Никога не съм имал високи очаквания за „Белият дом: Под заплаха” на Роланд Емерих. Всъщност, единственото, което очаквах от него, беше да бъде развлекателен по начина, по който дори и най-тъпите филми на Емерих са развлекателни, и да има по-добри ефекти от „Код: Олимп” (който между другото е в класацията ми за най-тъпи филми за годината).

За съжаление, дори и тези ниски очаквания не се сбъднаха, включително и това за ефектите, което е огромна изненада, първо, защото част от тези на „Олимп” са правени у нас (което трябва да ви говори нещо) и второ, те винаги са били едно от най-силните оръжия на Емерих. Огромна част от филма изглежда по-зле и от някои „блубокс” изпълнения на родна кабеларака и като цяло на екшъна и на ефектите им липсва мащабност и по-важното, липсва им истинска „ефектност” – дори театралният „Анонимен” имаше по-голям размах и усещане за спектакъл от „Белият дом: Под заплаха”.

Не е необходимо да разполагате с много подробности за сюжета на филма – достатъчно е само да знаете, че историята е почти същата като в „Код: Олимп” (с две думи „Умирай трудно” в Белия дом), само че заплахата този път идва „отвътре”. Все пак с две думи: главното действащо лице е бивш войник, който работи като охрана и иска да бъде част от Тайните служби. Докато е на интервю в Белия дом (помъкнал дъщеря си на обиколка, за да изкупва „греха”, че не е бил на представянето ѝ на шоу за таланти или нещо подобно), сградата е завзета от „терористи” и на него се пада честта да спасява всички – дъщеря си, президента, страната и света.

Както при повечето подобни филми, основният проблем на „Белият дом: Под заплаха” е, че се взема прекалено на сериозно – нищо, че има доста (жалки) опити за смешки и Чанинг Тейтъм и особено Джейми Фокс от време на време се държат все едно са в пародия (може би защото всички са чували, че в подобен род филми трябва да има и забавни моменти) – и в следствие имаме огромна доза досадни и евтини клишета за семейството, патриотизма, свободата и прочее (само се учудвам как нямаше нещо за конституцията) и почти никакъв „спектакъл”, който да компенсира (а това, както вече казах, винаги е било спасителният пояс на филмите на Емерих).

Може би някой би казал, че няма как да има „спектакъл” в подобна история, тъй като естеството ѝ не го позволява, но малко „ridiculousness” в екшън епизодите щеше да е в плюс – нещо, което „Код: Олимп” не се посвени да направи. Единственият момент, който се доближава до тази идея, е преследването с лимузината в двора на Белия дом, но изпълнението на всяко едно ниво е толкова слабо, че стои като ужасен дефект.

Белият дом: Под заплаха / White House Down

Така както аз ги виждам нещата, Емерих и сценаристът Джеймс Вандербилт са се помъчили да намерят по-правдоподобен подход към – нека не се лъжем – тази принципно абсолютно нелепа ситуация (и имам предвид целия филм) и в крайна сметка не им се е получило. Разбира се, филмът не е съвсем лишен от екшън – и дори от време на време има проблясъци, в които си личи, че е правен от по-кадърни хора и с повече пари от този в „Код: Олимп”, но цялостното изпълнение е доста под нивото, което сме свикнали да виждаме от Емерих.

Единственото друго, което искам да коментирам, са актьорите. Чанинг Тейтъм винаги е бил един от най-слабите млади актьори, работещи в момента (с един-два проблясъка при Содърбърг и във „Внедрени в час”) и това личи във всеки един момент – в няколкото сценки, в които си говори сам, изпълнението му е толкова далеч от това на Брус Уилис в „Умирай трудно” например, че направо не е за вярване. Да, има някакъв чар момчето, но не може да играе, дори и „животът му да зависи от това”.

Но ако от Тейтъм може да се очаква да е зле, от носителя на „Оскар” Джейми Фокс не би трябвало – ролята на президента е може би най-лошото му и неправдоподобно изпълнение от „Bait” насам. Тук обаче вината не е само негова, защото поначало той е „тотален мискаст”. От останалите актьори искам да спомена големите Джеймс Удс и Ричард Дженкинс, които правят каквото могат, но образите им са толкова безобразни, че просто… няма какво да направят. Между другото, същото се отнася и за Джейсън Кларк, Маги Джиленхол и Джейми Кинг (горкото момиче).

За финал, „Белият дом: Под заплаха” е разочарование дори и на фона на „Код: Олимп”, който поне осъзнаваше собствената си нелепост и на места си позволяваше да се поотпусне. Разочарование е и на фона на повечето филми на Емерих, в които поне има развлечение, докато тук то е заменено от псевдо-патриотични и семейни „тинтири-минтири”.

И понеже винаги се появява някой, който да попита „е, ти к’во очакваш от подобен филм?”, да кажа, че очаквам да не се взима прекалено на сериозно, да има готин екшън – за предпочитане с един-два неприлични момента – и да има свежи изпълнения. А в „Белият дом: Под заплаха” няма нищо такова.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 Comments

  1. Викаш да не го гледам? Добре, нямах и намерение.
    Между другото, „Анонимен” ми хареса.
    п.п
    „тинтири-минтири”… бхахаха, как да не ви чете човек?!?

  2. Когато гледах трейлърите на този шок и ужас и на код Олим не ми се вярваше, че се правят два такива филма едновременно. А ето, че и двата си ги завъртяха по кината. Лоботомия за всички.

  3. „Анонимен” бе страхотно произведение!
    Скъпа екранизация на конспиративна теория в стил JFK 🙂

  4. Като разбрах за какво е този филм – хлъцнах … Преди това имало друг подобен ?!?!
    Може би – добър пример за това как нещо може да се превърне в отрицание на самото себе си – когато се върви по пътя избран от хората произвели това …

  5. Вие вярно ли сте отделили от времето си за да гледате и даже да пишете ревю за такъв жалък парцал?

  6. Гого, сигурно им плащат за това, иначе нямам друго обяснение. Целият сайт, който гордо претендира да е интелектуален, е нацвъкан със статии за холивудските изпражнения, с които заливат киносалоните.

  7. Според мен Белият дом:под заплахи е страхотен филм много екшън много нещо страхотен е!!!! Заслужава си да се гледа :))))