Дейвид Финчър, Бен Афлек и Гилиан Флин

„Хайде да разкажем нещата отново!” По принцип сме много против римейките, но… не и когато в тях са замесени (част от) главните действащи лица в един от най-добрите филми напоследък „Не казвай сбогом”. На Бен Афлек, Дейвид Финчър и Гилиан (позната у нас като Джилиан) Флин толкова им е харесало да работят заедно – и да изкарат едни 367 милиона долара, че сега обмислят да преработят в модернистичен вариант класиката на Хичкок „Strangers on a Train”. За протокола, само дано наистина Финчър да му е режисьор, защото ако той отпадне, и нашият интерес ще изчезне – просто предупреждаваме!

Гилиан Флин е в преговори за писане на сценария по филма от 1951 година. Тогавашната история се върти около един професионален тенисист, на когото му омръзва семейния живот. Но преди да вземе решение за развод, той се натъква на мъж във влака, който му предлага да убие жена му, ако той в замяна се съгласи да убие бащата на този странен мъж.

Според Deadline в съвременния сюжет Бен Афлек ще бъде филмова звезда в разгара на оскарова кампания и когато самолетът му се разваля, той е принуден да използва транспорта на непознат богаташ. Е, какво ще стане по-нататък, се надяваме да видим скоро, при това написано от опитната Флин.

Бен Афлек ще участва във филма не само като актьор, а и като продуцент – със своята Pearl Street Films, под крилото на Warner Bros. – и ако успее да „набута” снимачния процес на „Strangers on a Train” нейде между ангажиментите си към адаптацията „Live By Night” и „Justice League”, то тогава може и да започнем да храним надежди, че ще видим този римейк през 2016-2017. А докато чакаме – ето трейлъра на оригинала:

Similar Posts

Вашият отговор на Мартин Касабов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Беше въпрос на време Финчър да се пробва с римейк на Хичкок. И поздравления – най-сетне някъде да уцелят името на тази толкова добра писателка 🙂

  2. Това с името на Гилиан е като с Чък Поланик – вече са се наложили Джилиан и Паланюк и е кауза пердута да настояваме да ги пишем правилно, ама…

    Иначе се съмнявам Финчър да го режисира това. Според мен ще е само продуцент, ако въобще стане.

  3. Съмнявам се,че дори Финчър би се справил с римейка на Непознати във влака,въпреки опита му в изобразяването на откровени социопати в крайна фаза на своята патогенеза.Освен това главният антагонист е почти неприкрит хомосексуалист, а както мога да съдя от Фокс качър и Игра на кодове Холивуд много се притеснява от подобна тематика.Социопат-гей…вероятно ще измислят нещо друго и ще опорочат част от зловещият чар на филма.Имам филма на двд с двете версии и не знам защо Хичкок оставя положителен край, макар че е имал друго предвид,пък и протагониста заслужава определено наказание, а не симпатия.Всъщност това е вторият път ,когато Хичкок успешно пресъздава патологията на хората,принудени да прикриват същността си..Въжето е чудесният пример ,когато става въпрос за хомосексуалност, а пък клептоманията е основна патология в друг познайте кой филм на Хичкок?

  4. Като прочетох горното мнение, а и препрочитайки самата новина, се сетих – колко добре би му паснало на Финчър да направи адаптация на „Талантливият мистър Рипли“. Версията с Мат Деймън, честно казано, не ми харесва особено, а френската с Ален Делон засега не съм гледал (предполагам обаче, че е доста добра). Във всеки случай, мисля, че Финчър би могъл повече от успешно да представи шедьовъра на Хайсмит за съвременната публика.

  5. Аз не съм съгласен. За мен “Талантливият мистър Рипли” е шедьовър – жалко, че не се цени толкова, колкото заслужава. Гей линия там е представена (загатната) феноменално.
    Антъни Мингела беше голям режисьор, жалко че почина. 🙁

  6. ,,Талантливият мистър Рипли“-първото двд в колекцията ми благодарение на ,,Екран“,второто беше глупавият,,Майка ми си пада по жени“,но това е друга тема.Най-доброто изпълнение на Деймън според мен(сори Малкович ама продължението Играта на Рипли не струва)-пълен психопат подобно на изиграната от Пайк в Не казвай сбогом,.Такава жажда за обич и за център на внимание,без да им става ясно, че психопатологията и любовта са взаимно изключващи се,защото социопатът е първо и единствено егоист.Гледал съм го само два пъти,защото не мога да се сдържам на най ужасната сцена-Рипли убива единственият човек, който го обича истински ,въпреки че знае какво представлява обектът на любовта му-една от най -тъжните сцени във филма.За съжаление Мингела остави малко филми.Деймън пък си остана само с тази роля май-не знам сравнението Кубрик, Хичкок, Финчър,Мингела ми се струват абсурдни-те са уникални сами по себе си творци-несравними с други и помежду им.

  7. @Papa Joe
    Не си спомням някога да съм бил толкова съгласен с теб. 🙂 🙂

  8. Дринов въпреки гей истерясването,което ме обхваща заради тъпи филм,мнения,награди , номинации и хомофоби аз наистина разбирам от добро кино.Едно от доказателствата е голямата ми и качествена колекция от оригинални двд и блу рей филми -близо 600 броя.Последно си купих ,,Моите боровинкови нощи“ на Уонг Карвай.

  9. Първо дебело да подчертая, макар че вярвам, че и без това ме разбирате – „не харесвам“ не означава, че филмът не е хубав и няма достойнства. Напротив, точно този („Талантливият мистър Рипли“) има, и то доста достойнства.

    Но не го харесвам. Най-вече защото съм чел книгата (първата в поредицата за Рипли). И знам каква може да бъде историята, разказана според нея. В книгата Рипли е много по-хладен, много по-пресметлив и може би най-точната дума за това, което изпитва спрямо другите, е презрение, погнуса. В неговия свят няма любов. Това, което основно го тормози пък, е параноя – романът започва и завършва с тази тема, тя е в тъканта на повествованието.

    Пак да повторя – филмът е хубав, но разказва друга история, даже с други персонажи. Героинята на Кейт Бланшет съм почти сигурен, че изобщо я няма, или е четвъртостепенен персонаж с много, много по-дребна роля за сюжета (естествено, за историята на филма нейната роля е повече от основна и важна), „Питър“ също не е сред основните персонажи.

    В крайна сметка центърът на историята се оказва изместен от това, което – поне според мен – е имала като цел Патриша Хайсмит. А тя е експерт по трудните хора като Рипли, просто защото по сведенията на съвременниците си и тя самата май е била доста труден човек: „She was a mean, hard, cruel, unlovable, unloving person“, said acquaintance Otto Penzler. „I could never penetrate how any human being could be that relentlessly ugly.“

    Що се отнася до Деймън, който играе наистина страхотно (спор няма), ето пък какво е казал той: „I’d like to make the whole film all over again with the same cast and same title but make it completely like the book.“

    Общо взето, разбирам как се чувстват хардкор почитателите на Стивън Кинг, когато говорят за филма „Сиянието“ 🙂 Но това не прави „Сиянието“ по-малко велик филм. Същото се отнася и за „Талантливият мистър Рипли“ 🙂