Ярост - ревю

Повече от десет години изминаха, откакто видяхме последните наистина добри филми, посветени на Втората световна война. Кой може да забрави майсторски заснетия от Спилбърг десант в „Спасяването на редник Райън”, или треперещите в окопите войници, в забележителния минисериал „Братя по оръжие”. Тези години обаче са далеч зад нас. Напоследък се залага на теми, като разузнаване, контраразузнаване, терористи и обезвреждане на бомби в Ирак. В Холивуд обаче решават да се пробват отново с любимия си поджанр.

На режисьорския стол на „Ярост” сяда Дейвид Ейър – сценарист на „Тренировъчен ден” и режисьор на няколко безлични филма, от които единствен се откроява „Краят на смяната” – полицейска драма, заснета с клатеща камера. Спокойно можем да кажем, че Ейър за първи път получава своя голям шанс да покаже на света на какво е способен. Солиден бюджет, талантливи актьори и драматичен setting са достатъчни предпоставки за нас, да очакваме поне един завършен филм. Това, което получаваме обаче е една шумна плесница и билет за вкъщи.

Трудно е да се определи къде точно нещата започват да куцат. Действието се развива през април, 1945 г. Войната е към своя край, а Хитлер, в своето отчаяние, обявява тотална война, призовавайки всички цивилни да вдигнат оръжие и да се опълчат на завоевателите. Първият кадър на филма показва самотен ездач, който приближава откъм хоризонта, докато мъглата бавно се вдига. Докато си проправя път измежду разбитите военни машини, от един танк изскача Брад Пит и го убива, след което пуска белия кон на свобода (елементарна символика, която ще се появи отново).

Пит е Дон „Бащицата” Колиър – сержант на танков отряд, който току що е изгубил един от хората си. Когато се връщат в базата, от началството им изпращат неопитният хлапак Норман (Логан Лърман), който обича да чете книги и никога не е убивал човек. Започват задължителните подигравки. Тогава опознаваме и останалите четирима герои –  „Библията” (Шая Лебоф), „Селският” (Джон Бърнтал) и „Гордо” (Майкъл Пеня). След това отрядът потегля и … не знам, случват се вълнуващи неща?

Ярост

Има толкова малко бойни сцени в този филм, че дори сега ми е трудно да ви опиша някоя от тях. Всъщност целта на Ейър явно е била да се фокусира върху човешката драма и взаимоотношенията на мъжете в танка, но въпреки половинчасовата, елементарно поднесена експозиция в началото на филма, героите така и не успяват да отлепят от познатите клишета. Това са персонажи, лишени от всякаква същност, празни черупки, означени с псевдоними. „Библията” цитира библията, „Селският” е простак, „Гордо” (което на испански означава дебел) е най-закръгленият от групата. Нищо друго. Никакъв background, никакъв опит за създаване на комплексни вътрешни конфликти. Героят на Пит напомня в лудостта си на капитан Ахав от „Моби Дик”, но тук нямаме вълнуваща история and a monster at the end of it (pointless True Detective reference).

Норман също е безличен. От самото начало ни става ясно, че това е хлапето, което ще се сблъска с ужасите на войната и ще изгуби невинността си. Грехота е изобщо да споменавамe шедьовъра „Ела и виж” и силата, с която там  беше показана моралната деградация и психологическия breakdown. Но понеже „Ярост” прави непростимата грешка да се взима на сериозно, и понеже отвсякъде валят положителни рецензии, които го обявяват за един от големите военни филми, място за милост не може да има. В една от най-проточените и скучни сцени, Норман и Пит са в дома на две германки. В тази сцена трябваше да видим досега на закоравелите войници с човечността или пък някакъв още по-голям ужас. Вместо това, получаваме тонове сексизъм, Брад Пит без горнище и няколко фалшиви тона по пианото на сантименталността. А когато се качат и останалите от компанията, ще чуем прочувствен разказ за убийството на коне. Хубаво, ама дет’ се вика show me, don’t tell me.

Поне във филма нямаше фалшив патриотизъм и развяващи се американски знамена. Това обаче се компенсира с арогантното отношение на войниците и техния rock and roll статус, особено спрямо немските войскови части. Толкова е смешно, когато „нашите” се забавляват, а „лошите” не могат да уцелят, нали? Единствената по-запомняща се битка, е между немски танк „Тигър” и четири „Шърман”-а. Брад Пит започва сериозно да дразни с избора си на роли. От „Гадни копилета” насам, не сме го видели в нищо кой знае колко качествено. Филми, пълни с героични кадри, в които той устремено се взира в далечината, или проповядва свобода, равенство и братство, са под нивото и възможностите му, и аз съм меко казано, разочарован. От актьорите бих похвалил единствено Шая Лебоф, който в подготовка за филма, е извадил един от зъбите си, само и само, да придаде достоверност на персонажа. Youve gotta respect that.

Във визуално отношение, „Ярост” изглежда сравнително добре, въпреки че тук все пак говорим за живот в танк. Къде е онова усещане за клаустрофобичност, което Волфганг Петерсен ни показа в „Das Boot? Не може просто да покажеш с няколко кадъра на интериора на танка в началото на филма и след това да се задоволиш с близък план на лицата на героите. Единственото нещо, което мога да похваля в този филм, това е звукът. Голям кеф е да чуеш как се тресат тези машини, когато ги удари някой снаряд. 

Финална присъда – „Ярост” е посредствен филм, който не прибавя нищо към познатия жанр. Не си губете времето, защото постерът е достатъчно красноречив. На него е показано всичко, което ще си спомняте след време – един танк и прическата на Брад Пит.

Similar Posts

Вашият отговор на Gery Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

55 Comments

  1. „… и понеже отвсякъде валят положителни рецензии, които го обявяват за един от големите военни филми, място за милост не може да има“, ей тва е приказка.
    Не съм го гледал(и май не смятам), и знам че си прав.
    п.п
    „Братя по оръжие” беше страхотен. Май по-добър сериал не съм гледал, а не харесвам нито Спилбърг нито темата.

  2. Да, аз си го припомних тази седмица. Чуден е! Бях забравил, че вътре се появяват бъдещи звезди, като Фасбендер, Макавой и Том Харди. А Деймиън Луис, който после игра в „Homefront“, има страхотно присъствие.

  3. „Брад Пит започва сериозно да дразни с избора си на роли. От „Гадни копилета” насам, не сме го видели в нищо кой знае колко качествено. Филми, пълни с героични кадри, в които той устремено се взира в далечината, или проповядва свобода, равенство и братство“

    Пит каза, че не е приел ролята на Фасбендер в „12 години робство“, защото не искал децата му да го виждат да играе такъв лош човек. Може би по същата причина си избира само героични роли 😀

  4. Абе, човекът се е оженил за Анджелина лудата, вие десижън мейкинга му обсъждате.
    Филмът е среден, сръчно направен, ни повече, ни по-малко – нищо, което ще се запомни, но и хиляди по-големи тъпотии сме гледали.
    Касабов го е яд, че се е набутал за билет.

  5. Всички критици трябва да си купуват билет, за да могат да усетят лично загубата. 🙂

  6. Аз не харесвам Брад Пит като цяло , но пък съм гледала всичките му филми . Ще гледам и този и ще се изненадам ако го харесам. Никога не позволявам антипатиите ми към даден актъор да оказват влияние върху мнението ми за самия филм , но за човек с такава слава и влияние , той прави такъв ужасяващ подбор на роли. Poor basterd 🙁 Кой каквото ще да говори не се е отдал на никоя роля , така че да забравиш , че играе и да забравиш , че непрекъснато те занимава със семейния си живот и 6 – те си деца.

  7. Много точно! В този филм, всеки кадър е проектиран, за да ти натрапва физиономията му. „Вижте, вижте, това е Брад Пит“! А той с едно спокойствие поглежда наляво – надясно, сякаш има цялото време (и пари) на света.

  8. @Мартин Касабов
    Всички критици трябва да си купуват билет, за да могат да усетят лично загубата.

    True story, my friend, true story! 😉

  9. Такова чудо досега не бях чувал “ сержант на танков отряд“. Дори и да не сте били в казармата.Една танкова рота от 10 танка се командва от капитан. Освен това, за какви вътрешни конфликти говорехте? Ако не можеш да разчиташ на бойните си другари си пътник на фронта. Те трябва да се разбират с половин дума, като ветерани, вие конфликти търсите при тях.

  10. А Вие гледахте ли филма? Нещата са малко сложни там. Капитан няма. Правят се импровизации в последния момент. Героят на Пит води четири танка, без да е капитан.

    Вътрешният конфликт присъства във всеки добър военен филм. Как се отразява ужасът върху психиката на войниците, непрестанно поставяни пред прага на смъртта. Гледайте „Тънка червена линия“.

  11. Касабов,

    Добре е когато коментираш взаимоотношения в една армейска част е поне да си ходил в казармата.
    По думите ти съдя,че не си…
    Аз смятам,че филма е добре направен. Смятам също,че в подобен жанр филми сюжета не е определящ. Много по важно е как са пресъздадено бойните сцени. А в този филм те не липсват,динамиката в тях също не липсва.

    п.п. Така наречения от теб „герой на Пит“ води танковете не защото е с най висок чин,а защото е най добре приет от командирите на всеки един танк.

    И да битката с немския Тигър I беше доста добре пресъздадена. През втората световна война този танк е бил господстващия на бойното поле. В битка с него руснаците са пускали по 5-6 Т-34 срещу само един Тигър,за да имат шанс да го унищожат.

    Поздрави,
    Иво Ангелов.

  12. Не мисля, че последната бойна сцена беше добре пресъздадена и разбирам ветераните от войната, които се чувстват обидени от подобни фикции.

  13. Е, хайде сега, Брад Пит е нямал сериозни изпълнения. А филми като „Боен клуб“, „12 маймуни“, „7 години в Тибет“, „Убийството на Джеси Джеймс“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Кешбол“ и други филми, за които не се сещам на прима виста да не би да се играят от касиери на хранителни магазини. Изброените филми красноречиво показват многопластовите и колоритни образи, които е изграждал през кариерата си. Give him some respect!

  14. Ама четете малко бе хора.

    „От „Гадни копилета” насам, не сме го видели в нищо кой знае колко качествено.“

    Изключвам единствено „Дървото на живота“, който е един от любимите ми филми, но там Пит не беше кой знае колко различен, което важи и за повечето му роли. Съгласен съм, че има многопластови и колоритни образи, но те всичките са в миналото.

  15. Това, което ме сръчка беше изказването на @Gery, че „кой каквото ще да говори не се е отдал на никоя роля , така че да забравиш , че играе и да забравиш…“. Според нейните твърдения разбирам само, че цялата кариера на Брад е фалш. Ако наистина е гледала цялата му филмография няма право на такова отношение към него.

  16. Факт е, че той винаги е Брад Пит на екрана, но Ди Каприо също Това не ги прави слаби актьори, разбира се. Просто са различни. Не може всички да са като Мерил Стрийп или Даниел Дей Луис.

  17. На Шърманите са им викали „запалката“… но са били лесни за поточно производство и са произвеждани в десетки хиляди. Докато Пантерата и Тигъра на немците, най добрите танкове във Втората световна, са били скъпи и трудоемки за производство. При липсата на ресурси и заводи (постоянно бомбардирани от съюзническата авиация- руска и американо/английска).

    Т34-ката е бил изключителен танк, лесен за производство и с революционно решение за скосена броня за 41-ва година, са имали и страхотно оръдие- 75 мм, което е било по добро от панцерите на германците. Слабост са им били зле обучените екипажи (до 43-та), прицелната оптика и липсата на радивръзка, за да действат в групи- сигнализирали са със знаменца. По слабите като възможности немски танкове, са разполагали с обучени екипажи, радиовръзка и така са компенсирали по слабата броня и оръдия.

    И Шърманите и руските танкове са надделявали количествено на бойното поле. Немците са били на два фронта срещу противници с повече ресурси, материални и човешки. Та, всеки опит да се представи самотния американски войник сражаващ се срещу немски пълчища буди у мен истеричен смях.

  18. – Шедьовърът “Ела и виж” може би е “Иди и виж”?

    Определено е „Иди и виж“ на Елем Климов. Четох едно интервю на Андрей Кончаловски, разказваше за холивудския си период,, как прожектирали на разни продуценти „Иди и виж“. И излизат американските пичове от частния киносалон и викат на Кончаловски, „как може да се снимат такива ужасии“… и той им вика, „ама вие си имате цял жанр, хорър мувита, кръв, убийци“… „да, отговарят, но това са измислени ужаси“… и те така за киното и посланията…

  19. „Изключвам единствено “Дървото на живота”, който е един от любимите ми филми'“ Малик, това обяснява всичко. Вече съм наясно с вашето разбиране за киноизкуство.

  20. По отношение на „Idi i smotri“…

    Името на филма произлиза от два стиха от „Откровението на Йоан“. Глава 6; 7-8. Във всяка една библия, която намерих, цитатът е „Ела и виж“. На английски – „Come and see“, а в нашата православна – „дойди и гледай“. Единствено в руската е „Иди и виж“. При превод винаги се търси винаги източника.

    Азурал, какво искаш да кажеш?

  21. @Мартин Касабов, както виждаш ника ми е DDL=Daniel Day Lewis. Може и да е крайно изказването ми, но това е лично мнение, че актьор като Даниел не се е родил и няма да се роди ( без да изключвам магьосничествата на икони като Марлон Брандо, Джак Никълсън, Робърт де Ниро и още актьори, които ме мързи да им редя имената в момента :D). Каквото и да кажа за Люис ще е малко, защото този Бог е символ на чистото изкуство. А сега по следите му върви и гениалният Майкъл Фасбендер.

    P.S. Sry, че извъртях темата, но само да видя някъде името на Даниел изпадам в екстаз 🙂

  22. Единствените филми , в които не е просто Брад Пит са “ Изгори след прочитане“ и “ 12 маймуни“ ( поддържащи роли и в двата ). Винаги чуваш монотонното му бавно говорене и гледаш изнервящото му спокойствие . Не ми давайте пример , че е по – забързан в “ Боен клуб“ , защото там трябва да се надиграва с Едуард Нортън . И само не го сравнявайте с Ди Каприо – нямат нищо общо като енергии. Дори в „Троя “ гневният Ахил беше свръхспокоен.
    @ DDL за мен твоят любимец Даниел Дей – Луис е чудовищно добър актъор и щом той е твой фаворит , просто е нереално да ми защитаваш Брадли. 😉

  23. Е пф, верно ли след Ди Каприо ще го сложиш :). Съгласен съм че Пит, има кусури – сходни маниери в различни тип герои/филми като по този начин се губи отчасти образа с този на актьорът (повечето са некви дребни неща), но е къде по ошлайфан. Мен по-скоро ми се струва, че като цяло не ти допада и затова си го поплюваш 😀 (а сега прегледах, и ти си го казваш по горе :D). В Боен Клуб въобще не се надиграва с Нортън, те там са (на) едно (ниво), а ролята му на Ахил е точно такава, не на Пит (мисля че е една от по-добрите му, и до голяма степен за изграждането на образа виновник е той самият, а не толкова режисьорът).

    А това как си подбирал ролите с мисъл за децата си толкова ли е лошо наистина? Ми и аз ако имах възможност/влияние/власт да давам пример в даден момент и това може да изгражда образът ми пред челяд, аудитория, общество, ми с удоволствие бих приел героичния (нека пЪ има добри примери :D). Някак пошло и типично хорско-одумващо звучат тия критики…

    Но както и да е, аз лично такова нещо усетих (от това което съм му гледа последно време) само в 12-те години робство. Което, както и да го гледаме си е пипкава тема особено в Америка, и да играе това, което играе Фасбендър, като се дистанцира от ролята на баща на децата си… ми, разбирам го ако е вярно). Ами в Съветникът? Там какъв добряк го раздава само :P? Мисля, че е рано да се съди от една две роли, баси :). И според мен си подбира доста стабилно и сравнително качествени нещица.

    Фасбендър е зверски актьор, вероятно е по-добър от Пит (всъщност в робството в една от съвместните им сцени леко смачква Пит с присъствие – буквално, и въпреки това, че ефектът там е търсен сценарно). Обаче има и той още хляб да поизяде (шЪ мЪ извинЕте за нашего изказа). Доста често в последно време ми е просто готиният актьор отколкото персонаж.

    А и не забравяйте Бардем, бре. Тоя е някакъв непознаваем във всичко дето съм го гледал (и все някво различно „животно“ го играе :D).

  24. Не съществува паралелна вселена в която Брад Пит да е по-добър и ошлайфан актьор от Лео Ди Каприо. Просто няма база за сравнение.
    Като изключим „Fight Club“ и „Twelve Monkeys“ (където е може би най-лесната му роля), Брад е като клониран във всеки един свой филм. Наскоро гледах жестокия „The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford“ и отново се убедих в неговата шаблонност … дори в толкова силен и предразполагащ към запомняща се игра филм.

  25. Ами, сорка, пак си е до личен вкус, но според мен в Джеси Джеймс играе отлично (и повярвай ми на няколко момента в него съм забелязал неща, които присъстват/подразват 😛 в предишни/последващи негови роли, но са тънки работи и не преобладават – определен вид смях, или когато избухва, и др. подобни, за да не съм голословен). Да слагам го пред Ди Каприо (ако не е станало ясно). Най-малкото помня много повече негови неща – филми/роли/герои/персонажи/образи. Ошлайфа се с/през годините, подобно на много други от – такъв тип калибър звезди (Круз примерно, и Лео е от тях).

  26. MadMax го е написал достатъчно ясно и точно. Само ще добавя , че Брад Пит не може и да си мечтае да вкара и 1/4 от енергията на Ди Каприо във „Вълкът от Уолстрийт“ , “ От другата страна“ , „Кървав диамант“ , “ Пътят на промените“ , “ Авиаторът “ и да не изброявам още колко. Най – много да си докара инфаркт опитвайки се да излезе от познатия си бавен , монотонен шаблон.
    п.п. Аз харесвам няколко от филмите на Пит , но това определено не е заради неговата игра.

  27. Ами точно тези „тънки“ работи ми вадят очите напоследък. Мен особено много ме дразни еднотипността с която Брад демонстрира наранени чувства/плач, още повече че точно този елемент от играта не търпи никаква развитие през годините при него (справка – някои от сърцераздирателните сцени в „Легенди за Страстта“, „Троя“, „Джеси Джеймс“). Дори в „Джеси Джеймс“ Брад успява да бъде тотално засенчен от играта на Кейси Афлек и жестокия Сам Рокуел … И пак си мисля, че не може да става дума за никакво, ама никакво сравнение между актьорските качества на Брад Пит и Лео Ди Каприо 🙂 Лео е звяр и дори на тази възраст е заслужил да стои редом до най-големите легенди в киното.
    По-горе прочетох нещо за Фасбендър. Да, Фасбендър в момента е на върха на вълната и само бъдещето ще покаже как ще се развие кариерата му, но съм съгласен, че е един от най-ярките таланти в момента. Обаче аз също така бих обърнал внимание и върху Джейк Джиленхол … тоя пич е мнооого голям и тепърва ще расте с главоломно темпо 🙂

  28. Оф, Гери, на мен какво ми остава сега? И аз ли да изброявам роли на Пит в които е много добър? Ми те не са малко, и са повече от на Ди Каприо… (а някои и са емблематични, дори с недостатъците му). Нямам нищо против пристрастията ти/ви към Лео, но малко/много преувеличавате (1/4 хайде де :D).

    От тези на Лео дето избори не съм гледал Пътят и Вълкът (все още), ала Авиаторът, хеле, го гледах някое време тези година. Определено му е най-доброто! Но другите нямам идея с какво ги помниш толкова (в Диаманта го видяхме за първи път по-„напомпан“ :D). Плюс това (и това е лично мое си наблюдение/твърдение) повечето филми на Скорсезе с негово участие само страдат от това. Едно, че много често (да не казвам винаги) си партнира с далеч по-добри от него актьори – и тъй като той пък често е в главен персонаж, оттам страдат и филмите. Ако тръгна да изброявам, все ще са актьори къде по-именити (или хайде по-добри) – Дей Луис, Нийсън, Глийсън, Бланшет, Холм, Никълсън, Шийн, Сюдов, Кингслий… въбоще много са…

    Тези му колаборации на Ди Каприо със Скорсезе са главен виновник той да има по-висок статут (и до колкото успявам да разбера, чисто финансово обвързани донякъде – явно и затова толкова все го пласираше).

    MadMax звяр, звяр, колко да е звяр :). Коя ти е любимата му роля (и защо)? С какво те впечатлява в нея? С какво ще я запомнят поколенията 😀 (че да стои сред най-големите легенди в киното)?

    Пит изнася Джеси Джеймс (Шепърд между другото му акомпанира много добре), Рокуел е пич и много добър актьор (там ролята му е второстепенна). Братчето на Афлек се запомня заради образа който играе и ролята, която му е отредена (като повествование), не толкова на добра игра. Признавам обаче , че нямам наблюдения над него (почти съм сигурен, че само там съм го гледал, а ако не е така, това говори само за себе си). Оставя силно усещане за актьор на който му пасва да играе себе си. Демек не е много по-различен като човек ако го срещнеш на живо (скромен аутсайдер?), не че е страхлив убиец 😀 (пък знае ли човек :D). Да си призная аз го намирам за едно от по-слабите звена на филма.

  29. И аз да се намеся в разговора за актьорите – с още един глас за надмощието на Ди Каприо над Брад Пит. Eдин приятел го каза много точно – Пит е нещо като Редфорд на това актьорско поколение, което изобщо не е малко като признание. Но Ди Каприо наистина е от друга категория, категорията на Ал Пачино и Робърт Де Ниро (и то не само заради участията си във филми на Скорсезе). Актьори, които се хвърлят със 110 процента от себе си в ролите, които играят, с много, много енергия. Показателно е цялостното представяне на Ди Каприо във „Вълкът от Уолстрийт“, а иначе дори и човек да е гледал само сцената от „Django Unchained“, в която Ди Каприо съвсем не наужким си поряза ръката и майсторски го отигра, пак може да си направи извода – това в никакъв случай не е позьор, а актьор до мозъка на костите си.

  30. Най-интересното при Брад (за мен) е, че той не претърпя никакво доразвитие като актьорско майсторство, избор на роли, физиономия… какъвто беше сладникав хубавец в „Телма и Луиз“ и „Легенди за страстта“ – такъв си остана.
    Единствено имаше едни по-интересни включвания около „Боен клуб“ и „Гепи“, после стана ептен зле. Приема твърде много безсмислени роли в смехотворни филми (поне преди шестнайсетте му деца е така), за разлика от Лео.
    Не знам как е възможно да се сравняват двамата, Ди Каприо имаше две велики роли още преди да навърши 20, такива като него не се броят на пръсти – не съществуват въобще. От начина, по който се развива кариерата му и подборът на изяви, си мисля че – за разлика от г-н Жоли – най-доброто му предстои.
    Освен споменатите по-горе филми, суперска и много различна от всичко друго е и ролята му в „Хвани ме, ако можеш“ на Спилбърг.

  31. И като си помисля що лиги съм източила преди двайсетина години по Брадчо. Но това няма нищо общо с актьорските му заложби 🙂

  32. @Мартин Касабов Не, естествено. Това чудо никога няма да го гледам на кино. След „Дървото на Живота“ – Терънс Малик, толкова ми е паднал в очите, че няма накъде. Нещо като Ридли Скот и „Прометей“, ама още по зле.

  33. Докато се наканя да си формулирам отговора към Точицата и гледам Анита го е написала повече от прекрасно 😀 Абсолютно съм съгласен 🙂

  34. Абе, айде ходете да гледате филма и коментирайте него, какво ми спорите тука за Брадли Питс. 🙂

  35. За филма казах! Ти май се опитваш да ни набуташ и нас да си купим билети? 😀

  36. Е какво му на Редфорд ТТТ, още един по-добър пример от Лео (:P). В Шпионски Игри много добре си партнират с Пит между другото. Не виждам как може да нареждаш Ди Каприо до Пачино и Де Ниро (ролите му само през 70-те бият всичко на Лео), явно имаме много различни критерии. Също така е показателно, че едва последно време проявява повече (различни) усилия (щом го помниш толкова с последни роли, едната от които е доста камео-подобна – с тази на Пит в КопИлетата може да се направи добра съпоставка).

    Анита, какво се случи, гладките му (вече не толкова) черти, вече не те карат да се подмокряш по него :P.

    Съгласен съм с това за хубавеца. Мисля си, че и аз така го възприемах дълго време. Получаваш точици и за Гепи и Боен Клуб разбира се :P. Роли в които Ди Каприо няма да видим (то не че има шанс да ги отиграе, де), и къде по-запомнящи се от повечето му неща. Само това, което Пит прави в Бътън е повече от голям брой взети на куп филми на Лео (отделно седи до Бланшет като неин равен колега, а не като малко кутре).

    Ако ще говорим за израстването на Пит като актьор, мисля че първо трябва да се отбележи, че той си ма предел/определен диапазон който не/може да премине (споменах по горе за този тип артисти). Той самия мисля си много добре го осъзнава. Оттам и изборът на роли в които се „вписва“. Израстване обаче има. Както ти отбеляза първия е (най-често срещания) на хубавец, сладур, секс символ. Аз бих добавил и отделни проблясъци на силна и различна от очакваната за такъв типаж/образ игра. Седем мисля е добър пример като за първи по-интересен персонаж (все пак е лично да подчертая и не съм гледал да що има всичко с него), споменаха се и маймуните също. Оттам в Боен Клуб и Гепи, виждаме вече доста различен Пит (мисля очЕвадно е :)). След тях известно време държи едно ниво. Оушъните са добър пример за добре осъзнатият му предел. Те отделно са „несериозни“ филми и събират „сбирщина“ от популярни лица за шоуто и забавата (аз им се радвам по определен си начин на тези поредица :)). Там допълнително се подсилва за сметка на това, че не се взема на свръх сериозно равнище, и може да разпуска по правилен начин без да се насилва излишно(;)). За Ахил казах, че му е добра. Във Babel (още една с Бланшет в която играят много добре) и Джеси също, забелязва се леко израстване. Сега погледнах и бях забравил тази му в на Коен :D. В Бътън играе страшно силно. Другото по-отличително израстване е с Тарантино и при Малик (тук е много добър). Въобще чак ми е неудобно да изреждам. Но накратко виждам поне 3 период в които има промени в играта му.

    Кои му бях тези две велики младежки роли на Лео (имам съмнения че ги беше споменала покрай Оскарите, тогава пак стана дума за него), че не помня и да не гадая излишно :)?
    Във филмът на Спилбърг е ок, различен, не бих казал. Още го държи „келешкото“ и много от емоциите, и играта която показва сме виждали преди това (и виждаме, и ще виждаме сигурно за в бъдеще). Виж обаче сещам се за Ханкс и Уокън (който му беше баща там ако не се лъжа), двама по-добри актьори :P.

    MadMax – а, ама не се измъквай/те така с други :P. Нямам намерение да ви „боря“ наведнъж, ще надделеете :D.

    И все пак, коя му е легендарната роля за поколенията наистина, къде му е Джак Ламотата/Бикълът, Корлеонето/Монтаната 😛 (най-близкото нещо му е Авиаторът, съвсем сериозно, а същевременно толкова далеч от тези титани)?

  37. И Анита , и ТТТ са го написали идеално . Само ще добавя , че не обичам флегматични , плоски актъори и ако наистина харесваш толкова Даниел Дей – Луис , Хавиер Бардем или Фасбендер е срамота да се вживяваш толкова да защитаваш Брадли. Има повече роли от Ди Каприо , защото е много по – стар от него. роден е 1963 , а другия 1974 . Много моля , Пит е човек над 50 години , който във всяко интервю разказва повече за 6-те си деца , отколкото за която и да е от ролите си . Спирам спора с това – достатъчно внимание отделих на този скучен актъор.

  38. Епа и аз се изненадвам, че може да се нарежда Лео до такива величия, ама… Не защитавам Пит, опитвам се да констатирам обективно (до колкото това е възможно :)). Също не говорех за количествената му бройка роли (просто като число). Съжалявам ако възприемаш разговора като спор.

  39. „Кои му бях тези две велики младежки роли на Лео (имам съмнения че ги беше споменала покрай Оскарите, тогава пак стана дума за него), че не помня и да не гадая излишно“ И не се сещате за „Защо тъгува Гилбърт Грейп“? Потресващо. Както и за обсъждането на Пит в „Троя“, все едно тоя филм е върха на кинематографичното изкуство. Нивото рязко е спаднало напоследък тук. Г-н Drinov, къде сте?

  40. Очевидно имаме диаметрално противоположни мнения относно качествената актьорска игра с Точицата и аз наистина не знам как е възможно да се казва на черното бяло по толкова категоричен начин :/ Твърдението „само това, което Пит прави в Бътън е повече от голям брой взети на куп филми на Лео …“ за мен е пълен нонсенс, защото играта на Пит точно в „Бенджамин Бътън“ е една от най-невзрачните в цялата му кариера и не знам как изобщо може да се дава за пример роля, която изисква (и получава) точно три мимики повече от тези на Арнолд в Терминаторите.
    Коя е най-добрата роля на Лео, кое е неговото „Джак Ламотата/Бикът/Корлеонето/Монтаната“ изпълнение? По-лесно е да се зададе въпрос коя е слабата му роля и пак e невъзможно да се даде адекватен отговор. Лично за мен играта му в „Кървав Диамант“ е може би най-яркото му изпълнение до този момент, а съм убеден, че ролята му на Джордан Белфорт ще влезне в учебниците по актьорски майсторство редом до изброените по-горе роли на Пачино и Де Ниро :/
    Ама пак казвам, струва ми се, че говорим на различни езици или че гледаме различни филми 😀

  41. Не знам дали си струва да се сравняват така актьори на които всички сме се радвали – и които са ни развличали и вълнували … За Леонардо ясно – въпреки, че въпросните два филма (What’s Eating Gilbert Grape и This Boy’s Life) продължават да са едни от най-добрите му изпълнения…в тях няма (вреден) опит, (кино)индустрия, мислене/тревога за кариера, достойна за уважение дисциплина, или каквото и да е от това, което идва по-късно – и (оказва се) не винаги добавя стойност … има най-вече и предимно супер рядък талант – който е драматично същисващ със своята естественост и способност да докосва зрителя …

    Незнам също така – дали на територията на изкуството, пардон киното, което е такова – можем да имаме очаквания например как Артюр Рембо написва най-яките си стихове като пенсионер (въпреки, че се е споминал на 30 и нещо…)

    Брад Пит започнах да го харесвам след ‚7‘ – помня много точно момента – но да не се повтарям…Помня изненадата си – която обаче твърдо е в историята …

    Тъпо е да изброявам но…в ей тези (успешни до един) филми ме е изнендвал – почти всеки път – A River Runs through It, Seven, Snatch, Babel, Killing Them Softly, The Tree of Life, Moneyball , Burn after Reading,… това без съмнение е умен, интелигентен, супер готин, пестелив, чувствителен, убедителен, идиосинкретичен, много надарен по принцип и надарен с чувство за хумор актьор, който по-скоро следва да се радваме, че го има …

    Трябва да добавя и другите успешни, чисто развлекателни филми, както и пресконференцията в Кан след The Tree of Life – където понеже Малик не ебава да се явява на подобни места – именно Пит бе този на когото се наложи да репрезентира филма и на практика да защитава, обговаря и разяснява изкуството, пардон киното, което е такова, на Малик и т.н.

  42. Да, представи си Азурале, паметта ми си има граници :D. И май попрочиташ отгоре само, никъде не съм твърдял такова нещо за Троя. Само дето там, (явно забравяш), че Пит и Бана си се надиграват много стабилно.

    Как да е, няма нужда да го обръщаме на драми. В крайна сметка си говорим за страшно субективни неща. Можеше да не приемате някой друго подбъзикване/подмятане за Лео толкова на сериозно/лично едва ли не (аз за Пит например не съм) и просто да си водим някакъв диалог без ексцесии. Няма повече да образувам нерви :P.

    За мен е по-важно, да помня образите на даден тип актьор повече от това да ги свързвам с неговата персона/име (или качеството на филмите). А ако пък изпълнението успява да надрасне кинолентата или пък е едноличен моноспектакъл, това може само да говори еднозначно (от качествена гледна точка), и е още по-хубаво за него/нея. При единия съм го забелязал, при другия не толкова. Вие сами отговорете (или недейте ‘щото вече сте) за себе си, как седят нещата.

  43. Напълно съм съгласен с ревюто – не останах доволен от филма. Една „свита“ драматургична забежка филм не прави.

    Относно ранните роли на Льонката: „Животът на момчето“, „Баскетболните дневници“, „Гилбърт Грейп“ – все повече от отлични роли. 🙂

  44. Сцената в апартамента на германките е може би най-добре направената във филма. Може би ревюто е написано от фен на Джейсъм Стейтъм?

  45. :Може да не е най-силния военен филм, но той се основава на действителни спомени и случки на ветерани. Да не говорим колко са се потрудили за автентичност- намерили са същите танкове и немския тоже, дрехи и пр.
    Филмът те кара да потърсиш историческата истина и това не е малко. Има и книга Dead traps, но не е преведена.