваше да изрази слабостите на героя-трудността му да общува и да изрази идеите си,високото му самочувствие и уви най голямата му слабост(изразена в едва -три сцени)-хомосексуалността му-и аз като героинята на Найтли исках да го прегърна и утеша,когато трепереше и не беше на себе си от лекарствата.Там му повярвах и му дадох личният си Оскар.Успя да ме накара да съжаля героя му не заради това,че виждам събрат по съдба, а заради това, че на всяка цена иска да запази делото на живота си, онова, заради което го и губи:(

  21. Забравих да спомена, че въпреки оценката ми 7/10-това е фаворитът ми за тазгодишните Оскари.А към сър Стефанчо,чието киноманско мнение уважавам, макар че е имало моменти,когато не съм бил съгласен,бих могъл да кажа, че ние,,различните“сме почти същите като ,,нормалните“.И при нас има различни характери, и ние сме високи и ниски, слаби или дебели, умни или глупави.Иние сме хора..И все пак сме различни..И в това е нашият най -голям шанс и трагедия….

  22. Поздравления за ревюто, като признавам, че то беше финалният щрих, който ме накара да седна пред екрана. И резултатът е, че към момента филмът е моят фаворит за best picture, а Бенедикт Къмбърбач просто го заслужава – безкрайно докосващо, истинско и въздействащо изпълнение.

  23. Много добър! Къмбърбач… и филма!
    Е, трогателната история с Кристофър ми се струва холивудска измишльотина 🙂
    Очаквах да се появи ябълката