Свалки в облаците / Los Amantes Pasajeros

Шут в гъза на зрителя
от на 2013-05-08
 

Свалки в облаците  / Los Amantes Pasajeros

Да започнем с добрата новина – ако „Свалки в облаците” е първата ви среща с филмите на Педро Алмодовар, то оттук насетне ви очакват само приятни изненади. Какво обаче да кажем ние, изгледалите почти всичко негово…

Без да съм чела каквото и да е за „Свалки в облаците” предварително, мога само да гадая какво, по дяволите, го е прихванало най-великият жив испански режисьор. След първо (и със сигурност последно) гледане, изглежда, че Педро е решил да си почине от тежките драми, в които дълбае ли дълбае от поне двайсетина години насам и да направи нещо, което ще има смисъл за него и за много тесен кръг негови почитатели. Според мен, предимно сред хомосексуалните среди. „Свалки в облаците” е филм, създаден от гей и с твърде специфичното си чувство за хумор насочен директно към гей публика.

Както обикновено за филм на Алмодовар, в сюжета са замесени доста герои. Къде разнородна сбирщина от хора, повечето от които нямат нищо общо помежду си, може да бъде принудена да се справи с екстрена ситуация без непосредствен изход, освен в някое транспортно средство?

Повреден колесник на самолет на авиокомпания Peninsula, изпълняващ редовен полет Мадрид-Мексико налага принудително приземяване. Докато самолетът кръжи в очакване на разрешение за аварийно кацане някъде в Испания, се запознаваме с ядрото на шарената групичка екипаж – трима гей стюарди (сред които впиянченият Хавиер Камара, редовен кадър на Алмодовар и боязливият кришнар Раул Аревало), пилотите (единият бисексуален, другият със сексуална ориентация под въпрос до края) и няколко души, пътуващи първа класа: високоплатена компаньонка с уклон към размахването на камшик над клиентите си и девствена ясновидка (любимките на Педро Сесилия Рот и Лола Дуеняс, които общо са участвали в 7-8 негови филма), смугъл агент по сигурността, който изглежда като излязъл от „Глутница кучета”, актьор – дон Жуан на средна възраст, заради чийто афери текат паралелни сцени с красиви и млади, разбира се, жени на земята, строителен предприемач-тарикат и младоженец, който пренася наркотични хапченца със силно възбуждащ ефект в задника си. Точно така, ние няма да надникнем там, но миризмата ще достигне до нас.

Свалки в облаците  / Los Amantes Pasajeros

Разбира се, около всеки герой има някаква историйка, къде по-сериозна, къде по-гротескова, къде по-любовна, къде по-драматична, че дори и с криминален елемент. Членовете на екипажа се оказват смешничко забъркани помежду си, те очевидно нямат нищо против да смесват работа с личен живот. Между пътниците също напъпват някакви връзки, а някои дори успяват да се оправят едно хубаво. Всяка сюжетна линия би могла да бъде развита, всъщност, в нещо много по-дълбоко, независимо дали в  драматична или комедийна посока, но тук нещата са нахвърляни някак си набързо, по време на спринта към на вакханалията, която предстои в трето действие.

От една страна ми изглежда така, сякаш Педро Алмодовар е снимал филм в стил Педро Алмодовар някак си отгоре-отгоре. От друга обаче, в този филм, със свян преведен като „Свалки в облаците”, всичко е толкова свръх, толкова преекспонирано, нереално и хиперстилизирано, че дори и да се погнусиш, дори да обвиниш режисьора-сценарист в липса на вкус, не можеш да не го похвалиш за издържаността на стила от началните надписи та чак до изпразването (на самолета) накрая. Преобладаващите пастелни тонове, сред които във филмите на Алмодовар винаги има място за ярки акценти, ми напомняха за палитрата на „Прекършени прегръдки”. Неслучайно. Оказа се, че един и същи художник – Анчон Гомес, е работил и по двата. Музиката отново е на Алберто Иглесияс, но не нея ще запомня, а единствените 3-4 минути, на които се забавлявах от сърце – заснетото като видеоклип изпълнение на „I’m so Excited” на тримата стюарди. Имам чувството, че в него е вложено толкова усилие, колкото в целия останал филм и в резултат се е получил оригинален, макар и непретенциозен клип със забавна хореография.

Всичко в „Свалки в облаците” се върти около секса и масовото натопорчване. Има някакво шаржиране на гей стюардите, че мислят и говорят само за секс, но в техния разюздан отбор влизат съвсем спокойно и пътниците. Докато напрежението заради повредата расте, затворените в клаустрофобичното пространство на самолета не могат да избягат никъде, освен в политически некоректните фантазии на своя създател, който ги опива с коктейл от алкохол + леко понамирисващите хапчета, намерили пътя вън от задника на младоженеца. Ако на тях след този коктейл им олеква, същото не може да се каже за горките драги зрители, за които не само, че няма мърдане от стола до края, но и след финала остава въпросът без отговор: „Кому беше нужно това упражнение?”

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2013-05-08 at 11:39

    Този филм е едно от най-големите ми разочарования от години – няма такава тъпотия. Срам и позор за Алмодовар!

    Благодаря на kikimora, че се жертва с това ревю! :)

    Отговор

  • kikimora
    2013-05-08 at 12:26

    Е, жертва :) какво тук значи някаква си личност на фона на общото хубаво и смислено дело като Операцията!

    Забележи обаче, срам и позор, ама пак качествено направен. Като изключим сценария, де.

    Отговор

  • 2013-05-08 at 15:39

    Да живее „Делото“! :)

    А за направата, да, оставаше и това да не е като хората. :(

    Отговор

  • Papa Joe
    2013-05-08 at 20:09

    гледах трейлъра..ужас..и пак да кажа..не всички гейове са женствени..аман от стереотипите на Педро.харесвам филмите му до Всичко за майка ми( шедьовър)после се наака чутовно.ревюто май е коректно

    Отговор

Коментирайте