Коцкар по сценарий

Животът е роля, твърдят. Киното пък копира живота. Затова ще смесим тоя тривиален наниз от въвеждащи клишета и ще погледнем съвсем буквално на тях – мъжът обича да влиза в определени роли и често търси т. нар. „ролеви модел“, който да следва. Някои от нас дори са се специализирали в ситуационната адаптация и превъплъщението в различни персонажи, според средата и целта. Можеш да си ексцентричен, нахакан, притеснителен, мистериозен, циничен, праведен, небрежен – или всичко накуп. Докато “опипваш почвата” на флиртаджийската територия и се запознаваш лека-полека с обекта отсреща, можеш да преминеш и в множество трансформации, почти като един легален шизофреник-плейбой. Само не се увличай – жените имат нюх към преиграването, а наказанието е жестоко и обикновено завършва с гигантска вербална или очна ножица, която ти подрязва самоуверените крилца… Да се върнем обаче на ролевите модели – в своите идеални представи (за самите себе си) мъжете се възприемат или мечтаят да бъдат доказан и безукорно професионален в поведението, излъчването и осанката си герой. Не непременно благороден или възвишен, но винаги готов да разчита на почти свръхестествените си умения в свалката и социалното изпъкване. Смешно е, когато някой има подобни цели, но няма особено покритие; от друга страна е някак респектиращо, когато друг успява да се доближи до този г-н Перфектен. Мечтаният архетип намира различни проявления на големия и малкия екран, където ролевите модели са преувеличени до степен, граничеща с абсурда. Ето 5 от тях, които обрисуват сравнително изчерпателно част от контурите на героичния сваляч и отсега не се извиняваме за отсъствието на нелепи и прехвалени български „икони“, примерно майор Никола Деянов и прочее.

Брус Уейн

Родителите на Брус Уейн умират пред очите му, когато той е още невръстно хлапе. Брус възмъжава с амбицията да използва гнева си и парите на баща си срещу бандитския свят на прогнилия от престъпност град Готъм. Така се ражда Батман – наказател, който крие справедливите си мотиви зад примитивния образ на прилеповата маска. Звучи невероятно впечатляващо. Или твърде нелепо. Особено като имаш предвид, че хора като Джордж Клуни, Вал Килмър и Крисчън Бейл са били Батман. Само че дори те не могат да променят един прост факт: Уейн е най-обикновен човек и като такъв не може да се отърси от човешките си слабости. Водейки двойнствен живот на коцкар и супергерой, той спасява хиляди съдби, но не успява да създаде нормален живот за себе си. Обаче постига друго – превръща се в символ на загадъчния мъж, объркан от уж праведната си ярост: физически силен, агресивно справедлив и прецизно интелигентен, но психически нестабилен и лавиращ между своите странни и противоречащи си идентичности. Накратко казано, трагичен герой.

Джеймс Бонд

Единственият човек, който може да подмокри Кралицата само произнасяйки името си, независимо дали носи лицето на Роджър Мур, Даниъл Крейг или Шон Конъри. Агентът на британските тайни служби Джеймс Бонд е манифестация на хиперболизирания мъж: неустоим, смел, спасяващ света, с точно око, верен нагон и неустоим чар. Бонд е обладал стотици красавици, докато е обезвреждал ядрени бомби и това е само върхът на айсберга. Въпреки малкия размер на пищова, еднообразния му гардероб и пристрастеността му към хазарта, Бонд не е в състояние да отблъсне която и да е жена – и много от тях са намирали смъртта си, след като са се поддавали на съблазнителното му излъчване. В този смисъл, Джими наистина е смъртоносен, но никой не му търси сметка. Защото има разрешително.

Индиана Джоунс

Безспорно един от най-чаровните и авантюристични персонажи, създавани някога. Д-р Хенри “Индиана” Джоунс е археолог с три големи красти: древни артефакти – често заредени с мистика и невиждани сили; ръкопашен бой с ултимативно зли хора – нацисти, жреци и комуняги; красиви жени – ахилесовата му пета, заради която на няколко пъти едва не загива. Индиана е израз на мъжкия приключенски дух, на дръзката, почти самоубийствена смелост, на общокултурната харизма; също така, камшикът му може да се тълкува не само като инструмент на героизма, но и като черта/маниер на сексуалността му. Ролята едва ли щеше да е толкова легендарна, ако не беше Харисън Форд, разбира се, както и актьори като Ривър Финикс и Шон Патрик Фланъри, които също са влизали в кожата на необуздания Хенри.

Ханк Муди

Единственият от петимата, който е звезда не на киното, а на телевизията (сериалът е „Секс до дупка“, актуален с финалния си сезон, който тече в момента). Представи си лайфстайл версия на Чарлс Буковски, която канализира цинизма, сексизма и хедонизма в мейнстрийма на лосанжелиския цайтгайст. Добре де, прекаляването с чуждиците е противопоказно, но за Ханк Муди няма вербални табута. Всъщност за него като че ли няма никакви табута (освен пословичната човешка тъпотия). Муди е изненадващо добре изигран от нимфомана Дейвид Духовни, който придава особена плътност на талантливия и хаплив писател, мърсуващ из Калифорния в компанията на рок-легенди, кокаинови агенти, обвързани жени и дъщеря-депресарка. Муди е мъж-мечта (за всеки мъж) и желан кошмар (за всяка жена), който чука наред, докато търси пътя към любовта на живота си; той е (а)морално възмездие, каращо порше; престъпно удоволствие, за което си муза; небрежен гений, който твори еднакво добре и с двете си писалки.

Тони Старк

Завършваме с луксозната, лъскава и корпоративна версия на Батман. Тони Старк не само възкреси атрофиралата кариера на Робърт Дауни-Мл., но и запозна масовия зрител с още един комиксов герой, който не разчита на някаква мутация или божествен пръст, за да сее героизъм. Звездата на „Железният човек“ е колкото сериозен, толкова и хумористичен образ, което направи хита доста по-поносим от литературния първообраз. Нещо повече: екранизацията превърна чадото на „Marvel“ в сатиричен символ на успеха. Въпреки авангардната, технологически впечатляваща броня, стотиците premium фенки с дълги крака, силиконов бюст и мръсна отдаденост, и бойния си антураж, Старк далеч не е човек без проблеми. Освен борбата срещу войнствените си врагове, атакуващи пацифизма и костюма му, Тони носи на плещите си тежко наследствено бреме и се подмамва от спиртните лапи на алкохолизма. Може би именно заради последната – порочна – страна на героя Дауни успя толкова благо да пасне на ролята, макар че тепърва ще видим дали продуцентите ще се възползват от тази му слабост при някой от следващите филми от франчайза.