С леко закъснение най-накрая и ние сколасваме да представим първия трейлър на предстоящия фантастичен трилър на Гейб Ибанес „Automata”, в който Антонио Бандерас изпълнява ролята на застрахователен агент към голяма корпорация, който разследва случай на забранена манипулация, извършена върху робот – разследване, което ще доведе до огромни последици за бъдещето на човечеството.
За разлика от доста наши колеги и интернет потребители, на нас ни допада това, което виждаме, при все че историята е деривативна и напомня на доста други произведения – най-вече тези от поредицата за роботите на Азимов, а цялостният визуален стил е „чопнат” от филмите на Нийл Бломкамп. Също така, за първи път не ни притеснява фактът, че филмът отчасти е сниман у нас – изглежда чудесно и дори коридорите на НДК не успяха да ни извадят от трейлъра. Определено искаме да му хвърлим око.
Единственият елемент с определен отрицателен знак, който не можем да приемем, е Мелани Грифит. WTF? Защо си е причинила подобно нещо не можем да разберем.
Ето какво казва за филма Антонио Бандерас, който освен изпълнител на главната роля е и продуцент, а веднага след това вижте и двата официални постера:
Подходът ни е много европейски – независим. Това е филм за научна концепция, наречена сингуларност, което е времето, когато машините ще задминат човешкия разум. Така че е много рефлективна философска фантастика, подобна на тази Айзък Азимов – такава, каквато обичам. Това е типът филм, който се опитваме да направим.
Режисьор на „Automata” е Гейб Ибанес („Hierro”). В ролите са Антонио Бандерас, Дилън Макдермът, Мелани Грифит, Робърт Форстър, Биргите Йорт Соренсен, Тим МакИнерни и др.
Премиерата е 10 октомври.
На мен ми изглежда чудесно. Ако е направен качествено и смислено може да се получи един чудесен филм 🙂
Дано това е „правилният“ филм по „Аз, роботът“, едноименния с Уил Смит беше доста meh.
НЕ е зле. Само да не е с усран, дебилен край, както всяка американска кретенщина до момента.
Демек, това което трябва да се случи е: роботите печелят и стават доминираща раса както си му е редът.
Ако ви е останала някаква хуманност, започвате да симпатизирате на „единиците“ някъде около третата минута.
И тъй като демагозите винаги се пресягат за библията или някоя друга „свещена книга“ за да обосноват божествеността на човешкото – я „душата“, я „съзнанието“, може дори да ви зачовърка мисълта „Блажени за нищите духом, защото тяхно е Царството небесно“. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ „ниЩите“, а не „ниСШите“. Ако ви остане време от лайкване във фейса, може да се позамислите над ТАЗИ разлика. А кое може да е по-нищо от един безкористен робот?
Атмосферата е прекрасна – грозна, мръсна, сива, безсмислена, безперспективна, прашна, класическа пост-апокалиптична анти-утопия. НИЩО, ама НИЩО в този свят не е хай-тек и тъч-скрийн, напротив – нещата са банално механични: факсове, телекси, матрични принтери – КРАСОТА! И нашето НДК прекрасно се вписва с грамадните си сиви бетонни подземия, сърцераздирателния блясък на полиран мрамор, останка от отдавна отминало величие. Идеалният декор за научна корпоративност (или корпоративна научност) в един опустошен, празен свят.
Бандерас е великолепен – състарен, уморен, обезверен, едновременно морален и просмукан от цинизма на живяния живот (само едно изречение казва по отношение на детето, но в него е събрана цялата пустота от заобикалящият свят).
С две думи: прекрасен филм.
Нищо в него не е монохромно, въпреки, че е почти лишен от цвят.
Вероятно само не-биологичната „единица” е в състояние да оцени живота.
Не просто съществуването, или оцеляването, но живота.
Само едно не изпитащо лепкавата гнусота на жиовта, би могло да я уважава. Защитава. Предава отвъд границите на конвенционалното. Само не не изпитващото глад, студ, умора, болка, страх, адреналин, желание, хормони, инстинкти, смърт, миризма на гнилоч, кръв, смърт, пот, ексременти, насилие, болка от загуба – само едно такова, би могло да цени живота.
Всички останали – биологичните единици, ценята живота само като източник на протеини. За нас живите същества са нищо повече от енергия за поглъщане.
Доста нихилистично мнение минаващ отвъд пределите на Кафка и нещо от Зола. Как аз в качеството си на субект бих могъл да отсъдя обективно.
NU BOYANA , НУ-ПОГОДИ !
Започна добре, с готина атмосфера ,напомняща за Blade Runer и Escape from NY . Интересна завръзка, интересен главен герой, но след 1-ят половин час нещата започнаха да окапват и набираха скорост с напредването на филма. Индивидуални сцени опитващи се да изразят идея и да провокират чувство ,но рязко откъснати от цялостната гледна точка. На моменти създателите сякаш забравяха за посланието ,което се опитваха да предадат и си търсеха причина просто да показват Бандерас как се въргаля в мръсотия с предтекст ,че героят му преминава през много труден морален преход.
В последният половин час бяха натъпкали толкова символика по между абсурдните екшън сцени , че едвам се долавя.
Корпоративните гангстери бяха по- изкуствени от роботите , а Любо Нейков изби рибата… нямам думи.
Не разбирам много от музика ,композиране и т.н. но мога да кажа ,че много често подбора на музика в определени сцени ме разсейваше и правеше лошо впечатление.
Много исках да ми хареса този филм : /