Човек от стомана / Man of Steel

Кой не знае Супермен, кой не е чувал за него? Той е не само един от най-популярните комиксови герои (ако не и най-популярният), но и един от най-известните образи, измисляни от човека въобще. Всъщност, той отдавна не е просто образ, той е архетип, символ, дълбоко залегнал в съвременната ни култура и съзнание.

Също така обаче, част от идеите, които той олицетворява и посланията, които носи като образ (още от създаването си), са морално остарели, което налага известна необходимост от модернизация (както поради една или друга причина се случи с десетки други герои напоследък – от Батман, през Джеймс Бонд, та до доста „по-мухлясалия” Капитан Америка), за да може да бъде релевантен на света, в който живеем в момента, а не да стои като анахронизъм. Точно с тази задача се нагърбва „Човек от стомана”.

Разбира се, той не е първият модерен опит да се „съживи” образа. Вероятно всички помним „Супермен се завръща” на Брайън Сингър от 2005 г., който обаче запази голяма част от наивитета на Супермен и на света, в който той функционира, което се оказа препъни камък. Точно затова авторите на „Човек от стомана” – сценаристът Дейвид С. Гойър, режисьорът Зак Снайдър и продуцентът Кристофър Нолан – са се постарали да направят от филма един напълно различен Супермен. Дали обаче напълно различен задължително означава по-добър или успешен и дали след цялата „пластична операция” е останала поне частица от „класическия Супермен”?

Лично аз смятам, че финалът на филма е достатъчно ясен в посланието си, че до Супермен, какъвто го познаваме, трябва да се достигне. Той не убива – да, ама защо? Как достига до принципните и морални закони, които спазва? Как и какви са мотивите за придържането му към човешкото му алтер-его Кларк Кент (за разлика от повечето герои, при него нещата са обърнати)? „Човек от стомана” прави опит да покаже точно това (подобно на „Робин Худ” на Ридли Скот), но дали новата интерпретация работи?

Не ми се иска да влизам в подробности по адрес на недостатъците на филма, защото ако започна, няма да му излезе краят. Смятам, че е достатъчно да кажа, че „Човек от стомана” (независимо дали претендира за нещо друго или не) не е нищо повече от летен блокбастър с типичните за тях дървен диалог, недоразвити герои, грубо продуктово позициониране, проблеми с ритъма и структурата на разказа, сюжетни нелогичности и „удобни съвпадения”. Към всичко това добавяме и абсолютно ненужно 3D (при това в комбинация със снимане от ръка – нали се сещате, за по-голям „реализъм”), както и тоталната липса на хумор – в опита си да направят образа модерен и сериозен, създателите са забравили, че все пак става дума за развлекателен комиксков филм.

Човек от стомана

В този смисъл, не, той не е това, което наричаме „хубав филм”, но има и доста неща, които работят и които не заслужават да бъдат погазени. Такива са началото на Криптон, където успешно е избегната репетативността на историята и е създаден един по-пълнокръвен и „жив” свят; някои от ретроспекциите, които нарушават типичния модел на „origins” историите, и образите на Джор-Ел, Супермен и Зод. И разбира се, впечатляващата визия на филма.

Като започвам да изреждам някакви неща, си мисля, че скоро не съм попадал на филм, който да има толкова много елементи, които бих искал да обсъдя, независимо дали с положителен или отрицателен знак – сблъсъка на двата светогледа на Джор-Ел и Джонатан Кент и как те повлияват на действията на Кларк и в последствие на Супермен, религиозните паралели с Исус, които са още по-любопитни на фона на това, че създателите на Супермен са евреи и митът за Мойсей е доста сериозно залегнал в историята му, участието на военните и цялостното отношение към Супермен, който никога не е бил третиран като „vigilante”, но в съвременния свят просто няма как да бъде и „света вода ненапита”. За съжаление, тук нямам възможност да засегна всичко, затова дори няма и да опитвам.

Искам обаче да обърна специално внимание на едно от най-често коментираните неща във филма – излишната разрушителна ексцесия, косвените жертви и факта, че Супермен става  причина за голяма част от тях (или ако не е причина, то поне не изглежда, че прави опит да ги избегне). Аз поне не се сещам за друг филм, в който разрушенията да са представени по подобен начин – дори и „Отмъстителите” и „Тансформърс” не се доближават, а търсеният терористичен привкус прави нещат доста по-истински и брутални – и също както при комиксите и анимациите, всяко съприкосновение остава някакъв белег в заобикалящата среда. Не знам дали физиката е вярна и не ме интересува. Когато се бият практически неразрушими създания, очаквам ефектът да е точно такъв. Що се отнася до това дали подобно нещо отговаря на идеята за Супермен, си мисля защо това събитие да не е повратна точка в определянето на героя и бъдещето му поведение? В крайна сметка финалният му сблъсък със Зод загатва за нещо подобно – за събитие, което ще го преследва цял живот.

Няма как да не кажа няколко думи и за актьорите. Кристофър Рийв като Супермен е изключително попадение и едва ли някога ще видим актьор, който в по-голяма степен да се слее с ролята. Брендан Раут също беше успешен, но по-скоро имитацията на Рийвс, отколкото в пресъздаването на образа. Хенри Кавил е доста по-различен, което е необходимост за целите на филма и го прави напълно удачен избор. Не смятам, че блести с някакви актьорски заложби и не успява да се отличи с наистина нещо специално, но пък е убедителен и не дразни по никакъв начин. Определено той е един от плюсовете на филма. Освен това е хубав. What’s a not gay way of asking him to go camping with me?

Ейми Адамс пък е отлична актриса и принципно се справя прекрасно с ролята на новата, пробивна Лоис Лейн, която вече има „Пулицър”, но за съжаление няма проблеми с правописа. Тъпото при нея е, че Лоис доста често е използвана само за предвижване на сюжета, за решаване на някакъв казус или пък за да може Супермен да я спаси, и в това отношение Адамс не може да направи много. Майкъл Шанън очаквано се справя супер с ролята на Зод – начинът, по който говори, мимиките му, позата – и изненадващо е доста по-обран и по-малко истеричен, отколкото може да се очаква. В полза на Шанън е и фактът, че тук Зод не е просто някакъв двуизмерен злодей, а има любопитен бекграунд и добра мотивация.

Човек от стомана

Ръсел Кроу прави една от най-добрите си роли напоследък и, пригответе са за ерес, е доста по-добър от Брандо като Джор-Ел. Разбира се, той има и доста повече време да се изявява, но смятам, че щеше да закове ролята и дори и само за няколко минутки в началото. Даян Лейн е „spot on” като Марта Кент и единствената ми забележка към нея идва от една от ретроспекциите, където ѝ е трудно да се справя с глупавия диалог. При Кевин Костнър положението е малко по-различно. Той несъмнено е отличен актьор и се справя с ролята си на висота, но няма чак толкова много екранно време, а и от известна гледна точка Джонатан Кент е малко противоречив във философията си за живота.

За Лорънс Фишбърн, Кристофър Мелони, Ричард Шиф, Хари Леникс, Антие Трауе, Айлет Зурер и останалите актьори в по-малките роли мога да кажа, че всеки се справя според възможностите си – някои даже успяват да блеснат като Антие Трауе например – но са толкова малко на екран, че няма смисъл да ги обсъждам поотделно. Това е и проблемът при техните образи – от нас се иска да им симпатизираме и дори да инвестираме емоционално, но истината е, че не ни пука особено, тъй като и самит филм няма време за тях.

Да обобщя, „Човек от стомана” има доста проблеми, но в голяма степен е успешен опит за представянето на един нов Супермен – или по-скоро за поставянето на основите му – и в евентуалното (всъщност почти сигурно) продължение, голяма част от недостатъците по отношение на образа ще бъдат изчистени. Дали обаче ще стане „дефинитивният” нов Супермен? На този етап не мисля така, но смятам, че има шансове.

За финал, за да съм възможно най-ясен, „Човек от стомана” не ме изпълни по никакъв начин (така както загатваха трейлърите), но определено му давам положителна оценка, най-малкото заради визуалния спектакъл, който е наистина впечатляващ. С две думи, за мен новият Супермен лети. Не много високо, но все пак лети!

Similar Posts

Вашият отговор на Izumen Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Само Нолан може да забърка такъв бълвоч от скучна епика и комична драма. Накъсано повествование, тъпи диалози, а финалът е симптом за тежък творческия запек. Добре, че във втората част имаше повечко (компютърен) екшън, че да не заспя като на Батман. Доста безлюден и стерилен филм. Само визуалният стил ми хареса.

  2. Пръдня от нечуван децибел.

    Гойър е нещастник, който е създал поредно недоразумение в стил Ghost Rider и Електра. Жалко и за Цимър, слушах саундтрака, но във филма се повтарят до припадък 2 мотива от него.

    Жалко и за Шанън. Явно все пак си е изгубил ума след Take Shelter.

  3. филма е суупер…wtf това което се очакваше, това беше доставено! Екшън с Невиждани (да, с главна буква е) габарити, lol повече от Авенджърс дори! Главния пич е екстра в ролята, повече от Крис Евънс например, който е ок на външност, но няма излъчването…и опр от недоразумението дето е новия спиндерман. Шанън е адския злодей! Монолога му преди големия тупаник беше мега надъхващия, а финалната сцена от боя просто си беше просто breathtaking! Много от второстепенните героите не са развити – е и какво, нали основните са! В такъв тип филм щом съм имал моменти, в които ми увисва ченето значи всичко е супер!
    9/10

  4. IMAX vs. 4D – някой да е гледал филма вече с допълнителните екстри? Ако са направени, както трябва, този филм е един от най-подходящите за това.
    (както и за Хобита има дилема IMAX – HFR, но по света има няколко кина HFR IMAX ; )

    Влиянието на Нолан си личи много, още от първите трейлъри ми напомня „Батман в началото“ и за израстването на героя. Предполагам и Супермен ще е Трилогия, дори и да направят „Лигата..“

    Снайдър пресъздава убийствена атмосфера и за всеки ценител на изкуствата едва няколкото му филма са наслада за сетивата, сюрреализъм, дори без значение на историята.
    Четох и коментар на режисьора за твърде бързата смяна на сцените и постоянния екшън – пълният заснет материал излиза към 3 часа, но, ест, трябва оптимална версия за кината. И като се орежат по-скучните дълги пейзажи или ненужни диалози, остава само динамичното действие. Но Разширена версия едва ли ще има.

    Цимър просто си е епичен и може да си позволи да използва все едни и същи, изпитани мотиви, а не може постоянно да измисляш все нови оригинални композиции.

    Има ли разлика в прожектиращите пропорции в кината? Специално IMAX анаморфна панорама ли е?
    Замислих се какво гледаме на кино, след като сравних после на диск „Тъмният рицар: Възраждане“. Освен 2.35:1 кадри, т. нар. IMAX-сцени бяха 16:9 и наистина отгоре/отдолу има повече картина спрямо панорамната. Но едва ли и по кината филмът си е сменял пропорциите. Тогава: 1. най-широките екрани си го дават анаморфка; 2. а в АйМакс – да не би да се орязват „crop“ отстрани части от картината, за да е увеличен „Pan & Scan“ 16:9 екранът?

  5. Ей ме и мен, вчера го гледах. Общо взето много добро впечатление ми остави филма, страхотен екшън, стилна и интересна визия (особено на Криптон), доста по-динамичен и така да се изразя „правдоподобен“ от предните слаби Супермени от преди няколко години. Проблеми, разбира се имаше, но няма да ги споменавам, да не спойлвам излишно. Но аз лично съм склонен да простя повечето заради положителните му страни, както и за наистина страхотните изпълнения на Даян Лейн, Кевин Костнър и Ръсел Кроу. Майкъл Шанън също беше добре, но според мен някой с по-зловещо изражение като Бенедикт Къмбърбач би бил малко по-удачно попадение. А 3D-то наистина си беше безмислено, но аз така или иначе отдавна съм се отказал да очаквам нещо впечатляващо в тая насока и отивам на кино заради самия филм, а не за тия евтини трикове. Into Darkness имаше някои попадения в тая насока, но тук те, за жалост липсват. Та както и да е, мащабите на филма и особено разрушенията бяха наистина впечатляващи, не го очаквах. Но също така отлично впечатление ми направи и факта, че Снайдър, Нолан и Компания са подходили пак с доста сериозност като останалите си DC Comics базирани филми и въпреки някои забавни моменти са далеч напред от плиткоумните дебилщини на Marvel и Трансформърсите. А и образа на Супермен стоеше една идея по-реално и не толкова лъскаво и неубедително (доколкото може да се говори за „реалност“ де, все пак както уточни автора концепцията на героя е доста остаряла и не трябва да очакваме чудеса… ) в сравнение с предния опит. Явно екипа е взел в предвид по-мрачните разклонения в DC вселената под формата и на DC Universe Original Animated Series, и на по-съвременните комикси и са решили да направят нещо маааааалко по-сериозно и стилно от средностатистическия летен комиксов безмозъчен дебилизъм. Та с две думи това е от мен, нямам критичния хаплив тон на повечето критици и съм склонен да простя някои недоразумения в един филм, стига да не пречат прекалено на основната идея или да не говорят за творческа немощ в екипа.

  6. Филма определено си заслужаваше чакането и е най-мащабният,който съм виждал,изпълнен с много визуални ефекти благодарение на Снайдер . Екшънът обаче е в прекалено голяма доза , а очаквах повече история и много драма ,която се виждаше в първия и втория трейлър . Определено за мен е най-добрата фантастика за последните години , но можеше да бъде паметен филм , предполагам ако Джонатан Нолат беше като втори сценарист . Чакането си заслужаваше повече от отделеното време на Прометей 🙂

  7. Филмът е забавен – определено ми оправи настроението!
    Много сериозно се опитва да бъде мрачен, има атмосфера – това не може да се отрече.
    Епичност – да, в огромни пропорции, абсолютно се прав, Дрин, за разрушенията и косвените жертви, даже се зачудих дали няма да им дойде малко в повече на момчетата (12 и 10 г. + още трима юнаци в същите възрастови граници) тоз екшън, но избирателното помнене на детския мозък е изумително – след края коментираха усмивката на капитана, която намира наш’то момче за секси! Дааа…
    Ами, Дрин, има начин – аз мога да го покана на къмпинг, пък ти да се случиш наоколо – за този вариант се сещам 😀 Хубаво е момчето, спор няма – ама не показва да може да играе… Или по-скоро – „сценариото“ не му дава шанс! Как се навива човек да изрече „Аз съм американец, отраснал в Канзас!“ с такъв шантав патос – умът не ми го побира – толкова искрено се смях, че хората започнаха да се обръщат 😀 😀 😀
    Шанън си е супер – развит, аргументиран и т.н. образ, Ейми Адамс очаквано ме издразни като за световно, от Костнър очаквах повече, Даян Лейн и Ръсел Кроу си бяха попадения. Ала имаше ненужни, дори скучни епизоди – абсолютно безмислен беше кютека на зам-командирката на Зод и нейното войниче със Супермен…
    After all – абе добре е, при положение че отидох без очаквания и без „багаж“ (да, признавам си – гледала съм само ТВ-поредицата, в която Кларк Кент беше Дийн Кейн, а Тери Хатчър за мен винаги е била Лоис Лейн, не „отчаяна съпруга“!).
    И ако Кавил не беше толкова красива „дъвка за окото“, щях да съм много по-критична – признавам си! 8) 😀

  8. Интерсно ми е в Man of Steel 2 само Супермен и Батман ли ще у4астват или ще има и други от Лигата