Към звездите

В мъжки филм като „Към звездите” има доста какво да се види и от жените. Поне що се отнася до добре изглеждащи мъжки мускулести тела, които режисьорът Дейвид Макензи щедро е разголил. И все пак британската гала на „София филм фест” по-скоро изобилства от насилие и груба първичност и това едва ли би допаднало на по-крехките почитатели на киното.

Макензи е поверил главната роля на атрактивния Джак О’Конъл (известен от британския телевизионен сериал Skins), който влиза в кожата на 19-годишния престъпник Ерик Лав, прехвърлен от поправителен дом за непълнолетни в мъжки затвор. Там той се сблъсква с баща си, когото не е виждал от 5-годишен.

Още с първата сцена след затръшването на десетки врати Макензи (когото вече познаваме с филмите „Младият Адам”и „Халъм Фоу”) ни вкарва в екшъна на отношенията зад решетките. Няма предистория, но тя не е и необходима. Затворниците спазват строга йерархия, на върха на която стои асматик, на когото се отчитат дори надзирателите. Отказващ да се подчинява на наложените правила, яростният младок веднага си създава врагове.

Ясно е, че Ерик е твърдо решен да оцелее и първата му работа е да си изработи оръжие от малкото вещи, с които разполага, и да го скрие. Класическо начало от типа „пушката, която се появява в първо действие, винаги гръмва в края на пиесата”. Той не чака да види какво ще се случи, напада веднага. Враждебните отношения между Ерик и баща му, който се опитва да го опази от съкилийниците си, допълнително форсират яростта на младока.

Диалогът не помага да се навлезе в бита и отношенията на героите. Жаргонът и незавършените реплики са трудно разбираеми, но не са чак толкова важни. Напротив, те са естествен вътък на мускулестата история. Телата и жестовете на затворниците говорят много повече от размяната на изречения.

Филмът е сниман главно в изоставен затвор в Белфаст, а сценарият е базиран на личните преживявания на сценариста Джонатан Асер зад решетките. Не е ясно какви са били търсенията на Макензи, но му вярваме, че сме влезли в истински британски затвор. Филмът прилича на танц на смъртта с атаки и контраатаки или по-скоро на боксов мач между повече от двама участници и точно затова много по-непредвидим.

Следващия път ще гледаме Джак О’Конъл във филма на Анджелина Джоли „Unbroken”.

Гледайте „Към звездите” на 16.03 от 16:00 часа в „Дом на киното”.

Similar Posts

Вашият отговор на Милбо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Това беше доста полезно между другото – поради липса на време каталогът на феста все още стои неразровен в чантата ми … мъкна го навсякъде – но без резултат …

  2. Мда – гледахме филма … и останахме infinite-ly happy … every single motherfuckin’ one of us…
    Няма по-драго чувство за душата – от това тихичко – в момента на прозрение в тъмнината на буквите накрая – да си казва – “’мммммм…. получих си го“ – след обилната доза така необходим и липсвал наркотик от най-чисто …..’вещество’…. Само „най-затънали“ наркомани разбират колко важно и необходимо е да имаш повод да си го кажеш – поне веднъж на месец, на фест, или на година ако щеш…