Изход: Богове и царе

След всеки един от по-мащабните и скъпи филми на Ридли Скот от последните няколко години (a като се замисля и въобще, почти като мантра) при отзивите се повтаря едно и също нещо: филмът е визуално впечатляващ, но откъм сценарий и героите има още какво да се желае. Това ще откриете и в огромна част от ревютата на „Изход: Богове и царе”, а в допълнение ще прочетете, че надеждите са удължената режисьорска версия, каквато Скот традиционно пуска за почти всички филми, да успее да поправи част от драматургичните недостатъци и да ни даде един далеч по-добър и пълнокръвен филм (точно както се случи с „Небесното царство”, който днес се счита за едно от по-добрите му произведения).

Аз самият не мога да кажа нещо различно, което за мен е малко дразнещо – искаше ми се да намеря малко по-нетипичен подход към това ревю (и към филма) или просто да си разчопля някой аспект, било то с положителен или отрицателен знак, вместо да повтарям едно и също, което се цикли до откат не само за този конкретен филм, но и за предишните на Скот. За съжаление обаче, „Изход: Богове и царе” ме остави равнодушен и с нищо не ме провокира достатъчно, че да ми се прииска да напиша нещо… от сърце (ако ми позволите да използвам това клише). Тоест, това, което ще прочетете, е написано по задължение, а не е продиктувано от страстта ми към киното.

С две думи това, което вероятно вече знаете: „Изход: Богове и царе” е епична библейска драма, решена в мащабите и традиции на златните години на Холивуд. Филмът е реализиран от един от най-добрите визуално ориентирани режисьори, работещи в момента, който се възползва от последните постижения в областта на аудиовизуалната техника и това определено личи от всеки един кадър. По отношение на операторската работа, специалните ефекти, сценографията, костюмите, грима и т.н., филмът е впечатляващ. В това отношение светът, изграден в „Изход: Богове и царе”, е истински и пълнокръвен – той „диша” и „живее”. Жалко, че не мога да кажа същото за героите, които го населяват, и историята, която те разказват.

Крисчън Бейл

Сюжетът е познат от хилядолетия и е преразказван безброй пъти, така че няма смисъл да го повтарям още веднъж. Новото в случая е опитът за изграждането на един по-комплексен и по-човешки образ на Моисей, както и представянето на божествената част от историята, колкото е възможно по-близо до реалността, без тя да загуби напълно първоначалната си идентичност. Това е и един от най-големите плюсове на филма, който успява да балансира между двете крайни позиции на безрезервна вяра и пълно отричане – в случая става дума за истинското божествено проявление срещу резултат от шизофрения (или проста травма на главата) и съвсем естествени природни процеси и катаклизми. Второто е онагледено (за по-глупавите) с един абсолютно ненужен „comic relief” образ, но не е болка за умиране.

Доста интересен е и начинът, по който е представен Бог – като малко, отмъстително, безмилостно и изпълнено с желание за насилие момченце. Една прекрасна метафора и илюстрацията на Бог, такъв какъвто е описан в Стария завет. Аз поне не се сещам за друг голям филм, в който да съм виждал подобен подход, но съм и далеч от мисълта, че някой тук е измислил топлата вода – сигурен съм, че има други предхождащи произведения, които не само използват подобна интерпретация на всевишния, но и със същия ефект. Важното е, че в случая похватът работи и има какво да каже както за психическото състояние на Моисей, така и за религиозния фанатизъм като цяло.

Що се касае до споменатия опит за изграждане на „по-комплексния” образ на Моисей, тук нещата са малко по-сложни. Определено той е единственият истински образ във филма. Всички останали са или недоразвити – в това число Рамзес (Джоел Еджертън), Исус Навин (Арън Пол), Сети (Джон Туртуро) и Нун (Бен Кингсли), или чисто и просто статисти, като героините на Сигорни Уивър и Хиам Абас. Но от друга страна, като че ли в желанието си да го направят по-пълнокръвен, авторите просто са му лепнали определени качества, които са опитали да мотивират със сюжета. Моисей трябва да е по-човечен? Готово, измисляме му семейство (кой, по дяволите, дава дъщеря си на първия опърпаняк, който излиза от пустинята?) и го правим пастир за 9 години. Сякаш всеки един от четиримата сценаристи на филма е дърпал в различна посока и накрая са направили компромис.

Крисчън Бейл и Джоел Еджертън

Всичко това натоварва и наратива, от което страдат както другите образи, така и цялостният ритъм на филма. Също така, това води и до липсата на централен конфликт. Трудно е да поставиш на равни начала и съответно да развиеш в задоволителна дълбочина всички по-малки проблеми. А те включват вътрешния конфликт на Моисей, конфликта с Бог, със съпругата му и с Рамзес, където (ако първоначалният сблъсък между двамата не беше взет едно към едно от „Гладиатор”) имаше възможност да се получи нещо по-интересно, тъй като начинът, по който Еджъртън играе Рамзес, е доста интересен сам по себе си.

И понеже съм тръгнал да добавям към „циклещите” ревюта, няма как да пропусна да отбележа надеждата за предстоящата режисьорска версия. Много ми се иска да има такава и определено едни допълнителни 40-50 минути биха могли да оправят доста от проблемите при второстепенните герои и в цялостния ритъм на филма (а ми се струва, че и ако тук-там се резнат една-две сценки, също няма да навреди), въпреки че съм далеч от мисълта, че така ще се тушират всички съществуващи минуси. Но в крайна сметка, аз не искам да се поправят всички недостатъци. Искам само филмът да ме развълнува, защото е наистина жалко да си поставен пред такъв впечатляващ визуален спектакъл и да останеш равнодушен. Дай Боже Ридли!

Similar Posts

Вашият отговор на MadMax Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

44 Comments

  1. Че филма ще е боклук се знаеше още при обявяването му. За да се направи добър филм режисьорът трябва да има уважение към материала, а господин Скот обича да изразява ненавистта си към теизма. На кому са нужни подобни гаври? По-добре да беше сложил един статичен надпис „Да ви сера на Библията“ да се върти 2 часа, вместо да губи времето на хората.
    А за малкото и злобно дете-бог: да ме извинявате, г-н fpsy, но изказвате крайно предубедено мнение, в което прозира сляпа (и безсмислена) омраза. Ако смятате, че е адекватно предсавянето във филма – съжелявам, но сте прекалено ограничен.

  2. Боже, боже, доживяхме вярващ да вдигне ръка и да обвини някого другиго освен себе си в ограничение.

  3. Разбира се, може да си спретнем едно безсмислено чесане на езиците, но нищо няма да постигнем така.
    (В случая говорих за този филм конкретно. И да – не съм го гледал)

  4. Ако искате да бъдем малко по-конструктивни и да не спамим тук, mail-а ми го има в системата ви, изложете вашите възражения по-конкретно и ми ги пратете. Или ако някой е от Варна f2f

  5. HC – ще ти го кажа аз: Да ти сера в библията !
    Сюжетът е най-големият плюс на филма, след играта на Крисчън Бейл, който отново е брутален !

  6. Начка, верно ли бе ? 🙁 Баси, само аз ли ще го харесвам тоя филм :/

  7. Изключително красив филм, с добре премислен подход към деликатни теми и много познати Ридли Скот моменти. Можеше и да е по-добре, но гледам обнадеждено към режисьорската версия. На места наистина личеше, че е резнат.

    Като минуси:
    – Подхваща твърде много неща, без да задълбава в нито едно (взаимоотношението Мойсей-Рамзес, борбата на евреите за свобода, Бог, пътят на Мойсей към откриване на идентичността си).
    – Отсъствие на поддържащи роли, те са си направо статисти.
    – Липса на емоционалност между основните герои (сцените при Мойсей и жена му бяха доста вяли).

    Всеки втори кадър ми беше познат от някой предишен филм на Скот ( най-вече „Гладиатор“ и „Небесно царство“). Но това не го отчитам като минус, защото искам да гледам повече такива кадри. Искам да гледам всяка година, ако може, филм на Ридли Скот. 🙂

  8. “What kind of fanatics worship such a God?”
    Изпълни ме как съвсем логично Ридли Скот беше изкарал Господ абсолютен психопат с неограничена власт.

  9. @HC
    Защо трябва да е на лична? И тук могат да станат културни разговори. Знам, че в момента не изглежда така, но в случая, смятам, че Вие подходихте с лошо с епитетите.

  10. @Дринов, не мисля, че е възможно публично да обсъждаме темата без да нарушаваме добрия тон, най-вече заради свободното включване на трети лица. Пък и това не е идеята на този блог, нали? Готов съм да се съглася, че подходих малко остро с епитетите, за което се извинявам (като оправдание ще кажа, че всеки човек трудно понася да се критукува нещо, което харесва)

    @ССС, без лоши чувства и без да ти се подигравам, ще кажа 3 неща, които ми харесаха в коментара ти:
    1) Прочитането на текста ми отне 20 секунди. Гледането на филма щеше да ми отнеме 2 часа, и пак щеше да е същия извод като твоя.
    2) За разлика от участниците в проекта, ти не претендираш за уважение към Библията, а после да се отметнеш.
    3) Едва ли си прекарал толкова време в изучаване на източника, колкото режисьорът и актьорите. Като бивш върл атеист напълно разбирам защо мислиш така.

    Сещам се за „Гадни Копилета“ на Куентин Тарантино – той също уж представяше събития от втората световна война, но не се вземаше и на секунда насериозно, и дори не претендираше за исторически корени – и все пак никой не възрази срещу грубите исторически неточности, защото филма си беше чист guilty pleasure. Точно затова нямам нищо против Монти Пайтън – като е за майтап всичко може да мине (освен покрай фанатиците)

  11. Извинявам се, че се намесвам в разговора като невъзпитано трето лице, но първопричината за това „бивш върл атеист“ ми намирисва доста силно на черепната фрактура, която преживява Моисей във филма 😀
    Как може да се коментира филм и да му се вменяват „грехове“, без коментиращия да го е гледал изобщо :/ Точно пък този аспект е един от най-силните във филма – възможността да се тълкува двустранно. Фанатиците спокойно ще могат да заколят агне и да кръстят децата си „Дядо“ и „Добри“, докато нормалните хора просто ще се кикотят в шепи. Какво по-хубаво от това 🙂
    Да, филмът не е перфектен, има си своите слабости, но нека видим истинският филм, представляващ традиционната режисьорска версия и тогава да съдим кой крив и кой прав. Дотогава – отличен 6 за режисьора и среден 3 за продуцентите (или който и там да е виновен за PG13-ката и ограниченото времетраене) 😛

  12. „PG13-ката“ всъщност не беше проблем. Началната битка щеше да спечели малко от повече кръв и черва, ама нямаше да оправи филма. Освен това във филма имаше брутални неща (като това с крокодилите и раните от болестта), които не съм виждал в съвременни „R-ки“. 🙂 🙂

    @HC
    Окей, ама аз не виждам кой специално ще си даде зор да коментира подобни неща по имейла. Ако все пак някой прояви желание да каже и ще му пратя координатите ти. 🙂

  13. @MadMax, значи твърдиш че няма рационален начин човек да бъде християнин, освен мозъчно сътресение? В такъв случай наричаш голяма част от населението идиоти, като започнем от Майка Тереза и стигнем до Чък Норис. А Дринов по-горе ми говореше за ограниченост 😀 А за вменяването на грехове: едва ли много хора (мъже) са гледали цялата трилогия на Twilight, за да си изградят мнението за него. В случая сравнението е малко неуместно, защото Ридли Скот си е талантлив режисьор. По-скоро мнението ми се формира на базата на това, което знам за режисьора + сюжета на филма. Сигурен съм, че филма си има достойнства, но едва ли ще са толкова големи, че да си струва да го гледам. Но все пак следя с интерес следващия му проект.

  14. Майка Тереза и Чък Норис не само са идиоти, но и са от особено кретенския тип идиоти. Виж, дедо ви Добри не е точно идиот (за разлика от феновете му); просто е изкуфял дядка със сбъркани ценности.

  15. Чък Норис и Майка Тереза … !!! Това дори не знам дали и как трябва да се коментира :/
    Чък Норис е завършен идиот, но, виж, Майка Тереза е от онези, за съжаление не чак толкова редки изроди в световната история, които трябваше приживе да бъдат линчувани, а самото споменаване на името й да бъде криминализирано и подлагано на гонения. Нямам никаква представа как изобщо е възможно тази представителна извадка от времената на Инквизицията, отговорна за мъчителната смърт на безброй клетници да бъде споменавана като пример на рационализъм :O

  16. От тук нататък не мога да коментирам… Направо ми скрихте шапката.

  17. Няма какво да се шашкаш ! Не е срамно да си неук, обаче е срамно да не направиш опит да се информираш по темата 😉

  18. Без никво съжаление давам отрицателна оценка на Майка Тереза. Баси коплексираната фашизоидна кучка.
    Ганди и е мъжкият вариант.

  19. „Моисей трябва да е по-човечен? Готово, измисляме му семейство (кой, по дяволите, дава дъщеря си на първия опърпаняк, който излиза от пустинята?) и го правим пастир за 9 години. Сякаш всеки един от четиримата сценаристи на филма е дърпал в различна посока и накрая са направили компромис.“
    Не сценаристите на филма са измислили семейството на Мойсей, а „сценаристите“ на Библията. Хубаво е малко да се образоваме преди да критикуваме, за да не излиза на яве нашето невежество!

  20. Ha мен ми хареса. 🙂 Не е мега як, но е добър филм, въпреки проблемите си.

  21. Колко добър? Дори и сред летните хитове имаше по-добри, при това нямам предвид „Планетата на маймуните“. 🙂 Аз по-скоро бих казал, не е толкова лош! 🙂

  22. Да, и аз по-скоро бих казал „не е толкова лош“. Но вие сериозно ми свалихте очакванията.

  23. „Guardians of the Galaxy“ примерно :/
    Също и „Interstellar“, ама това няма да го казвам, защото дискусията няма да има край. 🙂

  24. Аз съм склонен да подкрепя едно такова изказване за „Интерстелар“.

    @MadMax
    „Годзила“. 🙂 🙂 Казвам го, защото това искаше да чуеш, нали? 🙂

  25. 🙂
    Тъпо е да се сравняват летните хитчета с този, защото тук има елементи на истинско кино (на класическите епики от едно време), а не само на забавление, но като поставени цели и жанрова принадлежност, много филми тази година си свършиха по-добре работата.

    Аз искам да питам MadMax, щото така и не разбрах, кой филм му хареса повече, този или „Ной“?

  26. Хмм, Дринка, това е сложен въпрос :/ Както ти се изрази, в „Изход“ има много повече класическо кино в сравнение с „Ной“, много по-мащабен и по-красив като визия, и от тази гледна точка предпочитам да гледам отново и отново „Изход“. Но с това не искам да кажа, че „Ной“ е по-слаб филм … хехех ебаси йезуитския отговор дадох, ама верно ми е трудно да отлича единия над другия :/
    Това е все едно аз да те питам кой „Батман“ ти харесва повече … Бъртъновия или Нолановия 🙂

  27. Аз лесно мога да кажа, кой ми харесва повече. Ще се затрудня да кажа, кой е по-добър. 🙂
    Иначе за мен „Ной“ е по-добър, защото успя да представи историята по по-нов и различен начин.

  28. Значи ще предпочетеш и „Робин Худ“ на Ридли пред всички други версии, както и Колин Фареловия „Зов за завръщане“ 😛
    Майтапа настрана … разбирам за какво говориш 🙂

  29. Майка Тереза и Чък Норис в дискусия за Exodus. Искам телефона на дилъра веднага! Btw, „Изход“ за „Exodus“ е без съмнение доста тъп превод.

  30. „Изход“ си е преводът на „Еxodus“ в Библията, както и на цялата съответна глава. Не е измислено от дистрибуторите на филма тоя път, за разнообразие.

  31. …снощи си пуснах „Небесно царство“ на Скот от 2005 директорската версия и останах с невероятната наслада от това което той ми представи, уникално съцетание на визия, музика и история, такава каквато трява да е във всеки един Средновековен филм. Никога не съм се съмнявал в способностите му на режисьор, а още повече на исторически епоси/ да не говорим за Гладиатор/, но тук като че ли нещата са отишли малко в мудната срана…Изход е много труден за заснемане и пресъздаване и слава-Богу, че киното има съвременните технологии да пресъздаде тези невероятни „чудеса на Бога-знамения“.Акторита са си на мястото – Бейл е уникален актьор и го е доказал не веднъж. Изненадата за мен е Joel Edgerton – много добре изиграно…Който се е интересувал от истинксата библейска история, а не алегоричната и митологизирана за образа му знае , че Мойсей е наистина бил луда глава и доста добре обучен в битки и четмо. Също наистина е бил египетски принц-доведен и Скот много добре го пресъздава.Визията е уникална, музиката също.За оператора Dariusz Wolski нямам думи – човекът заснел „Прометей“ няма какво да се каже -уникална работа. Единственото нещо, което ме подразни е на моменти бавните сцени – мудното развиване са повествованието.Но няма как и да е като се пресъздава Библията. Това нещо не се забелязва нито в „Небесно царстро“ нито в „Гладиатор“ Всеки кадър и сцена са точно на мястото си и премерени свързани и изразяващи именно това, което е историята. Тук нещата са малко размити…Но това да е кусура на лентата.
    И който дръзва да плюе велик режисьор като Ридли Скот просто няма и капчица филмова култура, а и човешка..
    Поздрави и весели празници!

  32. Когато човек сгреши трябва да си признае…
    По стечение на обстоятелствата се случи да гледам филма и определено си вземам думите назад, че Ридли Скот се е подиграл с Библията – всъщност добре се е представил с пренасянето на сюжета. За съжаление това е единственото добро, което мога да кажа. Като изключим ефектите, филмът е на доста посредствено ниво, което си е направо пресъпление за режисьор от такъв ранг. Вярно е, че е нямал обширен текст, с който може да борави, но щом други преди него са се справяли, просто имаме похабена лента (и време). Ако беше някой второразряден режисьор щеше да получи много по-висока оценка. Може би extended версията да оправи някои от проблемите

  33. Кои пък други са се справяли по-добре с подобен библейски сюжет ?

  34. The Ten Commandments (1956)
    http://www.imdb.com/title/tt0049833

    Единственото предимство на версията на Ридли Скот са специалните ефекти и времетраенето (4 часа си е предизвикателство и за най-търпеливите). Не знам дали такова сравнение е редно, но все пак говорим за AAA филм, а не приказка от типа „Принца на Египед“

  35. Дълбоко не съм съгласен. Предимството на версията на Ридли е във всеки един аспект и далеч не говоря за предимствата единствено на специалните ефекти.

  36. Филма е страхотен.Актьорите добре изиграват ролите , а Крисчън се справя доста добре в ролята на Мойсей.Браво на господин Скот . ??????