На ръба на утрешния ден / Edge Of Tomorrow

Pete and Repeat were in a spaceship. Pete fell out. Who was left...?
от на 2014-06-07
 

На ръба на утрешния ден

В близко бъдеще Земята е нападната от безмилостни извънземни, наречени „Mimics”, срещу които човешката съпротива се оказва напълно неефективна. В отчаян опит за обрат обединените военни сили на човечеството организират огромен десант и изпращат занимаващия се с PR майор Уилям Кейдж (Том Круз) на фронта, за да заснеме филм, с който да повдигнат морала на хората. Кейдж обаче се проявява като страхливец, отказва и дори се опитва да изнудва висшестоящ генерал в опит да изклинчи. Вследствие Кейдж е понижен до редник и буквално е захвърлен в центъра на битката. Предвид липсата на каквато и да е бойна подготовка, той загива за минути само за да се събуди на сутринта на предишния ден и да изживее ужаса си отново… и отново… и отново. Тази темпорална примка обаче поставя в ръцете му ключа за евентуалния успех на човечеството.

Супер досадно е, че абсолютно всяко ревю на „На ръба на утрешния ден” използва сравнения с „Омагьосан ден”, сякаш той е измислил „time loop” концепцията, но е разбираемо – това е едно от най-популярните (и същевременно стойностни) произведения, използващи похвата, и първо, така хората лесно могат да разберат за какво точно става въпрос и второ, натъртва се, че филмът не измисля „топлата вода”, нито по отношение на общата концепция, нито по отношение на сюжета. Казваш, че той е нещо средно между „Омагьосан ден” и „някоя-военна-фантастика-по-избор”, като например „Звездните рейнджъри” или „Денят на независимостта” (какъвто наистина е случаят), и на човек веднага му става ясно.

От друга страна обаче, подобни сравнения принизяват филма в малко по-голяма степен отколкото „заслужава”. Да, „На ръба на утрешния ден” извиква в съзнанието един куп други филми като история и визия (нещо напълно нормално – всяко едно произведение стъпва или се вдъхновява от нещо вече съществуващо) и да търсим оригиналност е causa perduta, но все пак той успява да намери свой собствен език и въпреки че рециклира теми и идеи, стои изненадващо свежо.

Извънземните нашественици или по-скоро техните висши индивиди (мозъкът контролиращ „кошера”) разполагат с възможността всеки път, когато някой от „алфа” бойците им (техният еквивалент на висок чин) бъде убит, да рестартират деня и всичко да започва отначало, но с тази уловка, че те имат спомен за случилото се преди това, което им дава възможност след време да достигнат до идеалните условия за пълна победа. Точно преди да умре, Кейдж убива един от тези „алфи”, кръвта на който го облива и му дава същата способност да рестартира деня, всеки път когато умре. Така той, с помощта на един от героите на войната Рита Вратаски (Емили Блънт) – която в един момент също е имала тази способност и единствена вярва на думите  му, получава шанс да осигури победа за човечеството.

Том Круз

Точно като повечето произведения, свързани с пътуване във времето, и тук нещата изглеждат (относително) прости на повърхността, но като започнеш да дълбаеш, тук-там изскачат дупки и доста бързо човек се оплита в сериозни парадокси. Слава богу, идеята на филма е да бъде развлекателен летен блокбастър, а не философски трактат за естеството на времето и войнствената натура на човечеството (има си и една-две сериозни теми, но в много по-малка степен), което не предполага чак такава задълбоченост в „механиката” на  процеса и логиката на повествованието. Имаме постулирани определени закони и рамки, в които историята работи, и това е напълно достатъчно.

Друг от проблемите, с които се справя „На ръба на утрешния ден”, е как успява да избегне един от големите капани на повечето подобни филми (както и тези в стил „Рошомон”) –  повторенията, които от един момент нататък стават ужасно досадни. Филмът успява чрез наратива, който не ни оставя да се задържаме дълго на едно място и прави интересни географски и темпорални скоци (доста често не сме сигурни дали гледаме сцена, която Кейдж изживява за първи път или за хиляден) и чрез магията на монтажа, благодарение на който, освен всичко друго, произтичат и няколко неочаквано забавни момента. Тук ще се възползвам да кажа, че всъщност хуморът е една от най-приятните изненади във филма – той е изключително добре премерен, не натежава и не привлича излишно внимание, все едно става дума за комедия.

Това, с което „На ръба на утрешния ден” не се справя, е характерният за холивудските блокбастъри проблематичен финал. Това е и един от основните му недостатъци, да не кажа и най-големият. Не ми се иска да казвам нищо конкретно, за да не ви разваля филма (не че няма да се досетите още от първата минута), но определено можеха да минат поне без едно от двете финални клишета – „извънземното” или „човешкото” (максимално общо казано). Следейки развитието на проекта научих, че снимките са започнали без сценарият да има задоволителен завършек и си помислих, че сценаристите едва ли са имали проблем да измислят нещо оригинално, но просто са го „оставили празно”, защото какъв е смисълът да се пънат, след като студиото ще си изпраска това, което те си знаят. Просто когато става въпрос за подобни скъпи и доста рискови филми, това е елемент, с който рядко се правят компромиси.

Том Круз и Емили Блънт

Разбира се, няма как да не кажа няколко думи и за актьорите. Том Круз, който прави едно от наистина добрите си изпълнения, ни припомня, че е една от най-големите филмови звезди на нашето време и би трябвало да бъде съден на базата на ролите си, а не на „цивилните” си изяви и вярванията си, колкото и смахнати да са те. Образът на Кейдж му пасва идеално. Круз винаги се е чувствал в свои води, що се отнася до героичните екшън изпълнения, но в случая преобразяването от анти-героя – от страхливия пацифист (и дезертьор) в истински герой – му позволява да разгърне възможностите си и виждаме един от редките случаи, в които той придава допълнителна правдоподобност на героя, а не обратното. Защото винаги е проблем да приемем Круз като обикновен човек в необикновени обстоятелства.

За Емили Блънт също мога да кажа само хубави неща. Това момиче може да изиграе всичко – от най-голямата лигла в романтична комедия до „bad ass” воин, способна да нарита един куп земни или извънземни задници и да ѝ се получават нещата. Тя също е подпомогната от своя образ, който въпреки че е поддържащ, има достатъчно дълбочина и се чувства (изненадващо) равен на този на Круз. Взаимоотношенията и динамиката между двамата също са доста интересни, въпреки края. Чудни са и Бил Пакстън и Брендън Глийсън (като „дрил сержанта”, на който дължим доста от хумора в началото, и „лошия” генерал), въпреки че ролите им доста малки.

За финал, „На ръба на утрешния ден” е забавен, качествен блокбастър, с отлична визия и впечатляващи визуални ефекти, повече от чудесни актьорски изпълнения и провокативна и интересна (макар и позната и взаимстваща от доста произведения) история. Филм, който превъзмогва повечето си недостатъци и успява да бъде изненадващо свеж и развлекателен. Ясно е, че не е за почитателите на „кино изкуството” (това би трябвало да им е станало ясно още от заглавието), а за тези, които си падат по летните развлекателни разтухи или конкретно по военните фантастики, от които качествените примери са доста малко. Ако сте от тези хора, едва ли ще останете недоволни. Въпросът е само как ще стои филмът на второ и трето гледане? Освен ако вече…

коментари
 
Отговорете »

 
  • stealth
    2014-06-07 at 12:59

    ще го тествам тази вечер.

    „Въпросът е само как ще стои филмът на второ и трето гледане?“

    толкова ли е добър, че да заслужава второ гледане? е, може би след 10 години, ако си го спомням с добро…

    Отговор

  • Начев
    2014-06-07 at 17:37

    Допадна ми доста. Няколко корекции в последната третина и филмът щеше да придобие друг статус. Но и така е супер.

    Отговор

  • hristian
    2014-06-07 at 18:18

    Супер е филмът !

    Отговор

  • radi
    2014-06-08 at 15:54

    Заслужава ли да се гледа на кино

    Отговор

  • MadMax
    2014-06-08 at 20:14

    Много свеж филм ! Определено приятната изненада за годината до този момент :)

    Отговор

  • Izumen
    2014-06-09 at 16:23

    Готиният аспект на филмите с time-loop е, че се ебават с всички клишета. Това, комбинирано с добър хумор и качествен екшън си е рецепта за успех. Жалко за финала, наистина.

    Отговор

  • stealth
    2014-06-09 at 22:54

    а финалът хич не беше лош. не мисля, че можеше да се очаква нещо по-различно от това. дори, оптимистично погледнато, можеше да бъде къде, къде по-зле 😀

    Отговор

  • Izumen
    2014-06-10 at 13:23

    Круз доста добре си подбира филмите.

    Top Gun
    The Color of Money
    Rain Man
    Born on the Fourth of July
    Far and Away
    A Few Good Men
    Interview with the Vampire
    Mission: Impossible (всички)
    Jerry Maguire
    Eyes Wide Shut
    Magnolia
    Minority Report
    The Last Samurai
    Collateral
    War of the Worlds
    Tropic Thunder
    Valkyrie
    Джак Ричър
    Oblivion също си има достойнства

    Отговор

  • Милбо
    2014-06-10 at 21:24

    Risky Business също може да се добави в горния наистина дълъг списък ….

    Но си мисля следното – Незнам дали ‘подбира’ е удачна дума …

    Както във филма за Фейсбук посъветваха двамата тъпоумни братя-близнаци (които все нещо търсеха от Zuckerberg обяснение защо им е изял салатата) – завършилите Харвард не търсят работа – те си я създават … Круз от вече много години е в основата на създаването на филмите в които участва и носи пълна отговорност за тях …Последният му филм ме порази най-вече с очевидното му изключително дълбоко разбиране на понатията ‘работа’ и ‘работене’ – и от там толкова много други неща от …живота ….

    Отговор

  • Riddick
    2014-06-17 at 09:37

    и аз се изкефих доста на филма, но ми е чуден американският бокс офис…..янките нещо яко са намразИли чичо Том

    Отговор

  • mimitar
    2014-06-18 at 10:12

    Е аз снощи успях да го гледам…напълно подкрепям позитивните коментари! Наистина е много свеж, а и за разлика от много приятели, които ми обясняваха, че екшъна бил доста, но некачествен…еми на мене пък доста ми допадна, особено престрелката към края по пътя към Лувъра.
    А относно Емили Блънт, винаги ми се е струвала симпатична, но тука е особено smokin hot (най-вече на забавен кадър :D)

    Отговор

  • Тихомир (Tito)
    2014-06-18 at 10:30

    Филма много ми допадна. Вярно, че патакламите бяха доста, и прекалено динамични, за да разбираш в подробности какво се случва, но все пак не се бяха съвсем оляли. Абе „на ръба“ да ми дойдат в повече, ама не. Самата история много добре беше структурирана, без ненужни повторения и динамика. Почти няма момент който да ме подразни.

    Определено и големия екран и звука допринесоха за удоволствието, както и празната зала (за жалост на разпространителите). В началото бяхме четирима, но до края на филма „оцеляхме“ само ние с малката.

    Отговор

  • 2014-06-18 at 12:29

    Героите умират последни. :)
    Странно е положението с този филм – и критиката, и публиката го харесва, но не изкарва много пари.

    Отговор

  • Тихомир (Tito)
    2014-06-18 at 18:00

    И за мен беше странно, защото от рекламата семейство Смит и оня Борн мен лично ме отблъскваха. Обаче като прочетох ревюто реших да го пробвам в IMAX и изобщо не съжалавям. :)

    Отговор

  • 2014-06-18 at 19:15

    Аз досега само един човек съм срещал, който да изрази твърдо отрицателна позиция. :)

    Отговор

  • Marina
    2014-06-18 at 21:38

    Филмът беше супер! Точно, каквото очаквах. Чисто забавление, без претенции. Напоследък ми беше доскучало от негледаеми тъпни, псевдокомедии и арт драми за сноби. Том Круз си беше на ниво, както обичайно. Другите актьори – също много добре, без да дразнят. Доволна съм. Препоръчвам да се гледа на кино. :)

    Отговор

  • Ейййййначиииии
    2014-06-19 at 08:04

    Гледаема киночалга в пълния си блясък. Митко Пайнера да се учи.

    Нищо общо с „Groundhog day“. Да се сравняват двата филма е като да сравняваш „Броненосецът Потемкин“ с „Дзифт“.

    Отговор

  • Тихомир (Tito)
    2014-06-19 at 14:00

    * „Броненосецът „Потьомкин“ е по правилно! 😉 😉 😉

    Как да няма нищо общо с „Омагьосан ден“? Идеята е същата, само формата е различна. Все едно да кажеш, че „Уестсайдска история“ или „Титаник“ нямат нищо общо с „Ромео и Жулиета“.

    Отговор

  • Дринов
    2014-06-19 at 14:17

    Мисля, че се има предвид качествени сравнение. :)

    Отговор

  • Carrie
    2014-06-25 at 17:38

    Супер як филм, на мен много ми хареса

    Отговор

  • radi
    2014-06-26 at 23:18

    По-добър ли е от предишния на Круз Oblivion :)

    Отговор

  • Тихомир (Tito)
    2014-06-27 at 12:15

    Бих казал, че е по-добър, въпреки че са различни. В „Забвение“ имаше доста добри неща, но имаше и някои дибки в сюжета. Тук като че ли нещата бяха по-добре структурирани. Все пак е въпрос на предпочитания, защото тук и млатенето е бая. 😉 😉 😉 Но няма да се прецакаш ако го гледаш, друг в въпроса, че май вече не го дават в IMAX. :)

    Отговор

  • Анита
    2014-06-27 at 12:22

    Категорично е по-добър от Забвение. В оня най-добрите попадения бяха визуални, този е мн. по-балансиран и по-добре структуриран, по-интересен, по-добре изигран. И с екшън, де, онзи беше досада :)

    Отговор

  • radi
    2014-06-28 at 01:44

    99% се бях отказал да го гледам на кино ,но заради добрите оценки и отзиви мисля да го посетя :)

    Отговор

  • brigante
    2014-07-01 at 10:55

    тъп филм! ако ви е харесал, сте олигофрени! по коментарите из торентите и др. сайтове, и от тук съдя, че има вече мнооооооооооооо’ глупаци в страната… промити мозъчета сте… жалко…

    Отговор

  • Izumen
    2014-07-02 at 12:43

    brigante, тъпакът си ти! :)

    Отговор

  • Sladur
    2014-07-03 at 11:24

    Много добър филм. Даже повторих и удоволствието беше не по-малко.

    Отговор

  • riddick
    2014-07-03 at 14:21

    brigante аман от льольовци дето търсят внимание по форумите

    Отговор

  • heinrich
    2014-07-07 at 21:17

    Снощи го гледах на кино… нали си имаме пътуващо кино… пфахахаха…
    Много хубав филм. Добре направен, структуриран. Готин филм.
    Края и на мен не ми хареса… По друг начин трябваше да свърши..
    И, имаше и една откровено много тъпа сцена, в която том круз трябаше отдавна да е мъртъв.. Говоря2 за разбиването на самолета в Лувъра.. ама карай, няма да задиряме 😉

    Отговор

  • nnhristov
    2014-09-10 at 07:09

    Филма ми хареса страшно много . Веднага като свърши ми се щеше да го гледам пак.
    Открих обаче един „глич“ – как мацката е разбрала , че е загубила „способностите“ си ….? Замислете се , че щом се е пречистила следващия път, в който тя умре деня няма да се рестартира и нещата за нея ще приключат . Тя просто ще изчезне като единица от времето.

    Отговор

Коментирайте