Кръв и пот / Pain & Gain

Blast from the past
 

Кръв и пот

Кръв и пот“ за пореден път ме убеди, че има филми, които трудно можеш да представиш достатъчно убедително на ниво трейлър, но след като изгледа целия филм човек може да остане с доста приятни впечатления. Подобно твърдение, разбира се, правя с уговорката, че всеки си има някакви филмови предпочитания и за мнозина тази напомпана до козирката с тестостерон кретения меко казано не би била тяхната чаша чай. От излизалите на голям екран у нас филми през последните години единствено „Внедрени в час“ се доближава до количеството абсурден хумор, обидни определения и физически извращения, които са съставни части на „Кръв и пот“. Същевременно обаче премиерното предложение на Майкъл Бей е инспирирано от реално развили се събития, колкото и трудно за вярване да изглежда това. Неслучайно във филма хитро е включено напомняне, че това все още е истинска история, малко преди да се разрази тотален хаос, водещ до френетичен финал.

Историята в „Кръв и пот“ въплъщава нагледно поговорката, че пътят до Ада е постлан с добри намерения. Няма нищо лошо в това да преследваш великата американска мечта за повече от всичко, но когато си планина от мускули с мозък с размера на грахово зърно, то е твърде вероятно да кривнеш някъде по пътя и да се окажеш в затвора вместо на върха на планина от злато. Такъв е случая на Даниел Луго (Марк Уолбърг), който твърдо вярва в силата на фитнеса и се надъхва, че изглежда по-добре от Супермен, но в същото време едвам свързва двата края. Покрай него се върти чалнатия Ейдриън (Антъни Маки), който иска да остане без грам мазнина в тялото си, но в същото време си умира да гони грозновати дебеланки. Триото се допълва от наскоро излезлия от затвора Пол (Дуейн Джонсън), който е преоткрил вярата в Исус Христос зад решетките, но постепенно пада в плен на старите си навици.

Та тези трима глупаци от класа решават да ужилят местен богаташ (уникален Тони Шалуб), с което се надяват да постигнат за отрицателно време американската мечта и никога повече да не им се налага да се чувстват физически или психически импотентни. Едно дребно недоглеждане обаче ще доведе до поредица от все по-абсурдни събития, които ескалират ситуацията от отвличане до убийство, докато полицията тъпо и упорито отказва да повярва, че тримата културисти имат нещо общо с каквито и да било престъпни намерения. За лош късмет на Дани, Ейдриън и Пол едно бивше ченге (Ед Харис) решава да посвети времето си на случая, защото е отегчен от ежедневието си на пенсионер, който по цял ден се занимава с двете си най-омразни занимания – голф и риболов.

Цялата тази история е поднесена в добре познатата стилистика на Майкъл Бей, която го изстреля в предните редици на Холивуд с хитове като „Лоши момчета“ и „Скалата“. В последните години именно този почерк на Бей се позагуби сред огромното количество специални ефекти, които доминират филмите за битки между роботчета, така че всички фенове на по-ранната част от кариерата му ще бъдат доволни да си припомнят на какво е способен Бей и то с бюджет от само 25 милиона долара, което си е направо смешно за обичайния му размах.

Ограниченият бюджет в никакъв случай не кара филма да слезе на нивото на евтинийки като „Непобедимите“ или „Код: Олимп“, които гордо афишират значително по-големи суми за направата си. В случая става ясно (ако някой е имал съмнения) колко кадърен и можещ режисьор е Бей, за да не изневери на запазената си стилистично марка, въпреки че трябва да снима с жълти стотинки на фона на бюджетите за предишните му три филма.

Колкото и важна да е визията на филма, актьорските изпълнения са ключът към успеха и успяват да допринесат максимално една привидно абсурдна история да задържи вниманието на публиката за малко над 2 часа.

Централното трио – Уолбърг, Маки и Джонсън – изпълват екрана не само с огромните си физически габарити, но и с огромна доза актьорска отдаденост, която неминуемо ще им донесе признанието на публиката. Джонсън определено прави най-запомнящата се роля, защото трансформацията на образа му от богобоязлив наивник до тотално изперкал наркоман е и най-радикалната на фона на премеждията на останалите злополучни бандити. Да се надяваме, че достатъчно хора ще гледат „Кръв и пот“, за да осъзнаят, че вече бившият кечист не е само планина от мускули, която продуцентите си умират да използват във филми от категорията на „G.I. Joe: Ответен удар“.

Уолбърг също е изключително убедителен като фрустрирания фитнес маниак с аспирации да бъде един истински Майкъл Корлеоне, който сам взима това, което му се полага. Уолбърг успява да предаде наивността и неподправената глупост на героя, въобразяващ си, че гледането на филми те прави готов за велики дела.

В същото време Тони Шалуб напомня за таланта си със силното изпълнение в образа на набелязаната жертва, която далеч не е готова лесно да се прости с живота си. Шалуб успява да зареди привидно безкрайно противния си герой с достатъчно енергия, за да не ви остави безразлични към комичните му неволи и дори да ви накара да му симпатизирате, макар далеч да не е най-невинната жертва на света.

На всеки нормален зрител е ясно, че Майкъл Бей никога няма да бъде номиниран за Оскар (а и едва ли той има подобни аспирации), но колкото и престъпно да би прозвучало, то именно „Кръв и пот“ е филма, който го приближава до редиците на фестивални и академични фаворити като братя Коен, Тарантино или Никълъс Виндинг Рефн. С огромната разлика, че „Кръв и пот“ е лъскав, шумен, секси, мръсен, шантав проект, какъвто само Майкъл Бей е способен да материализира на екрана и да ви накара да забравите, че гледате истинска история, защото магията на киното я прави достатъчно реалистична и без тези предварителни уговорки. Остава да се надяваме, че Бей няма да чака още 10 години преди да се посвети на друг оригинален проект и да ни припомни защо е любимец на мнозина още от средата на 90-те години на миналия век.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Анонимен
    2013-04-30 at 21:39

    Ти сериозно ли сравняваш Бей с Коен и Тарантино…

    Отговор

  • 2013-04-30 at 23:50

    Не съм гледал филма, но от последния абзац малко повърнах.

    Отговор

  • mike28
    2013-05-01 at 07:53

    Просто си разсъждавам на глас – ако Начев беше написал това ревю, дали всичко щеше да е толкова розовко и посипано с рози?

    Отговор

  • Dorrian
    2013-05-01 at 11:59

    Ъгх…

    Ще гледам, ще кажа. Засега съм съвсеееем леко скептичен спрямо ревюто. Особено последния абзац. Малко е … така да се каже …

    НЕРЕДНО!??! :)

    Отговор

  • Век
    2013-05-01 at 23:22

    Фенчетата на кукавия Тарантино и Коените почнаха да реват точно по график. Ей заради такива образи ме е срам да се нарека филмов фен. Може ли да сте толкова предсказуеми и дребнави, бре хора? Толкова ли насериозни вземате тия неща та чак „повръщате“ по клавиатурите? Жалка работа. Дори и нервните блогъри на Запад не реват колкото вас. Да, ако не си загрял за теб говоря Silver. Още ли излагаш българския народ с кретениите дето пишеш в централата на троловете и жалките киноманчета наречена IMDB? Не отговаряй, въпроса е реторичен.

    Към темата сега. Още от първата новина за тоя филм едни и същи образи се появяват тука да се оплакват, че видиш ли някой имал наглостта да сравнява Бей с Коените и Тарантиновеца a.k.a. пича който не може да направи филм без 20 милиона литра кръв, расизъм и псувни на всяка една секунда. Интересно защо същите тези хора не реват когато разни заблудени Батман фенчета казват че Нолъна е бил по-велик от Кубрик и Куросава (за тая кощунственост дори не си заслужава да се говори).

    И преди да е започнала предсказуемата буря от злобни и жалки коментарчета към това което казах нека първо предложа на тези дето още реват и се излагат да гледат Кръв и пот първо и после да изказват мненийцето си. Аз вече гледах филма и ревюто много точно описва как се чувствам . Съгласен съм на 100 процента с написаното от Александър Райчев. И да, филма наистина напомня на някои на творбите на Коените и Тарантиновеца. И в същото време е супер оригинален и енергичен. Не усещаш изобщо двата часа.

    Ясно е че когато тия ревящи претенции тука най-накрая гладат филма, дори да го харесат, публично ще се държат все едно са гледали най-лошия филм на всички времена. Просто те не могат да приемат че така „обичания“ от тях Бей може ефективно да направи един малък филм с интересна история и добри актьорски изпълнения. И в същото време същите тези образи ще атакуват всеки който тръгне да критикува обожаваните от тях Тарантиновци и Коени. За протокола нека кажа, че аз съм също ОГРОМЕН фен на Коените, но Тарантиновеца определено не ми е любимец.

    И да, голям фен съм и на Бей. Фен съм на пича от цели 12 години. И с Кръв и пот той за пореден път печели моите симпатии.

    Хайде сега е време за предсказуемите коментарчета на гневните Тарантинови фенчета и на другите интернет гъзарчета с преписано средно образование. Първото което ще кажат е че не разбирам нищо от кино и че не знам за какво говоря. На наблюдателите: само гледайте колко предсказуеми ще са следващите коментари. Гледайте сеира и се наслаждавайте. Аз това ще правя.

    Отговор

  • 2013-05-01 at 23:40

    Викаш злобни и жалки коментарчета? Ти твойто прочете ли? :)

    Отговор

  • Век
    2013-05-02 at 00:02

    И да бях мил и добричък мнението ми за филма отново щеше да бъде критикувано по саркастичен начин от тези хорица. Ето виж ревюто на Александър Райчев. Той много интелигентно и рационално описа своето мнение и въпреки това първите коментари са че написаното от него предизвиквало „повръщане“. Подобно жалко изказване не идва от сериозен и умствено изграден човек, който има способността да уважава чуждата позиция дори да не е съгласен с нея. Това идва от човек, който изпитва почти сексуално удоволствие от това да вкарва напрежение във всеки един форум.

    И с тези хора няма оправия. Единственото което може да направиш е да приложиш старата поговорка „С техните камъни по техните глави“. Ако коментарите над моя бяха нормални и даваха надежда за добра дискусия и моя коментар щеше да бъде абсолютно нормален. Няма нищо по-хубово от интелигентна дискусия с интелигентни и широко скроени хора. За съжаление блога на Дринов, колкото и да го харесвам, рядко привлича нормални киномани. Тук повечето са кино-екстремисти и сноби, които само гледат да пикаят по чужджтото мнение, да пишат кратки коментарчета които си мислят че са саркастични, и да лазят по нервите на обективни и широко скроени киномани като мен.

    Това е истината за сегашното плачевно състояние на повечетно кино блогове.

    Отговор

  • 2013-05-02 at 00:34

    Не съм гледал още филма, но се радвам, че Бей получава най-после някакво признание. Като го гледам ще коментирам…

    Отговор

  • MCFOXXX
    2013-05-02 at 00:47

    Век, много точно, човече. Много точно.
    Първите четири коментара са пародийни. Ама и да им обясняваш, файда йок – промяна няма да има.
    Иначе ревюто е точно :)

    Отговор

  • mike28
    2013-05-02 at 07:44

    Страшна логика – ако някой не хареса Бей – е злобар и нищо не разбира от кино. Оттам следва логиката, че нивото на кино блоговете е много ниско. Нейсе, филма не съм го гледал и не мога да го коментирам, Бей определено не го харесвам, но пък нямам нищо против него – идеален е за хората, които обожават безсмисленото кино (стига същите да не си лепват етикет „широко скроен киноман“, защото това вече е нелепо). Коен също не са ми по вкуса, Тарантино прави чудесни неща, при него слаб сценарий почти не се среща, а диалозите във филмите му са убийствени (последните две май не важат за филмите на Майкъл Залива, нали?), но никога не ми е бил сред топ режисьорите.

    Ако има нещо, което ценя в „операционната“, това са сравнително неутралните ревюта. ерудираността на екипа. Понякога съм се дразнил на необяснимо положителните ревюта на филми, които изобщо не го заслужават, други пък незаслужено са били оплювани, но съм приел, че субективизмът е нещо нормално. И най-важното – уважавам мнението на авторите тук, колкото и да не съм съгласен на моменти с него, особено ако държат на него и се опитват да го защитават, а не да бягат от дискусия в коментарите.

    Ще изкажа „ценните“ си мисли за филма щом го изгледам. Ще поздравя автора, ако ревюто се окаже точно, ако ли не – здраве да е.

    На горните двама пожелавам хубави празници и да не се впрягат толкова много, все пак това са само едни филми. 😉

    Отговор

  • Век
    2013-05-02 at 09:01

    mike28, едно въпросче към теб приятелю. Къде в коментара ми прочете че който не харесва Бей е злобар и не разбира от кино? Откъде стигна до този извод?

    Мисля че много ясно се изразих, че става дума за преувеличените реакции на някои хора в интернет и невъзможността им да приемат чуждата гледна точка. През оная работа ми минава дали тези хора, или пък ти, харесват или мразят Бей и Коените или който и да е било друг. Субективните им мнения им не ме греят изобщо. Тук става дума за правилна реакция, да си възможно най-обективен и да се отнасяш с уважение. А не да „повръщаш“ от написаното от друг човек.

    P.S. Това че Бей се е специализирал в летните филми като Трансформърс не значи че цялата му филмография е съставена от „безмислено“ кино. Скалата с Кейдж и Конъри безсмислен ли е? Трагичният и прекрасно изигран герой на Ед Харис в този филм безсмислен ли е? Ами Островът? Въпросът относно това колко струва живота, който този филм поставя безсмислен ли е? Да не говорим за Кръв и пот, който поне за мен е единствения досегашен филм от 2013 който наистина ме накара да се замисля за това доколко далеч би стигнала човешката глупост и глада за повече пари.

    И още нещо mike28, недей да ми хвърляш критични стрелички относно термина „широко скроен киноман“ при положение че не лъжа. Гордея се че съм ТОЧНО такъв киноман и с всеки един коментар тук или където и да е било съм го доказвал. Надявам се че знаеш какво значи термина „широко скроен киноман“ – значи че човек може да се кефи както на Коените така и на Бей. Както на Куросава, така и на Бари Зоненфелд. Както на Космическа одисея така и на Последния ергенски запой.

    Това значи да си широко скроен киноман. Обратното на това е да си досаден сноб или арт-есктремист за който всичко холивудско е дело на Дявола.

    Отговор

  • Dorrian
    2013-05-02 at 12:10

    @Век

    Dude 😀
    Dude!….

    Доста напоително солиш и аз все не мога да загрея защо. В действителност ли не можеш да разбереш защо сравнението между шир-потреба режисьор (и изобщо студийна машинка за пари от пуканки) като Бей с инди и фестивални режисьори като Коените и (в по-малка степен, but still) Тарантино е меко казано неадекватно? Наистина ? Dude! …
    Не искам да обиждам ничии вкус в тази ситуация (а и не съм гледал филма още, но знам, че се представя добре в боксофиса и не-толкова добре спрямо критиката – т.е. най-вероятно е стандартен бейски филм 😉 ), обаче когато ‘похарчиш’ една страница агресия, защитаваща рецензия срещу хора, които чисто и просто не са съгласни с една конкретна част от нея, изглежда … зле. И това не е просто ‘субективното’ ми мнение. Това е факт.
    Е те така.

    Честно, имам добри очаквания към Pain and Gain и мисля да го гледам днес, така, че по-късно ще споделя мисли по този един въпрос. Обаче от сега да кажа – ако се случи да не съм съгласен с автора на ревюто и изкажа мнение, това НЕ означава, че ‘рева по график’, или нещо от типа. Ако пък се срамуваш да се наречеш филмов фен заради това, well… that’s the way it’s got to be, then.
    Мисълта ми беше – take it easy, chum. Говорим за филми. Не е нужно да се държим като деца :)

    Отговор

  • Dorrian
    2013-05-02 at 12:25

    P.S.

    А, да – и сравнението пък с Рефн беше като ненадеен удар с лопата по време на театрално представление – безумно.

    Отговор

  • Vladi
    2013-05-02 at 12:47

    „Кръв и пот“ е най-близкото нещо до „авторски“ филм, който Бей е правил и сигурно ще направи.

    Естествено, той не е създал филм КАТО тоталните шедьоври на Коен например, но наистина е направил СВОЕТО „Фарго“. А неговото „Фарго“ е повърхностен, сексистки, бездушен, циничен, садистичен, ситуационно-комедиен, безразсъден гилти плежър.
    Тази безумна, но истинска история просто се е огънала в тавана на таланта му и е приела френетичната му форма.

    Най-интересния филм на Бей, но в никакъв случай истински добър, стойностен или интелигентен филм.

    Но аз не мисля, че автора на ревюто е искал да каже, че Бей се доближава по талант и режисьорски умения до Коен, Куентин или Виндиг Рефн /който за момента е доста далеч от първите трима, особено от първите двама/. Но за тези, които наистина си го мислят едва ли има спасение.
    Бей може да бъде сравняван по-скоро с отявлени студийни чекиджии като Вербински, но не и с истински виртуози от ранга на Тарантино или пък с по-студийни майстори като Финчър и всеки, който знае поне едно нещо знае и това.

    Отговор

  • mike28
    2013-05-02 at 14:17

    Проблемът е, че моят „приятел“ не може да го разбере, макар да продължава да настоява, че е киноман. Ще го кажа просто – киното е изкуство, а това, което Бей прави е кич. Може кичът да допада на някого, но си остава фактът, че този режисьор е в най-добрия случай посредствен.
    Нямам нищо против филмите му, зрелищни са – да, но дотам. Напълно празни от съдържание (с известни уговорки за „Скалата“ и „Островът“). Дори с един Камерън не може да бъде сравняван.

    Отговор

  • Veso
    2013-05-02 at 14:30

    Току що го гледах. Страхотен филм. За мен е един от най-добрите от началото на 2013 и се радвам че е на първо място в US бокс офиса. Напълно заслужен успех. Рецензията е много точна и съм съгласен с нея. Трейлърите замалко да ме заблудят че става дума за комедия, но добре че реших да прочета статиите на които е базиран сценария.

    Често казано ми писна от продължения и комикскови филми. В океана от такива филми Кръв и пот си е направо глътка свеж въздух. Браво на актьорите, на сценаристите и разбира се на Майкъл Бей който е конструирал един без съмнение запомнящ се филм. А Скалата ме изненада и то много. Никога не съм му бил голям почитател, но в този филм той е просто страхотен. Същото важи и за Уолбърг, Шалуб, Маки и Харис. С две думи много солиден състав.

    Винаги съм имал слабо място към подобни филми, които не попадат в точни жанрови рамки. В един момент се хилиш в друг си шокиран от случващото се. Баланса между тези неща е много важен и за щастие в този филм баланса е перфектен. Колегите които бяха с мен също останаха очаровани от филма и аз със сигурност ще го гледам пак на голям екран. Четох интервю с Бей който каза че има много отпаднали сцени и обмисля дали да не направи режисьорска версия която по думите му ще бъде около три часа дълга. Като почитател на филма аз ще кажа само: Направи тази версия!

    Отново, браво за рецензията. Радвам се че с автора споделяме едно и също мнение.

    Отговор

  • 2013-05-08 at 13:27

    Аз само не разбрах… Марки Марк показва ли си патката в тоя филм или не?!

    Отговор

  • Irationalism
    2013-05-08 at 13:52

    Това е най-смисленият и добър филм на Бей. Като изключим факта, че се е отдалечил сериозно от реалните факти нямам забележки към този филм още повече имайки предвид кой е режисьорът. Черната ирония и хумор дори леко ми напомня на английските криминалета стил Гай Ричи, но облечени в типичното фитнес оглупяване предизвикано от гаден живот и хормонален дисбаланс. Препоръчвам филма на всеки, който има привкус за черна ирония и може да изтърпи няколко безумни сцени на насилие.

    Отговор

  • 2013-05-08 at 15:46

    @Irationalism
    Радвам се, че те засичам да коментираш. :) :) Да не говорим, че казваш смислени неща!

    Отговор

  • Irationalism
    2013-05-10 at 14:36

    Когато излезе филм, който ми допада винаги бих участвал в коментар . Надявам се да има повече такива неочаквани изненади това лято като PAin and Gain :) .

    Отговор

  • Om Ram
    2013-05-16 at 19:31

    Трагикомедия! Филмът надхвърли всичките ми очаквания, уникален!

    Отговор

  • Sick S.
    2013-05-22 at 08:07

    Хареса ми. Забавен е. Имаше тук-там яки диалози, тук-там тъпи. Скалата е номер 1, разбира се. Само дето и в тоя филм Бей не знае кога да спре. Има ужасно чувство за ритъм.

    Отговор

Коментирайте