Теорията на всичко / The Theory of Everything

Всичко, от което имаш нужда.
от на 21/01/2015
 

Теорията на всичко” е от тези филми, които обикновено наричаме малки. Но както всичко на този свят, и това е относително. Със сигурност любителите на десептикони и други играчки за подрастващи ще повърнат още на десетата минута, но както се казва, чувствата са взаимни. С правилната нагласа не е трудно да се разбере защо филмът на Джеймс Марш се превърна в един от фаворитите на сезона.

В началото е добре да се разделим с някои заблуди. Това не е биографичен филм, нито филм за важно научно откритие. Това е романтична драма. Макар и да не се отличава с особена оригиналност, сценарият се справя перфектно със задачата да поддържа нивото на емоционално напрежение, да държи зрителя съпричастен към съдбите на героите, и не на последно място да забавлява с оригинално британско чувство за хумор. Сценаристът Антъни Макартън адаптира биографичната книга на Джейн Хокинг – бишва съпруга на Стивън и главна героиня във филма, умело и с добре премерени хватки, които да разчувстват не само зрителя, но и членовете на Филмовата академия.

С няколко преминали незабелязано продукции зад гърба си, Джеймс Марш като че ли най-после е открил истинското си призвание като майстор на романтичните сюжети. Без чудеса от режисьорска храброст, той постига солиден резултат, в който трудно могат да бъдат открити пропуски. През неговия поглед животът на Стивън Хокинг се превръща в съвременна приказка, в която триумфа и трагедията са просто песъчинки в безкрайния космос.

Покрай редовно предлаганите ни биографични епоси сме свикнали да приемаме с хладно безразличие многобройните номинации за актьори, пресъздаващи реално съществуващи личности или пациенти със странни заболявания. Тъй като в случая имаме и двете, няма нищо по-логично Еди Редмейн да обере наградите през този сезон. И то не само заради свалените килограми, безкрайните тренировки за контрол на всеки мускул или срещите с болни от амиотрофична латерална склероза, а заради душата, която вдъхва в един образ, който предоставя съвсем малко възможности за това. Правдоподобен във всеки един момент, дори стряскащ с пълното сливане с образа, Редмейн успява в почти невъзможното – да измъкне есенцията от образа на Хокинг – идеята, че за човешкия дух не съществуват граници. Висше актьорско майсторство, което не се среща всеки ден.

Вероятно поради закона за гравитацията в списъка с актьорските номинации за Оскар откриваме и името на Фелисити Джоунс, чието изпълнение бих нарекъл професионално. Младата актриса демонстрира израстване, но особено в ключовите сцени не открих онзи удивителен знак, който да я постави категорично в категорията на тежката артилерия. Лично аз много по-лесно насочих симпатиите си към второстепенни герои, като тези на Емили Уотсън, Дейвид Тюлис и Чарли Кокс. Ако трябва да допълним номинациите, да споменем и името на исландския композитор Йохан Йохансон, чиято музика приляга на образа на Хокинг и успява да уцели тънката линия между романтиката и епоса. На фона на  безупречния британски екип си струва да отбележим операторската работа на французина Беноа Делом, който съвсем наскоро ни впечатли и с „Най-търсеният човек”.

Теорията на всичко” е филм за тези, за които емоционалното доминира над рационалното. За тези, които виждат в теорията на Хокинг теория за собствения си живот, ръководен от стремежа за търсене на смисъл в една Вселена, която смразява разума като черна дупка, поглъщаща последната частица светлина. И колкото неизвестни да има в уравнението на живота, отговорът винаги е един. Любов. Защото във Вселената може всичко да е относително, но за човека най-важните неща са абсолютни.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Анита
    21/01/2015 at 20:07

    Прекрасно ревю за прекрасен филм и дългоочаквано (поне от мен) завръщане на break сред авторите на сайта.

    Отговор

  • 21/01/2015 at 20:49

    Съвършено точно и прецизно изречено, с душа и супер-стил! Обичам те! :) (видя ли, ще те юркам пак!!!)

    Отговор

  • MadMax
    21/01/2015 at 20:58

    Жестоко ревю ! Със сигурност едно от най-силните в сайта …
    Не знам дали защото бях чел навремето биографията на Хокинг и общото взето бях подготвен за историята с далеч повече подробности, но филмът някакси не успя да ме докосне по начин по който най-вероятно е въздействал на други. Извън изпълнението на Редмейн, всичко друго ми оставаше на заден план, а иначе съм абсолютно съгласен, че изпълнението на Еди беше повече от ЧУДОВИЩНО. Един актьорски монолог, който честно казано не съм очаквал точно от това момче.

    Отговор

  • SirStevancho
    21/01/2015 at 23:34

    По някое време на филма се разплаках, защото един от най-близките ми хора си отиде заради тая болест. Разплаках се от яд, че този неповторим, интелигентен и рядко чувствителен човек си замина, без да му ръкопляска една пълна зала заради нещата, които е постигнал. Макар и безспорно да го заслужаваше. Почивай в мир, лельо, благодаря ти за всичко.

    И на фона на това горе – не смятам, че филмът заслужава Оскар. Преди малко приключих с Boyhood – на фона на всичкото плюене, на което попаднах около този филм – тази прекрасна обикновена човешка история е по-добре представена с инструментариума на киното, отколкото биографията на големия Хокинг.

    Отговор

  • Wight
    22/01/2015 at 09:00

    Прекрасно ревю! Много точно е казано всичко… много ми хареса! :)

    Отговор

  • Na_um
    22/01/2015 at 19:01

    Браво, много хубаво стегнато ревю!

    Отговор

  • Дринов
    22/01/2015 at 19:12

    По принцип не се кефа на изпълнения, в които актьора играе луд, малоумен или с физически недъзи, защото смятам, че е лесно да си хванеш някакъв тик или състояние, и да си го експлоатираш. Тук обаче, случая е друг, защото имаме прогресия – не е едно състояние, което да се цикли, а нещата градират, което е доста трудно и затова, евала на Еди. Разбира се не е на нивото на Даниел Дей-Луис в „My Left Foot“, но кой е – все пак той е Бог. :)

    Отговор

  • heinrich
    23/01/2015 at 12:13

    Може да кажем, че не е и на нивото на Де Ниро в „Пробуждането“ също така, но не мога да коментирам преди да гледам филма. 😉

    Отговор

  • SirStevancho
    23/01/2015 at 21:22

    Точно за Де Ниро се сетих. Занижаваме изискванията, Академията. Пак ще си кажа за 100-тен път – подобни филми преди дори 15 г. не биха помирисали какво е да стоиш до някой, номиниран за Оскар.

    Отговор

  • break
    24/01/2015 at 11:18

    Не виждам причина да се омаловажава изпълнението на Еди Редмейн. Постижението му е абсолютно съпоставимо с най-добрите в категорията. Ако ще въздишаме по миналото, моля някой да ми даде разумно обяснение какво правят в номинациите Джони Деп с „Пътуване към Невърленд“ или Уил Смит с „“Преследване на щастието“ например. Да не говорим, че в женската категория награди са взимали недоразумения като Мира Сорвино и Сандра Бълок. В категорията за филм пък положението е още по-драматично.
    Та, мисълта ми е, ако сме занижили изискванията си, да не обвиняваме Еди Редмейн за това.

    Отговор

  • Gabriella
    17/02/2015 at 16:47

    Леко бозаво филмче, в което имаше толкова малко физика… Можеха да сложат поне още малко от по-популярните идеи на Хокинг.
    Както и да е, Редмейн беше на ниво!

    Отговор

  • Стефан Ст
    17/02/2015 at 17:07

    Филмът не е за физика или идеите на Хокинг, а за отношенията му с хората около него и това, как се справя с болестта. А Редмейн не само е на ниво, а определено заслужава Оскара!

    Отговор

  • Gabriella
    17/02/2015 at 17:12

    Ясно ми е, че не за за физика, умнико :)
    И именно това прави историята леко да жълтее…

    Отговор

  • Atlas
    03/07/2015 at 20:51

    Energy Universe
    http://research.zonebg.com/en/books.htm
    Energy is every DIFFERENCE in time – space according to time – space itself.

    Отговор

Коментирайте