С пълна газ / Rush

Когато научих, че Рон Хауърд ще режисира филм за F1 си помислих: „Сериозно ли? Наистина ли ни трябва още един?”. Първите ми асоциации (доста неприятни) бяха с „Driven” от  2001 и общо взето проектът „С пълна газ” („Rush”) не ми вдъхваше особено доверие. Докато рекламната кампания се разрастваше обаче, стана ясно, че това ще е драма, поставена на фона на спортните състезания, която няма да акцентира на тях. Несъмнено добри новини!

Филмът започва с кадър на стартовата линия. Вали дъжд, пилотите очакват сигнала, всички са притаили дъх. Точно като зрителите в салона-никой не знае какво го очаква. Действието се развива през смъртоносните години на Ф1. Колите вече достигат безумни скорости, но условията са лоши. На 25 състезателя, двама умират.  В тази действителност изгряват звездите на Джеймс Хънт (Крис Хемсуърт ) и Ники Лауда (Даниел Брюл). Първият е плейбой- любимец на медиите, който печели състезанията със смели, граничащи с глупостта решения, а вторият е методичен и дисциплиниран професионалист, който просто си върши работата.

Историята е стара като света. Двама мъже, вкопчени в смъртоносна битка за желаната от тях награда. Различни и все пак близки по съдба. И двамата произлизат от богати, добри семейства на икономисти и адвокати, но решават да скъсат тази традиция и да се захванат със състезания. Спестена ни е цялата изтъркана ретроспекция, в която героят като малко дете намира първата си количка и разбира в сърцето си какъв ще стане.

Хемсуърт и Брюл са свършили чудесна работа. Целият филм стои на техните изпълнения. Интересно беше, че трейлърите леко подвеждаха с прекаления патос, който лъхаше от тях. Във филма всичките, вече до болка ясни философии за свободата и близостта до смъртта са покрити в един монолог на Хемсуърт още в началото и от там нататък всичко остава открито за сблъсъка на двата светогледа.

Женските образи получават малко екранно време, изпълнявайки поддържащи роли, чрез които да очертаят по-добре характерите на двамата пилоти. Номерът върши работа и до средата на филма сме готови да повярваме на всичко, което се случва. Познаваме добре героите-всеки е изобразен реалистично с предимствата и слабостите си. Познаваме мотивите им и разбираме всяко тяхно действие. Състезанието може да започне.

На места всичко изглежда нагласено „като на филм”, но когато човек си спомни, че това са действителни събития, драматизмът неимоверно се увеличава.

След като вече е ясно, че гледаме спортен филм от рода на „Кешбол”, където спортът е изместен до прост фон, платно на което се изобразява истинската картина, има опасност нещата да ескалират твърде бързо и в стремежа да достави желания кулминационен спектакъл, режисьорът да наруши динамиката. Рон Хауърд обаче е доказал се професионалист и тук това си личи много ясно. Състезанията са в премерени количества и нито стават отегчителни, нито ги няма съвсем. Гумите свистят, ауспусите бучат, буталата са в движение, спортните фенове ще са доволни.

„С пълна газ” е много добър филм, огромна стъпка в положителна посока за Рон Хауърд след трагичния „Да кажа или да не кажа?”, но не е нищо, което не сте гледали преди. Някои хора го назоваха „Най-добрият филм тази година”. Тези определения не са на място и излишно завишават очакванията на зрителите. Пригответе се за една добре разказана история, представена по интелигентен начин, добре изградени персонажи, чудесни изпълнения и покрай всичко това малко състезания. Какво повече да иска човек?