Костенурките Нинджа / Teenage Mutant Ninja Turtles

Един от ранните ми детски спомени е, как петгодишното ми аз вика пред телевизора “Бягайте, костенурки!” на предполагаемо бягащите на екрана Тинейджъри мутанти костенурки нинджи. На видеокасета имах третия игрален филм, който обожавах, макар днес да виждам, че е по-абсурден дори от предшествениците си. Имах още играчка, която изстрелваше картонени пици, и бях на седмото небе, когато пускаха епизоди на “Костенурките Нинджа” по какалариното “Милион и едно желание”. Костенурките всъщност съществуват и като пародия, и като преклонение към анти-героите по принцип (в частност тези на Франк Милър) и не трябва да се подценяват като чудовищен френчайз, който съшествува вече четвърт век. Надали можех да бъда винен, че за една наносекунда имах вяра, че продуцираният от Майкъл Бей “Костенурки Нинджа” няма да е срамно обиден към публиката си.

Новите “Костенурки” минаха през доста трудности преди да пристигнат отново на екран, включително изтекъл в интернет позорен сценарий, в който костенурките са от извънземен произход. Изведнъж се появиха първите дизайни на новите костенурки. Реакциите пак да бяха раздвоени, но аз поне намерих елементи от новия подход, които ми харесваха.

За съжаление, Уилям Фиктнър не е в ролята на Шрьодер (или Шредер), като това е очаквано пропуснат рисков ход в нерисков филм. Надявах се визията му в 2014г. да вдъхва поне минимално уважение. Във филма обаче той е включен заради единия протокол и напомня по-скоро на абсурдно швейцарско ножче, което се разтваря на множество по-малки ножове и остриета, както други вече отбелязаха. Въпросът за смисъл и персонажно развитие на персонажа е убит в зародиш.

Всеки, който е обичал анимацията като малък, ще обмисли поне за кратко оправдано ли е ходенето на кино, предугаждайки успешно, че не го чака добър комиксов филм. В новите “Костенурки” майкълбейщината лъсва в най-традиционния си вид. Хуморът или е катастрофален, или е забавен, но по онзи инфантилен начин, който разбираемо се харесва на много малко хора и по-често на една определена възраст.

Уил Арнет открадва филма или колкото от него съществува, Мегън Фокс е Мегън Фокс, а Уилям Фиктнър видимо не си дава зор. Упи Голдбърг напомня за досадното си съществуване, а сценаристите напомнят, че всяка по-известна анимация от 80те и 90те години задължително ще получи незаслужената чалгаризация с цел печалбарство.

Във филма има и моменти, които работят, има и дизайнерски решения, които ми допаднаха и които при други обстоятелства, щях да оценя повече. Дори в такъв тип филм трябва да се отчетат все пак успешните опити за запазване на оригиналанта характеризация. Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаел се държат както го правеха и преди, като поне базово героите са шриховани подобаващо. Визията на учителя им Сплинтър обаче е материал за кошмари, а историята за произхода му ще обиди и най-малко взискателните зрители.

Това, което зрителят вижда от трейлърите на режисирания от Джонатан Либесман ”Костенурките Нинджа”, е това, което ще получи и в залата. Филмът има своите малки моменти и всеки фен ще може да го хареса поне малко, ако наистина си го постави за цел. Със сигурност не е най-лошият филм, излизал досега за героите, но с още по-голяма сигурност е просто по-скоро нелепа недомислица, която сама се изгубва между свръх-реализъм, карикатурност и бутафория. “Костенурките нинджа” не е добър комиксов филм и със сигурност не е добър филм, но е един добър лош филм, който има своите качества, стига зрителят да е склонен да се взира достатъчно търпеливо.