Now You See Me

Даниел Атлас (Джеси Айзенбърг), Хенли Рийвс (Айла Фишър), Джак Уайлдър (Дейв Франко) и Мерит МакКини (Уди Харълсън) са „улични” илюзионисти, всеки специалист в своята област, които са събрани заедно от мистериозен благодетел, който остава в сянка. Година по-късно те се наричат „Четиримата конника” и организират грандиозно шоу в Лас Вегас, в края на което извършват впечатляващ и на пръв поглед наистина магически обир на банка във Франция, а парите раздават на хората в публиката.

С разследването на престъплението е натоварен агентът на ФБР Дилън Роудс (Марк Рафало). Той е принуден да работи с детектива от Интерпол Алма Дрей (Мелани Лоран), към която изпитва инстинктивно подозрение, но това не се отразява на твърдото му решение да „закове” „Конниците”, които обещават още по-дързък трик за следващото им представление. Те обаче са винаги една крачка пред него и за да разкрие връзката, мотивите и истината зад престъпленията, Дилън е принуден да се обърне за помощ към прочутия разобличител на фокуси Тадеуш Брадли (Морган Фрийман).

На базата на горния синопсис и на рекламната му кампания, очакванията ми към „Зрителна измама” бяха като за непретенциозен, приятно развлекателен и неангажиращ „heist” трилър и в известна степен той се оказа точно това. Но само в известна степен, защото дори и да не се втелявам излишно по адрес на традиционните качества, които търсим в един наистина добър филм – дето се вика, да не се взирам много, че колкото повече се взирам, токова повече недостатъци виждам (ако ми позволите тази лека заигравка с рекламното изречение, което е „колкото повече се взираш… толкова по-малко виждаш”) – в крайна сметка той има няколко недостатъка, които му пречат да остави наистина добро впечатление.

Един от тези недостатъци е развитието на героите – знам, че като за „лятно развлечение” това е излишно взиране, каквото казах, че няма да правя, но съм длъжен да го отбележа, защото останах доста разочарован, тъй като по този параграф филмът започва доста обещаващо, но в последствие издиша сериозно и всичко по-интересно около образите и дълбочината им се дължи само и единствено на актьорите. А този проблем идва най-вече от това, че след началото на филма Четиримата конници стават поддържащи герои за сметка на Дилън и Алма, чиито взаимоотношения могат да ви приспят от скука. Имам чувството, че дори Майкъл Кейн има повече екранно време от илюзионистите, а той е вторичен образ и нищо повече.

Най-големият проблем обаче, този, който наистина успява да развали филма, е финалът. И тук включвам не само характерния (а в последно време и направо задължителен) „туист”, с който ни се разкрива мотивът и главният отговорник (Петия конник) зад цялата „мистерия”, но и приключването на една-две от вторичните сюжетни линии. Слава богу, поне не става дума за някоя свръхестествена резолюция, а оставаме в рамките на реалността (доколкото е възможно за подобен филм). Вярно, че подобно нещо проработи за „Престиж”, но за всеки един като него има по 100 като „Червена светлина”, който все още ни е трудно да преглътнем.

Откъм положителната страна също няма да се впускам в подробности и ще кажа само, че режисьорът Луи Летрие не се е бутал там, където не разбира (да философства излишно върху естеството на „магията” или върху тежкото битие на илюзиониста, а повярвайте ми, част от сюжетната нишка позволява подобно нещо), а е заложил на това, което умее добре и което е необходимо за един филм с претенции за лятно забавление – динамиката. Даже е попрекалил в епизодите, които не са чисто екшънски – има дълги кадри с летяща насам-натам камера, от която направо може да ти се завие свят.

За финал, „Зрителна измама” оставя леко горчив вкус заради споменатите недостатъци, без които щеше да е наистина чудесно развлечение, но предвид това, че изначално е замислен като непретенциозен и неангажиращ летен хит, не е трудно човек да му даде „pass”.

Similar Posts

Вашият отговор на Лъчо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Свежарски филм. Точно като за лятото. Ако не беше тъпият край, сигурно щях да го помня повече от две седмици.

  2. 100% подкрепям мненията до тук! Когато излезнах от залата и приятелите ми ме попитаха дали ми е харесал, аз казах: През цялото време пред мен се изграждаше една изключително интересна и сложна форма на кула от карти, която обаче се сгромоляса с полагането на последните 2-3 карти (последните 5 минути от филма). Просто БЕЗКРАЙНО СЪМ РАЗОЧАРОВАН ОТ ФИНАЛА!!! Разочарован съм и от това, което Дринов каза за преминаването на заден план на главните актьори – Майкъл Кейн и Морган Фриймън мога да ги гледам цял живот и да не ми омръзнат, но е глупаво на плаката да имаме 4 души, които в крайна сметка участват за 20-30 минути, а когато се появят всяка изречена дума да е клише. С изключение на Харълсън останалите „конници“ бяха много зле – дори Джеси Айзенбърг не стоеше на място с непрекъснатото му бърборене. Жалко! Наистина жалко – а толкова много ми се искаше да направят филма както трябва. Отдавна исках да направят добър обирджийски екшън, но този не е такъв – просто глътка свеж въздух на фона на бозите в последно време…

  3. Дали, че първо прочетох ревюто и очаквах голяма тъпотия, но филма ми хареса. Много динамичен и забавен. Не намирам и финала за съвсем слаб. За мен една от слабостите беше мащаба на трите представления.

    –- СПОЙЛЕРИ – (за всеки случай)
    Първото в залата изглеждаше най-мащабно и като публика и като представление. Най-атрактивно. А после някак нивото спадаше, за сметка на други неща. Вярно, че го бяхме гледали в основната му част в трейлъра, но беше направено най-внушително.
    Да и това с трейлърите. Ами гледайки филма, особено към края, започваш да очакваш моменти, които вече си видял. Но това си е проблем на повечето трейлъри.

  4. След първото шоу филма полита надолу. Всички следващи решения са само „Уау, това ще е яко ако се случи наистина“, но си остават хубави картинки. Това, че фокусите стават освен скучни, но и предвидими закопава филма още преди да разбереш, че зеленият е лошият. Такива филми не трябва да се вземат насериозно. Бързи и Яростни си научи урока.

  5. На мен също не ми допадна претупването на образите на илюзионистите, но в крайна сметка в края на филма се оказва, че те наистина СА поддържащи фигури (да не кажа кукли на конци), но с ръка на сърцето – признайте, че фокусът им се получи! Взряхме се в тях и не допуснахме (поне повечето), че те просто отвличат внимението от някого. Та затова май е доста претенциозно авторът на статията да смята, че колкото повече гледа, толкова повече вижда – по-скоро обратното 🙂 Финалът беше много добър. Без него филмът щеше да е просто бозаво екшънЧЕ.

  6. Филмът си е страхотен отвсякъде-динамика, развлечение, интерес, който те държи в напрежение докрая, без излишно да те напряга. НЕЩО РАЗЛИЧНО! Аман от безмислени екшъни с ефекти и от сълзливи хепиенди, заливаще повечето холивудски продукции! Това наистина е свежо попълнение и бих го препоръчала горещо!