Хобит: Пущинакът на Смог

„На другата сутрин Билбо се събуди от ранните лъчи на слънцето, което грееше право в очите му. Скочи, за да види колко е часът и да сложи чайника на огъня, но веднага откри, че всъщност не е у дома си.“ – Ето как започва главата от където продължаваме нешето пътешествието в Средната земя. Намирам тези изречения за чудесен пример, илюстриращ първата половина от книгата. Когато бях на шест години, за първи път се потопих в неизмеримия свят на Толкин и така и не излязох. „Хобит“ беше само началото, но беше паметно начало. Образът на зъзнещия, мокър до кости Билбо, свит в корените на някое дърво, мечтаещ за чаша чай и домашно опечени бисквитки беше толкова трогателен, че никога не го забравих. И мисля, че точно тук се провали първата част от новата трилогия на Джаксън. Провали се да адаптира същността на романа, да запази гласа на автора и да потопи зрителите в един фантастичен свят. Но хей, всеки има право на втори шанс…

След като орлите спасиха дружината дребосъци (съставена от 13 джуджета и един хобит), пътуването навлиза в своята финална права или по-скоро криволичеща горска крива. Планината Еребор се вижда с невъоръжено око, но пред тях е прокълнатия Мраколес-гора, обитавана от непознати същества, които сякаш са движени от древна сила, пробуждаща се в изоставената крепост Дол Гулдур. Задачата на Гандалф е да разследва тази мистерия, изоставяйки Торин и компания на тяхната съдба, а един дракон се пробужда, за да посрещне неканените гости.

До този момент всички филми от поредицата започват с ретроспекция, и този не прави изключение. Връщаме се в Брее (отваряйте си очите в първите минути за гризещия морков Джаксън), където умореният и подгизнал от дъжда Торин спира, за да се подкрепи с питка и пиво в „Скокливото пони“ (познато ни, разбира се, от „Властелина“). Сцената ни припомня тъгата му по дома и смазващата неспособност да поведе народа си срещу коварния дракон Смог. В този мрачен час се появява Гандалф, който вкарва неустоимата идея за един героичен поход към Еребор в коравата джуджешка глава и събужда заспалия пламък в очите му. Надеждата е била винаги основна тема в предишната трилогия и е приятно да започнем филма по този начин. Най-малкото, че се връзва с надеждата на феновете за едно по-добро продължение.

След тази кратка встъпителна сцена се отправяме към Мраколес. Джаксън е преценил (много правилно според мен) да остави извън филма говорещите орли, които присъстват в книгата. С бъбривите тролове от предишната част, а и очакващия ни Смог, говорящите същества щяха да ни дойдат в повече, особено на фона на по-реалистичния облик на Средната земя в предишната трилогия. Екшънът започва веднага. Беорн е великолепен, имах някои предразсъдъци, след като видях снимки на актьора, но единствената ми забележка е, че твърде малко време прекарваме в уютната му къщурка. Надявам се, че в удължената версия ще видим малко повече от огромните столчета-пънове и сладки софри, които предлага стопанинът на уморените пътници.

Мраколес, също за съжаление, няма голямо присъствие на екрана. Това е разбираемо, поради нарушеното темпо на филмите, но за това по-късно. Паяците са ОК, атмосферата е съвсем стандартна за омагьосана гора и единствената по-забележителна сцена е разузнаването на Билбо от короната на едно дърво. Цветовете и пеперудите са наистина прекрасни в нея.

Горското кралство на Трандуил и принц Леголас е приятна смесица между познатите ни Ломидол и Лотлориен. Разликата е, че всичко изглежда по-естествено. Горските елфи не разполагат с чак такава сила, като останалите си събратя, а и всички говорят за тях, че са по-особени. Е, арогантни е един добър епитет като за начало. Лий Пейс като Трандуил е изключителен и въпреки малкото екранно време, доставя едни от най-добрите реплики във филма, по време на словесния си двубой с Торин. Както си спомняте от пролога в първата част, отношенията между джуджета и елфи в този край са доста обтегнати.

Тогава идва и най-дългата екшън сцена във филма-тази със „своенравните бурета“. Докато гледах B-roll-a, бяха изключително впечатлен от сложността и усилията хвърлени в изпълняването й. Дъхът ви спира, докато джуджетата се впускат в един бесен рафтинг, а подскачащите наоколо Леголас и Тауриел доставят едни от най-нелепите прояви на гъзария в цялата поредица.

Езерният град е просто прекрасен (браво на дел Торо, защото неговата визия е останала почти непроменена). Поради северното си разположение, времето там е сравнително по-студено, от местата през които дружината е преминала до сега. Падат ефектни 3D снежинки, а лодките плават измежду късове лед. Мисля, че долових леки препратки в дизайна на сградите към роханския Едорас. Хората носят груби кожени дрехи, къщите са дървени, с извити орнаменти по краищата, а съветника на старейшината на практика повтаря ролята на Грима Змийския език

Във филма се запознаваме с някои нови персонажи, нови-не само за нас, но и за Толкин. Тауриел е червенокоса елфкиня, страж от горския чертог, която има проблеми със своенравното си поведение, но е безупречна с лъка (абе, гледали сте “Brave”, знаете за какво става въпрос) Тя е изфабрикувана, за да задоволи необходимостта от женски персонаж, защото Толкин явно не си е давал сметка, че разказът му е абсолютно лишен от женско присъствие, а това не прави добро впечатление на модерни женски комитети. Във „Властелина“ поне имахме Арвен и Галадриел, които да ни разсейват от време на време (макар ролите им да бяха епизодични и специално напаснати на правилното време). Разбирам и уважавам това решение на режисьора и не мисля, че има някакъв проблем в това, вселената на Толкин да се разширява с нови герои. Тауриел определено разведрява обставновката. Единственият смущаващ елемент е любовният триъгълник между нея, Леголас и едно от джуджетата. Не е кой знае какво, а и не се набляга особено в тази посока, че да заслужи всичките мрънкания, които блуждаят из мрежата, но определено не виждам голямо развитие на историята в следващия филм. Надявам се Джаксън да ме изненада.

Азог се появява за малко и сякаш изглежда по-добре от предишния филм (може би, защото всичките му сцени тук са през нощта). Лицето му е генерирано забележително реалистично и просто трябва да се впечатлите от способностите на компютрите в днешно време. Стивън Фрай е един чудесен старейшина, на който му изхвърлят гърнето рано сутрин и чиято основна задача е да пази народа достатъчно беден и доволен, за да няма размирици. Люк Евънс ме притесняваше от самото начало. До сега не съм забелязал каквито и да са актьорски способности у него и ми се струваше, че ще получим една по-слаба версия на Бард, но не съм бил прав. Перфектен е за ролята, справя се отлично и дори образът му внася малко човещина и емоционален заряд в историята.

Леголас е различен в този филм. Както знаете, неговата неприязън към джуджетата, проявена на съвета на Елронд в „Задругата на пръстена“ е все още силна и на места направляваща неговите действия. Както казах по-горе, той е основният източник на екшън и Орландо няма кой знае каква възможност да окепази положението. Билбо, Гандалф и джуджетата не търпят особено развитие. Не е фатално, но особено за Билбо -не е желателно. Разказът започва да се децентрализира, но имам известни надежди, че удължената версия ще предостави няколко нови сцени, които ще стабилизират положението. Тук е мястото да кажа, че според мен Билбо е далеч по-интересен персонаж от трагическия Фродо и Мартин Фрийман прави изключителна работа с него. Убеден съм, че въплъщението му ще се помни още много години.

Бенедикт Къмбарбач изнася този филм на раменете си, или по-точно на гласа си. Гласът му за Смог е разтърсващ и басов, а арогантното и самодоволно отношения на всемогъщия дракон се прокрадва в интонацията точно на правилните места. Озвучението му за Некроманта е различно-във високия регистър, а думите на черната реч са изговорени на места наобратно, за да звучи по-демонично и въздействащо. Определено така и се получава. Някъде прочетох, че е изучавал гущерите в зоологическата градина и ми стана смешно, но предполагам, че всичко това е някъде там, най-малкото говори за едно сериозно отношение към работата.

Достатъчно приказки за актьорите и героите, нека кажем нещо и за човека, които стои зад този проект. Джаксън и жена му първоначално искали да филмират „Хобит“ преди „Властелинът на пръстените“, но поради проблеми с правата се захващат първо с по-мащабния проект. Можем само да гадаем как щяха да изглеждат двете истории, ако бяха снимани в хронологичен ред. През 2008 Гилермо дел Торо се захваща с проекта, но през 2010 напуска, поради забавяния с продукцията. В крайна сметка Джаксън сяда на режисьорското място, просто защото иска да види тази история разказана. Това е един добър пример, който ни напомня за реалността на нещата. Холивуд не е розово място, където живеят щастливи феи, които правят филми. Това е място за визионери и разказвачи –  да, но също така и на алчни продуценти, бизнесмени, адвокати и дори понякога някой политик вдига телефона и има към проекта ти определени изисквания. Казвам го, защото в нашето желание да видим най-добрите истории, разказани по най-добрия начин, забравяме в каква реалност живеем и плюем неправилните хора. Трябва да сме щастливи, че можем изобщо да видим този филм на големия екран и макар да ми беше любопитно да видя визията на дел Торо, по-добър избор от Джаксън просто няма. Единствено той може да свърже предишната трилогия с тази, а  дизайните на дел Торо са му били под ръка през цялото време (все пак, почти двугодишен труд не се изхвърля през прозореца).

Гледах и двата филма от поредицата в 24fps и не мога да коментирам какви са разликите. Знам само, че отзивите миналата година бяха, меко казано смесени, а тази година журналистическите прожекции, примерно в Англия, в 48fps са били едва 10%. Така че, правете си изводите и на ваша отговорност.

Рецензията се получи доста по-дълга от плануваното, така че привършвам. Искам само да кажа няколко думи по един доста натежал въпрос, а именно времетраенето. Новината, че малката книжка „Хобит“ ще бъде филмирана в три филма беше шокираща за някои хора. Започнаха да се правят очевидните сравнения с „Властелина“, който, разбирате ли, бил три пъти по-обемен, а времетраенето на филмите щяло да бъде едно и също. Ако отделите малко време и направите някои изчисления, ще стигнете до извода, че е се падат средно около 3 секунди екранно време на всяка буква от книгата. С други думи, за да изгледате трите филма, ще са ви необходими около 9 часа, а да прочетете книгата ще са ви необходими, по мои изчисления-за един средностатистически читател около 5-6 часа. Като трябва да имаме предвид, че понякога едно кратко изречение може да описва дълга екшън сцена с преследване (вземете например тази с плуващите бурета). В целия този микс хвърляме и всичката допълнителна информация от „Недовършени предания”, която прибавя цели нови сцени и персонажи, за които могат да се направят дори отделни филми, така че най-малкото което мога да кажа по повод мрънкането за дължината на филмите е, че то е неоснователно.

That said, трябва да посоча като минус нарушеното темпо на филмите. Някои сцени са излишно проточени, а други не получават нужното време. Сигурен съм, че това се дължи на решението двата филма да се направят на три, което решение дойде след като снимките бяха вече започнали и не е нищо друго, освен поредната административна нелепица, с която Джаксън е трябвало да се примира. Така че, пак повтарям-нека да не виним неправилните хора за чужди грешки.

Като друг минус бих отбелязал липсата на кулминация, какъвто беше случаят и в първия филм, където беше толкова изсмукана от пръстите, че изглеждаше повече от нелепо. Този път хората буквално псуваха след последния кадър. Не знам какво са очаквали, но определено не бяха в настроение за отворен финал, особено след три часа търпеливо очакване. За мен не беше проблем, защото мога да си представя цялата картина, а в нея филмът определено е преходен.

Искрено съм убеден, че развитието на технологиите е нещо добро и филмовата индустрия трябва да го използва, в противен случай ще изостава и ще тъпче на едно място. Не искаме това да се случва, но пък когато експериментираш се движиш по ръба на бръснач и провалът винаги е на една крачка от успеха. Мисля, че Джаксън взе някои грешни решения за визията на „Хобит“ и точно те ще му изядат главата. Този втори филм затвърждава позицията на новата трилогия в детско-юношеския диапазон и ни убеждава, че трябва да я разглеждаме в съвършено различна категория от „Властелина“. Проваля се в адаптацията на текста, защото набляга върху екшъна и изтръгва гласът на Толкин тотално от уравнението. Не намирам това за огромна трагедия, защото по този начин мога по-лесно да разграничавам любимата си литература от екранизацията, но съм убеден, че бъдещето няма да бъде толкова благосклонно. „Хобит“ ще бъде запомнен като по-малкия, препъващ се, леко недъгав брат на една велика трилогия, завинаги принуден да живее в сянката му и да поема огромни количества присмех и подигравки за това, което е.

Намирам „Пущинакът на Смог“ за приемлив филм, леко подобрение в сравнения с първата част, и предоставящ стабилна основа за следващия, който без съмнение ще бъде непрестанен екшън. Препоръчвам го и се надявам да ви хареса, защото пътуването до Средната земя винаги си заслужава.

Оценка: 7/10

Similar Posts

Вашият отговор на Izumen Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

64 Comments

  1. Малко въздългичко експозе, но получаваш похвалата ми за логиката на текста 🙂
    И един съвет – не е нужно да правиш толкова подробен анализ на епизодите – хората, които четат рецензия, не искат да им се „преразказва“ филма, а да видят оценката на „оценителя“. И не е задължително да е в цифри! 😀

  2. Какъвто филмът-такова и ревюто! :р

    Малко пише за Смог, а той наистина е страхотински и е едно от малкото нещата, които със сигурност ще запомните (другото според мен е Езерния град).

    А между другото, филмът изобщо не става за хора, които са пропуснали първата част. По принцип не е необходима такава забележка, но българските зрители не спират да ме изненадват с филмовата си непретенциозност.

  3. „А между другото, филмът изобщо не става за хора, които са пропуснали първата част.“ – с това съм напълно съгласна и го намирам основния проблем на втория филм.

    Със заключенията на ревюто – не толкова. Не че оценката ми е много по-висока, просто помня, че Неочаквано пътешествие изкара повече кинти от всяка една от трите серии на Властелина. А все пак това е целта на „лошите хора“ от финалните пасажи на рецензията 😀

  4. Неочаквано пътешествие изкара повече кинти от Властелина,заради по-скъпия 3Д билет 🙂

  5. LOTR не беше 3D, Марти, това дава отражение в цената на билетите.

    Естествено, че И от това вадят по-високи боксофиси напоследък – то неслучайно куцо и сакато конвертира в 3D след снимки с обикновени камери.

  6. Btw резултатите от нощните прожекции на Пущинакът на Смог не са добри, очевидно при Неочаквано пътешествие е имало много силна инерция на очакването след LOTR, а сега има разочарования от първия филм. (Критическите отзиви за втория всъщност са доста по-добри, отколкото на Марти.)

    Малко ранни сметки:
    http://www.forbes.com/sites/scottmendelson/2013/12/13/thursday-box-office-hobbit-desolation-of-smaug-earns-just-8-8m/
    http://www.hollywoodreporter.com/news/box-office-hobbit-desolation-smaug-665689

  7. Оф, моя грешка. Не прочетох правилно. Помислих, че radi говори за първия „Хобит“. А ти с какво точно не си съгласна? Мислиш, че си изпълнява работата добре и заслужава повече похвали ли?

  8. Къде аджеба прочетохте, че Хобит изкарал повече пари от Властелина Още повече заради по скъпия 3Д билет!
    Айде мерете си приказките и не дрънкайте глупости.
    Напротив по скъпя 3Д билет означава, че по малко хора са го гледали!
    Позиция Филм ОБЩО САЩ СВЕТА(без САЩ!)

    7 The Lord of the Rings: The Return of the King $1,119.9 $377.8 33.7% $742.1 66.3% 2003
    8 Skyfall $1,108.6 $304.4 27.5% $804.2 72.5% 2012
    9 The Dark Knight Rises $1,084.4 $448.1 41.3% $636.3 58.7% 2012
    10 Pirates of the Caribbean: Dead Man’s Chest $1,066.2 $423.3 39.7% $642.9 60.3% 2006
    11 Toy Story 3 $1,063.2 $415.0 39.0% $648.2 61.0% 2010
    12 Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides $1,045.7 $241.1 23.1% $804.6 76.9% 2011
    13 Jurassic Park $1,029.2 $402.5 39.1% $626.7 60.9% 1993^
    14 Star Wars: Episode I – The Phantom Menace $1,027.0 $474.5 46.2% $552.5 53.8% 1999^
    15 Alice in Wonderland (2010) $1,025.5 $334.2 32.6% $691.3 67.4% 2010
    16 The Hobbit: An Unexpected Journey $1,017.0 $303.0 29.8% $714.0 70.2% 2012

  9. П.С Знам какво ще кажете ами първите два. А я вземете отчетете шибаната инфлация за 10 години!

  10. Определено имаше ОГРОМНА инерция от „Властелина“ за предишния филм. Сега хората знаят, че ги очаква детско филмче и доста от тях ще решат да си го спестят.

  11. Обективно филмът е слаб. Но също обективно е по-добър от първия и не само заради занижените очаквания. Пак липсва Билбо, музиката работи само на едно място, Тауриел писва на втората минута и романсът с Кили е фиаско.
    Но ако човек свикне, че гледа Middle Earth for Dummies с пластелинова Средна земя, неестествени цветове и режисьорска импотентност- всичко си идва на мястото. Беорн не става, Бард- също. Единствен от джуджетата изпъква Балин. Все пак е налудничаво как и дъждът беше CGI, Леголас беше CGI в няколко момента, само шибаните кучета пропуснаха да се разпишат. В иначе забавната сцена с буретата имаше кошмарни и непростими. решения с камерата. До Смог бях готов да дам на филма 7.5, след неговото появяване всичко умря. Кофти dated евтин дракон с як глас и несъществуващ интелект. От там до края се разигра някакъв безвкусен boss fight. Бляк.

    Хубаво ревю, Касабов 🙂

  12. Хахахаха „Middle Earth for Dummies“ !!!

    „От там до края се разигра някакъв безвкусен boss fight.“ Точно това е един от моментите във филма, който ми се стори най-скучен и детски. Човек се чуди какъв е планът на джуджетата и когато разбираш си казваш „Ахам, разбирам, предполагам е добра идея, всъщност, не съвсем…“ 😀

  13. Толкин не е писал нищо за женския елф-и с право- абсолютно излишен образ.Филмът (книгата) е детски и това си пролича с пълна сила в тази част.

  14. На Джаксън му трябва материал за филма ,нали от 2 4асти ги прави на 3 .Трябват допълнителни сцени ,но с женския елф може да не се е полу4ило , не съм гледал филма още

  15. Първо искам искрено да благодаря, че сте публикували едно наистина приятно ревю, а не гнясния хейт от миналия епизод, с което поздравявам автора, който леко педантично, но спокойно и последователно е излял мислите си по метата.

    За всички фенове е ясно, че това не е Хобит на Толкин, а е фенфикшън по мотиви на Хобит от П.Джей, жена му и други фенове. Това е. Като се свикне с тази мисъл, филмът става едно чудесно фентъзи, което се гледа на един дъх с опулени очи и на финала след три часа можеш само да си кажеш „ееее… защо свърши! тъкмо най-интересното започна!“.

    На мен ми липсва малко сцената където Билбо дразни паяците, но тя е заменена със сцената в която Торин дразни Смог… и то доста успешно. Любовните трепети на Кили и елфката приемам с чувство за хубор, който е запознат с фолклорната любов между Гимли и Галадриел ще ме разбере 🙂 И изобщо, забелязавам, че именно искрените фенове на Толкин /които са чели всичко, което е писал включително писмата му/ харесват филма и прощават волностите, благодарни, че имат възможност да се насладят на един такъв Смог /ще ме прощавате, но драконът е Великолепни, а на фона на планините злато в Еребор е просто Смог Златни от зъбите до опашката/.

    Изобщо – кефете се. Като свърши Хобит, фентъзи от този калибър може повече и да не излезе.

  16. grah ,нищо не се знае може да направят и други филми от рода на хобит ,нали има и други книги на Толкин ,които се водят май пред история на хобит 🙂

  17. Другите не са романи, нямат същата повествователна цялост и изобщо не може да се говори за екранизация в сегашния смисъл.

  18. „Така че, пак повтарям-нека да не виним неправилните хора за чужди грешки.“ – Винаги е можел да каже: „Баста“ и да си бие камшика.Алчен и пропаднал тип.

  19. Ох, ох ,ох, дойдоха кадърните и извисени филантропи да учат краставичаря краставици да продава…

  20. „Децата на Хурин“ става за екранизация, но е твърде мрачна и няма happy end. Предполагам, че вече разработват варианти и за „Силмарилион“. Някои от множеството истории в нея могат да се филмират, но едва ли ще излезе нещо хубаво.

  21. Ми на мен то4но нещо мра4но ми се гледа и да те държи в напрежение през пове4ето време

  22. “Децата на Хурин” е голяма трагедия и пак има дракон. Могат използват направо половината разработки от Смог. : ) Само че драконът не е чак толкова нелеп. Много по-огромен и зъл е. Историята се развива много преди събитията в „Хобит“ и „Властелина“ и Средната земя изглежда различно. Елфите са мощни войни, владеещи огромни количества сила (като Галадриел) и общо взето всичко е по-приказно и фантастично. А Саурон е един придворен паж в двора на истинския злодей-Мелкор. Могат да направят tv-series. : )

  23. И аз да кажа, че принципно съм съгласна и с ревюто, и с Марти, и с grah, и с Анита, и все пак… бих хванала „златните ножици“ в монтажната апаратна 😛
    Удоволствие е, но не безусловно – както исках 😀

  24. Какви ножици бе? Аз толкова още неща имам да кажа! :p Верно трябва една режисьорска версия да има. :p

  25. Най-добре изчакайте до 2015, когато ще излезе луксозният boxset с всички дискове. Заслужава си!

  26. Толкова дълго ревю, за такава слаба поредица ; / Torrents, ето ме и мен…

  27. в Силма+Недовършени има пет-шест индивидуални истории, годни за филмиране, ама е доста по-малко популярен като книга и не знам дали батките в Холивуд изобщо ще са склонни да дават пари за екранизация на хардкор-фен книга. Па знае ли човек…
    – историята на Феанор и синове
    – историята на Берен и Лутиен
    – историята на Турин Турамбар /ака децата на Хурин/
    – Войната на плача, сама по себе си
    – Падането на Гондолин сам по себе си…
    – Изковаването на пръстена си е също една доста сосна история с вече познати герои – ето ти Мория, ето ти Галадриел, ето ти Саурон и ето ти пръстен… плюс още много елфи.

    Но мечти, мечтиии…

  28. Филма е супер скучен ,дълъг и безсмислен,най-голямата загуба на време…Промива мозъка и те води до затъпяване…Вие всички му се радвате защото има от всичко по- малко, като манджа с грозде,има малко бой за момченцата и любовни триъгълници за момиченцата на кратко боза! Някой беше каза,че трябва да се лишим от нещо за да изпъкне основното,но тук нищо не изпъква ,а затъва в една грозна шумотевица…
    Това е моето мнение,знам че няма да ви хареса ,но трябваше да го споделя!

  29. Grah, точно тези истории имах предвид и аз. Особено „Децата на Хурин“ и тази за изковаването на пръстена. На хората със сигурност ще им е любопитно и според мен ще е доходоносно, стига да не използват познати герои, а и origin story за Саурон звучи добре.

    Листо, щом е трябвало-те разбираме. 🙂

  30. Оф, колко съм заспал… Исках да кажа, че ще доходоносно АКО използват познати герои.

  31. Преразказване на филм тъждествено на ревю!?!? Стига бе… 🙂

    Иначе… нещо нещо, Смог, нещо нещо Гандалф… детска, цветна бозица. Ще се харчи, няма как…

  32. Безсмислици, малоумен екшън, глупав диалог. Средняшки филм в най-добрия случай.

  33. Експозето не е просто въздългичко, ами направо е безкрайно и ужасно досадно! Отегчава до смърт с глупавите си разсъждения!
    Филма с една дума е ЖЕСТОК!
    С повече думи: супер динамично действие, нито за секунда не скучаеш, прекрасни мащабни сцени, ефектите изобщо не дразнят, напротив – изглеждат много реалистични. Красив, епичен, динамичен, не места романтичен – великолепна добавка към света на Толкин, така нечестно ограбен откъм женски образи. Великолепни актьори, жесток Мартин Фрийман!
    Поредното „Браво!“ за Питър Джаксън, 10 от 10!

  34. Радвам се, че въпреки глупавите разсъждения сте се насладили на филма 🙂 Това е най-важното.

  35. Човече, моля те, напиши ревю и на Дървото на Живота (не сериала)! 🙂

  36. Най-добрият начин за завършване на кино-годината! 🙂 И този „Хобит“, както и предния си беше изживяване, доказващо че абсолютно всички работещи по филма са са свършили перфектно работата. Поздравления към големия екип! Гледах тази част на 48 кадъра и въобще не съжалявам. Да – движенията на актьорите може да са малко забързани, но бързо свиквах с това и видях предимствата – няма замазвания при бързите панорамни движения, цветовете са още по-наситени, детайла изпъква.
    Не виждам смисъл да се правят сравнения между „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“, защото тонът на двете произведения е съвсем различен. Но не искам да задълбавам точно сега в разсъждения за филмите – просто ви пожелавам да се насладите на филма.
    На екипа на Оperation Кino и на всички читатели пожелавам весели празници и много качествени изгледани филми през новата година 🙂 Естествено ще очакваме с нетърпение и третата част на епичната трилогия „Хобит“ 🙂

  37. Много яко си изкарах! Филмът беше забавен, с много екшън и любовна история естествено! За къде сме без нея… За мен този филм е в пъти по-добър от първата част! Отбелязвам подобрения по отношение на джуджета, Азог и другите компютърни същества. Също така визията не беше толкова ярка, а по-мрачновата, което много ми се хареса. Супер дизайн на Еребор и Мраколес; сцената с буретата беше култова, а драконът си беше направо произведение на изкуството! Освен това бяха успели да го направят и леко симпатичен… Не знам дали на мен нещо ми е станало или Джаксън се е поправил. Точно това е филмът, който чаках да видя. Детски, но по своему дълбок и преди всичко смешен! Тук наистина се смях от сърце за разлика от първата част. Любовната история никак не е лигава, а е много добро допълнение към филма. Изобщо, колкото и да го плюете, Jackson is back in the game, baby!

  38. Филмчето направо си става, да не повярваш чак! Приятно инфантилно, шарено, в съзвучие с коледно кичозната „магия“! Достави ми искрено удоволствие, няма майтап! Като изключим десетина гадни дребни орки, които хрупаха пуканки с кола и само търчаха нагоре-надолу през картината, сигурно до кенефа 🙂

  39. Вчера пък разбрах, че Стивън Колбер е бил шпионинът в Езерния град. Много ме хвана яд, че не се бях информирал по-рано да внимавам. 🙂

  40. Ахахаха сега го видях! С една превръзка на окото е! Абсурд да го познае човек. 😀 Голям образ…

  41. Вчера и аз успях да намеря време да го гледам.Народа направо е полудял по този филм.
    Поне в Пловдив кината са пълни.Но да не се отплесвам. 🙂
    Така, и на мен тази част ми хареса повече от първата.Което е нормално защото първата предимно е запознаване с героите и т.н. и е нормално да е малко по мудна и скучна.

    Тауриел, напълно излишен образ.Не че имам нещо против изпълнението на Еванджелин Лили.Да не би да искате да ми кажете че в книгите на Толкин няма достатъчно герои та трябват да се измислят нови.За какво е този образ? Само за да има любовен триъгълник? Тъпо!
    Казвате нямало достатъчно женско присъствие.Ми така е решил писателя.И на който не му харесва да си напише роман или романи с преобладаващо женско присъствие и ще си е доволен! А на женските комитети да им го………… 😉
    Разговорът между Кили или там кое джудже беше и Тауриел когато джуджетата са заловени/спасени от елфите беше ненужно дълъг! И на още едно две места имаше ненужно дълги разговори между героите.Поне според мен.

    Смог, дракон като дракон.Разбира се озвучението на Къмбърбач е един път и мисля че именно това е на което хората се кефят.Не толкова самият дракон който не изглежда лошо де.

    Сцената с буретата е наистина фантастична.Дори за мен е нещото което най-много ме впечатли!

    Билбо е наистина по-интересен персонаж от Фродо. Мартин Фрийман си е направо идеален за ролята! Фродо на моменти много ме дразнеше!

    Лий Пейс като Трандуил, идеален.Винаги съм го харесвал.

    Люк Еванс като Бард също.Него също го харесвам като актьор. Айде сега ми кажете че нищо не разбирам. 🙂

    Това е за сега.ако се сетя нещо друго пак ще пиша.

    Защо никой не споменава кратката поява на Питър Джаксън в началото на филма.Не е кой знае какво но все пак да го отбележим!

  42. Как бе, споменал съм в третия абзац: „(отваряйте си очите в първите минути за гризещия морков Джаксън),“ Някои хора, не мога да разбера защо, му се дразнят за това повторение. Според мен е готино. 🙂

  43. Признавам че не съм гледал втората част, но от първата и ревютата ме хвана ужас. Първо – ролята на Билбо е твърде намалена, не е отбелязано развитието в образа му – той в началото се страхува да тръгне на път, при троловеет се опитав да предупреди Торин и проявява наблюдателност, но не и съобразителност, при Ам-гъл вече проявява и хладнокръвие, при паяциете се проявява като боец а на края е доблестен и като рицар. това негово развитие пуснато във филма.
    2. Сърдиткото Торин пък във филам излезе героят на деня. Кралят на клалете.
    3. Като видях битката на джуджетата нсъс смог направо ме досмеша. първо защото при битка с дракон се предполага че или той избива всичко живо или той загива – отлитането му за есгарот след като джуджетата нямат с какво да го наранят и играта на гоненица бяха нелепи.
    освен това ясно е казано че Смог не може да се провре в тесния проход а не намира другия вход.
    4. в РОМана Смог НЕ ВИЖДА билбо, само му се присънва някаква СЯНКА и чува глас, докато тук билбо е зрим – голям провал в това отоношение.
    появата на Тауриел въобще няма да я коментирам……
    инак се радвам е заделено място на битката между гандалф и саурон, но ми се струва че твъред много герои от Властелинът са набухали в Билбо – а това е съвсем друг филм.

  44. не мога да си представя как може да има място за любован история във хобит, когато това е типично момчешка история -кралят изгубав кралството си, възмъжава и събира едан дузина момци да набият големи лош дракон(демон) който е завзел кралството. към тях се присъедниява ГЕРОЯТ – смел приключенец. накрая след много битки (което НАПЪЛНО изключва всякакви жени ) те си възвръщат кралството.
    освен това където има дракони няма женоря – това е неписан закон във фентъзито.
    Ей затова харесвам Дж.Мартин – там всичко е много рийалити.

  45. Като го заляха с разтопения метал… пришълецът изплува, а от гръдния ти кош изскочи недоразвит екземпляр и умря… от срам, че гостоприемникът му пише на шльокавица.

  46. Или пък направо си купи книгата, само че там няма разтопено злато.

  47. Току що изгледах удълженото издание. Бих казал, че са качили филма с една стъпка нагоре. Пейсингът е много по-балансиран, получаваме няколко важни сцени, които хвърлят светлина върху второстепенни образи, които ще изиграят важна роля във Властелина, и най-важното – най-накрая усещаме, че сме на истинско пътешествие. Ако „Петте армии“ вдигне летвата още малко, тази трилогия ще излезе с достойнство от цялата работа.