Земята: Ново начало / After Earth

„Земята: Ново начало” е лош филм! Никога не съм имал големи очаквания към него – даже на базата на трейлърите се бях настроил за евентуална трагедия, но въпреки това останах разочарован. Дори любовта ми към фантастиката и към „крийчърите” не успява да компенсира проблемите му, които са на всяко едно ниво – творческо, интелектуално, естетическо и чисто развлекателно – и крайното впечатление, което остава, е като за евтин пилотен епизод на сериал, който не е бил одобрен за цял сезон.

За какво става въпрос? 1000 години напред в бъдещето, човечеството е напуснало Земята, която след редица катаклизми е станала токсична и непригодна за живот, и е намерило нов дом на планетата Нова Прайм. Тя обаче е цел и на агресивна извънземна раса и между тях и хората избухва война. В тази война най-силното оръжие на извънземните са същества, наречени урси, които убиват като буквално надушват страха ни, a нашият единствен успешен начин да им се противопоставим са специално обучени рейнджъри, които са способни да не изпитват никакъв страх и така да стават невидими за тях.

В крайна сметка хората печелят, но след дълго отсъствие от дома легендарният предводител на рейнджърите Сайфър Рейдж (Уил Смит) се е отчуждил от сина си Катай (Джейдън Смит), който преследван от силно чувство на вина за смъртта на сестра си, всячески се опитва да му угоди и да му подражава. В опит да се сближат двамата заминават на мисия, но астероид поврежда кораба им и те катастрофират на Земята. Докато Сайфър агонизира от раните си, Катай трябва да измине сериозно разстояние през силно враждебна територия, в която освен всичко друго дебне и оцеляла от катастрофата урса, за да открие маяк, който е единственият им шанс да оцелеят.

По адрес на филма се изписаха един тон коментари, че може да бъде интерпретиран като сциентоложка пропаганда, но за мен проблемът не е в това – ако филмът беше добър, хич нямаше да ми дреме, точно както не ми дреме, че „Страстите Христови” е християнска пропаганда, при това доста по-явна и агресивна. Не е проблем и това, че Уил Смит иска да пробута сина си – същото направи в „Преследване на щастието” и в доста по-голяма степен в „Карате кид”, но там Джейдън се справи доста добре, филмът се превърна в хит и никой нямаше причина да се оплаква.

Проблемът отчасти е в историята – сама по себе си темата за сближаващите се отчуждени авторитарен баща и син не е лоша, но сме я виждали в десетки филми (имаше я брилянтно пресъздадена в страхотния „Път към отмъщение” на Сам Мендес), а тук не само, че не е развита или обогатена по някакъв начин, а е сведена до най-елементарното ѝ ниво и след това доосакатена с още по-елементарна и евтина резолюция. Също така, този тип история изисква солидни актьорски изпълнения, а по този показател провалът е повсеместен.

Не е изненада, че (с много малки изключения в няколко сцени) Джейдън Смит издиша сериозно – въпреки че сме го виждали да се справя добре, той е млад актьор и му липсва дарбата, необходима за подобни, комплексни от актьорска гледна изпълнения. Изненадата е, че Уил Смит не се справя по-добре. Знаем, че той може да играе – виждали сме го, а дори и в тъпите си филми, където не имал възможност да се изяви подобаващо, винаги е излъчвал чар като за световно. Тук обаче няма нищо такова. Има някакъв опит за мотивирането на „дърварското” му изпълнение, но както се казва е пропуснал целта с няколко светлини години.

Друга част от проблема е и тоталната липса на творческа идентичност от страна на режисьора М. Найт Шамалан. Доста хора определят „Земята: Ново начало” като по-добър от „Последният повелител на въздуха” и в известна степен бих могъл да се съглася с подобно твърдение, но го има и момента, че в „Повелителя” Шамалан имаше любопитни творчески решения и хрумки – веднага се сещам за дългите кадри при битките – докато тук, поне аз не бих могъл да посоча нищо подобно. Тук, той просто отсъства и в контекста на цялата му кариера за мен това е най-голямото му падение. Преди да гледам филма, силно се надявах да не ни пробута някой изненадващ край, в който сме се върнали в праисторията или нещо от този тип, но сега смятам, че един туист в типично негов стил щеше да се отрази на филма доста благотворно.

Разбира се, може някои от по-големите почитатели на Шамалан да кажат, че доста неща от типичния му стил присъстват и тук – ритъмът, композицията на кадрите, използването на тишината, или пък цветовите схеми ако щете, но ми се струва, че това ще бъде жалък опит да не се разпознае факта, че „Земята: Ново начало” е филм на Уил Смит. Между другото, това не е някакво изолирано явление конкретно за този филм, а практика, която съществува от сто години и вероятно ще продължи да съществува още дълго и има какво да се коментира по нея, но това една съвсем друга тема.

След всичко до тук, не знам как ще прозвучи като кажа, че това, което лично аз не мога да простя на филма, е не, че е лош, а че не е достатъчно лош. Защото при все разочарованието ми, той не ме афектира по начина, по който го направиха „Бойни кораби” „Скитница” или „Умирай трудно: Денят настъпи” (нищо че той не е фантастика в традиционния смисъл на думата), които бяха чисто и просто обидни за жанра и за интелекта. Не вместо това, той попада в най-омразната ми графа – графа посредствени, където са филмите, за които просто не ми дреме по никакъв начин. Графа, в която напоследък попадат все повече и повече заглавия.