Ситуацията при модерните „young adult” екранизации, особено пък когато става въпрос за тези с ясно изразен фантастичен елемент, не е никак добра – да не кажа направо, че е трагична, и дори тези филми, които се водят за успешни (и във финансово, и в културно  отношение), какъвто е случаят с досегашните две части на „Игрите на глада”, нямат кой знае какви сериозни качества и са далеч от наистина доброто кино.

Същото важи и за „Лабиринтът: Невъзможно бягство”, който носи голяма част от драматургичните и повествователни белези и недостатъци на съвременната „young adult” литература и филмите, но – лично според мен – е стъпка в правилната посока и, в една или друга степен, превъзхожда всички по-известни заглавия, които сме виждали до момента, сред които: „Аз съм номер четири”, „Скитница”, „Дивергенти” и „Пазителят”. Що се отнася до „Игрите на глада” и по-специално втората част „Възпламеняване”, не бих могъл да кажа, че обективно „Лабиринтът” безспорно е по-добрият филм, но аз със сигурност го предпочитам.

За тези, които не са запознати с първоизточника – едноименния роман на Джеймс Дашнър, действието на „Лабиринтът: Невъзможно бягство” се фокусира върху младеж на име Томас, който се събужда в асансьор с провизии, който го извежда в центъра на гигантски лабиринт, без да помни нито кой е, нито как се озовал там. Насред това мистериозно място наречено „Езерото”, Томас открива други момчета, които подобно на него, един по един всеки месец, в продължение на няколко години, са се озовавали там, без да знаят как и защо.

Преследван от странни сънища, Томас, който е непримирим в желанието си да открие отговори, нарушава правилата, благодарение на които се крепи досегашното спокойно съществуване на „езерняците”. Това довежда до сериозни сътресения, които се засилват още повече, когато с асансьора пристига момиче – нещо, което не се е случвало никога досега. Тереза е последният човек, който ще бъде изпратен в „Езерото”, което означава и край на провизиите. За да оцелеят, Томас и останалите трябва да влязат в лабиринта, отвъд който лежи единствената им надежда за изход.

Дори и само на ниво синопсис, в съзнанието веднага изникват „Кубът (на страха)” и „Повелителят на мухите”, който очевидно е послужил за вдъхновение на Дашнър, но човек лесно може да посочи още доста произведения, които са също толкова близки до сюжета (включително „Игрите на глада”, което е смешно предвид факта, че те смело заемат от други книги и филми). Историята представлява алегоричен поглед към човешката цивилизация, утопичното съществуване, което е резултат от следване на определени правила, краха на интелектуализма и завръщането към дивото оцеляване, противопоставянето на индивидуализъм и колективизъм и освобождаването от оковите на тоталитарните и теистични общества.

Лабиринтът: Невъзможно бягство” обаче не е деривативен – познатите теми и идеи не са очевадно изпльоскани и елементарно изфилософствани, както в повечето съвременни младежки антиутопии. Те не са основният фокус, а се засегнати далеч по-фино на втори план, което лично според мен е голям плюс и оставя пространство на филма да намери свой собствен стил и език. Също така, той успява да избегне някои клишета – „дебеличкото момче” не е нито „comic relief”, нито „Прасчо” и по-важното (кажете алелуя!), нямаме обидни за интелекта любовни триъгълници, нито каквито и да е други противопоставяния сред момчетата, предизвикани от това, че Тереза е момиче – или поне не и такива, каквито може да си представи човек, когато чуе за момиче, което попада в изяло мъжко общество, в което не са виждали жена от години.

Но не всичко във филма е с положителен знак. Главният антагонист сред момчетата Гали е абсолютно клише, олицетворение на консерватизма и страха от новото и сблъсъкът му с Томас е прекалено елементарен и му липсва дълбочина. Освен това, той е замесен и в един от най-неправдоподобните моменти във филма. Положението при Тереза също не е розово – общо взето, бегло скициран и пропилян образ. Знам, че героинята ѝ вероятно ще има доста сериозна роля в продълженията и тя ще се развие, но това не е извинение – можеше да положат основите за развитието ѝ още тук, така че да работи по-добре за филмовия медиум, нали това е смисълът от „адаптацията”.

Всъщност, това може би е и най-големият проблем на „Лабиринтът: Невъзможно бягство”. Той просто не работи особено добре като самостоятелно произведение – проблем, който се забелязва при почти всички филми (без значение дали са създадени по многотомни саги или не), които се правят с идеята за продължения. Липсва качествена развръзка и зрителите не получават отплата за емоционалното и интелектуалното си инвестиране в историята и героите. Вместо това са оставени да висят само с едно голо обещание за евентуална следваща част.

Последно искам да обърна внимание на още един плюс. Учудващо, младите актьори начело с Дилън О’Брайън, включително и тези, натоварени с изпълнението на клиширани образи, се справят доста добре със задачите си и вероятно няма да подразнят по-възрастните зрители и тези, които принципно гледат отвисоко на идолите на тийн-културата.

Лабиринтът: Невъзможно бягство” е добре направен, развлекателен екшън-трилър с интересна мистерия в центъра на историята, с отлична сценография, прилични ефекти, задоволителни актьорски изпълнения и повече от адекватна режисура от страна на дебютанта Уест Бол. Ако се бяха постарали да го направят завършен, а не да гонят идеята за продължение, щеше да е несравнимо по-добре, но и така филмът е чудесно развлечение и лично аз го поставям пред всички подобни „young adult” екранизации, които сме имали щастието или нещастието да гледаме напоследък.

Similar Posts

Вашият отговор на София Маринова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 Comments

  1. Супер ревю! Замислих се за секунда дали да не гледам и филма, ама… 🙂

  2. Дивергенти беше доста добър и с този о4аквам да е така 🙂 и елемента на мистерията ми привли4а пове4е вниманието 🙂

  3. Не става само с ядене – не всеки YA филм е като „Игрите на глада“.

  4. Нека и аз да кажа нещо.
    Понеже миналата седмица в нашио град дойде пътуващото 3Д кино Орион… АЛИЛУЯ!!
    и аз онзи ден в петък гледах филма.
    Откровено филма ми хареса. Видях доста повече положителни неща във филма, отколкото отрицателни и филма си е направо доста добър.
    впечатления ми донякъде се припокриват от ревюто.
    Искам само да споделя, че филма наистина умело избягва доста клишета от киното и от клишираността като цяло.
    Като един от моментите е точно споменатият герой на Гали който в първата половина на филма работи доста добре, но във втората половина откровено куца и дразни. Тъкмо започнах да си мисля, че филма няма да избяга от клишето за анти герой и противопоставянето му с главния герой и точно това започна, но слава Богу беше прекъснато в зародиш и то по един изключително елегантен и много кратък начин. Хоп и готово.. Внимание спойлер! ( сцената, в която се канеше да ги принесе в жертва)

    Филма е добър и ми хареса, а нагодина по това време вече ще гледаме продължението му и се надявам тогава да изгладят някой неща (минусите) във филма. като и филма и геройте да претърпят развитие, защото филма има голям потенциал за развитие.

    Като минус мога и аз да спомена края на филма, който можеше да бъде пипнат и с изглаждането на оше 2=3 сцени можеше филма да стане перфектен..

    Внимание СПОЛЙЕР:
    А най тъпата сцена във филма ми беше точно с убиването на Гали. Е как аджеба успя сам да премине през лабиринта, като никога не е влизал там и не го познава, да не говорим, че лабиринта постоянно се менеше. Не ми излизайте с факта, че ги е следял защото не звучи правдоподобно. Да не говорим как се е промъкнал между гадините сам с голи ръце.

    Но както и да е. Филма е много хубав. Гледайте го.
    Поне е доста по добър от повечето Иънг Адълт простотий… 😉

  5. П.С. Извинете, но забравих да спомена. Тези момчета, които играят във филма (за първи път ги чувам и виждам) се справят със задачите си и играят доста по добре, отколкото доста световно известни прехвалени млади звезди. Да не изреждам, че свят ми се вие.
    Евала на тези момчета (и момичето). Справят се страхотно. Не знам откъде са ги намерили и събирали, но шапка им свалям. Прекрасни деца са, екипа е ударил в десятката 😉

  6. Точно тази сцена с Гавин имах предвид с това, че е „замесен и в един от най-неправдоподобните моменти във филма“. 🙂

  7. heinrich Гали не е умрял и за това как премине през лабиринта определено си има обяснение, което е дадено в книгата, но във филма е пропуснато. Да се надяваме, че във втората част ще го разберем. На мен ми липсваха и някои други важни детайли, като например този, че Гали и преди е излизал в Лабиринта, защото е бил бегач и го познава достатъчно добре.

  8. Аз гледах филма и беше просто уникален!! Нямам търпение за 2-рата част.И аз мисля че може би Гали е един от учените които изледваха децата!

  9. В филма има ли сцени , които не са подходящи за деца под 12 г.?

  10. Не няма. Но има 1-2 дзвера, който могат да стреснат детето ти, ако случайно не се кефи на чудовища и знае, че не са истина. 😉

  11. Филмът снощи го гледах и само мога да ви кажа, че е уникален. Изключително през цялото време те държи в напрежение и интерес. С нетърпение очаквам втората част, която четох, че 2015 ще излиза.

  12. Дълго време се чудих дали да го гледам, но най-накрая се престраших.
    Не останах разочарована, чудесен. Наистина те грабва от самото начало и те държи докрая, много напрегнато и интригуващо действие, интересна история.

  13. Всеки си има мнение,но моето е че ти напълно грешиш.Според мен и първия,и втория филм са изключителни.Особено добре изиграва ролята си Дилън♥♥♥,както винаги!!!И двата филма са много интересни,според мен,и с нетърпение чакам да излезе и Лабиринтът:Последния кандидат(третия филм) на 17 февруари през 2017г.♥♥♥