The end of Earth will not be the end of us. Това е „таглайнът” на най-новия постер на очакваната фантастична драма на Кристофър Нолан „Interstellar”, разпространен от Empire, които се хвалят, че със специалната си ноемврийска корица за абонати са вдъхновили Нолан за плаката. Не че има някакво значение, просто им завиждаме за влиянието.
Преди да видите постера обаче, предлагаме ви да хвърлите око на един удължен IMAX телевизионен спот, който дебютира още в края на август, но тогава така и не успяхме да стигнем до него. Общо взето, видеото предлага премонтирани кадри от предишните няколко трейлъра, но все пак си заслужава да се види.
За финал вижте и няколко чудесни фенмейд плаката, представени от Blurppy, като част от тяхната серия Poster Posse.
Update: Yahoo! представиха още два официални постера.
Режисьор на „Interstellar” е Кристофър Нолан, а в ролите са Матю Маконъхи, Ан Хатауей, Джесика Частейн, Джон Литгоу, Елън Бърстин, Кейси Афлек, Уес Бентли, Тофър Грейс, Майкъл Кейн, Макензи Фой, Дейвид Ойелоуо, Мат Деймън и др.
Премиерата е 7 ноември 2014.
Допълнителни подробности за филма можете да откриете в новините ни до момента.
Постерчето е готино :).
А погледнах из коментарчетата на тубата и гледам се говори за сценария, и как бил пренаписан от Крис Нолан, щото първият драфт на Джон Нолан не му допаднал (wtf). Нещо по въпроса да знаеш, дали може да е нещо притеснително (ако въобще е достоверно), или просто си лафят хората?
Neznam oba4e v neta se varti edin script na filma i taka kato go 4etoh i go sravnqvam sus scenite v traielra i si pasva.Ako tozi scenarii e istina ne sum mnogo vpe4atlen i dosta predictable krai…..
Филмът на година !!! След него нареждам „Не казвай сбогом“ и биографичната драма „Теория за всичкото“. Ще видим !
Защо се тровите да четете сценария, преди да е излязъл филма, уе?
Аз продължавам да не разбирам как става така, че всички примиргват като чуят Крис Нолан. Човека направи няколко добри филма 90-те години, създаде и режисира един от най-възловите злодеи в киното, екранизира хубаво една книга и дотам. Чисто математически, при Крис Нолан шита е десетки пъти повече от добрите неща. Просто не е е достатъчно. Стига обожествявахте шита!
^ eбати некомпетентния коментар
Нозарио, нещо бъркаш режисьорите май 😀 Какви филми е направил Нолан през 90-те? 😀
Само един пълнометражен има, който не е лош, но е далече от нещата му по-късно. Нозарио, разбира се, е някакъв абсолютен кретен. Както дразнят слепите Ноланови фенбойчета, така досадни са и самоцелните хейтъри, за които първокласни и/или просто качествени филми (най-вече „Мементо“, „Престиж“, „Генезис“ и първите два „Батман“-а) са… ъм, шит? Както казах, кретени.
Иначе „Interstellar“ на този етап изглежда особено любопитно и го чакам почти нетърпеливо, но гледам да не се hype-вам ту мъч.
Добре, ако добър твой приятел ти се изсере на лицето, ще говориш ли, че преди това имало и хубави неща?
Ще доуточня, че сега виждам как е излязло. Гензис – чудесна идея, тонове, тонове шит. Батманите – тук-там готини неща, тонове шит, последният – огромен шит до последната секунда, Мементо – супер + стандартен шит, Престиж – не е негово. Три сцени и един герои филм не правят. Аз просто съм на тази политика. На Нолан всичките му филми от години са тонове шит плюс нещо качествено, за цвят. Това не са качествени филми, а качествени моменти от филми и това е посредствен режисьор. Масовото му обожествяване е това, което е абсолютна кретения.
Истината за Нолан всъщност е някъде по средата между малко пресиления хайп и нелепия хейт. Кой каквото ще да казва, но филмите му са си събитие.
Да, осра се последния Батман … прекалено много си повярва може би (специално в този филм), но да се прави извод на база един единствен филм е доста прибързано според мен. Все едно след „Редник Джейн“ да обявиш категорично, че Ридли не става и да бъдеш опроверган с „Гладиатор“, „Блек Хоук“, „Американски Гангстер“ и други определено силни, макар и дискусионни филми 🙂
Лично аз виждам опасни индикации и знаци в последните филми на Нолан, но докато това не се превърне в тенденция, не мисля да му драскам чертата 🙂 🙂 🙂
Ма колко ми е омръзнало да спорим за Нолан. А ти, Гонзалес, нещо повече от „шит“ можеш ли да изсереш?
Изумен – казвам го с любов – Нолан е голямо разочарование в последните си филми за … как се казваше героят …и в онзи филм с онези със ските накрая – които нещо сънуваха май … още си спомням потреса ми тогава – а минаха години … и като ми загърми тази музика в неговите трейлъри …изумявам се наистин а и аз …..в тази връзка – понеже е важно – си позволявам да копирам един пост от една друга новина тук, която е 100 пъти по-интересна и важна за киното като такова от глупостите за Нолановия последен проект …
Не искам да отварям тема … но киноразпространението в БГ е една малоумна трагедия …Винаги съм го подозирал – но сега знам, че е така ….
(Прочее – програмата на Дома на киното е някаква метафора на трагедията – развалена плоча, която се върти в някакво си свое време – в което е възможно един иначе много хубав индийски филм, който гледахме през месец март продължава да се върти до припадък месеци наред …сигурно ще го има и по Коледа, въпреки че света междувременно се е завъртял поне 200 и няколко пъти …)
Защо си причиняваме това – бисер като този за който е разказано по-горе и който мигновено събужда автентично любопитство и е просто задължителен, да не може да се покаже в достъпното разпространение …
Във Франкфурт няма нито един мол с нито един мултиплекс… Нула … Zero ….Кретенът, който навремето е измислил тази чудовищна форма на филмопоказване го духа здраво на местна почва ….Има мрежа от 4-ри арт-кина (както ги наричат) – където обаче всяка седмица се показват различни/т.е. нови филми… вкл. такива с езици като френски, датски, корейски, немски и т.н., така както се случват във времето ….Филмите от фестивала в Берлин минават задължително през широката киномрежа …и си заминават по реда – – –
Основното кино място е един-единствен мултиплекс, с 12 зали, който си е само това – кино + 2, 3 кафенета – и е един истински център на киното – и комерсиално и всякакво друго …където когато съвпаднат успешни холивудски и други видове филми се образуват радостни стълпотворения ….
Има – накратко казано – някакъв разум, който незнайно как и от къде регулира и организира кой филм как и колко да се върти … И докато Луси и Планетата на маймуните се въртят и на немски и английски масово както е навсякъде – – – ‘Ловците на бури’, или каквито бяха там, получиха откъслечни показвания в някакви странни часове … и след 10-ина дена си заминаха в небитието …..Очила се слагат много рядко – само в краен случай …. за разлика от физическото насилие в София – където се надпреварват да ти слагат очила за щяло и нещяло … Имакс-ът е един – не го знам къде е – и не изпитвам никаква нужда да го посещавам засега …
Като дошъл съвсем наскоро – и супер неориентиран още – реших само да записвам някои от филмите които в рамките на изминалите около 8 седмици – от средата на месец юли до сега – т.е. баш насред лятото – са били показвани (ще рече са били available to be seen) – или във въпросния единствен мултиплекс в този иначе централен град на континента или в две от споменатите филмотечни кина…
“BOYHOOD” – Richard Linklater, US
„JIMMY’S HALL“ – Ken Loach, UK
“WHEN ANIMALS DREAM” – Jonas Alexander Arnby, Denmark
“DIE GELIEBTEN SCHWESTERN” – Dominik Graf, Germany
“MONSIEUR CLAUDE UND SEINE TÖCHTER” – Philippe de Chauveron , France
“STILL LIFE” – Uberto Pasolini,
“A MOST WANTED MAN” – Anton Corbijn
“MAPS TO THE STARS” – David Cronenberg
“PHOENIX” – Christian Petzold, Germany
+ абсолютно всички комерсиални холивудски и анимационни филми, които стават за гледане и по същото време са се въртяли навсякъде, чието показно време по екраните обаче е някак си е обмислено и регулирано
+ в рамките на Fantasy Film Fest:
“BLUE RUIN” – Jeremy Saulnier, US
“THE BABADOOK”- Jennifer Kent, Australia
“STARRED UP” – Jonathan Asser,
“WE GOTTA GET OUT OF THIS PLACE”- Simon Hawkins, Zeke Hawkins, US
“KILLERS’ – Takuji Ushiyama, Japan, Indonesia
“THE ROVER” – David Michod, Australia
“A HARD DAY”- Kim Seong-hun, South Korea
+ не споменавам една камара неща минали в рамките така наречения Fantasy Film Fest от края на август
+ както и приключилия онзи ден Turkish Film Fest – пространно и дълбочинно представяне на кинематографията удостоена с последната Златна Палма в Кан….
100%-то холивудско съдържание – което е само и единствено то – и което като копие е досущ едно и също във всички отделни мултиплексни молове в София прилича на някакъв организирана от злостни олигофрени агресия над невинните посетители на молове … Агресия, която сякаш никой не поставя под съмнение и просто няма и няма сили или аргументи или ресурси в обществото да се организира някаква форма на разум по темата …Като толкова много други неща – и тук „нормалните“ хора/зрители сякаш са се изпокрили и заринали – и си чакат кротко месец март, за да видят нещо по-различно – преглътнали някак си “настъпването на края на света” през останалите 11 месеца от годината…
Любимият ми кино момент тук засега ….. е след-финалът на The Rover – когато си останахме потънали в мрак и всички до един , без да помръдваме от местата си след края, чинно и безмълвно четохме надписите на кредитите до последния ред … докато музиката си вървеше и изобщо какъвто резонанс можеше и трябваше да има в един такъв салон в един такъв момент – той се попиваше задружно до последната секунда …
Без да влизам в темата за Нолан, само искам да вметна, че краят на трейлъра ме изненада приятно, използвайки част от поемата на Дилън Томас – „Do not go gentle into that good night“ (0:38). Мисля, че само две строфи, но са си точно на място…
Aко трейлърите бяха мерило за качество на филмите, от този се очаква доста… но ще видим.
Мда и аз това го забелязах (мисля беше използвана в някой от предните също), но така и не се отърсих от факта, че съм я виждал да бъде употребена в друг филм/трейлър (така и не открих/не се сетих къде обаче хаха).
Милбо, това хубаво го постна, но не е в тази връзка за съжаление :P. Сигурен съм има по-подходящо място (и за коментиране, и обсъждане) на тези въпроси :).
Нещата при Крис Нолан са много хм… объркващи, дори може би противоречиви и сложни за говорене (а и отнемат време). Определено бих могъл да ги разделя на – до Черният Рицар и след него. До преди него присъствието му като режисьор сред“ масите“ (ако тогава можеше да се говори въобще за маси), беше доста различно. Може би не дотам да бъде наречен неизвестен, но съм убеден, че когато му е била възложена задачата да прави филм за Батман, малцина са били с високи очаквания, съдейки по биографията му. Мементо е страхотен, ала тук е ставало дума за нещо съвсем различно. В крайна сметка му се получи, а след него Престиж беше страхотно попадение (и според мен остава все още най-хубавият му филм).
Въпросът е, че след тях „статусът“ му не се промени кой знае колко (поне по мои наблюдения). След Черният Рицар, обаче това се случи. А поредицата от причини довели до това, предполагам е излишно да изброявам (а те не са малко). Inception допълнително подсили тази позиция. И изведнъж той се превърна в нов Кубрик, най-велик режисьор и други подобни. Последният му филм беше аки. И докато и други добри/велики/големи режисьори имат провинения, в колко от тези случаи отрочето им има толкова висок филмов „рейтинг“, позиция, статут (и нека все пак се ограничим до обективно популярни и масови величия) в обществото/феновете до степен на шедьовър/класика?
Друг е въпросът за мястото на този му последен филм сред други много, ама много по-качествени образци от него. До степен, да е обидно. Това се наблюдаваше и при Черният Рицар, но докато там можеше да се приеме с известни условия „статуквото му сред гиганти“, при този това е просто глупаво (меко казано). „Новата вълна“ от фенове и въобще социална интернет среда е от основните „виновници“, и една от важните брънки на веригата, разбира се. Ефект който се наблюдава и оказва все по-силно влияние след 2008г .
Но стига за това. Какво ще кажете за Крис Нолан като визионер, например? Колко от вас наистина ще си спомнят – чисто визуално, като сила на внушение – моменти във филмите му? Хайде отзад напред ще карам и за които се сетя. Генезис – един обръщаш се град, Ариадна и Лео преди тази сцена седящи на масата, Левит в коридора на каданс (но не нещо ново и главозамайващо изпълнено) и… Престиж – „градинката от лампи“ и при това не толкова визуално силен като реализация, а като замисъл. Може би още някоя друга с електрическата машина, но нищо кой знае колко впечатляващо. Първият Батман, си остава – чисто стилистически – „най-комиксовият“ му филм, и вероятно другите два взети заедно не могат да вкарат такова количество. Тук не бих могъл а отлича нещо конкретно. И да, при мен общо взето са това май. Ако е имало други ми бягат от съзнанието, а това говори и за самият режисьор. Кинематографично подобрение/израстване се наблюдаваше едва при Генезис и ужасно много в Interstaller (най-вече, защото позицията се заема от нов човек, но това предстои да се види).
А като казах Батман, цялата трилогия е страшно непостоянна. И трите трудно се задържат на ръба, като чисто визуална свързаност (а последния откровено се цепи от всичко предишно и като повествование).
Нолан (Кристофър), като режисьор изпъква най-вече с много добрият си подбор на интересни сценарии, идейни главоблъсканици и заплетени/увъртяни истории. До някаква степен и добри (мъжки) персонажи, но не ужасно комплексни. С това повечето го запомнят. И аз нямам нищо против. Различието е добра форма на разнообразие. Един режисьор не е задължително да бъде страшно добър и силен във всеки един аспект на професията (макар това да е хубаво). В крайна сметка винаги може да си намериш хора които да ти помогнат/свършат работа. Но Нолан във никакъв случай не е на нивото на Кубрик, Спилбърг, Скот, Куарон и т.н. и определено ми беше „по-симпатичен“ преди (без хипстърски подхвърляния, моля :)).
p.s. А Man of Steel беше толкова повече негов филм отколкото на Снайдър… и се чудя кой ли е основния виновник за това 🙂 (може би пък Гойър :D).
Btw, новите постери не са толкова добри.