Вълкът от Уолстрийт / The Wolf of Wall Street

The Wolf is on Fire
 

Вълкът от Уолстрийт

Вземете най-качественото си филмово преживяване през последните години, инжектирайте му инсулиноподобен фактор на растежа /IGF-1/, намажете го с ароматна канабисова смола, поставете го в най-разкошната вагина в региона и може би ще се доближите до усещането за епична еуфория, което очаква всеки уважаващ себе си cinema connoisseur при среща със смазващия шедьовър на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт”. Този виртуозен визуален Везувий гарантира тричасова ерекция на онези центрове в мозъка, отговарящи за оценяването на могъщи постижения в седмото изкуство.

Петата широкоекранна колаборация между Скорсезе и Леонардо Ди Каприо представлява дивашко пътуване в сърцето на покварата, което тупти с ритъма на спекулативно покачващи се акции и екстремно стремглаво натрупване на лесни пари. Монументалният Magnum opus, който ще остави безразлични или разочаровани единствено по-крупните отрепки на планетата, прави за финансовите брокери в Ню Йорк това, което „Добри момчета” стори за мафиотите. „Вълкът от Уолстрийт” експонира разкошно разгулен свят на крайности, в който алчността е лубрикант за някои от най-сладките схеми, превърнали престъпниците с „бели якички”  в материал за легенди.

Част от тази митология  е Джордан Белфорт. Днес 51-годишният милионер от Бронкс се движи в пространството като корпоративен гуру,  мотивационен оратор и автор на бестселъри снабден с тен, атлетична мускулатура, картечна реч, опулен поглед и експанзивен език на тялото, белязани от дългогодишна злоупотреба с цяла многоцветна вселена от субстанции. Законни и незаконни. Също като сделките, които Джордан е осъществявал по време на зрелищната си кариера на финансов брокер в края на 80-те и през 90-те. Точно когато Гордън Геко обявява „алчността за добра” в модерната класика на Оливър Стоун „Уолстрийт”, гладният за пари млад вълк Джордан Белфорт навлиза в света на големия финансов балон, надуван от надрусани бели мъже, самообявили се за „господари на Вселената”.

От порочното десетилетие на лошия вкус и върховния консуматорски нагон започва филмът базиран на едноименната книга, която Белфорт пише след като е окуражен в пандиза от своя знаменит съкилийник Томи Чонг (от „Чийч и Чонг”, копеленца безпросветни). Джордан прекарва 22 месеца в затвора след като най-накрая е заклещен от властите. Загубите, които е нанесъл на инвеститори със своите машинации възлизали на 200 милиона долара.

Но да се върнем в доминираната от кокаин и къдрици мъгла на 80-те години. Времето на костюмираните хиени от Уолстрийт – глутници от Гековци и Патбейтмановци тероризират Ню Йорк и по-добрите места в Европа със своето неутолимо настървение за секс и наркотици. В издутите от стероиди вени на тези престижни шарлатани тече развалена кръв с примеси от чудовищен айнрандовски индивидуализъм. Кредото е социален дарвинизъм, а парите са единственото нещо, което отличава мъжа от мухльото.

В токсично-опияняващата среда на бедра, цици, банкноти и наркотици ще процъфти младият Джордан Белфорт. Във физически план Леонардо Ди Каприо изобщо не прилича на човека, който играе, но това не представлява абсолютно никакъв проблем за лудешко, освободено от конвенционални драматургични или каквито и да е било други задръжки, произведение като „Вълкът от Уолстрийт”.

Брилянтната експозиция на филма среща няколко от запазените марки на Марти – френетичен монтаж, флуидна камера и глас зад кадър. „Четвъртата стена” бързо е разрушена от потъналия в образа Ди Каприо и вече на всички е ясна тясната генетична връзка между историята на Хенри Хил и тази на Белфорт. Кадрите извикват в съзнанието репликата на Рей Лиота : „Откакто се помня винаги съм искал да стана гангстер” и вие се усещате как мислено заменяте думичката „гангстер” с „финансов брокер”. Все пак, за да избегне абсолютната алюзия с трудно достижимия „Добри момчета”, Скорсезе ни е лишил от интригуващо интро с детството на Белфорт, което между другото също е страшно интересно.

Ритъмът масажира мозъка на киномана и го принуждава да се гърчи от удоволствие в желанието си да види еди кой си момент пак и пак и пак. Изобилието от размазващо качествени сцени е потресаващо. Ако Телма Скуунмейкър не вземе четвъртия си „Оскар” за монтаж с „Вълкът от Уолстрийт” западната цивилизация е обречена. Направо да връчат на Георги Дюлгеров (или посмъртно на Рангел Вълчанов) награда на Академията за цялостно творчество и да ангажират Кание Уест за ролята на Мартин Лутър Кинг. Толкова ще е абсурдно.

Картината е безупречна, разбира се. В отсъствието на Робърт Ричардсън или Майкъл Баухаус режисьорът е заложил на мексиканския майстор Родриго Прието, който е свършил опустошително добра операторска работа. „Вълкът от Уолстрийт” изглежда толкова добре, че заслужава да бъде показван в световните музеи пред истински ценители на изкуството, а не на някакви малоумни човешки полуфабрикати, които тъпчат мръсните си системи с чипс и газирано в стерилни мултиплекси без да знаят кой е режисьор на пиршеството, което имат шанса да наблюдават. Мамичката им мърлява.

Сценарият на Терънс Уинтър е като еластична рамка за разюзданото въображение на изпълнителите и техния диригент Скорсезе. За сюжет в класическия смисъл на думата е трудно да се говори. Най-тривиално е да се каже, че това е поредната история за възход и падение, но подобно определение ще е прекалено стегната примка за епичното богатство в пещерата на вълка. Вече съм сигурен, че книгата на Белфорт представлява напомпано с адреналин препускане до аморалното дъно на върха. Сам Джордан определя себе си като „най-успешния провал”. Или беше обратното. Няма значение. Ясно е, че Белфорт е крайно талантлив кучи син независимо дали прави мащабни измами с акции на борсата или композира с думи зверски забавен, смущаващо честен автопортрет.

Вълкът от Уолстрийт” зашеметява с екстравагантна интроспекция в интимния свят на емоционално дистанцирана машина за пари и поразии. Джордан Белфорт мами, чука, шмърка, манипулира, пуши крек, пие хапчета, кара яхта и хеликоптер надрусан като рокзвезда от 60-те и мотивира стотици млади мерзавци да осъществят своята американска мечта като дефекират директно върху главите на прекалено много ментални клетници, които са убедени, че правят инвестиция достойна за завистта на Уорън Бъфет. Какво говоря, нещастниците, лапнали стръвта на Белфорт и неговите протежета не са и чували за Бъфет. Ди Каприо/Белфорт е Рики Рома/Пачино на стероиди. Той е способен да убеди средностатистически капут от средните щати да инвестира парите за колежа на скапаните си деца в акции от някоя петоразрядна гаражна компания и да си мисли, че е получил ключа от пещерата на Али Баба. Но вълкът от Уолстрийт не се задоволява със спестяванията на пристрастения към „Pabst Blue Ribbon” Джо от Айдахо. Той не иска да е топ търговеца на глутницата неудачници от „Гленгари Глен Рос”. Белфорт желае да играе топка с така наречения „един процент”. И го прави.

Филмът показва високопрофилното мошеничество такова каквото е – ефективно, ефектно, безкомпромисно и мутиращо с мащабни темпове. Когато един милион за един ден не значи нищо границите отдавна са изчезнали. Да идват проститутките и джуджетата за хвърляне по мишени. Скорсезе отделя огромно внимание на хедонистичния ритуал на Белфорт и компания. Медикаментите, проститутките и мотивираните от тях гениални диалози са показани с епически размах и в грандиозен детайл. Механиката на измамата не е толкова важна колкото развращаващия резултат от нея. Кокаин на каданс, симетрия със срамни устни, деформирани от дрогата физиономии… шедьовърът предлага всичко плюс десерт.

Основните блюда са майсторска режисура и безкомпромисни актьорски изпълнения. Ди Каприо, Джона Хил и останалите се чувстват смущаващо добре в образите на долнопробни дегенерати. Диалозите са естествени като порив за анален секс с доказана мръсница под влиянието на половин литър „Jack” и на фона на някоя класика от Howling wolf.

Няма да излъжете никой ако след „Вълкът от Уолстрийт” кажете, че не сте в настроение за поквара. Адреналинът и ендорфинът ще блуждаят в системата ви докато не направите нещо крайно. Или докато не гледате шибания шедьовър пак. После още веднъж. И отново. Това препоръчвам и аз. Тук не говорим за филм, който трябва да се види  един път. Нито два или три пъти. И винаги на кино!  Защото пред нас е нещо много повече от филм. „Вълкът от Уолстрийт” е епохална експлозия за сетивата с дълготраен ефект върху мисленето и поведението. Скорсезе предлага безценен урок по кино. Истинско богатство. Всичко, което искате да знаете за магията на филмовото изкуство е тук. „Вълкът от Уолстрийт” е истинската златна сделка.

А казах ли колко е забавен шедьовъра. Забравете за всички малоумни комедии, които са се опитали да изкривят грозното ви лице в усмивка. Това е аудио-визуалния триумф, който ще ви причини спазми от неконтролируем смях. Ще искате още и още. Ако обичате качественото кино, разбира се. В противен случай ще се озовете в положението на повечето клиенти на хищника от Уолстрийт – зверски и заслужено прецакани.

Поредното топ произведение на Мартин Скорсезе прилича на експлозивен бленд между „Добри момчета”, „Казино”, „Уолстрийт” и „Страх и омраза в Лас Вегас”. С други думи – we’re gonna watch the shit out of this motherfucking masterpiece. Оценка – 20 от 10.

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2014-01-11 at 01:38

    Хм от отдавна не съм гледал шедьовър :)

    Отговор

  • M.Knox
    2014-01-11 at 02:14

    I want more!!!
    Ревюто е криминално добро! Браво Влади! That’s a wrap!

    Отговор

  • 2014-01-11 at 02:32

    „Диалозите са естествени като порив за анален секс“
    Влади е on fire! 😀

    Отговор

  • Zed
    2014-01-11 at 03:48

    Знаех си, знаех си, че Скорсезе не трябва да го прави тоя филм.
    Уолстрийт, Белфорт и останалите отрепки от 99.99те % не заслужават подобен филм. За тях филми тябва да правят само треторазрядни бг кинаjии, и това им е много.
    Скорсезе се зае с филма и неизбежното се случи. Може пък и да не е, не съм го гледал още. След като го гледам, ще го оплюя и за най-малкото. 😀
    п.п
    Защо е тоя хейт по некиноманите сега?!?
    п.п.п
    Не вскичо е каквото изглежда…
    http://vimeo.com/83523133?utm_content=bufferd3bb5&utm_source=buffer&utm_medium=linkedin&utm_campaign=Buffer

    Отговор

  • Анита
    2014-01-11 at 14:37

    Не успях да издържа ревюто дори до средата.
    Филмът е мнооого добър, а Лео е велик актьор.

    Отговор

  • Димитър
    2014-01-11 at 16:14

    Супер претенциозното и „вижте ме колко съм готин и какви страхотни метафорки и сравнения мога да пускам“ ревю. От онези ревюта, които не са писани за читателите, а за егото на автора. Владимир този похват го беше използва брилянтно в ревюто си за миналогодишния филм за мен – Jango, но тук е прекалено.
    Иначе страхотен филм и на мен много ми хареса.

    Отговор

  • Kadir
    2014-01-11 at 21:17

    Определено ревюто ме грабна и с нетърпение чакам да видя филма….Поздравления за автора -независимо дали ще ми хареса филма или не…

    Отговор

  • Ивайло
    2014-01-12 at 12:39

    Само аз ли забелязах очевидните прилики с Разярения Бик?

    Отговор

  • 2014-01-13 at 12:38

    Само аз ли забелязвам, че в последно време не само в ревютата на този сайт, ами навсякъде, дори и в коментарите хората просто НЕ СПИРАТ да използват английски термини за дадено нещо. Нямам нищо против – и аз ги ползвам понякога – но вече почвам да се чудя дали в даден момент тези думи няма да натежат спрямо българските им заместители? Хубаво ревю иначе – ще гледам филма тия дни! :)

    Отговор

  • andonova
    2014-01-13 at 19:01

    Ключовата част от ревюто е: „А казах ли колко забавен е шедьовъра“. И толкова.
    Бих искала Влади да напише толкова вдъхновено ревю за филм като „В присъствието на твореца“ за Марина Абрамович. Тогава би имало смисъл. Поне за мен …

    Отговор

  • Анонимна
    2014-01-13 at 22:19

    Хихи, баси коментара :)изпих си бирата два пъти по-бързо от обичайното, кръвното ми се вдигна и реших да се регистрирам .Според мен го е писал в киното по време на премиерата.
    Лош избор на Скорсезе този път за главна роля, трябваше да избере вълк, а не ангел, насра се Ди Каприо, изигра е, шапка свалям.
    Но ако някой вярва това ще е последния филм на великата двойка, или поне ще мине мн време.
    Според мен този филм е края на още една епоха на Скорсезе,не може да направи повече с пари и за пари.
    И да пишем и да не пишем всеки ще го гледа, те ти го набутват в очите, ушите, устата и навсякъде докато не хвърлиш едно око.

    Отговор

  • Милбо
    2014-01-13 at 22:45

    Гледахме го вчера в претъпкан салон – което е такава радост да го видиш в днешно време –

    След края едно неформулирано чувство на дискомфорт ме преследваше, което нямах идея какво е и защо е… Днес през деня се поизбистри…

    Става дума за един отлично направен развекателен филм – и за съжаление нищо повече …Поради тази причина и Скорсезе и (най-вече) седмото изкуство спокойно можеха да минат и без този филм-развлечение. Холивудсkото студио, от друга страна, се явява в позиция да има най-голяма нужда от него, защото очакванията (и желанията) са да направи много пари …

    Питах хората с които го гледахме – защо Скорсезе е направил този филм ? Въпросът бе егаси неуместния след като всички вкупом – включително и аз – се бяхме израдвали така на спектакъла, който ни бе устроен от режисьор и актьори … Скорсезе е супер, Леонардо е супер – и разните кретени приятели са супер (ха-ха егати симпатягите ха-ха егаси кви са яки ) … Арката на протагониста от реалния живот е супер…Егаси талантливия негодник, наистина … Осъзнал се един вид – след всичко случило се …И сега продължава да обикаля и да говори на обикновените хора как могат да бъдат необикновени…

    Обикновените хора на които говори в сегашното време ги виждаме чак – обаче – накрая на филма и О миг поспри – те изглеждат сковано, тъжно и безнадеждно – Стилистичният регистър избран от Скорсезе за филма – тук отстъпва на сконфузната и…досадно позната реалност …Докато той им обяснява еди какво си – е болезнено видно как никой от тях никога няма да е като него … В самият филм май само и единствено първата му жена прилича на …“обикновена/нормална“ …

    Изобщо последният момент в който има (идентефицируема) връзка между героя на ди Каприо и публиката е като го дават още в началото – как – облечен в изтъркан пуловер – си търси работа във вестника, каквато и да е работа … След това пътищата на (анти)герой и публика се разделят кардинално– защото той започва и до края нон-стоп не спира да се хвали – как продава, как краде, как успява, как клати наред, как лъже, как се друса, как ги трупа мангизите, как бил изкарал еди- колко си милиона, които не знае какво да ги прави, как купонясва до смърт и изобщо какво рядко чудо на чудесата е и какви тъпунгери са всички останали и т.н.

    Какво има в този хиперболизиран разказ-самохвалство – показан от първо лице ? Научаваме ли нещо ново за каквото и да било ? Не … Излиза, че ‚Уолстрийт‘ – направен от онзи политиканстващ бастун Оливър Стоун има няма 25 години по-рано – казва и показва много повече по време когато целокупната публика не е знаела за какво всъщност става дума … отколкото Мартин Скорсезе толкова години по-късно…

    В такъв случай имаме по-скоро история за този конкретен индивид – привидно един от нас – който, обаче, с талант и уникална харизма е мамил десетки и стотици и хиляди нищо-неподозиращи глупаци – за да стане богат и велик … И понеже е бил толкова екстремен в липсата си на мярка –разказвайки за него имаме сгоден повод да се покажат яко оргии, аки истории и супер яки анекдоти за уникални образи – баш-така както си ги разравят момчетата един на друг …и от всичко това излиза, че ще има един як спектакъл за очите и сетивата… Филм – на който хората ще искат да отидат – за да гледат и да се кефят ….

    Скорсезе – за моя изненада – може да е направил филма поради нарочената още от Макиавели основна двойка мотиватори – „за пари и слава“. Колкото и парадоксално да звучи – той може да бъде (един вид задочно) запитан дали не се мотивира като своя (привиден) антигерой и дали без да иска или със да иска не взима същия тип решение – да покаже колко е велик, като поставя талантите си в услуга на тон на разказа за тип хора, които изобщо не са симпатични (спомням си ужасните записи на брокери от Енрон в един документален филм …) и които са нанесли и продължават да нанасят на целокупното човечество неимоверно дълбоки и дългосрочни злини …

    Едно екстремно сравнение – само за целите на по-ясната комуникация – Представям си Сидеров и неговите депутати-идиоти, които правят филм за себе си – в който разправят – какви глупаци са всички гласували за тях – какви смешници са всички останали (особено французите в България) – колко яко са си изкарали в Брюксел като са замеряли с тапи сервитьорите – как за една бройка не са платили 1000 евро – как Сидеров отдъхва в Париж и Венеция на чужди разноски – къф е готин по бански на тези години – и кви пичове са изобщо – защото са ебати пичовете просто … Сигурен съм – че подобен тон на подобен филм може да бъде намерен – и той може да бъде и забавен …Зависи – дали сценаристи и режисьори няма да са му също така талантливи хора, които разполагат с подобни ресурси … Иначе – поводът за сценарий и филма е налице – всеки ден се разиграва пред очите ни …

    Радвам се, че ди Каприо взе най-накрая награда за работата си на глобусите снощи – Той го заслужава страшно много (кой съм аз да го казвам това) – и пак нещо странно – той по принцип и изобщо и дори и тук показва този художествен интегритет, който Скорсезе сякаш а загубил в този филм … Истинско удоволствие е да го гледа човек и тук и изобщо –
    още от първият момент в който бях каот дрогиран като го гледах в This Boy’s Life …

    Отговор

  • Zed
    2014-01-13 at 23:36

    „Става дума за един отлично направен развекателен филм… „, точно!!!
    Но може ли(има ли нужда) да бъде нещо повече, един продук на масово индустриално производство, предназначен за масова консумация? Според мен, няма.
    Лошото е, че романтизира и глорифицира(хубави думи 😀 ) поведение и хора, чието обществено одобрение се срина последните 6-7 години.

    Отговор

  • andonova
    2014-01-14 at 14:18

    Ето и друга гледна точка за филма – моралната, защото тук тя е – само една – кинематографичната.

    /www.webcafe.bg/id_1072430608

    Отговор

  • Pow R Toc H
    2014-01-15 at 02:35

    Голям филм!
    Не разбирам упреците към филма, според мен филма си е доста критичен, не знам какво очакват някои хора – глас зад кадър, който да осъжда поведението на героите. Баси, всичко ли трябва да ви е сдъвкано. Не знам колко се придържа към действителността, но смятам, че няма значка, ТОВА Е КИНО.
    Адски силен, а не си спомням някога да съм се смял така на филм, като на всичко отгоре иде реч за сериозно кино. Мрънкането по него ми напомня за упреците към Тарантино за използването на думичката „негър“ в „Джанго“ – жалка история.

    Отговор

  • Sick S.
    2014-01-16 at 09:38

    Имаше забавни моменти. Май това е всичко, което може да се каже за филма.

    Отговор

  • 2014-01-16 at 20:15

    Жесток! Отдавна несе бях кефил така. Леонардо разцепва! Стискам му палци за Оскар!

    Като свърши филма и ми се искаше да ходя по курви и да злоопотребвяам с наркотици – две неща, които по принцип не правя. :) :) За пари не съм мислил. :)

    Отговор

  • 2014-01-16 at 20:22

    Да, след филма човек се чувства все едно е прекарал една нощ с психопатите от Уолстрийт. 😀

    Отговор

  • Gabriella
    2014-01-17 at 00:12

    Шибан шедьовър! Не е истина! Изкефих се маскимално! И аз исках да правя същите неща по сходен начин – дрога, пари и … кино :)

    Отговор

  • Zed
    2014-01-17 at 01:21

    до Дринов
    Ми значи, фимът си е свършил работата. :)
    Хаха, викаш наркотици само употребяваш, без да злоупотребяваш. 😀

    Отговор

  • 2014-01-17 at 01:24

    @Gabriella
    Ох, видях ти името в коментарите и викам, чакай да видя Габриела каква глупост е написала. Бях готов за спора. :) :) Евала, просто не мога да повярвам, че ти е харесал. :) :)

    @Zed
    Нищо такова не казвам, докато не видя дали си чист от към микрофони. :) :)

    Отговор

  • П. Терзиев
    2014-01-17 at 04:09

    Направо го окъпахте в лиги тоя филм.
    Махнете името на Скорсезе от финалните надписи, изрежете сцените, заради които определяте филма като шедьовър (наркотици, ку*ви, тотална липса на морал и следствените от тях пороци), и ще получите посредствена нискобюджетна продукция от 90-те, на която дори няма да отделите време за няколко многосрични епитета. Нямам предвид, че трябва да бъде поучителен или възпитателен, ама в случая буквално се рекламира деградация.
    Чета ви от много време и с нетърпение чаках да прочета ревюто на перфектния за вас филм. Обаче точно с това просто сринахте всички очаквания.
    Някак си не попаднах и на моментите, които да ми причинят „спазми от неконтролируем смях“. Така се е случило.
    Противно на всичко, което излях, не мога да си изкривя душата – Ди Каприо се справи страхотно.

    Отговор

  • 2014-01-17 at 04:35

    П. Терзиев, можеш спокойно да сравниш „Вълкът“ с Pain&Gain, за да видиш разликите в режисурата, тъй като и двата филма са на една и съща тематика и със сходна стилистика.

    Отговор

  • andonova
    2014-01-17 at 10:08

    А бе много интересно ви се получава, защо всички шибани поклоници на филма се чувстват като тарикатите, а не като балъците, дето лековерно си даваха паричките-миличките? Или пък като федералния служител, очите на когото, на края на филма, в метрото, потръпваха ?

    Да не би да си мислите, че никога няма да ви наплюнчат задниците и да ви пуснат по нанадолнището???

    Отговор

  • Gabriella
    2014-01-17 at 12:56

    Филмът е прекрасна изкуствена реалност – мощна метафора с бесен ритъм, ексцентрично чувство за хумор и нито намек за морализаторстване. Точно затова има дълбоко социално послание. Скорсезе се е оттласнал от фактите и е изковал един съвременен мит, който те засмуква със заразителна енергия, адреналин и порочен чар. Но целта му е друга. Възхитих се, че удържа до края без да се размекне. Дълбоко разбиране за човешката природа.
    За актьорите и сценария просто съм speechless…

    Отговор

  • andonova
    2014-01-17 at 13:44

    До Габриела – прекрасна?????

    Да се изясня – филмът наистина е три часово брутално забавление.
    Обаче… Отговорете ми, ако Димитър Митовски направи подобен филм за „ало измамниците“ или за Волен Сидеров – както подсказа Милбо – ще успеете ли да се оттласнете от фактите или това важи само за борсовия живот, който за нас си е чиста фантастика, от която никога няма да сме част ( макар че един познат искаше да от тарикатите и загуби за два месеца 50 хилки от акции на Apple)?
    Няма ли историята вече да стане истинска, нещо като ситуацията – кога стават борсовите сделки реални?

    Отговор

  • 2014-01-17 at 14:16

    Димитър Митовски да направи подобен филм? АХАХАХАХАХАХА!

    Отговор

  • andonova
    2014-01-17 at 14:26

    Мдаа, няма да се получи разговор ….

    Отговор

  • 2014-01-17 at 14:39

    @andonova
    Аз не разбирам какъв точно ти е въпросът. Би ли била по-конкретна? Понеже примерът ти беше изключително неподходящ, да кажем, че Скорсезе направи филм за телефонните измамници. Какъв е проблемът?

    Отговор

  • Gabriella
    2014-01-17 at 14:47

    @andonova,
    WTF?
    Не разбрах какво те дразни – „Вълкът“ има социална и морална позиция. Нарекох историята мит, защото разказва как група посредствени момчета се домогват до статут на перверзни езически богове, в състояние на ръба на делириума. Законът обаче си беше на мястото, дори в главата на героя, който знаеше кое е легално и кое не е, за разлика от едни хора в нашата държава, които дори творят законите.
    А ако някой някога тук направи дори наполовина от филма като качество… евала!
    Нашите родни измамници и нашето родно кино страдат от битовизъм в силни дози, както впрочем и твоите въпроси :)

    Отговор

  • andonova
    2014-01-17 at 14:52

    Хванах се за думите на Габриела, че Скорсезе се е оттласнал от фактите. Смятам , че е лесно безрезервно да харесаш филма, ако не си пряко замесен.
    Ако обаче темата ни диша във врата, ще продължим ли да се наслаждаваме безкритично на историята като филмови шовинисти ( разбира се само ако Скорсезе е режисьорът)?

    Отговор

  • Gabriella
    2014-01-17 at 15:16

    Ще се наслаждаваме още повече, поне аз :) Но тук ни липсва мащаб, не само в режисурата, а дори и в антиморала на ниво идея, в свободата изобщо – какви са тия комсомолски въпроси? Маркиз дьо Сад се учи по философия, впрочем…

    Отговор

  • 2014-01-17 at 15:17

    Ако филмът е направен качествено и служи като „кошънери тейл“, защо не?
    Белфорд се отървава леко, но това е част от света, в който живеем – ако имаш талант и пари, винаги ще се измъкнеш леко. Затова гледайки този филм, всеки ще си направи сметката, особено вече измамените, и другия път ще внимават повече.

    И, между другото, по твоята логика не трябва да харесваме „Кръстникът“, защото темата с организираната престъпност ни диша във врата.

    Отговор

  • andonova
    2014-01-17 at 15:30

    Дринов,
    Това с „Кръстникът“ беше удар под кръста :)
    Както и да е…

    Отговор

  • Zed
    2014-01-17 at 15:59

    до Дринов
    Примерът ти с “Кръстникът” е много точен.
    Двата филма са перфектни, като изпълнение и сходни като функция. Изобщо не трябваше да съществуват. :)

    Отговор

  • 2014-01-17 at 16:36

    Zed, недей да тролиш! :)

    Отговор

  • Zed
    2014-01-17 at 17:26

    Айде сега пък съм тролил.
    Всички филми за мафията(ако изобщо има нужда от тях) трябва да приличат на „Гомора“. “Кръстникът” митологизира мафията, точно защото е добър. Защо е направен тогава, е чак толкова няма да… троля. 😀
    Същата работа е и с „Вълкът от Уолстрийт „.
    Сега, вярно е, че тук по-принцип се обсъждат качествата на филмите, не обществените им функции, ама аз да си кажа.
    Пак ли тролнах? Добре, спирам се. :)

    Отговор

  • 2014-01-17 at 19:03

    Не, така вече е друго нещо. :) :)
    „Гомора“ е жесток филм – не случайно съм го сложил във
    филмите на десетилетието.
    Ама това с романтизирамето и митологизирането на мафията, за мен не е никакъв аргумент в полза на оценката нито за филмите като такива, нито за обществените им функции. Толкова ми е безсмислено някой като обсъжда подобни неща, колкото това, дали трябва да има насилие и голотии във филмите или не.

    Отговор

  • Dragonheart
    2014-01-17 at 20:04

    е то вярно, че „Човек за човека е вълк“,
    ама поредното „вълче“ заглавие без животните!
    :(
    Както филм с „дракон“ в заглавието уж да е фентъзи приказка,
    а се оказва – (азиатски) за бойни изкуства.

    Отговор

  • 2014-01-17 at 20:25

    Е, появиха се лъв, маймуна, змия и риба-почти всички основни символични животни. Сигурен съм, че имаше и някаква птица, но в момента просто не се сещам.

    Отговор

  • Милбо
    2014-01-18 at 02:34

    това няма отношение към филма – но има отношение към историята/контекста и т.н.

    http://dealbook.nytimes.com/2013/12/19/investors-story-left-out-of-wall-st-wolf-movie/?_r=0

    може би Скорсезе – in some fucked up roundabout way – ще е доволен, ако знаем повече и за историята зад историята –

    Отговор

  • Анонимна
    2014-01-18 at 03:34

    Moje li moderatora da mi iztrie komentara? PLS :) 11 podred e.

    Отговор

  • andonova
    2014-01-18 at 15:19

    Дринов
    „Затова гледайки този филм, всеки ще си направи сметката, особено вече измамените, и другия път ще внимават повече.“

    Още не мога да повярвам, че го написахте….

    Отговор

  • Док
    2014-01-18 at 23:25

    Опитал се е Скотсезе да направи Goodfellas, но вместо изтърканите мафиоти да ползва финансовите акули на Уолстрийт… Останал е само с опита.

    Отговор

  • Capelle
    2014-01-19 at 00:22

    Велик! От Лебовски насам не си бях причинявал смях в такова количество!

    Отговор

  • Илиян Цонев
    2014-01-19 at 00:41

    Големи очаквания заради имената , стоящи зад проекта. Допълнителна доза очаквания породени от ревюто на човека, написал и ревюто на Елизиум-ЪТ!
    Слаб филм, героите нямаха мотивация за постъпките си – едно забавно препускане с копчета (жалко че ги няма и тук тези лудници малките ),чичо Коко и курви , но нищо повече. За миг не се засмях – не се смея и на Комиците или Господари на Ефира , за това може би не схванах хумора,който така е забавлявал ВЛАДИ !
    Може би Ви е харесал филма,защото не сте живели по подобен безпардонен начин, Carpe Diem !
    Паралелите,които някои измисли да вкара с класика като Goodfellas и били сменени само мафиотите с банкерите – изключително ПЛОСКО изказкаване.
    Просто добър филм- запомнящ се – не .
    Относно Ди Каприо – титан !

    Отговор

  • Валери
    2014-01-19 at 11:37

    „we’re gonna watch the shit out of this motherfucking masterpiece“

    WOW dude! This is a hell of an English 😀

    P.S. the correct way to say it is:
    „We’re gonna watch this shit till Leo falls out of the sky“ 😉

    Отговор

  • Vladi
    2014-01-19 at 14:30

    „This is a hell of an English“

    Damn, brah! That was just an utter embarrassment.
    A more suitable way is to write – „ONE hell of an English!“

    You should actually watch the shit out of this cocksucking, motherfucking masterpiece. Don’t be content with the trailer you saw before some lame romantic comedy. I know that is exactly what you did.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-21 at 00:29

    Ше е ебати бъзикът, ако Академията пак си покаже старите ъмерикън комплекси и куртоазно даде статуетка на несправедливо заробения чернокож, а не на тоя Титан…

    Отговор

  • Марто
    2014-01-21 at 09:56

    Ще е ебати бъзикът, ако не научиш Български правопис…

    Отговор

  • 2014-01-21 at 11:05

    Филмът ми напомня за „Желязната лейди“ – страхотна главна роля с толкова убедително превъплъщение и доста посредствен сценарий. Леонардо Дикаприо е адски добър. Наистина повярвах, че той е Джордан Белфорт. Началото с Матю Макконъхи беше страхотно. 5 мин изпълнение, но незабравимо. Мотивационните речи бяха типично по американски дълги и отегчителни, но това си е типично за тяхната култура.

    Преди да гледам филма, прочетох някои от критиките за липсата на отразяване на „страданията на жертвите“ на измамниците и тн. и прекалената възхвала на „деградиралите престъпници“. Нищо подобно не ми направи впечатление. Показани бяха само доброволни и съзнателни участници в схема обещаваща колосални %, лакоми за бързи печалби, а не хора вложили пенсиите си в уж сигурни дългосрочни фондове.

    Филмът ми се видя и доста дълъг. Оскар за Дикаприо може, но за наградата за филм възлагам повече надежди на „Американска схема“, заради историята и актьорите. :)

    Отговор

  • marina
    2014-01-21 at 11:37

    Да допълня, много хубав саундтрак има филма.

    Спойлер (не чети надолу, ако не си гледал филма):
    Песента Глория на спасителната яхта за мен беше как да кажа по литературно :)) поантата във филма. Потъването на яхтата и разбиването на самолета. С тази сцена трябваше да завърши. Супер стрес – всичко е загубено (хеликоптера, джетовете, брака му) и спечелено (собствения живот) за няколко мига. В тази сцена имаше повече напрежение , отколкото когато спечелиха 20 милиона за 3 часа. :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-21 at 13:52

    Я ме светни, Марто ле, на Български правопис, молим та, чнизнам къ шсе упра без теби.. 😀

    Драги ми Смехурко, следващият път – когато имаш да кажеш нещо поне привидно по темата, заповЕдай. Па ако съм на кеф – ше ти дам да ме черпиш нещо силно, че да си убием микробите, КЪДЕ ми убразувА. Или беше Образува. Или ОбрЪзОва. Деба.

    Отговор

  • Lockey
    2014-01-21 at 17:58

    Филма е много хубав! Шедьовър!!!

    Който не го гледа – губи. Четейки написаното тук, смятам, че една яаст от хората няма да разберат за какво иде реч. Както и да е.

    Сещам се, Аватар, Оскарите… и Оскар-а за бившата г-жа Камерън. За нейното нищожно филмче “ Войната е опиат“. Защо ли имам чувството, че Лео и този път ще си остане само номиниран…

    А-а, да не забравя, дайте още един Оскар на Дженифър Лоурънс, за поддържаща женска роля, за „схемата“. ( Докато гледах Американската схема, имах чуството, че глрдам Български филм )

    Отговор

  • Дани
    2014-01-21 at 18:04

    Филмът задължително заслужава да бъде гледан.
    Прочетох книгата, гледах два пъти филма.
    Филм, който не ти дава мира, врязва се в ума и сърцето, размишляваш, смееш се…
    Великолепно унищожително чувство за самоирония, надсмешка….на Джордан.
    Лео никога не ми е харесвал, като актьор, нооо… в този филм, той е гениален.
    ––––
    Гледах и десет оскаровия филм, ха, ха, ха….60% от филма го….проспах.

    Отговор

  • Мариана
    2014-01-22 at 19:59

    Най-слабият филм на Скорсезе като се нарежда директно в личния ми топ 3 на филмите, от които светът няма нужда.
    Филм без съдържание, почти несъществуващ сценарий, тричасово повторение на смъркане/цици/секс/смъркане/пак цици/пак секс. Трябва да си дебилен загорял тийнейджър за да се изкефиш на това недоразумение, далеч от киноматографичната творба и напълно лишено от субстанция.
    Скорсезе копира сам себе си ( виж Goodfellas, Casino ), но резултатът е толкова жалък, че образите от един момент нататък придобиват гротескен характер.
    Със сигурност мръсният език както и примитивният хомофобски порив за хумор са въпрос на вкус, но за лента с времетраене от 2 часа и 59 минути определено too much.
    След първите 60 минути тази безмислена творба започва да става дразнеща, а след 500-ното fucking fuck motherfucker изказано на фона на поредния задник в голям план, откровено скучна.
    Това бяха за мен три по особено глупав начин изгубени часа. Не препоръчвам на никой този надценен от медиите и публиката опит за филм.

    Отговор

  • Мартина
    2014-01-23 at 02:47

    @Мариана, @Милбо- споделям мненията ви

    В едно произведение на изкуството ТРЯБВА да има естетика- и на формата, но /според мен главно/ и на съдържанието. Иначе сме обречени на необратима атрофия
    Затова мисля, че филмът на Скорсезе е една цинична подигравка на един дементно гладно-алчен, геронтофилно похотлив, разглезен и/или отегчен от ласкателство и подлизурства, автор.

    Отговор

  • 2014-01-23 at 06:20

    Филма имаше и добри и слаби моменти в сценария, но наистина – прекалено много наркотици и секс, като добре се изрази Мариана. Играта на ди Каприо е чудесна, но… усмивката му е прекалено добряшка, няма злина, няма надменност в него. Според мен не е подходящ за тази роля, но на този фон още по-добре изпъква актьорския му талант (както и в другия му силен филм – „Плажът“, но там силен е сценария, не толкова играта му).
    Съгласен съм с мненията, че филма донякъде оневинява този човек, който всъщност е криминален престъпник (който, и във филма, и във реалния живот след затвора се превръща в „motivational speaker“, което е меко казано цинично, но това не е учудващо – все пак става въпрос за САЩ).
    Мисля, че всъщност всички забравят, че филма е направен от гледната точка на Белфорт – по писаната от него книга – така, че Скорсезе лесно (и доста лицемерно според мен) скрива личната си гледна точка зад този факт.
    Така се случи, че прекъснах гледането точно след сцената, в която Белфорт целуна английската леля; до този момент филма ми се стори много добър, но след това загуби ритъм и започна да ми става досаден. В първите два часа се каза и показа всичко необходимо за един средно интелигентен зрител да разбере/осъзнае за какво иде реч.
    Сцената след корабокрушението можеше да бъде използвана за един емоционален катарзис на главния герой и ако филма беше европейски сигурно щеше да стане така, но… Да, имаше плах опит за осъзнаване, който повече ми прилича на изтрезняване в буквалния смисъл на думата… И дотам.
    Филма е оргия на на алчността и абсолютния егоизъм представени под комедийна форма, показвайки измамамите/разврата/взимането на наркотици като някакви весели отклонения, за които са виновни само няколко алчни и похотливи чичковци.
    Най-циничното, че финансовата система (която е същата и извън Уолстрийт) и която е базирана на принципи като „всичко или нищо“ и „трябва да забогатееш на всяка цена“ реално стимулира измамите чрез внушаване на фалшиви стремежи у хората, които взимат икономическите си решения главно на базата на алчността и нетърпението, превръщайки се по този начин в идеалните жертви на престъпници като Белфорт и компания.
    Да, мотивационите речи са дълги, но не и скучни, защото са показателни. Когато уж напускаше фирмата, героя на Леонардо така надъхваше служителите си, сякаш отиват на война… и то наистина си е война… Чак ми стана страшно от думите му.
    Да, в „нормалните“ брокерски фирми няма разврат в работно време, но какво от това? Да прецакаш клиента пак си е първо правило, за въртенето на несъществуващи пари да не говорим… А такива като Белфорт в известен смисъл служат като бушони, за да не се запали цялата система…
    Към края, сякаш ни лук ял, ни лук мирисал, Джордан се жалва пред първата си „дружка“ Дани (когото по стар американски обичай малко след това предава в ръцете на ФБР), че, не може да напуска къщата и, че трябва да продаде всичко, за да плати на адвокатите… Почти го съжалих…

    Отговор

  • 2014-01-23 at 06:20

    @Pow R Toc H, има значение, никой филм не е само „кино“… Филмите променят зрителите, а оттам и реалността, независимо дали филма е силен или слаб. А този филм определено не е от най-слабите. Просто манипултивните медии и рекламата създадоха психоза около него, но определено той успява да провокира (което ясно се вижда и от коментарите тук). Което всъщност е и целта на занятието – ‘голяма провокация’=’голяма слава + големи пари’. Вижте например Мадона – само използвайки и развивайки „скандалния“ си имидж, припечели над 500 млн. долара…
    Най-ценното на филма е, че успява да накара зрителя да се замисли (съмнявам се, че такава е била целта за създателите му обаче), разбира се, у различните зрители възникват различни въпроси и със различна сила.
    @Дринов, и след този филм никой няма да внимава повече, както стана и след „Уолстрийт“ от 1987-а… Същия тип хора ще стават „жертва“ на финансовите „акули“ (извинявам се, „вълци“ :) ). 20 г. след него – в края на 2007-а избухна финансовата криза, която се превърна в постоянна… Кой си взима поука от историческите и икономическите уроци, според теб? Според мен, тези, които и без това са „в час“.
    Насилието в киното също е важна тема. За мен насилието би трябвало да подчертава или засилва виждането на режисьора, а не да шокира, отвращава, ужасява зрителя, както например в прословутия „Кръстник“… Ще дам само два примера за филми, които по тази причина, въпреки силната актьорска игра и/или сценарий, никога няма да влязат във личната ми класация – „Schindler’s List“ и „Apt Pupil“. Само ще отбележа, че насилието в киното не е нещо безобидно и би трябвало да се използва много внимателно (но как иначе ще прилекат тълпите към филмите си??!). То повишава по много коварен начин прага на търпимост в обществото към „реалното“ насилие.
    За мен най-важното във филмите е посланието, а то идва най-вече от силния сценарий. Ако играта на главните герои е силна, това, разбира се, е чудесно, ното допълва сценария, а не го замества и трудно може да запуши „пробойните“ в него. А операторската работа, монтажа, специалните ефекти, костюмите също са важни, но не и решаваши. А какво виждаме в този филм – един раздут сценарий, една чудесна игра на главния герой (по-горе си казах съображенията за нея), а какво е посланието? Че ФБР както винаги храбро брани невинното население от „лошите“ момчета, които в крайна сметка се отърват леко (което не е никаква изненада)? И че и даже лошите не са особено лоши, а само искат да живеят в суперлуксозни имоти от по 28 декара, да карат ферарита и поршета, да чукат едрогърди (силиконови) курви, да се забавляват на 50 метрови яхти (размера има значение :) ), изсмуквайки необходимите милиони от „нищо неподозиращите“ си клиенти? Та те нямат никаква вина! Другата възможност според тях е да карат някоя бракма и да седят до кранта с набола брада, в раздърпана рокля и т.н. и т.н.!
    Всъщност посланието на всеки филм е такова, каквото всеки зрител търси във него, често силно повлиян и от чужди мнения (понякога и на хора, които даже не са го гледали).
    На всичкото отгоре не само, че стои само 22 месеца в затвора, в реалността Белфорд запазва част от крадените си милиони; не само, че печели от продажбите на двете си книги (базирани на „героичния“ му живот), но и ще спечели част от приходите от филма!! Ето на това аз му викам „американска мечта“!!

    Отговор

  • 2014-01-23 at 11:48

    @Мартина
    От четири години се занимавам с този сайт и мога да кажа, че коментарът ти е най-тъпия, смотан, гнусен и какъвто още се сетиш (с отрицателен знак), на който съм попадал до момента! А, повярвай ми, попадал съм на невероятни простотии.

    @Димитър Смилянов
    Първо благодаря за коментара. Второ, чета го и единственото заключение, до което мога да стигна, е, че си религиозен! Просто не виждам как може да виждаш отделни елементи толкова добре, а да ги интерпретираш по толкова елементарен и противоречащ на здравия разум начин. Честно казано, от няколко дни се пъна да разбера гледната ви точка – твоята и на другите с твоята позиция, и не мога, и не мога.

    За насилието, пък въобще няма да говоря. В „Списъкът на Шиндлер“ то е самоцелно? Или пък единствената му роля е да шокира? Кажи ми, че просто го „хвърляш“ това нещо, ей така, за да провокираш дискусия, а не защото го вярваш наистина.

    Отговор

  • Криси
    2014-01-23 at 11:55

    Gabriella 01/17/2014 at 00:12

    Шибан шедьовър! Не е истина! Изкефих се маскимално! И аз исках да правя същите неща по сходен начин – дрога, пари и … кино :)

    Не е ли точно това целта на шибания авторски колектив – децата да подръжават на разгуления живот…..разврат и наркотици.
    Много се изписа за застрашения живот на чужденците през лятото в морските ни курорти….а закупуването и представянето на този филм какво е?
    През цялото време на прожекцията имах чувството че това е безплатна лекция отнасяща се до младата аудитория…..как и какви наркотици да се взимат и колко е кефско да си го вкарваш на всяка. ОТВРАТ

    Отговор

  • Милбо
    2014-01-23 at 18:49

    Дринов: „Честно казано, от няколко дни се пъна да разбера гледната ви точка – твоята и на другите с твоята позиция, и не мога, и не мога.“

    Нека с две изречения се опитам да отговоря – защото аз самия продължих да си мисля за тази друга гледна точка – която е факт наистина – но която също така толкова лесно може да се припознае като филистерска, нямаща общо с киното или просто малоумна.

    Всъщност не е нужно да се казва нищо кой знае какво. Дано не се повтаряме много –

    Достатъчно е да си пусне човек пак филма – и да се вгледа в израза по лицата на хората на които Белфорт говори … Говоря за служителите му – за армията от еднакво облечени, искащи бързо забогатяване за сметка на други, понасящи всякакви потенциални унижения в тази си цел, пляксащи като роботи служители – с блеснали налудно очи и силно проблематична мотивация.

    Защо са там тези хора ? Защо крещят като орангутели (нещо средно между зарадван орангутан и мекотело, което можеш да манипулираш, защото няма собствена мисъл в главата)? Защо ръкопляскат като малоумни отново и отново – придружавайки шума с тропане и скачане и специфичното блъскане гърди в гърди ? Защо гледат с такова отблъскващо подлизурно подчинение и възхищение едновременно Белфорт – който в техните очи е самият материализирал се Бог – нещо, което Скорсезе показа съвсем нарочно и натъртено в един момент?

    По същия начин по който ние не бихме се оказали там и станали негови служители и издавали тези звуци в работно време (защото концепцията за живота като такъв никога не ни е била такава) – вече като зрители вътре в нас се обажда някаква абсолютно неканена вътрешна съпротива в това все пак да ни се разкаже за тях – да го гледаме на кино – и то точно така: разпиляно, пищно, цветно, забавно и шумно… Като разбираемо (ех – ами това е то) залитане на човешката природа … А не също така – и отвъд това – като изследване на иначе съвсем осмислената и добре организирана и смазана система, която работи за малцина и такова таковата на всички останали …Система в която тези които движат зъбчатите колела не са просто млади и заблудени … а много добре организирани и осъзнати – точно като героят на Матю Маконъхи в началото на филма …

    Матю Маконъхи е осъзнат и циничен мръсник още на петата минута – а Леонардо остава симпатичен и очовечен ‘заблуден’ младеж неовладял собствените си таланти – до самия му край … Наистина ли са две различни категории хора ? Ако да – кое ги прави различни ?

    Аз продължавам да не мога да разбера – защо Скоресезе е направил този точно филм – и не мога да си отговоря защо това му е било интересно ….

    Отговор

  • andonova
    2014-01-23 at 19:28

    Дринов,

    Искам само да Ви напомня,че по принцип существуват повече от една гледни точки. Но де факто – вие сте шефът.

    Отговор

  • 2014-01-23 at 21:20

    Понякога, но съвсем рядко откривам в себе си несъвършенства. И след като приключи моето изумление, първата ми мисъл е – да ги поправя! Да се информирам! Да прочета! Да науча! Особено когато топките ме сърбят да се дървя на някого и да критикувам произведения на изкуството от най-висок ранг.

    Милбо по-горе е наблъскал цял абзац с въпроси. Не разбирам защо все още никой не се е хванал да му отговори? А, верно бе! Образованието си е преди всичко лична работа – като онанирането (само децата имат нужда от помощник). Та като ще пикаете върху изкуство, поне го правете както трябва.

    А да задаваш въпроса защо Скорсезе е направил точно този филм, говори за абсолютна отдалеченост от реалността. Не се ли засягат едни от най-сериозните проблеми в нашето общество в тази творба? Типът Белфорт не е ли един образец за състоянието на по-голямата част от човечеството? Това приятно ли е? Искате ли да живеете така? Има ли шанс да се променим? – Това, драги са едни от въпросите, които един човек би трябвало да си задава след този филм.

    Моето мнение е, че повечето обидени от този филм всъщност са обидени защото разпознават себе си толкова силно на екрана или по-скоро онзи техен скрит порив за див материализъм, който са зарили под фалшивото си благоприличие. Краят беше от ясен по-ясен. Има три типа хора на света – тези, които си вършат работата съвестно и вярват в справедливостта и закона, тарикатите и тъпите овце, които търсят бързо забогатяване. Филмът е обиден за тъпите овце! Наздраве!

    Отговор

  • 2014-01-23 at 21:24

    Видяхте ли сега как объркахме онанирането с уринирането. Малко се разсеях и айде… замина! :) Не че съм объркал кой знае колко де. Дечурлигата със сигурност не знае как да поддържат бастуна си изрядно лъснат.

    Отговор

  • 2014-01-23 at 21:31

    А, и още нещо! За да изградиш комплексни и интересни персонажи, трябва да ги разбираш, да можеш да им влезеш в главата, а това винаги довежда до съчувствие (било то и минимално). Ако искате да видите как режисьор презира главните си герои и ги унижава на екрана, можете да хвърлите един поглед на „Пейн енд Гейн“ на Майкъл Бей. Със сигурност повече ще ви хареса!

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-23 at 22:02

    Не мога да повярвам, че тоя филм поражда толкова безумен… „спор“ ?! Това е кино бе, хора…Наистина ли най – добрия пример, който можете да дадете за „прекалена простотия и разврат“ е точно филма на Скорсезе? В смисъл, верно ? При цялата помия и дегретативна манджа, която се изсипва в последното десетилетие под формата на кофти филми, кофти музика, кофти книги, кофти реклами, кофти дрехи, гримове и прически, кофти развлечения, кофти алкохол и кофти цигари, кофти липсата на шанс за хлапетата да растат като човеци, щото просто вече всички са шибани тъпаци… И на фона на тъпащината, която струи от всяка потна жлеза на тая окаяна липса на мозък – ТОЯ филм е едва ли не „неподходящ“ и „прекален“? Слаб? Абе я се стегайте на време бе…

    Отговор

  • Мариана
    2014-01-24 at 04:21

    Защо да не поражда въпроси след като е всичко, но не и филм на Скорсезе. Пардон, това бяха моите мисли още повреме на прожекцията – не, това не е, не може да е същият този Скорсезе, който аз познавам! А аз смея да твърдя, че познавам почти наизуст неговата творба. И си задавам същия въпрос като гореспоменатия господин, защо по дяволите трябваше да прави това след такава уникална кариера, след толкова силни екранни моменти – перфектно изработени и многопластово одухотворени!?
    С тази имитация на филм Скорсезе е неузнаваем. И за съжаление не в добрия смисъл.
    Ако гледах някоя Б-серия с порно елементи вероятно нямаше да ми направи никакво впечатление, но признавам, че от Мартин Скорсезе очаквах повече. Очаквах да сложи поне малко текстура в персонажите. Тук не става въпрос за това дали те ще са лоши хора или супер герои, а за това как ще са изградени. Бях хвърлена в ураган от плиткоумие и повърхностна елементарност и това от началото до края на този пародичен разказ, а иначе визиращ сериозна тема.
    Загадката е пълна наистина. Не се показва много от нелегалната работа, не се и дълбае в психологията на персонажите, не се намеква за общочовешки уроци, пълна липса на …идея и мисъл.
    Може господин Скорсезе да се е побъркал, да е дементен, нямам друго обяснение.
    Първият негов филм, който гледах преди много години беше Mean Streets, до ден днешен го цитирам като нещо голямо, нещо докосващо и изпълващо душата. Не мога да приема този провал сега, както и лицемерието на медиите. Когато нещо не става то трябва да бъде казано. Но когато става дума за много пари, то идват и номинациите за награди в жанра. Ще е тъжно ако този филм вземе каквато и да е награда. ( Голдън Глоуб беше абсурдна награда също, Ди Каприо съвсем не е в най-добрата си форма ).

    И за господина по-горе, който попита защо аджеба С. е направил това, искам да кажа следното – живеем в 21 век където всичко се върти около секс и сексоподобни теми. В 8 сутринта ти пускат реклами по телевизията с голи пъшкащи жени по цици, които ти рекламират кисело мляко. Явно само така ще си продадат киселото мляко.То и затова филмът има такъв успех, визирайки провокация на макс. Но едва ли някой вече излязъл от пубертета човек, живял, видял, преживял ще се наслади на тази перфектна празнота, която представлява въпросният филм. В крайна сметка, всеки с нуждите си,

    А да не забравя само – на мен тази химикалка не можа да ми бъде продадена.

    Отговор

  • Анита
    2014-01-24 at 13:51

    Изглежда, част от многобройните зрители на филма сериозно са се объркали за какво е той.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-24 at 14:22

    Мариана,

    Мега плитко и грандоманско изказване, честно. Скорсезе разчита на секса да му се продаде филма? Хубаво, че познаваш „творбата“ му, ма бая тъпо е да сравниш този филм с едва ли не календарите от икарусите през 90-те. Писна ми да слушам под път и над път изтърканите глупости как циците продаваят всичко и отвреме – навреме само да ми сменят стоката за пример. Кисело мляко заради цици няма да си купя, щото имам ГЛАВА. Друг е въпросът, че би ми било по-приятно да гледам повечко такива вместо менопаузи с прахове за пране – щото като ме дразнят рекламките, поне няма да е зле на поблажниш окото.

    Отговор

  • Barba azul
    2014-01-24 at 15:49

    На публиката, за която доброто кино започва и свършва с екранизациите по „Марвъл” и това им е първият филм за света на финансите, „Вълка от Уолстрийт” може и да се стори шедьовър, но за киноманите мисля, че ще е по-скоро разочарование. Защото това наистина е най-слабият филм на Скорсезе. Става за едно гледане и може да се каже, че ми хареса… умерено, но дотам. Това е просто един добре заснет холивудски продукт, с прилична актьорска игра, обаче за нещо повече не са си дали зор. Явно са разчитали, че такава история и каст ще им гарантират финансов успех. За мен филмът беше поне с четиридесет минути по-дълъг от необходимото, безсюжетен и монотонен като самата книга. В ръцете на режисьор като Мартин Скорсезе можеше се получи една много добра и разчупена история, ама нейсе. По-добрият филм („Уолстрийт) и по-бруталната книга („Американски психар”) отдавна сме ги гледали/чели. Единственото предимство на „Вълка” е, че е автобиографична (или поне доколкото наивниците се връзват на манипулатор като Белфорд, която им продава напудрената си с кока история).
    Хареса ми играта на онзи в ролята дебелия съдружник, но Ди Каприо е имал и по-добри изпълнения. Дебилният хумор инжектиран тук-там подхожда повече на филм с Джим Кери, а колоритният жаргон на 90-те е сведен до “fuckin’”, което пък е една четвърт от сценария. И аман от 40-годишни актьори, които играят 25-годишни.
    А, да. Отговорът на всичките ви въпроси „защо” е и есенция на филма – за пари.

    Отговор

  • Lockey
    2014-01-24 at 17:19

    To Barba Azul

    Барби,

    Гледала ли си филма, прочете ли книгата? Или си пишеш просто така. А ако си гледала филма, видя ли го?

    Искушавам се да ти отговоря в същият стил ( Въпрос на вкус казало кучето и си обли**ло г*за ).

    Няма да ти обяснявам филма, само бих казал, че мотото му би могло да бъде “ Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи“. Филма не рекламира „гяволък“, дрога, тарикатлък или кървалък. Не-е, не.

    А оня дебелия съдружник, го играе Джона Хил. Играе много добре.

    Кои не биха харесали филма:

    – Наркоманчета ( показва какво са като се надрусат )
    – Хора с големи претенций и амбиций, но иначе неуспели лузери
    -Хора, дето много им се иска, ама ги е страх
    – Преебани или по-скоро преебали се сами от алчност във разни финансови схеми ( дори и сега се заформя нова финансова схема/пирамида в Пловдивско )
    – такива, дето чакат, Атанас Свиленов да им обясни даден филм и да им каже дали трябва, да го харесват или не

    Щом има ‘ОВЦИ – трябва да има и вълци!

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-24 at 20:53

    Колеги :),

    Не знам за друго, но мен изключително много ме радва, че има такова местенце с подобни хора из нета. Хич да не си съгласен с мнението на някого, обаче да те кефи, че има некъв там богат речник, нормална езикова култура, порив да мисли и да не приема всичко на готово, да разсъждава и да си вади изводи. Ревюто на Владислав е едно от най-готините, които съм чел евър – заеби, че съм на мнението му, просто е готино да прочетеш нещо такова на фона на тъпнята, обхванала хората, за която споменах по-горе. Макар да храних много въпросния автор покрай друго негово ревю и граничещата с тъпоумие страст, с която отстояваше, че не мога да изказвам мнение с ник на италиански футболист, който – аджеба, не знаел – кой е Фелини, ми е кеф, че има такива хора – просто щото и аз съм такъв и спорът с мен би бил подобен.
    А на пича над мен бих казал, че не съм съгасен. тоя филм не го харесват точно два вида:
    1. Тия, които като са видяли „Скорсезе“ са очаквали нов Goodfellas
    и
    2. Тия, които възприемат едно филмово удоволствие отчайващо буквално. След Goodfellas ви засърбя да сте мафиотчета, ама сега е пошло ли, кво? :)

    И все пак – спорим си, не сте прави, ма ми е КЕФ. 😉

    Отговор

  • 2014-01-24 at 21:35

    Lockey лично познавам от Пловдвиско будали, дето вече се набутаха с няколко хиляди лева. 😀

    Отговор

  • 2014-01-25 at 01:58

    @Дринов, благодаря, смях се от сърце на твърдението ти, че съм религиозен :)
    Не пъни да разбереш позицията „ни“ – просто няма единна такава! Тези, които не харесват филма имат повече от една причина за това и всеки си има свои съображения защо (както и тези, които го харесват). От всички коментари досега обаче се чудя защо харесващите филма се опитват да изкарат нехаресващите го – малоумни („една яаст от хората няма да разберат за какво иде реч“), „тъпи овце“, „наркоманчета“, „преебани“, липсва ми здрав разум (на мен конкретно :) ) и още и още… Защо е тая злоба? Тук се опитваме да говорим за кино и за това как то отразява и влияе на обществените процеси, а не за нечии комплекси, нали? Или греша?
    Не може да има „правилен“ начин за интерпретиране на филма, иначе отиваме в обятията на Големия брат…
    А за насилието в киното мога да обясня изключително подробно, но тази тема не е определяща за конкретния филм. Само ще уточня, че то в „Списъка на Шиндлер“ е отвращаващо и ужасяващо… Това достатъчно ли е? :) А думата „самоцелно“ въобще не съм я използвал :)
    Но да не вземаме тази размяна на удари (извинявам се, на „мнения“) толкова насеризно, все пак въпроса не е на живот и смърт :)

    Отговор

  • toto
    2014-01-25 at 10:56

    Много празен филм. Много. Фактът е, че дебилите зад мен му се кефеха е показателен. То за това и беше порядъчно пълен салона, за вече втора седмица по екраните- щото има путки, цици, дрога и комични елементи…

    А, да… спокойно можеше да е час и половина. Надявам се, да не вземе нито един Оскар. Самите номинации са достатъчно изненадващи и по инерция…

    Отговор

  • 2014-01-25 at 11:09

    Изключително празен и несъществен филм.
    Напомня ми един стар виц:

    Един факир решил да направи малко пари. Речено-сторено. Дал обява в местния вестник: „Ако искате да видите чудо невиждано – елате довечера в цирка! Вход – 10 долара!“ Вечерта пред цирка се наредила опашка от стотици, че дори и хиляди желаещи да видят „чудото“. Факирът се появил отпред и казал: „Тъй като чудото е невиждано, ще пускам само по един зрител да го види!“. Тъй и станало. Влязъл първият зрител, факирът държал „чудото“ на масата под един цилиндър. Повдигнал той цилиндъра, зрителят видял „чудото“ и си излязъл. На изхода кибиците, които още не се били решили да влязат, или не, го питали „Е, какво? Какво е чудото?“ „Чудо невиждано!“ – отговорил първият зрител. Заинтригувани, кибиците се наредили на опашката.
    Цяла нощ се извървяли зрителите един по един и всички казвали, че са видяли чудо невиждано. И така до сутринта, когато и последният от опашката видял чудото и си заминал.
    Интересно защо ли всички си заминавали с намръщени лица?

    Защото… факирът бил сложил под цилиндъра на масата едно огромно, димящо, смърдящо…. ЛАЙНО!

    Да ви е честито новото лайно от факира Скорсезе, драги зрители! Както казват французите – БОН АПЕТИ!

    Отговор

  • M.Knox
    2014-01-25 at 15:27

    И какво – кино културата може да мине без Кръстникът и Вълкът от Уолстрийт? Пази Боже сляпо да прогледа!
    Може би сте се взели прекалено на сериозно или хроничната липса на качествен ентъртейнмънт took it’s toll on you?!
    така като ви чета – възхитена съм просто!

    Отговор

  • jo
    2014-01-25 at 15:52

    Lockey

    Аз ще бъда по широко скроен и на база написаното от теб, няма да направя заключението, че всички харесали филма са неграмотни. ПретенциЙ… мале боже…

    Отговор

  • 2014-01-26 at 18:39

    Проблемът на новораслите критици, както тук, така и зад океана, е, че нарочват някого за гений (гений се пише с „й“ накрая, той е в единствено число, а „претенций“ е грешно, защото „амбиций“-те на майките на пишещите не са включвали уроци по БЕЛ) и се опитват после със зъби и нокти да защитават всяко едно отроче на „гения“, па било то и най-големия им провал.
    За да направят това, новораслите критици трябва да намерят скрит смисъл там, където го няма, скрито послание там, където го няма, да изобретят кинематографични похвати там, където ги няма и да облеят с кофа изпражнения всички, които мислят по друг начин.
    То е ясно – те са безграмотни селяндури, които гледат турски сериали, поркат бира с чипс и пикаят в мивката. Най-малкото.
    Това обаче ни най-малко не вдига акциите на въпросния „шедьовър“. Така, както „Полунощ в Париж“ беше обикновено филмче, направено, за да оправдае „командировъчните“ на самозабравилия се Уди в Париж, и не представляваше абсолютно нищо особено, така и този филм не е нищо повече от треторазряден Холивудски боклук, само че направен както трябва, с много пари, много блясък, много добри актьори, чиито талант е окончателно похабен.
    И тъй като оскарите (умишлено ги пиша с малка буква) от много години са се превърнали в награди за нещо, коренно отличаващо се от киното като изкуство, по-скоро награди за сандвичи и вафли (макдоналдс фастфуд, разбира се!), тази повръщня в целофан ЩЕ ги обере. После ще има поток сълзи и сополи колко гениален бил тандемът Скорсезе – Ди Каприо. Мога само да ги (ви) съжалявам…

    Отговор

  • Vladi
    2014-01-26 at 19:15

    Уоооооооооу. Чакайте малко, бе капути заблудени. Не мога да смогна на глупостите. Прекалено много хора тук са травматично разведени с разбирането за качествено кино.

    Трудно ми е да адресирам всички словесни извращения затова ще се обърна към най-големия нарушител – „една индивидуаналност“.

    Нещата, които ще стоваря върху нещастната глава на този неуспешен лабораторен експеримент за създаване на върховния интернет трол, се отнасят и за другите, които се объркаха лошо за шедьовъра.

    И така – госпожице „една индивидунемогадаповярвамколкоситъпаналност“. Не искам да звуча като сексист, но предполагам, че си някоя отвратително заблудена псевдоарт претенция с шалче, която обича да повръща в околностите на натфиз, обожава георги дюлгеров, копнее за одобрението на някой мухлясал преподавател и като него мрази страстно американското кино и в частност великия творец Скорсезе.

    Ти никога не си разбирала и няма да разбираш от кино. Ти си оперирана от усещане за изкуство, от рефлексия за качествени аудио-визуални изживявания. Вземи си вендерсовските самозаблуди , заключи се в една студена стая с 50 литра гадна българска бира и филмографиите на братя Дарден, Бела Тар, Ким Ки Дук и не излизай докато не се превърнеш в зомбито, което винаги си искала да бъдеш. Но дори и техните филми няма да проработят за теб.

    Ти си на ниво рангел вълчанов, не направо иван ничев. Достойна си за тяхна дъщеря. Ако беше още малко по-отвратителна в интелектуално отношение щеше да се казваш зорница софия.

    Отговор

  • .
    2014-01-26 at 21:15

    Много смислен пост… Вместо да вземеш да им спретнеш един отговор (по точки ако трябва), та да видят, де бъркат видиш ли тез хора (щото не всичко писано е плява), това…

    Красота.

    Отговор

  • 2014-01-26 at 22:34

    Какво значи някой да не разбира от кино? Колко от пишешите тук са професионални филмови критици? В нашето общество, което се прекланя пред професионализма, този, който не е професионален критик по дефиниция НЕ разбира от кино. Аз не съм и тук изразявам само личното си мнение.
    Тези, които не харесват филма имат същите права да изказват мнението си, както и тези, които го харесват. Да се твърди обратното е все едно да се каже, че има „правилен“ и „неправилен“ начин да се интерпретира който и да е филм. Точка.

    Отговор

  • andonova
    2014-01-27 at 08:43

    Ха ха, за разлика от Дринов, който е елегантен в презрението си към имащите критики към филма, Владислав е откровено брутален.
    И едно предположение – защо Дринов харесва филма- защото Скорсезе дефинира наново понятието Отличник и така отговори на екзистенциалния въпрос на Иванчо – „Кой ги … ?“. :)

    Отговор

  • Selin Ra
    2014-01-27 at 10:26

    Коментарът Ви е брилянтен! Ще бъда щастлива, когато Лео ди Каприе вземе Оскар! Силно се надявам! ♥!

    Отговор

  • 2014-01-27 at 13:48

    @andonova
    :)
    Никого не презирам – враговете не се презират, те се мразят страстно. Ха-ха-ха! Но да оставим майтапа настрана, да споря за филми е едно от любимите ми неща, аз така се зареждам. :)
    Истина е обаче, че смятам, че хората, които не намират филма за нещо повече от повърхностна история, в която най-важното са циците и наркотиците, за късогледи и предубедени. И да, не е задължително на човек да му харесва всичко и, да, уважавам всеки с нормално мнение „против“, което не е продиктувано от инерционното (ако има такава дума) „това ли е светът, в който живеем; на това ли учим децата“ и прочее тъпотии на вечните морализатори.

    @Димитър Смилянов
    Не знам дали има правилен и неправилен начин за интерпретиране на филм, но със сигурност има истински хубави филми – независимо какво смята КойчО от Подуяне. Една автомобилна аналогия: Мерцедес! Ти може да не харесваш тези коли – имаш си някакви съображения и, разбира се, имаш пълното право да изразяваш отрицателното си мнение, но това не означава, че Мерцедес не е добър автомобил. А „Вълкът от Уолстрийт“ е Мерцедес. Може да не е най-добрият им модел, но все пак е от изключителна класа. И това е факт, независимо дали някой ще седне да обяснява, че е прекалено лъскав, че Скорсезе бил с деменция, и че като му извадиш циците и дрогата, не оставало нищо.

    Отговор

  • jo
    2014-01-27 at 16:35

    Ще продължа аналогията за автомобилите. Ако “Вълкът от Уолстрийт” е Мерцедес, то той е тунингован, по онзи изключително селски начин желан от плиткоумни негра, видели се с кинти- натруфен, светещ, блестящ, непрактичен, хромиран, с нарисувани пламъчета и прочие изгъзици, заличаващи инженерния и дизайнерски гений на немците.

    Отговор

  • 2014-01-27 at 17:41

    ОК, Дринов, ти си гений, ти си най-великия киноразборач и т. и.т.н; който няма твоя вкус е късоглед, предубеден и т.н. и т.н., при това благоволяваш да резрешиш одобрени лично от теб мнения „против“ и т.н. и т.н. Ти си ШЕФА. Така, че сбогом на скапания ви сайт и на компексираните му автори. Както винаги се случва в България, най-смислените мнения потъват в блатото на агресивната посредственост и претенциозност. Така, че не се чудете защо нещата в България не вървят.

    Отговор

  • Милбо
    2014-01-27 at 18:19

    Дринов – ако си пич – ще се извиниш публично на Димитър Стоянов – че се е почуствал така на твоя блог … Него специално за нищо не можеш да го хванеш – ебаси – в най-чиста и възпитана фирма човекът обогатява нещо, което ти си направил навремето с възпитани, интелигентни и информирани мнения, които ДОБАВЯТ, вместо да отнемат …Вие не сте един срещу друг – а сте заедно в нещо …

    Егаси държавата наистина – егаси интернета – егаси кино-блога – ако човек, който говори с тона и манталитета с който говори Димитър Смилянов трябва да се чувства по този начин още при първия възникнал разговор-спор ….

    Отговор

  • 2014-01-27 at 18:41

    @Димитър Смилянов
    О, не знаех, че това е проблемът на България. Трябваше още в началото с това да почнеш – да посочиш на всички ни какви са ни проблемите, не само с тези на някакъв си филм. Кой е казал, че само моето мнение е меродавното?! Нито съм казал, че твоя коментар не е бил културен и полезен, както виждаш даже съм ти благодарил за него.
    Аз само ти отговорих на това, че има такова нещо като „истински хубав филм“, който съществува извън твоя, моя или на който и да е друг, личните вкусове.
    И то се вижда, кой е комплексар в случая. Успех в начинанията ти!

    @jo
    Братче, с теб разминаванията ни по въпроса за киното са толкова фундаментални, че какъв е смисълът да влизаме в още един пореден и никому ненужен спор. :) Но, признавам, че отговорът ти ми хареса – аз самият също бих използвал подобен аргумент, ако бях на твоята позиция. :) Това не означава обаче, че не е грешен. Точно така, само аз имам божествената праведност! Ти сега ще избягаш ли в чужбина? :) :)

    Отговор

  • 2014-01-27 at 18:53

    @Милбо
    Милбо, ще се извиня, ако вие публично се извините от името на всички други неграмотници, които се изказаха изключително просташки по повод Скорсезе! Ти коментираш тук от достатъчно дълго време за да знаеш, че аз рядко, да не кажа почти никога, не влизам в просташки спорове. Нито соча с пръсти и да казвам, кой какъв е. В случая малко по-пламенно и емоционално изразявам своята позиция – смятам, че в момента, в който спра да се вълнувам по този начин от темата Кино, по добре да отида някъде, да легна и да чакам да умра, така че не смятам, че имам за какво да се извинявам. Кажи ми, че не съм прав и че според теб съм минал границата на приличието. Ще се извиня, ако наистина смяташ, че е така – на Смилянов, на теб, на Андонова и на който още трябва. Ще мина по списъка на културните изказвания „против“ и ще го направя. Само ми кажи, че съм бил некоректен.

    Отговор

  • MadMax
    2014-01-27 at 18:55

    Аз пък искам Милбо, ако е пич, да се извини публично както на мен, така и на другите изтормозени читатели на Операционната, които са принудени редовно да четат неговите есета на тема „Как със сто думи да не кажем нищо“ !

    Отговор

  • andonova
    2014-01-27 at 19:27

    Mad Max
    Прекаляваш!

    Дринов,
    Аз съм отскоро тук, но както казах, ти си елегантен, дори когато набиваш канчетата на отклонилите се правата вяра. Няма за какво да ми се извиняваш.
    Но Милбо каза: „в твоя блог“ и ти знаеш какво има впредвид. Така че, моля те, предай на „злите кучета“ да правят онова нещо, два пъти на ден и то не защото им харесва, а защото трябва.
    И последно – в книгата се Белфорт казва, че в „един момент е станал абсолютно безчувстен към това кое добро и кое зло“. Ти усети ли го? Аз не. Но тук понякога има такава непредизвикана агресия. Ама такъв си е българина – „силно люби и мрази“.

    Отговор

  • Милбо
    2014-01-27 at 19:49

    @ МадМакс

    Извинявам се най-официално и тържествено – не затова, че не казвам нищо, защото знам, че не е така, а затова, че не намирам начин да го сторя по-кратко. Ако щеш вярвай – всеки път се опитвам да е по-кратко от предния път – и всеки път става пак по-дълго – от колкото му е времето и мястото тук … Съжалявам, ако някой се е фрустрирал – станало е неволно –

    Разбирането (genuine understanding) е нещо, което често ни застига не веднага, а постепенно – понякога (без да си даваме сметка) искаме да кажем нещо ясно и кратко – а хартисваме да си мислим още на глас – да се лутаме може би дори…

    Отговор

  • .
    2014-01-27 at 19:57

    Подсказка – по-малко лични нападки, повече кино.
    Акането през устата на/за ония в парламента, който не може да стиска у тях си.

    Отговор

  • 2014-01-27 at 20:12

    @andonova
    Да, „моя блог е“, но никога, дори и след милион години, както казват американците, не бих казал на хората които пишат тук какво да правят и как да го правят – нито пък бих отказал да пусна мнение, което е коренно различно от моето. И не защото хората участват доброволно и без пари, а защото, в противен случай, би означавало да си плюя на принципите, а за мен от това по-лошо няма. Да, така тяхната позиция и поведение от определена гледна точка стават и мои – и аз отнасям някоя друга клетва (не че по принцип ми се разминава), – но това си е риск, който съм готов да поема винаги.
    В такива моменти за мен остава да ги понахраня в коментарите или на живо. :) Ако искате да видите наистина грозна картинка, заповядайте на сбирка. Споровете на живо са нещо прекрасно! :)
    За „безчувствеността към доброто и злото“, ами, не знам, мисля че да. Но смятам, че е по-добре подобно нещо да си го откриеш сам, а не да ти бъде казано в прав текст от главния герой.

    @Милбо
    Не се извинявай за това, твоите коментари винаги са радост за мен. Честно!

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-27 at 21:03

    Дринов,

    В страни от „изключително просташкото изказване по повод Скорсезе“ – с каквото определение съм съгласен, хрумва ли ти, че има хора, обидени от просташкото изказване спрямо тях? Защото не мога да знам колко е напечено на срещите ви, но ако на мен пичът, писал статията, ме нарече „капут заблуден“ в лицето – ще му навра носа в гъза. Сиреч – преди това мнение нещата опираха до за мен – ограниченост и донякъде липса на усет за кино – каквото мнение и аз защитих. След него – опират до лична обида на място, на което хората се чувстват малко или много – сред свои.

    Отговор

  • Vladi
    2014-01-27 at 21:36

    Много обичам клавиатурни гладиатори, които опират до заплашителна мутренска лексика след като се почувстват обидени.

    Един друг безпросветен капут беше писал пак тук как щял да ми обърше на живо шамар задето му предложих да отвори артериите си и да освободи цивилизацията от съмнителното си битуване.

    Колко тривиално и издайническо за комплексите ви е подобно говорене.

    Пичове това е интернет. Няма уважение, етика или съобразяване с вашата деликатна менструална чувствителност. Особено ако говорите глупости за Скорсезе. Трябва да си понесете последствията.

    Само физически неадекватен и ментално обременен мъченик може да смята за нормално да навира носове в гъзове след като е чул или прочел истината за себе си.

    Grow some thicker skin you sissies.

    A сега пък видях, че пичът дето навира разни работи дори не е сред тези, които са се заблудили за филма. Е какво се спичаш тогава бе, бро. Не се припознавай във всяка враждебна реч. И именно защото това е място, където се чувстваме сред свои и езикът е свободен и нерегулиран.

    Отговор

  • MadMax
    2014-01-27 at 21:45

    :Баси, аз един коментар да направя и да ми кажат, че прекалявам 😀

    Отговор

  • andonova
    2014-01-27 at 22:04

    Mad Max
    Както казва Тирион Ланистър: Ако търсиш справедливост, тук не е мястото“ :)

    Отговор

  • jo
    2014-01-28 at 12:21

    @ Да емигрирам, защото киновкусовете ни се разминават?! Бива ли чак толкова насериозно да се взимаш? 😀

    И да, Скросзесе не е абониран за непогрешимост. Сещам се поне половин дузина скапани филми продуцирани или режисирани от него. ЛИЧНО! Като половината от тях са с Ди.

    :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-28 at 13:13

    Jo, Дринов те подкача, като спориш поне чети и горните постове.

    А изказването ти за половин дузината филми, половината от които с Ди… Двамата са имали 5 проекта заедно, кои 2.5 от тях са скапани точно ?! По-добре се въздържай btw, щото ще кажеш някоя главоломна тъпотия и ще скочим всички още повече…

    Отговор

  • jo
    2014-01-28 at 13:51

    Sir Stevancho

    Да съм писал, за шест скапани филма с Ди? Писал съм шест скапани по принцип. Като бройката е на око, не се втелявай толкова… А половината от тях са с Ди. Съветваш ме да чета, пък ти през просото… гледай си паницата, не адвокатствай на хората, едва ли се нуждаят от това.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-28 at 17:19

    Сега, приятелю, малък урок по аритметика. Една дузина означава 12 (дванадесет). Половин дузина означав:а 12 / 2 = 6 (шест). Половината от тях(или както е известно при теб – „половината, от които“) е 6 / 2 = 3 (три). При общо 5 (пет) проекта на Скорсезе и Ди Каприо – ти имаш предвид 3 (три) от тях, които са „скапани“. И понеже автоматично приемам, че Вълкът не ти допада, остават 4, сред които има 2 скапани. Автоматично вадя The Departed, защото приемам, че имаш сравнително нормални възприятия. Остават 3, от които трябва да избереш 2 „скапани“. The Aviator, Gangs of New York и Shutter Island. Gangs приемам за също невъзможно да включиш, тъй като подобни на теб индивиди биха изтъкнали, че единствено „умопомрачителната роля на Дей Люис спасява филма от това да е бездарен“. По метода на математиката (която ми е слабичка като цяло) и на дедукцията ми казваш, че The Wolf of Wall Street, The Aviator и Shutter Island – са „СКАПАНИ“ филми? И не ми давай акъл с изтъркани простотии от сорта да не „адвокатствам“, само щото до там те огрява да помислиш. Не „адвокатствам“, а те провокирам да четеш по-внимателно, не да си самодостатъчен и като видиш, че някой се обръща към теб да се опениш – било то в богатия си речник като писалия статията или като теб. Мутренски времена, адвокатстване, гроуване на скин, „Ди“. Да ви ебем и у тъпкачите, ако не видите некоя утъпкана преди вас пътека – ше си плачете 1 седмица само в гората докато ви намери някой.

    Отговор

  • jo
    2014-01-28 at 18:37

    Sir Stevancho

    Момче, не се изглагай повече, казах ти още първи път, ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО. Казах, че Скорсезе има ПОНЕ 6 слаби филма. От цялото му творчество! После добавям, че половината от скапаните му филми, са с участието на Ди. Което прави три. А както си отбелязал, снимали са повече от три филма. Надявам се, че три е магическа цифра и ще зацепиш най сетне, вместо да ми обясняваш, че си завършил детска градина и може да смяташ.

    И да, The Departed, Острова и тази новата лента, са скапани… за какво спорим и какво ми се дръвчиш, наясно ли си??? Апропо, Авиаторчето и то не е врЪхта, но от мен да мине :)

    Отговор

  • Мейви
    2014-01-28 at 22:00

    Доста добър спор се е заформил тук, ти да видиш.:-)))
    Крайно противоположните мнения, показват едно:
    По един или друг начин, „лентата“ на Скорсезе и играта на Лео са докоснали, заинтригували зрителите.
    Творбите „Вълкът от Уолстрийт“ и „Залавянето на …..“ на Джордан Белфърт (така преводачът е преценил) са написани с неподправен, лесно четим стил.
    Авторът в предговора на книгата, пише:
    „…..към всеки, който възнамерява да пропилее дадената му от Господ дарба и я пропилява, към всеки, решил да се предаде на силите на мрака и да живее живот на разюздан хедонизъм. И към всеки, който би се поблазнил от мисълта да бъде известен с прозвище от рода на „Вълкът от Уолстрийт“.
    Както и по-рано бях написала, филма трябва да бъде гледан и книгата да бъде прочетена.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-29 at 03:06

    Jo,

    Взимам си широкоскроените изказвания назад. Вземи емигрирВай.

    Отговор

  • jo
    2014-01-29 at 15:02

    Sir Stevancho

    В смисъл, убеден си, че не бих могъл да пиша тук, ако отида в Канада? 😀

    Момче, направи си услуга, замълчи, разсмиваш ме неудържимо. Едва ли твоята цел е да ми образуваш хумор. Нали?

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-29 at 18:16

    Е как бе, Jo, само смех блленувам аз. Искам да ми се смееш, смееш, смееш… Па така и аз си се смеем и едно весело на всички…. 😀

    А па най-обичам хора, на които като им се каже „Тия цигари са супер шит“ и да те оборват с „Цигарите се правят от тютюн, а shit на англисйки е „лайно“, цигарите не се правят от лайна и заради това – не си прав. И не ме карай да се смея.“

    Отговор

  • 2014-01-29 at 20:14

    @Sir Stevancho
    Не разбрах, ти харесваш ли „От другата страна“ или не? Я Дай един Топ 5 на Скорсезе и някое разочарование. За да се ориентирам как се отнасяме един към друг, вкусово. :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-30 at 01:59

    @Дринов,

    Да, харесвам The Departed.

    Топ 5 на Скорсезе ще мине без Ди Каприо:

    1. Taxi Driver – като много любим филм – заслужава един спейс пред втория на Скорсезе :)

    2.Goodfellas
    3.Raging Bull
    4.The Last Temptation of Christ
    5.The Last Waltz – да, документален е, но като фен на музиката – за мен този филм е прекрасно творение и измества други претенденти от петорката.

    Разочарование ? Без колебание – New York, New York. Твърде типичен ми е.

    Отговор

  • Lockey
    2014-01-30 at 12:14

    ДО Една индивидуалност 01/26/2014 at 18:39

    Проблемът на новораслите критици, както тук, така и зад океана,……………
    ………..
    сополи колко гениален бил тандемът Скорсезе – Ди Каприо. Мога само да ги (ви) съжалявам…

    Образован/а си, обаче си глупав/а. Даже и тъп/а…

    Это интернет, детка. Здесь могут послать нахуй.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-01-30 at 13:30

    Абе трябва да възстановите 30-филмовия чалъндж. Беше доста яка идея. Ще е приятно да се види 2014 как сме, а кои, и как и защо :)

    Отговор

  • 2014-01-31 at 22:00

    [b]Lockey[/b], нахуй може да прати само някой, който има х.й, а ти, доколкото забелязвам, го имаш само в интернет.

    Големият ташак, между другото, е в новината, че в DVD-то ще има четиричасова – докъм четири и половина часа (това са 270 минути!) версия. Какво си мислите, че ще има в „добавката“? Точно така, според самия Скорсезе – explicite sex scenes.

    Така че, ако има някой, който „останется с носом“, това сте вие, драги порномани.

    Отговор

  • Papa Joe
    2014-01-31 at 23:25

    свалки свалки за парцалки….какво ли не правят някои за един блу рей филм .Стефанчо имай достойнство.спечели го филма..стига вече поклони..ако си толкоз беден да ти подаря и аз един блу рей-Аватар примерно?

    Отговор

  • Papa Joe
    2014-01-31 at 23:29

    Скорсизи е досаден.Ако не е големият Джак в От другата страна филма е яко скапан,ако не мадам Стоун Казино е скапан.Скорсизи разчита на големи актьори да пробутва шит филмите си,но с Ди Каприо прекали.Злокобен остров бе мега досаден.Чудя се защо толкоз го възхваляват този режисьор и ми е адски трудно

    Отговор

  • dimiterj
    2014-01-31 at 23:38

    Фък, фъкинг, фъкър и други производни. Всяка трета дума е такава. Егати епохалният филм.

    Отговор

  • 2014-01-31 at 23:58

    Скорсизи нищо не аразбира от кино! АНли той анапрви филМА Титаник. МНОГО ЛЗЕ!!! Лентата е скучна, точно акто отзи милф!

    ДИкаприо е деин от най-алтнливите лмади актьори! Немога ад аразбера защо не му дават ГРАМИ!

    Отговор

  • 2014-02-01 at 00:00

    Да, икак омже да псоват толкз монго! Акава колтура е отва??? КАде тотидоха идиалити и дстойнствата? КАде остна майката природа? Вче непрваят флми за нея, откакто МАЙкал Джаксан пчина. Р.И.П лгедно!

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-01 at 02:43

    Заеби, писна ми от тоя, дето мрази запетайки.

    кАжи, Дринов – че наистина ми е любопитно – как седим вкусово… Еле па да поспорим – ше ми е абсолютен кеф 😉

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-02 at 13:57

    Даже днес пак гледах The Las Waltz. Ебати и удоволствието, може да го сменя с Raging Bull. :)

    Отговор

  • 2014-02-02 at 17:28

    @Sir Stevancho
    Няма какво да спорим, първите четири филма, които си написал са безкомпромисни просто. :)
    Да поговорим там където бихме могли да се разминем. :)

    Аз харесвам много „От другата страна“ и „Авиаторът“ и също така, за разлика от доста хора, се кефя и на „Shutter Island“ – за жанров филм, какъвто е, е повече от страхотен. А каква атмосфера има само…. Малко историята е ясна още от самото начало, но това за мен не е проблем. В същия стил е и „Нос Страх“, ама и той е класика. :)

    От по-старите не са ми много любими „Kundun“ и „The Color of Money „, но съм голям фен на „Mean Streets“ и, изненада, „Alice Doesn’t Live Here Anymore“ – някой друг освен мен да му е фен на него? :) Харесвам и „The Age of Innocence“.

    Не съм много сигурен какво ми е отношението към „New York, New York“, „King of Comedy“ и „Bringing Out the Dead“, който съм гледал доста отдавна и то само по веднъж и почти нищо не ми е останало от тях и ми се ще да ги чекна пак. Мисля си обаче, че последните два със сигурност ще ми харесат. :) :)

    Що се отнася до музикалните ми филми, не съм голям фен. Този за „Ролинг Стоунс“, откровено не ми харесва. А „The Las Waltz“ не съм го гледал в съзнателния ми живот и трябва да си го потърся., особено щом го слагаш в соя Топ преди „Казино“, „От другата страна“ и „Mean Streets“. :) :)

    И последно, да не забравя, „Вълкът от Уолстрийт“ е шибан шедьовър и определено мога да го сложа в моя си Топ. :) :) Ама ме питай пак след една-две години. :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-02 at 17:52

    Ами за музикалните аз харесвам само два всичко на всичко – The Last Waltz и прекрасния Pearl Jam Twenty – но Пърл Джем на мен са ми огромна слабост. Що се отнася до Shutter Island – атмосферата на подобни филми, включая Седем, Пурпурните реки (колкото и накои да не се съгласят) – за мен е нещо много специално, след подобни филми се…“филмирам“ :). Цветът на парите – пак, твърде типичен ми е, а при Том Круз филми „от нищо ставам нещо и накрая – скромен“ ми е леко казано изтъркана. „Mean Streets“ определено е як, но не ми е в топ-а. А Казино? Ако не бях музикален фен – щеше да е 5ти.

    Отговор

  • 2014-02-02 at 20:49

    Добре тогава, измисли друга тена да спорим, тук явно няма да се получи. :)

    Отговор

  • Мейви
    2014-02-02 at 21:50

    Една или две индивидулности си,ти си знаеш най-добре.
    руската думичка „нахуи“ е ругатня и няма нищо общо с онова…на мъжете.
    Виж, ако „Вълкът“ бе някоя измислена лигаво романтична драма, щеше да е възхваляващ до множоствен оргазъм. :-)))

    Приятно гледане на „През август ….не знам къде си със стогодишната Мерил.:-)

    Отговор

  • Мейви
    2014-02-02 at 21:57

    Моите любими филми
    Нощите на Кабирия
    Осем
    Репетиция на оркестъра
    Коса
    Ах, този джаз
    Амадеус
    Животът на Пи
    Вода за слонове
    Боен кон
    Джанго
    Великият Гетсби (ранния филм)
    Игрите на глада (1-ва част)
    Шерлок Холмс (1-ва част)
    Артистът

    Отговор

  • 2014-02-02 at 22:21

    ^^^ Леле, как е възможно да съществува такава класация? :) Не се заяждам, просто съм наистина изумен! Вода за шибани слонове? Шерлок? Игрите на глада? wtf? И всичко това оцветено с Фелини. :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-03 at 02:03

    Хм…Хора – всякакви, вкусове – всякакви….Но…Бе де да знам, колкото и да не си пасвам с бая подобни класации – все си избирам по 2-3, които бих сложил и в мой топ… Тук ме уби обаче :) All that Jazz и Hair – вторият по-скоро като кефски култов филм дори – айде…в топ 20, ок. Ама Игрите на глада… Вода за слонове… Първия Шерлок… Еми не знам, убиваш ме :) Btw топ 10 е много трудна задача (поне според мен)… Аз бих дал 10-те си най-любими филма, но в неопределен ред. Другото е малко трудно, де да знам…

    1. Braveheart
    1. Memento
    1 Raiders of the Lost Ark
    1. Indiana Joneas and the last Crusade
    1. Edward Scissorhands
    1. 12 Angry men
    1. The Shawshank Redemption
    1. Taxi driver
    1. The Great Dictator
    1. Heat

    Без да включва:
    Най-смешен – Almost Heroes
    Най-тъжен – What dreams may come
    Най-страшен – сериал, но – Туин Пийкс

    И нотабъл меншън:

    – The Usual Suspects
    – The Ghost and The Darkness
    – Chocolat
    – Edward Scissorhands
    – Terminator 2
    – The Godfather
    – Drive
    – Blue Valentine

    наред с мнооооого други и още повече такива, които се отличват с брутални изпълнения в ролите, но пък не са ми из топовете….

    Трудно си е това с класациите.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-03 at 02:14

    Е това му е проблемът на Топ 10…Не мога да повярвам, че оставих някаква класация без нещо на Финчър….? Fight Club – 100% в топа, Seven – в топ 12 ;). Дори, ако щете – за драконовото момиче – ако има режисьор, способен да създаде атмосферата баш как си требе – това е тоя човек… дееба и топ-овете. Как да обясниш в рамките на един топ 10 каква следица в сърцето ти е оставил Робин Худ, докато си го гледал на 6-7 години с брат си и това те е нахендрило с такава любов към рицарщината, че след 15 години „Смело сърце“ ти е станал любимия филм, че даже и из форумите се пишеш „сър-не-знам-си-кой“. Няма обяснение. :)
    То заради това 30-филмовия чалъндж беше жестока идея.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-03 at 02:17

    След 5 години, за брейвхарта – малко се превъзбудих :)

    Отговор

  • Преминаващ
    2014-02-03 at 10:40

    Исках да кажа нещо за филма, но реших да се въздържа. Искам да изкажа възмущението си от речника на автора на ревюто. Не бях останал с впечатление, че тук се толерира подобен език и отношение. Чел съм доста по-разгорещени дискусии, с по-въздържан и обран език. Много жалко, ако стане практика. Все по-малко стават местата, където човек може да чете смислени мнения и дискусии, изказани културно и с уважение към опонента.
    Ако не бях гледал филма, френетичното ревю и последвалата словесна помия от страна на автора му, определено биха ме отказали да го гледам.
    Отвратен съм, това е думата.
    (Ако се търси подражание на стила на друг известен с острия си език блогър, уви, неуспешно е, защото тук границата между остроумен сарказъм и откровена грубост е сериозно премината!)

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-03 at 16:18

    Преминаващ, ти си прекаляващ със скудоумното си възмущение в стерилния стил на консервативна религиозна лелка, която току-що е чула „седемте мръсни думи“ на Джордж Карлин и целият й малък, скапан свят е обърнат с празната глава надолу.

    Аз съм отвратен и обиден от тесногръдото ти отношение към езика и от тоталитарното ти очакване той да бъде цензуриран и кастриран дори в свободен и независим блог-сайт за кино. Ти си морално зомби и интелектуално посмешище. Срам ме е от теб.

    Отивай в Русия, където ограниченията върху мисълта и изразяването ще паснат като кондом върху изкривената ти, откровено малоумна представа за словото.

    И не смей да говориш за подражание на някакъв си блогър с остър език. Ако говориш за силно надценения скротум /или както там се пишеше/ си длъжен да се засрамиш двойно. Тук елементарни шеги в стил комиците или ефективен за простолюдието расизъм или опаковане в стереотипи няма да намериш.

    Но е ясно, че си от хората, които изобщо не разбират нещата, за които говорят.

    С други думи, ти – преминаващ – трябва да се преименуваш на изпаряващ. Защото току-що изпари и последните ми ресурси от толеранс към войнстващата, агресивна посредственост.

    Отговор

  • .
    2014-02-03 at 17:57

    От скоро хвърлям по едно око на сайтът/блогът, а на Влади съм чел две ревюта оттогава. В коментарите му основно виждам пошлост и обиди към други 😀 (и двете без фантазия, и чисто и просто брутални), като все обяснява на людете какви са, само дето така и не им отговаря между другото. Доста противно и грозно поведение :), което извинява с Интернет, до колкото разбрах оттук.

    С какво те извиняват колегите ти? А съвестта ти която (разбира се) ти нямаш (щото това насреща ти – па, било то онлайн – са личности/хора/живи същества – в повечето случаи :)? Каква е ползата да пишеш ревюта в сайт/блог ако не търсиш/избягваш дискусия?

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-03 at 19:38

    На кой и за какво да отговарям? На хора, които не харесват Скорсезе. Всеки, който знае нещо знае и, че хората, които не харесват Скорсезе заслужават единствено презрение и словесна гавра.

    Няма как да стане дискусия след като някой е написал нещо от рода на .. „Абе аз по принцип не харесвам Скорсезе“ или „Скросезе се изчерпа“…. Не, не, не, не и не малоумници. Подобни изцепки ви изхвърлят от всяка уважаваща себе си дискусия.

    Просто и ясно – ако не харесваш Скорсезе, не харесваш и киното. А щом не харесваш киното – какво по дяволите правиш във форума на филмов сайт, you filthy piece of garbage, you!

    А това мъмбоджъмбо за съвестта ще го третирам като треторазряден опит за хумор.

    Отговор

  • 2014-02-03 at 19:46

    Абе, защо мине се не мине време и някой започва да плаче?

    @Мейви
    Към кой точно е адресиран първият ти коментар? Честно казано въобще не мога да схвана за какво става въпрос.
    А класацията ти е … Уоу! Евала, много обичам такива сбирщини. :)

    @Sir Stevancho
    Ето за какво ще спорим. Аз не харесвам „Смело сърце“ – поне не много. :) :) За другите нямам оплаквания. :)
    А, да, най-добрият Индиана Джоунс е „Храмът на обречените“! :)

    Отговор

  • 2014-02-03 at 20:23

    Боже-е… „Храмът на обречените“… :) Сега ще ме караш да го гледам пак… :)

    Отговор

  • MadMax
    2014-02-03 at 21:06

    Дрин, и преди съм те чувал да казваш, че „Смело Сърце“ не ти е на сърце, ама така и не си споменавал причините … ако мога да отгатна, това би трябвало да са: предвидимия и елементарен сюжет, хиперболизираният образ на Уилям Уолъс и романтичната задявка с героинята на Софи Марсо … поне това се сещам на първо време :)

    Иначе тия класации за любими филми много ги мразя. Няма начин просто да не пропуснеш някой велик филм …

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-03 at 22:59

    @Дринов,

    Смело сърце съм гледал над… май 200 пъти :) Това е може би в топ 3 на любимите ми филми и като всяко нещо, което ми е любимо – причината далеч не е стойността на филма като кино творение. Просто нещо като ти е любимо и те трогва и след това започваш да откриваш всеки път нещо ново или преоткриваш и тн. – любов, чест, смелост, преданост, принципност и тн – има защо тези неща да се клишета. С други думи – любим, та дрънка, без значение всичко друго. Не е Фелини, не е дори Ридли Скот ;), но е мега любим, а кинто е за ми носи удовоствие 😉

    А за Индиана… въпрос на мнение. Определено „Похитителите“ е един е от малкото филми, на които бих дал 10/10, а пък с Шон Конъри – това е брутален КЕФ – най-малко заради тематиката на филма, която ми е мега любима. Храмът на обречените за мен е компромисен вариант – макар и със светлинни години пред извънземните, кристалните черепи и тн. :)

    Отговор

  • 2014-02-04 at 02:38

    Смело сърце+Гладиатор+Задругата ме направиха мъж бе, какво говорите тука… филми някфи… :)

    И за мен Смелото сърце не е някакъв велик филм, но си ми е любим. Какво да прайш! Нямало е кой да ми пуска Фелини и Бергман, като съм бил на 12. Който има малки деца сега може да експериментира! Всъщност, това е добра мотивация за един киноман да създаде семейство. :)

    „Студена планина“ също спада в тази категория.

    Отговор

  • Barba azul
    2014-02-04 at 13:52

    @ Vladi

    По принцип не обръщам внимание на полюциите на току-що разделили се с пубертета идиотчета, обаче ти сериозно се разплиска. Явно се мислиш за голем капацитет, но не забравяй, че много от хората, които четат филмови ревюта са киноманиаци, още от преди блясъкът на сътворението да се появи в очите на тейко ти. Няма нужда да ни обясняваш велик ли е или не Скорсезе. Лично за мен, единственият негов филм след 2000-та, който бих сложил на рафта си е „Злокобен остров“. Е, може би и „Бандите“, но само заради Даниел Дей Луис. Та, моето момче, на теб сериозно не ти достига багаж, умствен и житейски, за да ни даваш уроци по кино. И след като ти нямаш намерение да спазиш добрия тон и зачетеш мненията различни от твоето собствено, не очаквай останалите да ти четкат самочувствието. Аз лично спирам да чета блога, но ти продължавай да си пишеш ученическите ревюта, комплексирано словесено онанаторче, докато хванеш мазоли. И не се мери с скротума. Той е класи над теб. Аре, basta!

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-04 at 13:58

    Спрях да чета на „единственият негов филм след 2000-та, който бих сложил на рафта си е “Злокобен остров”.

    Със сигурност не осъзнаваш колко си тъп и банален. Клишираната реплика за „блясъкът на сътворението“ и „тейкото“ препраща именно към онзи малоумен „комиците-стайл“ хумор, за който писах по-горе.

    Е, как искаш нормален човек да общува с интелектуално нищожество като теб извън формата на тоталната вербална гавра.

    Отговор

  • DorrianDante
    2014-02-04 at 16:04

    Не мога все да схвана защо трябва да се разтоварват камиони с лайна тук :)

    Отговор

  • .
    2014-02-04 at 18:24

    Признавам, позволих си да мисля, че ще се окажеш безподобен гъз (:P), който действа по модел, когато някой се обърне към него, но ти ме опроверга (мерси, че ми спести глупостите :)).

    Няма как да стане дискусия и когато низвергваш всеки, който не харесва или има нещо против Скорсезе. Защо (си) поставяш такива ограничения? Какъв е проблема ако някой е против твоето мнение относно режисьорът (очевидно си му страхотно голям фен :)), и изкаже становището си по въпроса (когато това е направено – що годе – подобаващо разбира се)? Отделно го раздаваш неебателен пич, а пък се репчиш на почти всеки който ти каже нещо опако. Противоречиво е :).

    Ти посяваш такъв тип поведение, а очакваш насреща друго.

    Недей (си) поставя чак такива окови „ако не харесваш Скорсезе, не харесваш киното“ – крайностите не са здравословни в повечето случаи, и в редки случаи хеле пък верни. Търси смисленото и гледната точка в коментарите (негативни, позитивни каквито и да е), както казах, не всичко е плява. Като ще мачкаш, мачкай смислено.
    Стига толкова безсмислени постове от мен.

    p.s. треторазрядният „хумор“ имаше друга цел :).

    Отговор

  • 2014-02-04 at 19:19

    Веднага ще ви дам пример за уникално добър неамерикански филм, който е с класи над тази смръщена помия на скорсезе.

    http://www.imdb.com/title/tt1954470/combined

    Gangs of Wasseypur (2012). Епична 5 часа и 20 минути сага (в 2 части), която изгледах днес. Невероятен индийски филм без танци, който ще ви остави без дъх от първата до последната минута. Актьорската игра е на класи отгоре, същото се отнася за сценария, режисурата и операторите.
    Не следя индийското кино поради огромността на количеството му (30 000 филма годишно срещу „само“ 14 000 холивудски помии за същия период). Но този филм може би промени изцяло клишираната ми представа за Боливуд.

    Отговор

  • Анита
    2014-02-04 at 21:54

    Много грешиш в числата, драга Индивидуалност.
    800-1000 срещу 700 годишно са правилните сметки.
    То, цялата дискусия е на това ниво, гледам.

    Отговор

  • 2014-02-04 at 22:09

    Това ревю+дискусията са като някакъв сън, потопен в психоделична фантазия. :)

    Отговор

  • jo
    2014-02-05 at 00:02

    Боже, Анита упреква други заради фактологически грешки?!? То дали има читаво ревю във в. Сега откъм коректна информация, че Анита първа хвърля камъка и се изказва снизходително… брех брех…

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-05 at 01:16

    Тъпото е, че някаква мижава Вселенка си създаваме всички тук… Единият – хем има какво да каже горе-долу, хем блести с някаква неграмотия и грешки по български език, учащи се от 4ти до 6ти клас. Но пък и го разбирам, щото сам съм се опарвал – като ти писне на мръвката и се ядосаш – прайш си грешчиците и после те е яд, ама те боли фара дееба… Другият – квото и да му кажеш – все тая. Има речник – и като „речник на изказ“, но и буквално – не е глупав – има акъл. Знае как и що да каже, как какво да вмести – как да блесне – нали, в неговите си очи. Не ми пречи да си кажа „Да, евала – умно е това момче (ако напиша „копеле“ по – ще се накефи, еле па – „шибано копеле“). Умно е – не споря, то и няма смисъл. Лайненце си е, иначе. Ще перефразирам Уелш – хем му се кефиш, хем ти иде да му сцепиш муцуната. После нали ти бае за мутренски времена и нрави, ма то това си му е силата – на уютно и мамино у тех си да си удря чекии колко е затапил някого из „Интернета“, па после на опашката във „фантастико“ да си трайка плъховската ако го докосне някой с лакътче…щото после у интернета мамата им ще ебе, ей..! .Сам за себе си – чекия – това е на всеки Азис кефа – няма лошо, няма грешно. Богат речник и бедна душица – важното е да си свършиш. Па дали е с жена, дали – с филм, дали с мъж… Все си си педала, дето си заслужава плесника през врата – все тая как си се празниш. И после нали идва – ееууууууу, капути заблудени, кво се дразните – това е ИНТЕРНЕТ, бъдете широкоскроени, ма който не ми се дърви на фразеологизмите – духай го, кур сплескан и тн…. После – мутренските нрави и тн, иначе „мразя-изтърканите-фрази-но-давайки-за-пример-едва-ли-не-иво-инджев“…. Бате, ебал съм ти мутренските нрави, ИНТЕРНЕТА и „кварталната вагина“. Това – да съм ти на мнението за филма – и пак да си ми жалка смешка в очите заради шибаните ти претенциозни доводи – требе много тесен акъл и много широк анус. не съм вервал, че пЕЕрас ще ми звучи по-малко обидно от „деба гея деба“. Е – опроверга ме, евала ти правя.

    Вземи ме отвори на „форумно геройство“, копеле, вземи ме светни къв съм смел, тъп, мутра, гОвно и тн. – па ха дано ми дойде шанса да ти люпна веждите в очетата – ей така – за моя си кеф. То че аз ше си остана простак – ше си остана, некакси ше се примиря. Ма кефът ще ми е за дълго.

    Смех, та смех, та смех… Отваряй сега – фразеологичен речник на…?

    Лайняни претенциозни и изтъркани врази – 25 кинта за нета. Да ти хакна носа и да те направя прав у главата – тъпо. Жалко, мутренско и елементарно. Ма – майката съм му ебал – безценно.

    Отговор

  • 2014-02-05 at 01:39

    @Izumen
    „Похитителите“ определено е най-добрият филм, като кино, но като „Храмът“ друг няма. :) Уникално преживяване от първата до последната минута. Класическа сцена след класическа сцена. Винаги ще твърдя, че е най-добрият от трите. :)

    @MadMax
    Не ми дреме за „хиперболизирания образ на Уилям Уолъс“. Малко ми е евтин патосът – не му вярвам особено. Не мисля и че като кино е много добър – тук чичко Мел, все още напипва нещата. Всъщност не, че не ми харесва филмът, по-скоро не ми е любим. Не ме докосва.

    @Sir Stevancho
    И за теб същото като за Izumen. :)
    Но това за филмът, който те докосва е абсолютно вярно. Това е и моята философия.
    Последният ти коментар беше напълно излишен. :)

    @.
    Принципно избягвам такъв тип коментари. И аз ги намирам за глупави и ненужни, но да ти кажа и аз понякога трудно се въздържам. Не мога да приема спокойно, когато някой каже, че „Клетниците “ е тъп филм, защото много се пеело в него. Тук не може да става дискусия. Подобни изказвания трябва да се посочат като пълна тъпотия!

    @Една индивидуалност
    Сигурен съм, че филмът е страхотен. Ама какво става, като режисьора си признае, че се е вдъхновил от Леоне или пък, не дай си Боже, от Скорсезе?

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-05 at 03:14

    Бате, ти си анонимния клавиатурен девственик дето се е вкарал в епичен meltdown. Тоя твоя коментар сам по себе си е психологическа експертиза.

    You’ve got some serious issues, boy. Как само прескачаш през настроения, емоционални амплитуди, навсякъде по картата на искащите внимание си.

    Да не работиш във „Фантастико“. Охрана, касиер, склададжия…

    Еми да, смешно е да раздаваш шамари в интернет. Няма скот на тая земя дето да не го е правил. Банално и чекиджийско. Комплексарско. Издава липса на внимание от отсрещния пол. Когато искаш да направиш нещо го правиш, не го заявяваш.

    Особено като си анонимен. Аз съм тук с името си, всеки може да провери кой съм, къде работя, с какво се занимавам.

    През кура ми е за поредния безименен бабаит. Нареди се на опашката (не във Фантастико). Заплахи – съвсем истински – получавам постоянно. Обичам да пиша и говоря против нацита и друга измет, а те както знаеш са влюбени в идеята за малоумно насилие. Заставал съм с лицето, името и позицията си срещу мръсни фашизоиди, мутри и престъпници.

    Аз имам отношение и мнение и не изпускам случай да го показвам публично. А ти какво си направил – пренесъл си 10 щайги картофи до зеленчуковия рафт ли…

    А случай винаги може да се отдаде. Все съм се чудил какво им липсва на ежегодните сбирки на Дринката на сайта…

    Отговор

  • 2014-02-05 at 10:16

    Това ще е супер – бой! :)

    Между другото, Габриела, която беше един от най-големите дразнители в историята на сайта, има „топките“ да дойде на сбирка в пика на „популярността си“ и си изкарахме прекрасно. Наживо всичко е различно! :) :)

    Отговор

  • Анита
    2014-02-05 at 11:18

    jo,
    аз лично смятам, че има. Но анонимките традиционно се затрудняват с отделянето на „читаво“, „коректно“ и „информация“ от плювни и тролене…

    Отговор

  • 2014-02-05 at 13:33

    @Дринов, нямам грам представа от кого се е вдъхновявал индийският режисьор. Нито имаше информация в нета, нито реших да се задълбочавам. Важното е, че филмът е наистина добър.

    Аз никъде не твърдя, че Скорсезе е слаб режисьор. Просто всеки един режисьор стига своето ниво на старческа сенилност (Уди Алън например), и в един момент почва да ръси филми, които са направени само заради парите, но не и заради киното. Стига да не реши да се самоубие преди това, разбира се.

    Отговор

  • MadMax
    2014-02-05 at 15:04

    Скорсезе е изключително далеч от старческата сенилност. Последните му 5 режисьорски проекта (Gangs of New York, The Aviator, The Departed, Shutter Island, Hugo и The Wolf of Wall Street) имат общо 14 Оскара и още 32 номинации, като не се знае дали „Вълкът“ няма да увеличи бройката на Оскарите. Ако приемем, че наградите Оскар са признание за майсторство в областта на киното, а не в областта на правене на пари, то следва, че сенилността на Скоросезе е един вид гениалност, която както се вика „дай Боже всекиму“ 😛

    Отговор

  • MadMax
    2014-02-05 at 15:32

    А ако пък разделим останалата част от филмографията на Скорсезе на групи от по 5 филма (или образно казано някакъв определен период от кариерата му) се получава следното:
    – период 1972-1980 (Boxcar Bertha, Mean Streets, Taxi Driver, New York, New York и Raging Bull) – 2 Оскара и 8 номинации
    – период 1982-1990 (The King of Comedy, After Hours, The Color of Money, The Last Temptation of Christ, Goodfellas) – 2 Оскара и 9 номинации
    – период 1991-1999 (Cape Fear, The Age of Innocence, Casino, Kundun, Bringing Out the Dead) – 1 Оскар и 11 номинации
    и както стана дума по-нагоре:
    период 2002-2013 (Gangs of New York, The Aviator, The Departed, Shutter Island, Hugo и The Wolf of Wall Street) – 14 Оскара и 32 Номинации …. засега 😀

    Та от това елементарно поглеждане в назад във времето се вижда, че Скорсезе не само, че не се намира в период на старческа сенилност, а всъщност се намира в пика и разцвета на своята кариера 😛

    Отговор

  • 2014-02-05 at 15:35

    @Една индивидуалност
    Принципно има и такива режисьори да, но конкретно за Скорсезе и „Вълкът от Уолстрийт“ (а и за Уди) не мисля, че е така. Гледах едно интервю, в което Скорсезе споделя, че не е искал да снима филма по модела и желанието на студиото и в един момент се е отказал да го прави. Ако искаше просто пари, щеше да се хване и да го направи според техните изисквания. Навива се да го снима едва, след като му дават и гарантират творческата свобода, която е искал.
    Тоест, уважавам правото ти да не ти харесва филмът, но не мисля, че той е плод на старческата деменция на Скорсезе или на вид корпоративна продажба от негов страна.

    @MadMax
    Кофти доказателства избра за тезата си. Сега ще бъдеш нахранен за това, че „Оскарите“ са най-смешното нещо на света и че членовете на Академията са най-сенилните типове, евър. Което, между другото, не е далече от истината. :)

    Отговор

  • MadMax
    2014-02-05 at 15:57

    @ Дринов
    😀 Знам, че тезата ми си има своите слаби страни и те се съдържат точно в странния избор, който правят членовете на Академията напоследък, но не мога да се сетя нещо друго, което да отразява поне отчасти качествата на даден филм. При всички положения наградите Оскар и номинациите са по-обективни и значими от мнението на даден индивидуалист, касаещ предполагаемата старческа сенилност на Скорсезе 😀

    Отговор

  • Анита
    2014-02-05 at 20:08

    Имах щастието да го видя точно след Departed, да го слушам дълго време как говори за разни неща. Определено не е сенилен :) Това ми е една от най-великите срещи с кинаджии евър, може би и най-великата. Встрани от този факт, като обикновен и непредубеден зрител, аз също като МадМакс смятам, че се намира в най-високия период на кариерата си.
    (А Лео е ебаси маминото синче – но това не го прави по-малко титаничен актьор.)

    П.П. В духа на коментарите, сега ще дойдат анонимковци да кажат, че и аз съм сенилна и некомпетентна, мейби 😀

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-05 at 20:37

    Mean Streets, Taxi Driver, Raging Bull, King of Comedy, The Last Temptation of Christ, Goodfellas, Cape Fear…

    Между 1973-a и 1991-а Скорсезе създава някои от най-значимите произведения на изкуството въобще. Четири от гореизброените филми са абсолютен и непостижим връх. Сега прави шедьовър след шедьовър и e в топ форма, но определено не е в най-високия период на кариерата си. Not even close.

    А за другото само мога да кажа – каква тотална несправедливост. Човек, който си няма и понятие от качествено кино е виждал и слушал великия майстор на живо. Това е като да пуснеш Шуберт на Делян Пеевски, примерно.

    Отговор

  • Gabriella
    2014-02-05 at 21:16

    Дринов, страшно ме изкефи, като ме нарече дразнител :)
    Хората в този сайт наистина са страшно яки, Влади определено кърти, както и много от другите. BTW, на живо това са адски възпитани момчета, наистина.
    Много ме кефи страстта и дори грубия език на сайта – с една дума, всичко е много, много филмово, тоест хем реално, хем фейк… Слагаш си интернет-хелоуин-маската и почваш наред – това си е терапевтично. Да не говорим, че ревютата и доста от коментарите са смислени, не се шегувам. Особено когато ти падне пердето и не лъжеш :)
    Когато започнах да влизам тук, бях доста болна (не от грип) и затова имах повече време за коментари. Този сайт направо ме съживи и оздравях, наистина, смяла съм се с глас на дискусиите – продължавайте в същия дух, копелета!

    Отговор

  • Gabriella
    2014-02-05 at 21:34

    А защо никой не споменава за „Голямото бръснене“ – една малоумна късометражка на Скорсезе, която на времето много ме изкефи :)

    Отговор

  • DorrianDante
    2014-02-05 at 23:08

    @Gabriela – Голямото бръснене му е късометражката с която се дипломира, мисля си :)

    @Vladi – Филмите на Скорсезе между 73 и 91 са до голяма степен плод и на онези времена и култура; по дефиниция най-доброто кино в света е правено през 70те и 80те. И това няма нищо общо с качествата на режисьорите по онова време. Те са си същите; просто света и хората, които гледат филми се промениха;

    Аз също си мисля, че дъртия прави по-хубаво кино след това; няма този интелектуален стремеж и артистичността, срещани в онова кино тогава, но пък е много по-лъснато, елегантно и гладко като разказ и размах;

    Отговор

  • Анита
    2014-02-05 at 23:09

    Отстъпвам ти Шуберт одма.

    Отговор

  • MadMax
    2014-02-05 at 23:20

    Не знам, Влади … аз все си мисля, че с времето филмите на Скорсезе от последната декада ще се превърнат в същите смазващи класики подобно на Taxi Driver, Raging Bull, Goodfellas, Cape Fear и т.н … може би ще носят същата носталгия и удоволствие на някой киноман от следващото поколение :) А иначе дори в момента за мен „Бандите на Ню Йорк“ е от калибъра на споменатите в предишното изречение :)

    Отговор

  • Gabriella
    2014-02-05 at 23:28

    Макар че не е в темата, сега отново мярнах по каналите тази неизразима тъпотия „Гадните копилета“… Дринов, да не би израза „операция кино“ да е цитат от там?

    Отговор

  • DorrianDante
    2014-02-05 at 23:52

    ахахахахахахахахахахаахахахахахахахахаааххаахах

    Отговор

  • 2014-02-06 at 01:14

    @Gabriella
    Е кажи, че не е вярно? За дразнението имам предвид. :) Ето даже пак го правиш. :) :) Сега ще дойде Влади и ще ти каже какво мисли за теб. :)
    Иначе, май да, от този филм е името- беше работно заглавие и както често става в такива случаи, си остана. :)

    Отговор

  • Стефан Ст
    2014-02-06 at 01:41

    Стана ли това най-коментираното ревю или трябва Влади да ядоса още някого? 😀

    Отговор

  • Gabriella
    2014-02-06 at 08:31

    Хахаха, Дринов, хвана се! Ох, човече, смях се много :)

    Отговор

  • 2014-02-06 at 11:30

    @Madmax – наградите Оскар, които преди се даваха наистина за кино с голяма буква и за постижения в седмото изкуство, за които и досега говорим, отдавна вече са просто една статуетка без никакво значение. Да си припомним The Hurt Locker и други такива политкоректни заглавия, които са всичко друго, но не и гениални и подходящи за тази награда. И сто номинации да имат, огромната част от днешните филми не могат да стъпят и на малкото пръстче на филмите, които се правеха преди 30-40 и повече години. И тук не говоря за спецефекти и лъскави обвивки, които се получават с напредъка на технологиите и с повече пари.

    @Дринов, всички филми имат основната задача да се изплатят, с изключение на тези, правени по държавна поръчка (смятай, всички български филми). С тази разлика, че истинските режисьори не извеждат тази задача на преден план.
    Аз пък уважавам твоето желание да харесваш и боготвориш филма, но не привеждаш никакви аргументи на това, защо филмът според теб е добър. Какво има в него, необходимо за Оскар? Добър сценарий ли, добри диалози? Изключвам актьорската игра, Лео Дикаприо играе, още от „Кой тъгува за Гилбърт Грейп“ една и съща роля, тоест – себе си. Спомни си великата сцена в „Кръстникът“, където мафията искаше за филм актьор, играещ себе си. Той шлифова тази роля цял живот и най-накрая ще я изиграе като хората – някой ден.
    Самият филм обаче не оставя послевкусието на доброто кино. Това е един обикновен американски филм, направен по калъп за американския зрител. Това, че ние, българите, които сме на хиляди километри далеч не само географски от Америка, но и по душевност и култура от американците (в положителна посока), се стремим да си отворим максимално широко задните бузи за всичко, което идва отвъд океана, си е наш, народностен и личен проблем.
    Вълкът от Уол Стрийт не е хубав филм. По време на целия филм зрителят не симпатизира или мрази никой от персонажите. Филмът е направен чисто по американски, за максимално глупава и интелектуално ограничена публика, на която няма да й се налага да мисли, затова всичко трябва да е наблъскано във възможно най-чист и явен вид. Освен това трябва да е описана и американската мечта – как да острижем вълната от овцете, бидейки още по-глупави от тях.
    Режисьорът се опитва, както в повечето си филми, да героизира и въздигне в пиедестал отявлени нещастници и престъпници, но го прави неумело, чрез свръхдълги и свръхбезсмислени сцени на похот и наркотици. Не сме расли в саксии, харесвам и такива сцени, но не и когато те са основното във филм. Ако човек иска да гледа такова нещо – да си свали някоя чешка порно оргия, безплатни са в мрежата и ще има и някакво чукане вътре.

    Искрено се чудя на друго – защо такова кино-говно се радва на такъв огромен рейтинг в IMDB, който го нарежда на 61 място в топ 250 на филмите, които са най-велики според тях. Мога да си го обясня само с факта, че предварителните оценки за Скорсезе са крайно завишени, с оглед факта, че той действително е правил добри филми в миналото. Надявам се да е така и хората да се осъзнаят. Щото е тъпо да се търси под вола теле и да се изкарва гениално нещо, което е толкова далече от гениалността, колкото Долно Камарци от Париж.

    Отговор

  • Gabriella
    2014-02-06 at 14:13

    И аз съм дивен дразнител, ама „едната инидивидуалност“ ме надмина с доста степени :)
    Не съм от твърдите фенове на Скорсезе, Taxi driver ми е досаден, дане говорим за Казино и ред други…
    Обаче Вълкът… е друга работа. Трябва да си опериран откъм чувство за ритъм, хумор и емоции за да не ти хареса – той въздейства физиологично, не интелектуално на зрителя. Перфектно разкривайки примитивността на човешката джунгла (финансовия свят).
    По отношение на рецепцията, майсторството на режисьора е именно да успее да манипулира зрителя (колкото повече, толкова повече; Кант се стреми към субективна всеобщност), за да го доведе до определено емоционално състояние. Майсторите в занаята се опират именно на базисни неща – по-скоро първични (инстинктивни реакции), отколкото интелектуални (вторични). Но, разбира се, хората са различни, а в системата винаги има отклонения :)
    В заключение ще кажа, че на майтап съм спорила в този сайт за какво ли не, но да плюя срещу Вълкът… просто не мога

    Отговор

  • MadMax
    2014-02-06 at 14:31

    @Една индивидуалност
    Както споменах по-горе, съгласен съм, че Оскарите напоследък са доста компроментирани, но това е така и с всички останали награди … винаги има някой недоволен, чиито разбирания за кино са били пренебрегнати от Академията. Но все пак Оскарите си остават най-престижната награда в киното и отразяват моментните тенденции … изключая наистина жалкия „The Hurt Locker“ и още по-жалкия „Argo“.
    Както каза Dorian, светът и хората, които гледат филми се промениха … филмите от зората на киното се отличават съществено от тези правени в средата на века, както пък същите се различават от тези правени през 70-те, 80-те и началото на 90-те (лично за мен златният период на киното).

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-06 at 14:32

    Не мога да се съглася. Епохата, културния контекст, силата на the movie brats генерацията… всичко това действително е митологизирано до крайнсот и има защо.

    След време наистина много хота ще изпитват същата киноманска страст към „Бандите“. „Авиаторът“, „От другата страна“ и „Вълкът…“, както сега ние към старите класики.

    Но за мен обективно погледнато „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“ и „Добри момчета“ са неизмеримо по-добри филми. Във всяко едно отношение. Режисура, образи, конфликт, влияние върху киното, чисто удоволствие от гледането… До голяма степен чудесиите и фойерверките в новите неща ги има в старите плюс още магия.

    Все още е трудно да се намери филм, който да достигне психологическата дълбочина и всепоглъщащата атмосфера на „Шофьор на такси“, остротата на изпълненията и техническата виртуозност на „Разяреният бик“ и революционната енергия на „Добри момчета“. Тези три филма за мен са над всичко.

    А ако говорим за лъснатост и размах нищо не може да се сравнява с един адски подцененц шедьовър – деведесетарската свръхепична опера „Казино“.

    Отговор

  • jo
    2014-02-06 at 17:32

    И какво сподели за The Departed?

    Сигурно как го е измислил и коя точно муза го е докоснала, за да препише заплетен азиатски сценарий???

    😀 😀 😀

    Отговор

  • Анита
    2014-02-06 at 18:06

    И какъв е проблемът с азиатския сценарий? Не са си платили копирайта, може би, или не са написали азиатците в кредитите? Скорсезе е режисьор, не сценарист – той филми по авторски сценарий не прави. Огромна част от сценариите му са адаптирани от книга или нещо друго. Защо не и от филм? Infernal Affairs е хубав, но Departed e много по-хубав.

    Всякакви неща сподели. Че Goodfellas е вдъхновен от Жул и Жим на Трюфо (а де?), и че всъщност би искал да прави филми като на Уди Алън.
    И че не очаква хората да помнят режисьорите и филмите – „if you wanna be remembered, you have to build in stone“, затова и се е хванал с възстановяването и консервацията на холивудските лентови класики на диджитъл.
    И много, много фали Лео. Не знам дали му е муза, но явно много си го харесва.

    И не виждам народът какво толкова се пудри заради ексцесиите във Вълкът от Уолстрийт. Явно грам не е гледал стари филми на тоя човек, щото насилието там е много по-злобно от всякакво ебане тук.

    Отговор

  • 2014-02-06 at 18:53

    Влади, говориш пълни глупости. Киноманска страст? Това би станало, само ако киното изчезне като такова и започват да го инжектират преди прожекция като антивирус. Отиваш на касата и ти инжектират един „вълк от уол стрийт“, като научнофантастичния разказ „Онирофилм“ от 80-те години на миналия век. Моля те, не се излагай с такива дилетантски изказвания. Ранният Скорсезе отдавна е влязъл в аналите на киното, но късният отдавна пък е излязъл от тях.

    Отговор

  • 2014-02-06 at 18:59

    Гледали сме, гледали сме, Анита. Imagine.
    Ама наистина това точно ти да си слушала Скорсезе е все едно свиня да е хапвала луканка и суджуци…
    Да, Скорсезе си е платил правата, спор няма. Не, The Departed изобщо не е по-добър от азиатския оригинал, и противното може да го твърди само човек, който изобщо не е гледал оригинала, или не го е разбрал. Великолепен сценарий, наистина, а за актьорската игра лошо не може да се каже. Говоря за Infernal Affairs, а не за The Departed.
    И това, че Скорсезе би искал да прави филми като тези на Алън, за съжаление, не означава, че ще ги направи.

    Отговор

  • Анита
    2014-02-06 at 22:09

    Хора с този речник и култура определено трябва да са на диета от турски сериали и чешко аматьорско порно.

    Отговор

  • mike28
    2014-02-06 at 22:18

    Анита, ще прощаваш, но ти си първият човек, който твърди, че римейкът на Скорсезе е много по-хубав от оригинала (дори сред кинокритиците). Струва ми се, че и ще си останеш единствена. У нас ужасно много се подценява азиатското кино, най-големите им звезди сред режисьорите и актьорите по нищо не отстъпват на маститите си холивудски колеги. Това, което Джан Имоу направи с церемониите по откриването и закриването на игрите в Пекин просто ми откачи ченето…
    Сетивността, която притежават азиатците (и отдавна загубена от нас и американците) също не е за подценяване.
    Изцепката, че „Гибли“ е бутиково анимационно студио никога няма да я забравя.
    Обърнете малко внимание на корейското, японското и китайското кино, те поне все още умеят да правят и оригинални филми.

    Отговор

  • jo
    2014-02-06 at 23:00

    Е, много пък буквално разбирате глагола „преписвам“ :)

    И, дали няма разлика в това, да адаптираш роман, разказ или някакъв литературен източник с това, да прекопираш един шедьовър, мота мо, като единственото което си добавил )освен различните актьори) е fuck you и нелепата линия с психоложката, така красиво и по азиатски загатната в оригинала…

    Да, наистина, обърнете внимание на азиатското кино. Това изкуство, не започва, нито свършва със Скорсезе, Спилбърг или Камерън.

    Отговор

  • Анонимен
    2014-02-07 at 05:11

    EDIT

    Абе не ни занимавайте с това азиатско кино! Дръжте си го в псевдо-кинокритикарската колекцийка и замълчете пред един истински достигнал върха на кино изкуството режисьор.

    Отговор

  • 2014-02-07 at 08:40

    Последното изказване сложи дебела и мазна точка под съмненията дали Влади е интелигентен. Не е.

    Отговор

  • mike28
    2014-02-07 at 09:20

    Влади, за първи и последен път ще си позволя да обидя някого тук – ако аз съм псевдо-критикар, то ти си пълен кретен и олицетворение на думата „журналя“. При това си като кон с капаци, което пък е чак смешно за професионален (пишман) кинокритик. Укаримаска?

    Отговор

  • jo
    2014-02-07 at 11:28

    Влади има психични проблеми и не е редно да го съдим строго. Бъдете толерантни!!! МолА Ви!

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-07 at 12:05

    Последния коментар на Vladi не е мой, Някой е решил да пише простотии от мое име. Това и сам го мога, бе деца.

    Но точно за азиатскто кино не очаквайте да кажа нещо лошо.

    Отговор

  • 2014-02-07 at 13:00

    Тъкмо щях да кажа, че това не е истинското мнение на Влади, щото сме си говорили милиони пъти за кино и знам какво е мнението му, и го казва, само за да дразни, а то някой се ебава.
    Да знаеш, че те знам кой си! :) Не ти отива да се занимаваш с глупости!

    За „Вълка“, вие казвате, че няма сценарий и диалог, аз казвам, че това са му два от най-силните елементи. Също, Леонардо играел една и съща роля всеки път. Е, това е несериозно. Ако Леонардо играе винаги себе си, какво остава за другите актьори в днешно време. И за милиарден път, Скоресе не издига на пиедестал никога, а точно обратното и не виждам, как това може да не му е ясно на някого.
    Ама какъв е смисълът да продължаваме този спор? Само си подхвърляме лафове и едва ли някой ще отстъпи.

    Относно римейките, момента е много тънък. Няма да взимам отношение, но ми се е случвало римейк да ми харесва много повече от оригиналния филм, който се води за много добър и това е „Ванила Скай“. Не казвам, че е по-добър от „Abre los ojos“, просто на мен ми харесва повече, по-достъпен ми е, по-близък като чувствителност и т.н.. Какво лошо има?

    Отговор

  • 2014-02-07 at 18:24

    Аз казвам точно това. Нали знаете много точното мнение, че половината живот работиш за името си, после името ти започва да работи за теб. Нарочно ще използвам това сравнение, знам, че е грубо – в България, поради липса на други „звезди“, чалга певиците, колкото са по-цицести, толкова по-големи хонорари взимат. А в Холивуд това са утвърдените режисьори. Те са като златни кокошки за продуцентите – те знаят, че дори и най-скапания филм да изкарат, той ще се продава, защото „е на Скорсезе“. И той гледа да не ги разочарова.
    Никой за нищо на света няма да ме убеди, че Скорсезе е лош режисьор и/или си е свършил лошо работата и този път. Аз само твърдя, че това е обикновен, съвсем „среден“ американски филм, нищо особено и никакъв принос към киното като изкуство, като цяло, като част или като частица.
    Не само, че няма да стане класика, ами след 5 години вече ще е забравен, дори и да обере Оскарите тази година. Ако ги дадат, няма да е заради самия филм, а защото членовете на Академията ще бързат да ги дадат на Скорсезе, докато е жив. Като ритне камбаната, сто процента ще заработи още един за цялостно творчество – посмъртно.

    Хубавите филми (ето например днес за десети път може би гледах „Младоженката беше в черно“ на Франсоа Трюфо) имат един особен дъх, като хубавото вино. Някъде към средата ти се иска филмът да не свършва, защото знаеш, че ще има леко разочарование, че приказката е към края си. А когато действително свърши, с много сила на волята не си го пускаш веднага още веднъж, или както правехме навремето – просто оставахме в киното за още една прожекция :)
    Когато гледах „Вълкът“ (а аз на Скорсезе съм гледал всичко, включително първите му късометражки) в началото си помислих, че е някакъв майтап, а към средата единственото ми желание беше филмът да свърши, при това по-скоро, ако може. Когато наистина го изгледах, облекчението ми беше единствено от факта, че никога повече няма да искам да го видя. Също така се изкефих и на факта, че не платих за гледането, иначе щеше да ми е адски терсене. За сметка на това се наслушах на простотии, повече, отколкото ако отида в циганската махала, видях как изчезва един тон кокаин в ноздрите на човек, на когото и капчица не симпатизирах, всичките герои бяха еднопланови и еднопластни като рисунка на първокласник на асфалта. Исках да се захвана някъде, да видя къде е Скорсезе, но не би. Сигурно се е крил под стола. Или е шмъркал. Или и двете.

    Този сайт изначално трябва да си смени концепцията, ако иска да продължи да носи гордото название „кино“ в името си.
    На първо време гордите критици тук трябва сериозно да отчетат и факта, че киното нито се е родило в Холивуд, нито се произвежда само там (а в момента там в огромната си част се произвежда продукт, който може да се нарече всякак, но не и „кино“ ).
    Да, разбирам, че може би ви плащат за тези дисекшъни, както и за това, там да преобладават положителните краски. Ами наречете този сайт „Операция Холивуд“, например. Оставете киното на мира… Или ако не искате да го оставите и ви влече само американското, отделете малко място и на фестивалите за независимо кино, Сънданс например, има и много други… Пишете, ИЛИ ПОНЕ ГЛЕДАЙТЕ и други филми, освен холивудските.

    … И те така! …

    Отговор

  • Sax
    2014-02-07 at 23:17

    ^ Toя е сериозен трол. Подайте му бананите.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-07 at 23:56

    Ти си ненормална бе, Индивидуалност. Тия неща сериозно ли ги говориш? Кой по какъвто и да е начин ти защитава теза, че киното „не се е родило и няма да умре“ в Холивод? Точно ей такива тесногръди хипстърчета като теб раняват кинто смъртоносно, за радост обаче все още се появяват и шедьоври на Скорсезе, та да не ме боли гъза за ограничението ти. Сънданс, независимо кино… Добре, че ги спомена, че тук на никого нищо не му говорят тия неща. Да ти се не види и в навитата латерна, ти му кажеш, че се кефиш на „Гладиатор“, то ти размахва пръст да гледаш нещо на Фелини, а не на тъпите американци…

    Отговор

  • 2014-02-08 at 14:20

    Сър Стивънчо, прочети което и да е от ревютата тук и ще видиш да се защитава точно тази теза.

    Отделно хейтърчета като теб с интелигентност на пернишки винкел винаги са ме забавлявали :) Keep on.

    Отговор

  • lockey
    2014-02-08 at 23:44

    To (ни)Една индивидуалност

    ‘що не каза веднага, та нима може човек с любим филм „Моя приятел слона“ да хареса и разбере филм на Марти, а още по-малко „Вълкът“.

    Както и да е. Този филм не е за теб.

    Хочешь жни, а хочешь куй
    Все равно получишь ху*. ( слонски )

    Отговор

  • Милен
    2014-02-09 at 14:22

    Съжалявам че си загубих времето да го гледам този филм. Уникално посредствен!!! Накрая си гледах непрекъснато часовника – няма ли най-после да свърши .. Филм като този просто потвърждава заключението ми, че последните години Холивуд издиша откъм идеи.

    Отговор

  • 2014-02-09 at 23:06

    Холивуд издишал откъм идеи… >.<

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-10 at 03:08

    Холивуд издиша откъм идеи, или по-скоро – експлоатира такива. Но това е бил винаги – дали епичните исторически филми 50-60-те, или сега – супергеорите и вампирчетата. Това е безспорно, но да кажеш нещо такова в подкрепа на това, че не харесваш точно тоя филм, е нищо повече, освен излишно пилеене на думи. Нито историята е „холивудски продукт“, нито Скорсезе – пример за това. Именно подобни творения измиват срама на Холивуд. И трябва малко повече от тесногръдо пилеене на изтъркани фрази, за да се светнеш, че е така.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-10 at 03:13

    btw, Владо… Кво толко са те излъгали в некой Кауфланд, че все си клониш натам, че който не ти се прекланя пред уникално силно изявеното ти обществено мнение е некъв пич, който реди стелажи с фиде? Че и в предишния ни „скандал“ се включи с тая теза, некой управител на „Била“ да не те е щипнал по бузките твърде силно?

    Отговор

  • Zed
    2014-02-10 at 11:45

    @Sir Stevancho
    Vladi обижда съсловно. Никаква класова солидарност, значи!
    Vladi , аз сега, като нареждам щанда в LIdl, някво нищожество ли съм, баси? Ко мъ напрай ти бе човек.

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-10 at 15:36

    Хахахахаххаа, пичове, имате право. Признавам, че прекалих с „хипермаркет“ реториката.

    Истината е, че половината малоумници от махалата ми при ул. „Черковна“ след завършване на гимназия започнаха да бачкат именно във Фантастико. А тези от нас, които поради комбинация от късмет, образование и базов интелект избегнахме (засега, хахахах) тази участ, винаги сме експлоатирали темата за ‘фантастико“. „била“, „пикадили“ и т.н. за целите на просташкия хумор.

    Но това са квазиснобски глупости. Сред работническата класа със сигурност има по-качествени индивиди отколкото в други по-„висши“ прослойки. Но пък в България всичко е объркано и тук на висота е именно антиинтелектуалната – „не ми трябва познание, а нещо, което мога да изям и изпия“ – менталност.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-10 at 16:41

    Виж, тук съм напълно съгласен.

    Отговор

  • 2014-02-11 at 14:45

    @Една индивидуалност
    Мине се не мине време и някой като теб, голям разбирач, се пръква и почва да обяснява, какво трябва да си сменим и за какво трябва да пишем, и как. Много знаеш какви филми гледаме. Като си такъв тарикат, напиши някое ревю за европейски, азиатски или какъвто там искаш филм, който намиращ за „истински“. Ще ти го пусна, а ако става, може да ти предложа и постоянна рубрика. Ама знаеш ли какво, всички като теб много бързо се покриват като разберат, че всичко е на доброволни начала. Защото, да те светна, този сайт съществува само и единствено благодарение на ентусиазма на хората, които ми помагат с текстове, без никаква парична отплата от моя страна. Ама не знам какво въобще ти обяснявам…

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-11 at 22:36

    „Интелигентност на пернишки винкел“. Абе, преди да се популяризира пернишкия фолклор – как си си завършвал изреченията? Деба и плиткоумното създание, деба.

    Отговор

  • 2014-02-12 at 01:19

    Дринов,
    Забелязвам, че подобни ревюта отсъстват. Ама въобще ги няма. Сега, общо взето е глупост това да искаш други хора да ти пълнят сайта. Важното е, че вие, собствениците му, не се интересувате от друго кино, освен от холивудското, или от съвременните блокбъстери, което е в повечето случаи едно и също. Най-малкото пък искам или съм искал да ви поучавам какво да има в сайта – съдържанието си го решавате вие. Но е факт, че пишете само в едно направление, само в хвалебствени тонове и се наричате сайт за „кино“. Извинете ме, но това е оксиморон.
    Няма да си мерим джапанките кой колко разбира от кино. Не е в това смисълът на текущата дискусия. А и не искам да добивам невинната слава на трол, защото не съм такъв :)
    Ако откриете рубрика, или сайт за нехоливудско кино, с удоволствие ще допринасям (или може би предпочитате думата контрибутирам :)). Превел съм към стотина филма досега, изгледал съм поне стотина пъти повече. И ревюта съм писал, има ги в IMDB.
    Това е, паля джапанките.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-12 at 11:27

    Превел си стотина филма? Ееееее… Взимам си думите на зад. Ти си невероятен индивидуалист, имаш уважението ми за цял живот. Имам у нас едно страшно филмче, 5.30 ч. – от Сингапур, като не пишеш ревюта за IMDB или Teleobs, дали ще можеш да ми го преведеш? Като се събирам вечер със зидаромазачите до нас да лющим ореховка и кисело зеле, обичаме да обсъждаме про(ре)греса на френското кино в последните 25 години, мисля, че ще си ни от полза.

    Отговор

  • 2014-02-12 at 11:53

    Сър Стивънчо, Сър! Не, Сър! На теб не ти трябват преводи на такива филми. Ти и сингапурски сигурно си знаеш… :)

    Отговор

  • jo
    2014-02-12 at 12:54

    При снимките на „Вълкът от Уолстрийт“ (The Wolf of Wall Street) са били използвани компютърни трикове, с цел краката на Марго Роби да изглеждат по-дълги.

    Във филма красивата 23-годишна австралийка играе съпругата на героя на Леонардо Ди Каприо – меркантилна изкусителка тип Барби, която не губи време да го зареже след краха му.

    Продуцентите на филма поискали краката на Роби да бъдат допълнително удължени. И специалистите от Lola Visual Effects го сторили, без зрителят да има шанс да усети фалшификацията.

    В сцените, в които лицето на Роби не се вижда, пък била използвана дубльорка – анонимна моделка с убийствено дълги крака.
    – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

    Аз си мислех, че е филм на Скорсезе, той бил на продуцентите… буахахаха

    Отговор

  • 2014-02-12 at 15:48

    @Една индивидуалност
    Значи това Е сайт за кино! А това ти какво харесваш и какви са твоите представи за добро кино си е твой проблем. Има хора, които не издържат и три минути на филмите, които ти наричаш кино! Така че, не ми се обяснявай, ами като не откриваш това, което търсиш, не идваш тук да тролиш на пет места, ами си намираш място където вкусовете отговарят на твоите. Или още по-добре, правиш си свое място, точно като мен – ще видиш колко бързо ще се нароят хора като теб, да ти обясняват колко си прост, как нищо не разбираш и как трябва да се кръстиш.

    @jo
    Ти май няма да се спреш, а? Първо, повечето филм са на продуцентите, не на режисьорите, затова и продуцентите взимат наградата за най-добър филм. И второ, в случая Скорсезе и ДиКаприо са продуцентите, така че не виждам какво се пънеш толкова.

    Отговор

  • jo
    2014-02-12 at 17:24

    Да спра кое?

    Иначе са съпродуценти. Което сигурно е маловажно.

    Важното е, че компютърните манипулации са своеобразно подсещане, колко фалшив и изкуствен е този филм въобще. Не че трябва да се съгласиш с моето мнение. Само че, аз не се шокирам от това, че ти го харесваш… докато масовите храчки към всички които не са вдигнали палчета нагоре, говорят за дебилна истерия и опънати нерви… и що? Спокойно, ще си повредиш капилярите и перисталтиката.

    Отговор

  • 2014-02-12 at 18:51

    Кога ще има субс?

    Отговор

  • 2014-02-12 at 21:37

    Не са съпродуценти, а са си баш продуценти! И масовите храчки не са към хора, които не харесват филми, а към хора, които въобще не са разбрали за какво става въпрос в него! И ако се нервирах на подобни коментари досега да съм умрял.

    @Izumen
    :) И на теб ли ти писна?

    Отговор

  • 2014-02-15 at 18:25

    Дринов, за ОГРОМНО щастие не си ти този, който оценява филмите, които хората тук „не можели да изтраят и три минути“. Това, че са (а може би и ти си) с полиран от Холивуд и чалгата мозък, отново за ОГРОМНО щастие е без значение за хората, които се занимават и гледат истинското кино.

    Бъди здрав!

    Отговор

  • Анита
    2014-02-15 at 20:12

    Една индивидуалност, нека позная –
    ти си недооценен български режисьор? И се занимаваш с истинско кино, нали? Нали?! 😀 😀

    Отговор

  • DorrianDante
    2014-02-16 at 00:27

    Въх, колко люто се е получила тази манджа тук :) Почти е забавно :)

    @Една индивидуалност
    Имам един въпрос към теб: кой точно те е цанил за най-отбиращата от кино личност тук, че да тролиш и определяш доколко е адекватен чуждия вкус за кино? Тъй като коментарите ти са написани грамотно, предполагам не интелектът е липсващото звено в системата. Но такова със сигурност има, предвид всичко, което изчетох;

    Сега за „Вълкът“. Доста неравен филм, според мен. От една страна, яко му се изкефих и направо виех от кеф, докато гледам. Ултра хиперболизирана сатира е, чудесно изигран, чудесно заснет и монтиран (въпреки, че спазва всички бийтове на „Казино“ и „Добри Момчета“). От друга – безкрайно дълъг първи и втори акт, несимпатични герои (поне на мен, аз се смях на тях, не с тях) и усещане за репетативност. Обаче who cares – забавата е на макс. Предвид, че пълната версия ще е с близо час по-дълга (!>!>?!?!??!?!), възнамерявам да я гледам и сигурно повече от веднъж; казвайки това, съзнавам, че е напълно възможно този филм да не е за конкретен тип хм… душевност (?!?!)

    Та се чудя, Индивидуалност – къде точно е проблемът да гледаш нещо и да си кажеш – ок, не е за мен, вместо от сто кладенеца вода (в случая тиня) да носиш и да замерваш хората, които са си изкарали по-добре от теб? Да обиждаш кино фенове, в името на (какво, наистина?!?) самозахранващият се (и доста охранен, явно) цинизъм и чувство за върховенство над останалите. Хич не ме е еня колко филма си превел(а) и какво си гледал(а) – фактът остава – киното (като всяко друго изкуство) е субективно изживяване и като такова е доста трудно да се определят наистина обективни истини за качеството на даден филм; фактът, че конкретен филм е универсално харесван, говори, че явно НЕЩО В НЕГО РАБОТИ;

    Сега, ако твърдиш, че работи само за посредствени кино любители, хубаво. Имай възпитанието да гледаш малко по-далеч от носа си и да допуснеш, че може би твоят телевизор има проблем.

    А, колкото до The Departed, моето лично мнение е, че оригиналът не може така плоско да се сравнява с римейка (аз лично предпочитам римейка, ама нали съм прост 😉
    Двата филма ги дели такава културна бездна, че аз лично трудно гледам на The Departed като на следствие на оригинала.

    Е те така.

    С Уважение (нали)

    Отговор

  • 2014-02-16 at 00:27

    Ани :) то словосъчетанието „истинско кино“ у нас е прекрасен пример за оксиморон, даже ДВОЕН! 😀

    Отговор

  • Карина
    2014-02-24 at 14:25

    Леонардо ди Каприо – както винаги на висота, в един професионално направен филм показващ отвратителна действителност и режисьор, който с нищо не намеква за отношението си към нея.
    И статия, в която неуместно се споменават Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов.

    O, sancta simplicitas!

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-24 at 23:51

    Simplicity is the ultimate sophistication, you lousy cunt.

    А за човек, който смята за неуместна гаврата с двама надценени – в най-добрия случай – режисьори в контекста на посочването на очеизвадна несправедливост от света на киното, имам по-подходяща сентенция – fuck off and watch some real cinema.

    Отговор

  • Карина
    2014-02-25 at 09:59

    But I do …? Bunuel is my favorite.

    Отговор

  • Vladi
    2014-02-25 at 15:21

    Well, a person who enjoys undisputed masterpieces like Le Fantôme de la liberté or El ángel exterminador, shouldn’t mind me making fun of extremely overrated local „film“makers like гошето дюлгеров или вълчанов.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-25 at 22:47

    Gibt es hier leute, die Franzoezisch oder Spanish sprechen? Weil wenn man auf fremde Sprache spricht – dann sieht alles so viel klueger aus..

    Отговор

  • 2014-03-04 at 01:18

    От къде да си изтегля филма? моля ви дайте линк, не мога да го намеря никъде :)

    Отговор

  • Име Задължително
    2014-09-16 at 08:28

    Анонимка, има го навсякъде.

    Отговор

  • Име Задължително
    2014-09-16 at 08:37

    Vladi, you’re nuts, man. What you need is a serious and profound medical treatment. You are even not beautifully insane like some people from this community, you’re simply mentally challenged person. Please reconsider. They’ll even let you watch masterpieces like WoWS in the hospital (I guess).

    SirStevencho, la langue allemande n’est pas un de mes côtés forts. Je parle un peu le français, mais maintenant je commence à l’oublier.

    Отговор

  • Име Задължително
    2014-09-27 at 05:03

    Its called the American Dream because you have to be asleep to believe it.

    George Carlin

    Отговор

  • Джеймс Макавой
    2017-03-05 at 00:59

    Марго Роби е доста секси в този филм. За първа роля да играеш с Лео не се случва не всеки . Господин Скорсезе се изложи този път просто история за пари или както се нарича ,,Американската 👎👎👎👎👎 мечта “

    Отговор

Коментирайте