3 дни да убиеш / 3 Days to Kill

3 дни да убиеш” разказва за агента от специалните служби Итън Рънър (Кевин Костнър), който разбира, че умира, и решава да се пенсионира и да прекара оставащото му време със съпругата и дъщеря си (Кони Нилсен и Хейли Стайнфелд), които е пренебрегвал заради работата си. Но когато Службите – в лицето на самодоволната Лили Дилей (Амбър Хърд) – му предлагат експериментално лекарство, което може да му спаси живота, срещу участието му в една последна мисия, Рънър се озовава в доста трудното положение да намери равновесие между семейството, мисията и халюциногенните странични ефекти на лекарството.

Искаме да кажем „жалко, че Кевин Костнър, който е изключително интелигентен актьор и режисьор, пилее таланта си в подобни „бесонки”, но ще си запазим репликата за след като изгледаме филма”. Това е цитат от коментара ни за трейлъра на „3 дни да убиеш” и както можете да се досетите, той напълно отговаря на действителността. Причината, поради която го споменавам, е не за да ви бутам в лицето глупости като „нали ви казах”, а за да илюстрирам изключително ниските си очаквания, с които подходих към филма.

Въпреки тази ми нагласа обаче, останах разочарован от „3 дни да убиеш”, но не защото историята е мухлясала и сме я виждали пресъздадена на екрана безброй пъти, при това далеч по-оригинално и интелигентно (това, че не става дума за объркани в лабораторията резултати, не може да заблуди никого). Не, елементарната и репетативна история е нещо, което свикнахме да очакваме от „бесонките”. Разочарованието ми идва от това, че филмът се проваля във всяко друго отношение, включително и в това да достигне стандартните за конвейерните произведения на Бесон от последните десетина-петнайсет години, относително високи нива на екшън и забавни моменти. Екшънът е безинтересен и напълно лишен от въображение, а за забавните сцени децата имат един прекрасен израз: „да ти умре коня от гъдел”.

Главният виновник за този провал е режисьорът МакДжи, който е решил да кара на автопилот и да мързелува. Вярно е, че неговите филми никога не са били нещо специално и той самият винаги е бил обект на подигравки и фокус на гнева на много фенове (най-вече на „Терминатор”), но истината е, че досега винаги е успявал да се отличи поне с някой и друг оригинален кадър – дори и в тъпнята „Шпионски свалки” имаше една интересна сцена, в която тримата герои се разминават незабелязано в къщата, да не говорим за „Ангелите на Чарли” (който между другото е в пъти по-успешен и откъм екшън, и откъм хумор), където имаше десетки качествени препратки към Скорсезе и П. Т. Андерсън.

Принципно няма какво повече да се каже за филма, но ми се иска да спомена, че ако сюжетът и персонажите не бяха толкова нелепи и клиширани, актьорските изпълнения вероятно щяха да са някаква компенсация, защото (макар да не може да се каже, че блестят с каквото и да е) и Костнър, и Хърд, и Стайнфелд, и разбира се, Нилсен, която дори и поостаряла, пак е доста хубава, са готини и се справят добре. Жалко, че всичко около тях ги принизява.

Досега трябва да е станало ясно, че не бих препоръчал „3 дни да убиеш” дори и на тези, които не търсят нищо повече от развлечение. Скучен и безидеен – дотолкова, че в сравнение всеки филм на Джейсън Стейтъм (може би без „Транспортер 3”) изглежда свеж и оригинален. На някого може да му се стори, че го съдя прекалено строго, но за съжаление, той не предлага абсолютно нищо, заради което си струва да преглътна множеството му недостатъци (които не са въпрос на личен вкус).

Similar Posts

Вашият отговор на Алекс Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments