Добрите копилета” на Джордж Клуни, „The Monuments Men” е филм с огромен потенциал – и финансов и културен (с привкус на Оскари) – и очаквано присъства в списъка ни със заглавия, които искаме да видим на кино, но в него има нещо, което не можем да определим съвсем ясно и което ни пречи да се запалим подобаващо.

С други думи, ако точно тук и сега трябва да избираме емоционално без кой от очакваните от нас филми бихме могли да „оцелеем”, има огромен шанс да е той. Разчитахме това ни отношение да се промени, след като изгледаме няколко реклами, но ето че вторият удължен трейлър е вече факт, а усещането ни си остава същото.

http://www.youtube.com/watch?v=Y8tz8YeCz1s

Добре де, горното ни изявление прозвуча малко по-отрицателно, отколкото искахме. Конкретно в този трейлър има чудесни неща. Вярваме в режисьорските способности на Клуни – харесваме абсолютно всички негови филми, които сме гледали – и сме сигурни, че ще ни предложи качествен филм с отлични актьорски изпълнения. А това дали сме запалени и какви са предварителните усещания, няма никакво значение.

По времето, когато Хитлер постепенно превзема западния свят, неговите армии методично претърсват прекосяваните земи в търсене на най-ценните съкровища на Европа – творби на изкуствата. Фюрерът е каталогизирал всичко стойностно (според него) и е определил кои произведения на изкуството са творби на „дегенерати” и трябва да бъдат унищожени. В битка с времето, дълбоко в тила на врага и най-често невъоръжени, действат подбрани американски и британски специалисти – директори на музеи, куратори, специалисти по история на изкуството. Този специален екип е наречен „Monuments Men”. Те рискуват живота си, за да предотвратят разрушението на хилядолетната европейска култура. Във фокуса на историята попадат представители на този отряд и невъзможната им мисия да спасят изкуството от ръцете на нацистите в онези най-важни 11 месеца – между D-Day (6 юни 1944 година, деня на десанта в Нормандия, когато съюзническите войски стъпват на френския бряг) и V-E Day (8-9 май 1945 година, деня на победата в Европа над нацистка Германия и края на „Третия Райх” на Адолф Хитлер).

Режисьор на „The Monuments Men” е Джордж Клуни, който е и сценарист (наравно с Грант Хеслов) и изпълнител на една от главните роли. Останалите са запълнени от Мат Деймън, Бил Мъри, Джон Гудман, Хю Боневил, Боб Балабан, Кейт Бланшет, а в една от второстепенните ще видим и нашия си Захари Бахаров.

Премиерата е 18 декември.

Similar Posts

Вашият отговор на legrandelf Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Това ми се гледа супер много. Само че, щеше да е яко да го режисира Спилбърга.

  2. „Добрите копилета“ е превод на заглавието при българската дистрибуция, по аналогия с Тарантино ли?! Много странен избор 🙂

    Относно режисьорските умения на Клуни, съм на кантар. От една страна той има силно изявена позиция по разни обществено-политически въпроси и демонстрира известна смелост да я покаже на екрана. Режисира доста подредено и хубавко, но някак липсва искрата, която да направи филмите му прекрасни и вълнуващи.
    Горе-долу същото, в което повечето хора обвиняват режисьорските проекти на Бен Афлек – но за мен Афлек е по-добър режисьор от Клуни, макар като актьор и мъж да ми е около 100 пъти по-малко симпатичен 🙂
    Накратко, too much production&professional skills, too little natural genius – това са тия пишман режисьори-актьори.

  3. Хммм … „too much production&professional skills, too little natural genius“ е доста хубаво казано за пишман режисьорите-актьори … към които надявам се не спадат Мел Гибсън и Клинт Истууд ? 🙂

  4. Те са почнали по-рано и не са толкова корпоративно оцапани, за младите ми беше думата 🙂

    Истууд особено, с по-старите неща, докъм края на 90-те. Но и той има наред с шедьоврите и страшни глупости – и няма начин, голяма е разликата между това да си режисирал 30 филма и да си режисирал 3, както са Мел, Афлек, Клуни.

  5. Да, абсолютно съгласен. Просто исках да разбера мнението ти относно Гибсън и Истууд 🙂

  6. Гибсън е изрод – не само в добрия смисъл.
    Харесвам му най-много „Страстите Христови“, без да влагам религиозно пристрастие.

    На Истууд – „Мостовете на Медисън“ ми е супер любим филм, „Полунощ в градината на доброто и злото“ ме кефи мноо, „Непростимо“ – естествено. Двулогията за Иво Джима са лайна, както и онова с Джоли. Изобщо, последните 10-15 години, малко старческа деменция може би.

    Имам интересно мнения за прехваления „Реката на тайните“ – не го харесвам, вместо това смятам за по-добър дебюта на Афлек „Gone Baby Gone“, който е по книга на същия писател и разисква теми от същия квартал и град.

  7. Гибсън е изрУд, но за мен сякаш главно в добрия смисъл. Много се преекспонираха неговите простотии в личен план, но това само показва, че и звездите от този калибър са просто хора и не са застраховани от грешки. Наречи го „мъжка солидарност“ ако щеш. 😀
    Спомням си какви тълпи се редяха за „Смело Сърце“ навремето в Кино „Изток“. Ходихме цялото фемили в един страшен студ, гъчкахме се сигурно един час за билети и накрая ни дадоха две сгъваеми столчета за четирима човека, а аз го гледах седнал на стълбите между редовете с още стотина човека :))))
    За мене „Апокалипто“ му е върха, докато „Страстите“ съм ги гледал само веднъж и винаги си намирам оправдание да НЕ ги гледам отново … прекалено ме натовариха навремето 🙂
    А на Истууд сякаш най-голямата му простотия от последните години е оная тъпотия с Мат Деймън за отвъдния живот.Ето това наистина е форма на старческа деменция … колкото и да го обичам Истууд и като актьор и като режисьор.

  8. Само в трейлъра има поне ПЕТ сцени, които (ще) са едно към едно с такива от „Спасяването на редник Райън“ 🙂

    И ако пак убият снайпериста… мамка им! А ако няма снайперист въобще – мамка им!!!