Върколакът / The Wolverine

Лоугън е измъчван от спомени. Те го връщат назад във времето на Втората световна война и запознанството му с Яшида, който днес ръководи огромна индустриална империя. Но дните на японеца са преброени и той изпраща довереницата си Юкио да открие Върколака, за да се сбогува с него. Уморен от странстване и битки, Лоугън се изкушава от предложението (подплатено с технологични възможности) на умиращия – „Мога отново да те направя смъртен”, но… само за момент. И когато на следващия ден отдава последна почит на стария си познайник, нещата загрубяват – защото междувременно се е срещнал с внучката на Яшида, Марико, провидял е заговор срещу нея в обкръжението от охрана, монаси и близки на семейството, хвърля се да я спасява и така стартира едно от мелетата във филма на Джеймс Манголд. Цялата история се върти около продължителността на живота (човешки/мутантски) и неговото осмисляне, изпълването му с грижа за/или тъга по любимите хора и около ненаситната алчност – за повече дни, за повече влияние, за повече от всичко…

Неправилно е да се подхожда с очаквания към комиксови сюжети. Но когато става въпрос за едни от най-любимите, обсъждани и разбира се, чаровни герои на Marvel, блокирането на предварителната нагласа е особено трудна задача. Да, филмът е само за Върколака от Х-мен, логично е да не е свърх-тъпкан с екшън, но не бих предположила, че ще се питам „колко още остава до края”. Проблемът не е само в кухотата на историята – много ми хареса едно характеристика за Лоугън, подхвърлена от Дрин – „Той пак се тръшка”. Даже малко напомня на „драматична принцеса”. Уж търси път, страда по Джийн (която се появява често в сънищата му), пък се държи като отшелник, омръзнало му е да е все непобедим, ама като силите му отслабват става ясно, че такъв завой в съдбата не му харесва – героят на Хю Джакмън този път е толкова разпилян, че прилича на възрастна, уморена версия на познатото негово „аз”, фокусирано върху една цел: да защити Марико от всякакви посегателства. Ама защо, как го реши – на мен ми липсваше причина. Дори не помня дали дядо й го помоли за това – толкова клиширано ми звучеше диалогът на места, че се опитвах да не го рецитирам преди актьорите, и сигурно съвсем несъзнателно съм игнорирала цели фрагменти. Ама в комикса Марико е годеница на Лоугън – че аз не усетих никакво привличане между Джакман и порцелановата Тао Окамото, а да ми го играят уж-влюбени беше една от най-не-на-място сцените, фигурираща във филма. Друга такава сцена беше Върколакът тича по снежна улица на градчето в подножието на технологичната кула, а отряд нинджи забиват упойващи стрели с въжета в гърба му, за да могат да го възпрат с колективни усилия да крещи „Марико” и, разбира се, да заприлича на пленен звяр. Ако Манголд се е стремял да наподоби графичната черно-бяла стилистика на „Sin City” – жалко за провалената идея, кадърът изглежда нелепо.

Върколакът / The Wolverine

Като споменах режисьора, не мога да пренебрегна разочарованието си от липсата на… почерк. Не може човек, който има в актива си „Копланд”, „Identity”, „Ескорт до затвора”, Оскаровите „Луди години”  и „Walk the Line”, да спретне един „чистичък”, подреден екшън с Върколака, а докато го прави – да убеждава зрителите колко щял да бъде „различен”, вдъхновен от велики имена в киното като Истууд и Уон Карвай например. Може да е имал желание, ама не се е получило. И вместо кристална атмосфера за медитация резултатът е микс от ароматите на зелен чай, саке и молитвени пръчици – всеки силен и въздействащ сам по себе си, но неприятен в съчетание.

Някъде по средата на филма се появи въпрос, на който все още не мога да намеря отговор – след като беше такъв чаровник във филмите за Х-мен, защо му трябваше на мистър Джакман да продължава да се изкушава с всяко следващо влизане в образа на Лоугън? Дори в „Х-мен Началото: Върколак”, което по всеобщо мнение е най-голямото (про)падение в комиксовата поредица до момента? За голямо мое неудоволствие, сега „Върколакът” се изкачва само едно стъпало нагоре… А във филмографията си Хю има множество роли, които доказват богатство на възможности и талант… Вярвам му, че си харесва Вълчето – арогантен, нама’ан, несъкрушимо-адамантов, влюбчив (!), целеустремен и почтен, пък и мускулно-богат – радост за очите (сигурно затова художниците по костюми мрат да го пуснат в кадър по потник) – с такива характеристики как да не си обичаш героя?! Ако можеха да му се паднат по-добър сценарист и режисьор, от „Върколакът” можеше и да се получи истинско лятно забавление. Дори няколкото подходящи акцента във второстепенните герои няма как да оправят положението – дългокраката зелена Пепелянка на Светлана Ходченкова с езичето и отровната слюнка, червенокосата бойна майсторка Юкио на Рила Фукушима, екс-любимият нинджа Харада (Уил Юн Ли) и сина на Яшида/баща на Марико – Шинген (Хироюки Санада) са добри кастинг-решения за филма и актьорите се справят чудесно с поставените им задачи, но… само толкова.

Всички – и автори, и актьорски екип – много добре знаят, че ако попаднат в клопката „да се вземат насериозно”  при комиксов сюжет за летен блокбастър – ще изгорят, т.е. ще полетят към дъното на боксофис класацията. След „Върколакът” остава тягостното усещане, че филмът си е направен по съответните сторибордове и рецепти за разположение на екшън-моментите в структурата на разказа, разкадровани и заснети са прилежно, без много фантазия и дори не навсякъде е използвано античното откритие на Дейвид У. Грифит „паралелен монтаж” (особено в кадрите с финалната битка не разбрах – пропуск ли е или тенденциозно пренебрежение към фокусираното внимание на зрителя?!), и се е получил накрая един екшън с много нокти (не само адамантови) и гневни физиономии, с много предвидима алчност и почти никаква тръпка. Жалко за актьорите и режисьора – убедена съм, че този екип можеше да сътвори нещо много, много по-различно. Но тази условност на глагола също е неисторическо понятие…

И не забравяйте да останете след надписите – погледът на Върколака светва, когато вижда стар приятел и пак буреносно свъсва вежди пред отдавнашен враг, което препраща надеждите ни към следващата година с Брайън Сингър и „X-men: Days of Future Past”…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Имало е спад в Петък и вече предвиждат резултати около 60-65 млн

  2. Срина се в събота и неделя… само 50 милиона…
    Явно и американците смятат, че е тъп…

  3. Cheese, муден и с елементи на non-sense. Както беше казал някой: прилича на филм, в който би се снимал Никалъс Кейдж. Не става.