Фулър иска Дейвид Боуи за „Ханибал” плюс интервюта с Мадс Микелсен и Хю Данс

от на 2013-07-01
 

Дейвид Боуи

Вече неведнъж сме казвали, че по нашето скромно мнение „Ханибал” е един от най-добрите нови сериали на годината и единствената причина да не кажем направо най-добрия е, че все пак не сме гледали всичко ново и може да сме пропуснали нещо наистина качествено – може би дори нещо на нивото на „Ханибал”, макар че малко се съмняваме. Сериалът в момента се върти по АXN, затова ще внимаваме със спойлърите относно края на сезона – достатъчно ви е да знаете, че първи сезон свършва супер силно, а вторият сезон наскоро беше официално потвърден.

И за точно този втори сезон създателят на „Ханибал” Брайън Фулър иска да вземе Дейвид Боуи за една доста интересна роля: „Свързахме се с Дейвид Боуи, за да проверим дали има интерес и дали е свободен. Много искаме да играе чичото на Ханибал, който е герой от книгите.” Фулър допълва, че за съжаление, все още нямат отговор, но силно се надява скоро да получи такъв и то положителен. В книгите чичото на Ханибал граф Робърт Лектър е убит от нацистите, но както Фулър обяснява: „Нашата времева рамка е малко по-съвременна, малко като алтернативна вселена в стил Дж. Дж. Ейбрамс, така че той може все още да е жив”.

Фулър продължава да споделя дребни подробности за втори сезон и развитието на историята, но както казахме, не искаме да прекаляваме със спойлърите, затова ще споменем само, че друга важна роля ще е санитарят в „Baltimore State Hospital for the Criminally Insane” Барни, когото познаваме доста добре от книгите и филмите досега. „Много бих искал да вземем Шай Макбрайд, ако той е свободен. Има толкова много страхотни актьори, с които бих искал да работим.”

Отново става дума само за идеи и желания на Фулър, засега без никакво официално потвърждение, но и Боуи и Макбрайд ще трябва да решат скоро – въпреки че премиерата на следващите 13 епизода е чак другата година, снимките на втори сезон започват този август в Торонто. Ще ви държим в течение.

А сега, понеже ни харесва да пишем и четем за „Ханибал” (не колкото да го гледаме, разбира се, но все пак…), вижте и тези две интервюта, предоставени от АXN България.

Мадс Микелсен (Ханибал Лектър)

Мадс Микелсен (Ханибал Лектър)

Ролята на Ханибал Лектър е емблематична. Притеснявахте ли се, че ще Ви сравняват с Антъни Хопкинс?

MM: Колкото и да се тревожа, това неизбежно ще се случи. Антъни Хопкинс свърши чудесно работата си и очевидно ние не можем да се откъснем напълно от образа, който той създаде, просто защото това е ОБРАЗЪТ! Но имайте предвид, че ние започваме от съвсем различно ниво. Аз не съм в затвора, а съм практикуващ психиатър. Навън съм, в истинския живот и няма как да изиграя всичките си карти наведнъж. Трябва да съм много изобретателен. Така, че се пригответе за много различни сцени от тези, които сте видели с Антъни. Наясно сме, че той изигра перфектно ролята си, а нашата цел никога не е била да го копираме.

Ханибал герой-злодей ли е или е антигерой? Къде се вписва най-добре от морална гледна точка?

MM: Не мисля, че Ханибал гледа на себе си като на герой, също както и не смята, че в живота му въобще съществуват герои и злодеи. Той вижда себе си като човек, влюбен във изящната страна на живота. Той мрази всичко банално. Всичко банално намира за нелепо и фактически всеки сериен убиец, за когото е чувал, смята за банален – винаги причината е в детството им, майка им не ги е прегръщала достатъчно… Това са изтъркани фрази за него. За него, красотата на живота е единствено на прага на смъртта и това е обекта на неговото изследване.

По-забавно ли е да играеш лошия?

MM: Аз не го смятам за лош. Опитвам се с всички сили да го направя добър в моя свят. Винаги съм смятал, че лошият и добрият герой вървят ръка за ръка. Трябва да намериш пукнатините, малките дупчици, дребните грешки, които прави добрият герой и да откриеш нещо в него, което разпознаваш в лошия. В лошия пък, трябва да търсиш нещо, което да очовечиш, да направиш по-добро. Това винаги е била моя цел като актьор. Това са двете страни на една и съща монета за мен. Очевидно, този герой има прекалено изявена тъмна страна и затова е лош.  Да, лош е, но аз се опитвам да го покажа като човек, който вижда света по различен начин.

Каква е причината героят ви да е толкова очарован от Уил Греъм? Той изглежда почти погълнат от него още след първата среща?

MM: За Ханибал, животът е пълен с възможности. Той никога не е имал генерален план по кой път да поеме или какво ще се случи в утрешния ден. За него е интересно да разклати бутилката и да очаква с нетърпение каква реакция ще последва. Когато среща Уил, той веднага открива себе си в него. Има нещо в този млад мъж, което той припознава, има толкова ранимост и искреност. В него има толкова емпатия, колкото има и в Ханибал. Уил не може да контролира своята, но Ханибал може. Така, че в първата им среща Ханибал всъщност съзира възможност да го опознае и да го доближи максимално до себе си.

Очевидно, това е един много различен аспект от живота на Ханибал, който зрителите не познават. Смятате ли, че е на различно ментално ниво и от гледна точка на кариерата си и от гледна точка на мирогледа си, от този Ханибал, който познаваме след това?

MM: Не, не смятам така. Той е един интересен образ, в смисъла, в който е описван в книгите и човек, който е в състояние да отхапе езика на медицинска сестра и да запази пулс от 60 удара в минута. Той е такъв, какъвто е и такъв остава през целия си живот! Просто сега заточва инструментите си. Но в същото време, не можем да имаме човек с 60 пулс през цялото време, това не би представлявало интерес в дългосрочен план. Затова, се налага от време на време да разтупкваме сърцето му по малко.

Защо, според вас, светът проявява толкова голям интерес към образа на Ханибал вече повече от 30 години?

MM: Защото не става въпрос само за образа. Тъмната страна на човешката природа винаги е била на дневен ред. В нея има достатъчно драма и ние винаги искаме да я разберем, да я проумеем, без задължително да я харесваме. Можете да кажете същото за биографиите на Ленин, Сталин и Хитлер. Хората продължават да ги купуват, защото се вълнуват, интересно им е да разберат какво се е случило всъщност. Мисля, че същото се отнася и за образа на Ханибал.

Очевидно ще отнеме известно време, докато Уил започне да подозира истинската същност на Ханибал. Какво е това нещо в Ханибал, което блокира вродената интуиция на Уил Греъм?

MM: Аз вярвам, че Ханибал притежава възможността да влиза в човешкото съзнание и да кара хората да мислят така, както на него му е удобно. Винаги е бил експерт в това. Той притежава емпатия (способност да се поставяш на мястото на другия) и знае как да я използва. Най важното е, че не е нужно да се преструва – някак, той разбира Уил напълно.  Моята работа е да убедя Уил в едно единствено нещо и вие сами ще видите това в сериала. Колкото повече се опитвам да го убедя, толкова повече подозрителността му към мен намалява и се прехвърля към самия него.

Ханибал Лектър има много специално отношение към музиката и бих искал да знам, какво беше Вашето отношение по този въпрос, докато работехте по образа?

MM: Ханибал обожава да слуша вариациите на Голдбърг, докато върши специалната си работа. Но също така е влюбен във всички странни инструменти, за които аз никога не бях чувал, като например „Theremin”, който е някакво електронно нещо, което твори музика, когато го докосваш. Той има подобна връзка с много неща. Така е и с храната и с всичко, което е интересно и красиво. Ханибал може да му се наслаждава така, както никой друг не може.

Трудно ли е да изпитате емпатия към образ като този на Ханибал?

MM: Като човек да, но аз отидох малко по-навътре, открих слабите му места. Намерих местата, където сърцето му забива малко по-бързо. Но всеки път се отдръпвам оттам, защото все пак, той е чудовище. Трябваше да открия редките моменти, в които той наистина чувства.  Дали го прави умишлено? Аз варвам, че Ханибал е в състояние да контролира чувствата си. Ако иска да чувства нещо, той го прави и го прави съвсем умишлено. Той може да включва и изключва чувствата си, сякаш има невидимо копче.

Ще видим ли препратки към детството на Ханибал Лектър?

MM: Надявам се искрено това да не се случи по ред причини. В света на Ханибал, всички убийци, особено серийните, са изтъркани като подметки на стари обувки за него. Винаги има или случай на домашно насилие в детството или майките им не са ги обичали достатъчно. Това, той намира за абсолютно банално и патетично! Дори, когато престъпленията им са свързани със сексуално удоволствие, те винаги имат причина да вършат това, което вършат. Той не! Ханибал няма нужда от причина, за да търси красотата, която открива на прага на смъртта! Така че той е над тези неща, това няма нищо общо с детството му. Той е самият Дявол! Дори когато върши неща, които не могат да бъдат описани, той отново е класи над обикновените серийни убийци.

Бихте ли описали малко по-подробно връзката между Ханибал и Уил Греъм? Те имат много близка и много странна връзка. Бихте ли опитали да ни въведете по-дълбоко?

MM: В много отношения Уил е странен образ, особено с неговата дарба да се поставя напълно на мястото на другите хора. На него му е особено трудно да контролира дарбата си, а Ханибал открива себе си в него, защото той също притежава огромно количество емпатия, но с тази разлика, че знае как да я използва. Ханибал разпознава себе си в него – вижда по-малкото си братче, което не знае как да играе с играчките си, но той може да го научи. Ханибал е  очарован от Уил и много го харесва!

Ханибал е герой, който притежава изключително  черен хумор. Как се справихте с това му качество?

MM: Това не зависеше само от мен, разбира се. До голяма част, заслугата тук е на режисурата и сценария. Хуморът на Ханибал зависи от температурата в стаята, така да се каже. В зависимост от ситуацията, той слага различна маска на лицето си. Може да вземе нещо много на сериозно, може да се въодушеви от някого или да се държи много дистанцирано. Всъщност, той прави всичко, което трябва, за да обърне ситуацията в своя полза. А хуморът, бял или черен, е позитивен по дефиниция.

Бихте ли ни разкрили –  дали някой от останалите образи, проявява някакви подозрения относно Ханибал?

MM: Трудно е никой да не го заподозре, но съмненията редовно биват успешно разсейвани. По тази причина, сценарият може да си върви гладко напред и да няма за какво да се тревожим. Ханибал е много умен мъж, никога не би оставил един пръст да сочи в неговата посока прекалено дълго…

Как мислите – могат ли  Уил и неговата връзка с Ханибал да променят същността на злодея?

MM: Мисля, че това е рядка възможност за него да намери някой, който е почти на неговото ниво в много отношения, някой, който още не е видял светлината, но скоро и това ще стане. Да, аз мисля, че това е най-близката възможност за него да изпита любов, приятелска разбира се. Но има и други образи в сериала, има едно младо момиче, което става много важно и за двама им. Да, животът му се променя, но той очаква това. Всеки ден е нов ден. Той няма генерален план, той не съотнася това, което му се случва сега към бъдещето си. Той извършва някакви действия и е любопитен какво ще последва, но не се опитва да контролира цялостната картинка. Той приема всеки ден като предизвикателство, а Уил е дар за него, без съмнение!


Хю Данси (Уил Греъм)

Хю Данси (Уил Греъм)

Какво мислите за методите за визуализация на престъпленията, които използва Уил Греъм?

ХД: Това е чудесен начин да разберем кой е той и да научим повече за тежестта, с която се е нагърбил. Докато сериалът напредва, за него става все по-трудно да прави това, което прави. Напрежението между него и шефа на специалния отряд на ФБР Джак Крофърд расте, особено след като Ханибал прокарва идеята, че Джак използва Уил и го излага на риск. Това, което се случва е, че Уил навлиза все по-дълбоко в тези ужасни истории, а цената, която трябва да плаща непрекъснато расте.

Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас в образа на Уил?

ХД: Преди всичко, Уил претърпява много екстремни промени. Той е отведен на наистина ужасни места, донякъде заради Ханибал, донякъде заради обстоятелствата. А тези промени се пресъздават много трудно, защото искат време за пренастройване, а такова време няма, защото снимаме много интензивно, както винаги. Налага ми се да правя големи скокове и да се надявам, че инстинктите ми няма да ме подведат. Другият проблем е фактът, че Уил  живее много изолиран живот, не е никак лесен като характер и определено не е най-приятният индивид, който бихте искали да познавате. Това наложи да потърся начин да смекча тези му качества. Не бихме искали зрителите да си кажат: „Този тип е най-депресираното и тъжно нещо на света, което сме виждали!”. Така че се опитах да изкарам малко цвят от него. Това беше добро предизвикателство и едно от нещата, които истински ме радват в работата ми.

Уил изглежда седи на самия ръб. Би ли могъл самият той да стане убиец в някакъв момент?

ХД: Да. Идеята е, че Ханибал и Уил са по-скоро двете страни на една и съща монета. Когато Ханибал среща Уил, нещо в него разпалва моментално интереса му. Той вижда някой, който би могъл да му бъде приятел. Уил се бори срещу една част от себе си, тази част, която определено го плаши. Той е притеснен от факта, какво би могло да се случи с него, след като има толкова лесен достъп до съзнанията на най-големите злодеи. Ханибал вижда това и си казва: „Чудесно, точно като мен!”. Докато сериалът тече, Ханибал започва да манипулира ситуацията така, че Уил все по-неумолимо се приближава до ръба.

Ще започне ли Уил да става подозрителен в някакъв момент?

ХД: Да, по някое време Уил започва да подозира, че нещо не е наред. Той е най-добрият в това, което прави, но Ханибал също! Ханибал е на съвсем различно ниво от всички останали, с които Уил някога си е имал работа. При Уил не става дума само за интуиция, той е до голяма степен и следовател, но пък Ханибал прикрива следите си впечатляващо успешно.

И като капак, Ханибал влиза в главата на Уил и безкомпромисно накланя везните в своя полза. Фактът, че променя събитията така, както на него му харесва, в един моемнт ще доведе до въпроса дали Уил ще успее да запази разсъдъка си въобще…

Случи ли се да останете шокиран или изненадан от сценария?

ХД: Не мисля, че нещата, които практикува Ханибал като убиване, изяждане или разфасоване на хора, могат да шокират вече някого. Всички знаем, че това е изцяло в неговите възможности. Това, което смятам, че ще изненада зрителите е по-скоро новата светлина, в която е представен Ханибал, връзката му с Уил в частност и факта, че тук той е свободен човек. Сега, той носи маската си. Когато го видяхме в „Мълчанието на агнетата” вече не му се налагаше да носи маска – звярът беше пуснат. Но сега, той е най-изтънченият и чаровен мъж, когото някога сте виждали. Той е забавен и харизматичен. Вижда се начина, по който сценаристът Браян Фулър си играе с връзката между двамата и гледа как Ханибал импровизира и си проправя път, докато нещата стават все по-сложни, а броят на труповете расте! Наистина е интересно и смятам, че хората ще го харесат, защото това не е задължително онзи Ханибал, когото познаваме отпреди.

Имате ли любима сцена?

ХД: Има много запомнящи се сцени, предимно от местопрестъпленята. Сериалът изобилства от много величествени, пълни с артистично въображение криминални сцени, но тези, на които аз най-много се наслаждавам, са тези в кабинета на Ханибал, където двамата с Уил просто сядат на онези два стола. Това не е най-вълнуващият отговор, който предполагам очаквахте, но за мен е сърцевината на сериала, неговата същност!

Бихте ли описали химията, която има между Уил и Ханибал?

ХД: Начинът, по който двата образа си взаимодействат е толкова интригуващ, защото двамата герои наистина се наслаждават един на друг. Извън криминалните предизвикателства и детективската работа имам предвид. Уил и Ханибал се бутат взаимно напред и аз лично намирам това за глътката свеж въздух, защото ако тези техни взаимоотношения липсваха, сериалът щеше да е прекалено тежък. Мисля, че Ханибал поглежда Уил и си казва: „О, аз познавам този тип. Той има нужда от помощта ми за да открие истинската си същност.”. Но версията на Ханибал за истинска същност е доста ужасяваща,        така че той окуражава Уил да отиде съвсем до ръба на скалата и да скочи от нея. А за Уил този скок би бил равен на самоубийство…

Как се подготвихте за ролята?

ХД: Започнах с „Червеният дракон”, където Уил е описан възможно най-подробно от Томас Харис. Прочетох и някои от книгите на хора, с които е говорил, профайлъри и други, от които е събирал информация, като медиуми и ясновидци. Не мисля, че Уил е ясновидец, но се намира на тази плоскост, така да се каже. Интересно ми беше да разбера какво точно се случва, когато благодарение на изключителната си интуиция, някои хора са в състояние да преживяват неща, които повечето хора не могат. Какво е чувството? Какво точно се случва? Дали зъбните колела не се завъртат в пъти по-бързо в някаква част от мозъка им, за чието съществуване и те самите не подозират.

Бихте ли ни казали повече за вътрешната борба на Уил?

ХД: Въпросът тук е каква част от това насилие, до което има толкова бърз и лесен достъп е присъщо и за него. Защото той може да се поставя на мястото на тези убийци и изцяло да възприема гледната им точка, като същевременно се опитва да не ги осъжда за стореното. Все още чувството му за добро и лошо е добре запазено, но някак успява, колкото и странно да звучи, да загърби трезвата си преценка, когато влиза в съзнанията на престъпниците. Най-плашещият въпрос е коя част в него е по-истинска? Тази, която прави разлика между добро и лошо или тази, за която тази разлика е без значение. Това е въпросът, на който търсим отговор в първия сезон на сериала. Също и слабостта, която Ханибал съзира в Уил и на чиято основа изгражда манипулаторската си тактика. Въпросът не е в това, че Ханибал иска да превърне Уил в нещо, което той не е. Неговото желание е да го доближи максимално до това, което наистина чувства, до това, с което Ханибал може да се свърже. Ханибал иска приятел.

Вашият герой ли е главният герой в сериала?

ХД: Цялата история се развива чрез Уил. Той е човекът, на когото се случват нещата. Всички вече познават Ханибал и имат изградено мнение за него, затова не е нужна много работа за да бъде представен пред аудиторията. Всъщност, при него дори е по-интересно да бъде задържан и само от време на време да загатва за себе си. Достатъчно е да го видите с нож и вилица в ръка. Докато при Уил ще имате нужда от повече време за да разберете кой е той. Според мен Уил е проводникът на историята.

Кое е това нещо в Ханибал, което му позволява да се скрие от интуицията на Уил?

ХД: Най-големият комуфлаж според мен е фактът, че Уил ужасно много харесва Ханибал. Той е заслепен от връзката си с него. Ханибал от друг страна е свръх интелигентен мъж и би трябвало да му отдадем заслуженото и да признаем, че просто е по-добър от всички останали.

Каква част от сериала е базирана на романа „Червеният дракон”?

ХД: Историята е взета от „Червеният дракон”, но всъщност я предшества. В този смисъл, точно тази история не е разказвана досега. Ще стигнем до „Червеният дракон”, надявам се, ако продължим напред, ще стигнем до събитията описани в романа. Не претендираме за оригиналност, защото сме се придържали към Томас Харис и образите, които е създал. Не само образите, които е създал, а и целия жанр, който е създал.

На какво според вас се дължи успехът именно на серийния убиец на Томас Харис?

ХД: Вълнуваща е идеята за някой, който може да действа без капка съвест и същевременно да е по-интелигентен, по-образован и по-умен от всички, а действията му да са продиктувани не просто от садистични наклонности, а от висша цел. Това е една изцяло измислена история, защото в действителния живот серийните убийци просто са умопомрачени, луди хора. А и от перото на Томас Харис тези серийни убийци са направо забавни, те имат цел и знаят как да я постигнат.

Как балансира сериалът между процедурните елементи и играта на котка и мишка между Ханибал и Уил?

ХД: Поведенческият отдел към ФБР, от който е част Уил Греъм, се занимава с изучаване на характера и поведението на убийците. Така че случаите идват един след друг в хода на сериала. Междувременно, Уил посещава Ханибал и се консултира с него за случаите, по които работи. Това се случва по време на техните сесии. Има и отделни случаи, в които Ханибал се ангажира по-дълбоко, също както и индивидуални случаи, които се фокусират изцяло върху менталните проблеми на Уил.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Izumen
    2013-07-01 at 17:05

    И Данси и Мак-а се справиха повече от блестящо с ролите. Ако вземат и Бауи ще е мн. добре!

    Отговор

  • Pow R Toc H
    2013-07-01 at 19:58

    Най – добрия нов сериал на годината. Може, ако всички други са правени в бг. Всъщност дори и тук сигурно има нещо по стойностно. Мамка му, по здравословно е да гледаш някой сериал по босфора тв. Обичам бруталии, но тоя сериал издига кичът на едно друго ниво. Някак си изгледах 4 серии от тоя шит, и смея да твърдя, че това е най – големият боклук, който съм гледал. Единия си гледаше гъби върху живи хора „засадени“ в гората, другия беше направил статуя от разчленени хора (висока около 10-15 метра) на брега на морето и кви ли не други простотии. А вие намирате тая посредствена боза за нещо добро, че и нещо повече. Всеки има право на лош вкус, но това просто смърди.
    Пфу!

    Отговор

  • Азмодан
    2013-07-02 at 00:46

    Аз също съм на мнение, че сериалчето не е нищо особено и точно залага на кич и нищо друго. Чудят се какъв по-извратен тип да набутат във всяка серия и тва е. Голяяяяма работа, няма що. А връзка с реалност и време никаква. И естествено всички персонажи са кой от кой по-малоумен и сбъркан. Пак велика сценарна мисъл, невиждано, мега добро. Мадс Микълсън е единственото истинско стойностно нещо в тоя сериал, чудесно пасва за Ханибал, само заради него издържах 5-6 серии, но то по-едно време ти писва едно и също всеки път. А Бауи не е тъп, не е и Айс Ти, ще я откаже таз бозица на 100%. А си е интересно как тук плюете по всичко що излезе на екран и телевизия, пък точно това, което е прозрачна боза, изведнъж го изкарахте невероятния диамант на телевизията. Чак пък толкова да се радвате на кръв и черва, че да Ви се замазват очичките за цялата глупост, която се лее по телевизоро…

    Отговор

  • Izumen
    2013-07-02 at 02:53

    Ей, гъски, гледайте първо целия сезон и после критикувайте! Става ли така?

    Отговор

  • Азмодан
    2013-07-02 at 10:46

    Жабчо, не става така тая работа.

    Отговор

Коментирайте