Няма пропуски – вече сме споменавали за 3D-киноидеята на Годар, със съвсем оправдан скептицизъм и намек за благосклонно приемане на „лудостта на гения”. Ала дори безграничната добронамереност, с която приемаме всякакви експерименти, понякога среща прегради. Малко ни идват в повече „своеволията” на 82-годишния „татко” на Френската Нова вълна – каквито ще приумици може да прилага, но поне да снима качествено, и ако може – да не се чува дишането му, докато следва с домашната камера кучето-герой от филма „Goodbye To Language” („Adieu Au Language”)?! Вижте за какво иде реч.
Не знаем какво 3D ще излезе от тези кадри. Творецът затова си е спечелил името, което познава буквално всеки, занимаващ се с кино – все пак това е Жан-Люк Годар: за него не съществуват ограничения, правила, удобни представи за структура, той твори… над всичко и някак въпреки всичко.
Всъщност „Goodbye To Language” ще бъде втори триизмерен опит за Годар, защото през май омнибусът „3X3D” тихомълком закри Седмицата на критиката в Кан, а режисьорските подписи в него са на Годар („The Three Disasters”), Питър Гринауей („Just In Time”) и Едгар Пера („Cinesapiens”). Трите фрагмента са заснети в Гимараеш, Португалия, и както изглежда се фокусират върху използването и влиянието на триизмерния образ сам по себе си.
http://www.youtube.com/watch?v=uz49EOnr0XI
Както може да се предположи, не е ясно дали омнибусът подлежи на киноразпространение, а Fox са решили да се пробват с пускане на екран в Щатите на „Goodbye To Language”, което си е начинание, обречено на жесток провал – както и да го погледнем. Какво да се прави, светът не разбира създателите на „високо” изкуство, и може би е по-добре реалността да си остане такава…
