Най-накрая чисто филмово удоволствие през това проклето лято. „Град на греха: Жена, за която да убиваш” изкриви физиономията ми в глупава гримаса на задоволена потребност от жанрово блаженство. Усмивката не слезе от лицето ми почти през цялото време – това бе сладка среща с нещо познато и обичано. В края на най-стерилния сезон за кино все пак получих възможността да инхалирам от магията. Онази шибано красива кинематографична атмосфера, която се просмуква през почти всеки кадър на греховния градски опус на Родригес и Франк Милър.
„Годзила” и „Зората на планетата на маймуните” доставиха стабилна детска носталгия, но не успяха да осъществят пълно измъкване от корпоративната формула за family-friendly забавление. И тъй като никой от двата филма не беше режисиран от Спилбърг, величието бе само докоснато.
„Град на греха: Жена, за която да убиваш” обаче е точно моята чаша бърбън и погъделичка най-ерогенните участъци в мрачната ми киноманска душа. Маниерният, маниашки омаж на Родригес и Милър към noir киното и булевардния sleaze е комиксовият филм, който исках да гледам вече девет години. Толкова време мина от излизането на първия „Град на греха” – революционен стилов подвиг, пренесъл неподражаемата комиксова стилистика от страниците на Dark Horse върху голямото сребърно платно.
Режисьори отново са креативният мексикански бунтар с камера и китара Робърт Родригес и самият прославен автор на литературния първоизточник Франк Милър. Родригес скача на няколко гранд каньона разстояние от предишния си филм – скандално слабия „Мачете убива”, и отново доказва, че владее тарикатските трикове и онази badass чувствителност, които направиха „От здрач до зори” и особено първия „Град на греха” модерните жанрови класики, които са.
„Град на греха: Жена, за която да убиваш” е издържан в същата разкошна естетика като оригиналния филм. Кадрите са композирани така, че да напомнят на комиксови страници и да потопят публиката в изцяло нов свят на секс, смърт, поквара, обреченост, алкохолни изпарения и цигарен дим. Родригес и Милър предлагат великолепна черно-бяла визия с контрастни светлосенки и отделни цветни петна тук и там. Черното е дълбоко, богато и всеобхватно. Светлината е в ролята на доминиран партньор с ярки бликове и процеждащи се през мрака лъчи. Любовта към жанра и към киното като цяло личи във всяка смела монтажна връзка, във всяко виртуозно движение на камерата. Флуидността на режисьорското око е балансирана от наситени близки планове, които стоят особено приятно и някак театрално в стерилната виртуална среда. Тук формата е съдържание.
„Град на греха: Жена, за която да убиваш” изглежда превъзходно, а историите, музиката и персонажите допълнително подсилват цялостното усещане и правят гледането на филма специално зрителско преживяване. Драматургичната структура напомня на оригинала и преплита отделни сюжети и образи, вдъхновени от жанра на „черния филм”, достигнал своя апогей през 40-те години на миналия век. Тук се срещат образите на фаталната жена, девойката в беда, обречения елегантен губещ, бруталния и властен престъпник, мъжа с тъмно минало, тормозен от вътрешните си демони… Марв, Дуайт, Нанси Калахан, Джон Хартигън, Рорк, Ава Лорд, Джони… колко е приятно в компанията на тези сенчести персонажи. Самият град също е като жив в брилянтната гротескност и образност на филма.
„Град на греха: Жена, за която да убиваш” разполага с безупречен актьорски състав. Страхотни роли правят Ева Грийн, Джош Бролин, Мики Рурк, Пауърс Бут, Брус Уилис, Рей Лиота, Джоузеф Гордън-Левит, Кристофър Мелони, Джесика Алба, Росарио Доусън, Кристофър Лойд, Джеръми Пивън и др. Те видимо се забавляват с разкошния текст, който е композиран изцяло в съзвучие с музиката на noir-a. Думите са мелодия, позната до болка, но превъзходна мелодия, която искаш да чуеш пак.
Секс и сакс, плът и пот, нарушена телесност, урбанистичен упадък… „Град на греха: Жена, за която да убиваш” сервира всички жанрови вкусотии плюс десерт. Небцето на масовата аудитория обаче се оказа неподготвено. Не им понесе на фенбойчетата и семейните тълпи и филмът се провали. Критиците също се объркаха свирепо и в повторението на нещо хубаво разчетоха разочарование. Клети кучи синове. За девет години инфантилизацията на мейнстрийм публиката е достигнала отчайващо сериозни измерения. Marvel и „Здрач” тълпите няма как да оценят джазовата noir красота на „Град на греха”. Вторият филм има съдбата на свой антигерой – елегантен губещ. Но обречеността на това стилизирано бижу е винаги за предпочитане пред триумфа на пешеходните баналности, които студията повръщат постоянно.
Демек?
Оказва се, че филма си е много добър и хубав…. 😉
Аз така или иначе ще го гледам независимо + или – 🙂
Браво Влади! 🙂
„Небцето на масовата аудитория обаче се оказа неподготвено. Не им понесе на фенбойчетата и семейните тълпи и филмът се провали.“
************************************************************************
И още по-добре. Днес го гледах в АБСОЛЮТНО празна зала №1 на Cinema City – благодаря за частната прожекция, беше великолепно изживяване!!! 🙂 🙂 🙂
Като гледам колко коментара събира лентата на Родригес, обществото на https://operationkino.net/, очевадно е на нивото на фенбойчетата и семейните тълпи…
„Лентата“ на Родригез може да ме целуне по дебелия рунтав гъз. Ай синсиърли донт гив а фък абаут дис мууви. Влади ме изненада с това ревю.
С какво точно те изненада, да не би да си го гледал и да знаеш, че е помия? Ще ти посоча 2-3 филма от тази година, за които мрънкаше предварително, пък в крайна сметка ти харесаха.
Ще се гледа на rental.
Вчера си припомних стария и няма търпение да се занеса на този.
„Rental“
Искаш да кажеш „Замунда“, ‘мен.
Ще се гледа на кино, най-малкото да му обясня на Влади, ако греши.
„Замунда“ си е рентал. Сваляш за малко, после триеш. Аре гледай го и после кажи как е.
Един от малкото филми, който отивам да гледам с високи очаквания и не ме разочарова.
Чудех се, ок де минали са 9 години…и какво от това, филма беше доста голям хит за времето си (не в боксофиса разбира се)…ама как може пък чак толкова да се издъни с приходите?
Е вчера го гледах и разбрах. Няма смисъл да вмъквам, че залата беше празна, защото предполагам, че всеки който е отишъл до киното е имал същото преживяване.
Самия филм просто не събуди нищо в мен. Гледах го напълно равнодушен, а когато тръгнаха надписите, съдейки по 4-5-мата други в залата, не беше само при мен така.
Не че това го прави лош филм, просто не е нищо специално. А това комбинирано с лошия тайминг за премиерата му и слабата рекламна кампания, явно е натежало.
Напълно съм съгласен с другите относно rental опцията (която и да се избере) 🙂
Или съм прекалено остарял за този тип филми, или това, което гледах тази вечер е тотално средняшка боза.
Едно от малкото продължения, които не развалят добрата репутация на оригинала. Забавление от първата до последната минута. Всичко беше в тона и ритъма. Маниерност изведена до съвършенство. Всяко, до болка познато клише, галеше слуха и вибрираше гъзарски като двигател на мустанг върху чувствителността ми на cineast. Актьорите се бяха потопили толкова на дълбоко в персонажите си, че само вложената режисьорска страст във филма може да бъде измерена с техния всеотдаен талант. Визуални предизвикателства, съчетани с оригинален прочит на класическа noir драматургична структура, придружени от уникален органичен, преекспониран звук и ефекти, от които и Джордж Лукас сигурно се е изпразнил. Филм, който едновременно те кара да се чувстваш секси, но и като badass city slicker. Sin city 2 преминава покрай теб неусетно, оставяйки само и единствено добър вкус в устата ти, въпреки многобройните натуралистични сцени на насилие, мрачния безнадежден рисунък на света, който Франк Милър е създал в комиксите и Боб Родригез пренесе толкова успешно на екран, докосвайки се до гениалното. Всеки детайл, one liner, актьорски жест или монтажен преход са наситени с толкова много стил и авторски attitude, че трудно човек може да се задоволи само с едно гледане на кино. Аз лично го гледах 4-ри пъти вече и не съм убеден, че ми стигат!
e-fuckin’-pic!!!
Тъп филм.
Трябва да призная, че умеете да издигате почти всяко бездарно лайно в шедьовър, смея да кажа по един изискан и непринуден начин. Въпросното умение, буди огромна доза възхищение в моя милост.
Говоря за целия екип, страхотни сте. 🙂
Това е мнението на Vladi, не на целия екип. 🙂
Точно така. И на мен не ми харесва филмът.
Иначе Pow R Toc H си се прави на интересен както винаги. 🙂
Нямах предвид само тази боза, че да ми се обяснява кой е писал за нея (смятах,че съм бил пределно ясен). 🙂
Може би прекалявам понякога, но отново не се сдържах. Филмчето е отчайващо зле, както и доста други, които не спирате да хвалите, а конкретно под това ревю не забелязах коментари на някой от екипа, който не споделя мнението на автора.
Иначе за човек, който гледа по пет пъти абсолютни шитни като годзила съм сигурен, че намира почти всичко за много интересно. 🙂
Разни хора, разни идеали!
И между другото, обратното също важи – независимо колко се скъсваш да плюеш нещо, това не го прави по-малко качествено. Конкретен пример: „Зората на планетата на маймуните“. 🙂 🙂
И ако имаш да кажеш конкретни забележки към някой филм, супер, разговорите винаги са добре дошли. С изказвания от типа „тука харесвате само помии“, „спестихте ми 10 лв.“ и прочее, не помагаш нито на нас, нито на хората, които искат да се информират.
Не сме писали, защото скоро го гледахме. Може би само Влади е отишъл да го види на кино.
Не ми беше обиден, както някои други неща тази година („Херкулес“, „Фюри“, „Експандъбълс 3“). Става за едно гледане, но първият е далеч по-сполучлив (макар и той да не ми е сред любимите).
Един приятел много обича да казва „хубав човек, не е някой разбран“. Та, не сте хубави хора да знайте. 🙂 От тук насетне и аз като вас. Ноу мор мистър найс гай. 😉
Ще се опитам. Не се гъбаркам.
Леле, ти досега си бил мил. 🙂 🙂
Не е задължително да си „гадняр“ 🙂 за да изкажеш несъгласието си с нещо, или греша? 🙂
Малко след като го написах тва, и си викам „май пак се направих на интересен“. 🙂
Не, не е, просто съм си доста емоционално дупе, а общо взето драскам малко след като съм гледал филма…. А пък от година и осем месеца (пръкна ми се невероятен звяр) 🙂 ми се случва все по-рядко да гледам филми. И когато се разочаровам, се разочаровам. 🙂
Мани, не си се кефя де. Истината е, че възприятията са си нещо уникално при всеки, а аз мога да бъда доста нетолерантен гъз понякога. Сори! 🙂 Ще се постаря да не съм толкова „хубав“ от тук насетне. 🙂
Не, бе, човек, споделяй си спокойно като нетолерантен гъз. 🙂 🙂 Много уважавам емоционалните мнения. 🙂 Но като го правиш, дай нещо повече от „ебаси помията“ или „много сте зле, щом „еди-какво-си“ ви харесва“, за да може и ние да се включим. 🙂 Например: Джесика Алба не става за нищо, а сюжетната ѝ линия беше приспивно тъпа – почти токова, колкото и тази на Джоузеф Гордън Левит. 🙂 🙂 А аз да кажа, да, ама Ева Грийн е родена да играе „фем фатал“ и собственоръчно изважда този филм на по-високо ниво. 🙂 🙂
И последно, момче или момиче? 🙂 🙂 🙂
За някои неща просто не си струва да се говори, но ще направя една вметка.
Каква сюжетна линия, кви пет лева, не съм съгласен. 🙂 Тая на Левит беше още по зле, проблема не е, че беше тъпа, а че доведе до никъде. Пълна безсмислица, по едно време чаках да възкръсне или нещо от сорта. Алба е пача да, ама толкова си може, па и ква турска драма и бяха скалъпили. Тъпа, пошла история, която прави всичко друго, но не и да забавлява по-някакъв начин. Всичко във филма стои страшно нелепо и неоправдано (само да кажа, че харесвам първата част и тръгнах да го гледам с добро чувство). Да, каката е яка, но нивото на което издига филма изисква заиграване със себе си, а от както съм женен такива неща не правя. 🙂
Колкото до шебеците, и тук тръгнах с добро чувство. Излъгах, че не съм го гледал на кино заради ревюто тук, просто нямах време :). Позабравих го тоя филм още на следващия ден след гледането, но ще опитам. Просто много ме подразни ревюто, некви неща като „надграждане“ спрямо първия, „че клишета работили“ или нещо от сорта(ако не се лъжа). Положителните неща в него са предимно визуалната част. Взаимоотношенията между шебеците чат пат бяха правдободобни (въпреки, че тва със синчето на Сезар беше много зле представено), за сметка на това обаче човешкия елемент беше потресаващо зле. Но тва не му е кусура. Филма просто не работи, малко след началната развръзка просто не ми пукаше кво се случва. Няма живец, никакъв съспенс, не забавлява, с една дума – зле. Тва е лятно хитче с нереализиран потенциал, нищо повече. Колкото и да го хвалиш и да търсиш телето под вола – клише, с добра визуална част и толкоз. На мен тва не ми стига да си прекарам приятно.
Момче, което току що се събуди с рев. Аре! 🙂
Въпреки че двойката беше тъпа, не бих отказал да изгледам трети филм по темата… а първият със сигурност е в топ 3 комиксови филми на всички времена.
Един от любимите ми текстове тук!
Нямам търпение за втора среща с това бижу. Бих дал много, за да е отново на големия екран.
Текстът е супер, но той все едно е писан за различен филм, защото за мен лично Sin City: A Dame to Kill For е ужасен 🙁
Аз се чувствах по абсолютно същия начин в залата, както Влади е описал. С дълго грейнала усмивка по време и след филма. И даже след това се изненадах от противоположните реакции на останалите хора.