„Открийте колко малко знаете за хората, които познавате.” Това е рекламното изречение на най-новия филм на Джейсън РайтманMen, Women & Children”, който ще дебютира на предстоящия фестивал в Торонто. Филмът разказва за група тийнейджъри и техните родители, които опитват да се справят с личната представа за себе си, с връзките, с любовния си живот и комуникацията – всички те напълно променени от интернет.

Наравно с това, „Men, Women & Children” разглежда и наболели социални теми като културата на видео игрите, анорексията, изневярата, желанието за слава и непрекъснатото разрастване на „вредните” материали в интернет. Не е нищо ново под слънцето – вече сме гледали няколко филма, разглеждащи подобни теми, но имаме вяра, че Райтман ще избегне „дежа вю”-то и ще успее да ни предложи нещо наистина добро.

Съдейки по първия тийзър трейлър, шансовете за това не са никак малки. Вижте.

Дали пък няма да стане някое чудо и отново да видим Адам Сандлър в добър филм? Въпрос, на който можем да отговорим само с „а, дано!” С „Young Adult” и „Labor Day” Райтман като че ли позагуби сериозните си позиции на фаворит на критиката и на сигурен претендент за всякакви големи награди, но истината е, че все още не е направил наистина слаб филм и не смятаме, че това ще е „Men, Women & Children”.

В ролите са Ема Томпсън, Адам Сандлър, Дженифър Гарнър, Джуди Гриър, Кейтлин Девър, Розмари ДеУит, Ансел Елгърт, Дийн Норис, Дж. К. Симънс, Денис Хайсберт, Елена Кампоурис и др.

Премиерата на филма е на фестивала в Торонто, а по кината ще може да бъде видян от 7 октомври.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Хaрен е бре :). И темите ако не нещо ново (то какво ли ново пък и да очакваш се универсални неща :)), изглежда на пръв поглед ще са поднесени без излишно крайни мелодрами. На Райтман съм гледал само Up in the Air (който харесах, а другите му работи не са повдигали интереса ми), и ако съдя от него би трябвало да му се получи добре и тук.
    Чудя се, дали евентуално би могъл да се доближи до нивото на The Social Network.

  2. На мен от филмите на Райтман „Up in the Air“ ми е най-малко любим, да не кажа, че ни ми харесва. 🙂
    А този съм сигурен, че ще е готин, само дето прекалено много ми напомня на „Disconnect„, но трябва да отбележа, че не съм го гледал. 🙂 🙂 Чувам добри неща обаче. 🙂

  3. @Izumen
    Не давам критическа оценка, а емоционална. Просто мен не успя да ме докосне този филм.

  4. Disconect не ми е попадал пред очите :), или поне не си спомням. При него (съдейки само от трейлъра), като че ли е обърнато повече внимание на героите и взаимоотношенията между тях – ти таковаш сина ми, ти спиш с непълнолетен и т.н., и оттам последиците от интернеДо. Докато при този тук, нещата изглеждат по генерализиращо общи – социалните медии афектиращи света ни като цяло. Поне такива впечатление ми оставя на мен. Мисля си, че „посланието“ няма да се базира и бива изградено конкретно само от съдбите на персонажите и техните виртуални преживявания, и от тях пък ние да си градим мнение за нашето съвременно общество. По скоро – светът в който живеем сега ни прави изпразнени, презадоволени и консуматорски гниди/същества, и това не е само последица от наши действия в този свят на отсъстваща/намаляваща жива комуникация, отчужденост и асоциално аморално поведение, а следствие от него“.

    Също така при Райтман се забелязва онази „хладна“ обективност и емоционална студенина, която се наблюдава при Финчър (липсва само при Бътън може би).
    А Сандлър не можах да го позная в първия кадър :D.

  5. Ще се съглася, но след като видя трейлъра, това тук е тийзър и е трудно да се каже на какво точно е обърнато повече внимание. 🙂

  6. Какъв ти тийзър, то изглежда като да е цял трейлър :P. Иначе аз се попресилих само по едни 2 минутки (на филми които не съм гледал). Сигурно ще се окаже нещо различно с друг акцент.

    Plantains – I Feel Love
    https://www.youtube.com/watch?v=DomLXOiLRCY

  7. Това заглавие е показателно за негата амбиция, която е ….поне да настигне своя кумир Алекзандър Пейн …което от своя страна ме подсеща, че в „Джуно“ тези лични амбиции сякаш ги нямаше, или поне не личаха, и резултатът бе чудесен…
    С това привидно просто – но на практика помпозно заглавие he surely raises the stakes for himself …
    От друга страна – да нямаш наистина неуспял филм е постижение само по себе си ….

  8. Оф, „Джуно“ също не ми хареса. Хич не ме кефи тоя (син на баща си).