Въпреки че Стивън Содърбърг никога не е бил сред най-любимите ми режисьори, винаги е имал уважението ми, заради филми като „Секс, лъжи и видео”, „Господарят на хълма”, „Извън контрол” и „Трафик”, които наистина харесвам. Освен това, той е един от наистина малкото режисьори, които работят в изключително широки жанрови, тематични и всякакви други творчески граници, и филмите му, дори и когато не се получават съвсем, за мен са най-малкото любопитни и добре направени.

Поради тази причина приех със съжаление новината за желанието му да се пенсионира и да се отдаде на телевизията и на рисуване. Да не говорим, че това хвърли и сянка върху последните му няколко филма, които той направи след обявяването на намеренията си, и беше невъзможно те да бъдат оценени извън този контекст – ето, дори и аз адресирам ситуацията, въпреки че никак не ми се искаше, но просто няма как – а при „Странични ефекти” тези (извинете ме за „pun”-a) „странични ефекти” са още по-големи, тъй като той се явява последният му кино филм.

Но все пак, ето за какво става въпрос: след четири години прекарани в затвора за търговия с вътрешна информация Мартин Тейлър (Чанинг Тейтъм) излиза, за да се събере отново със съпругата си Емили (Руни Мара). Въпреки че е щастлива от факта, че отново са заедно, Емили изпада в сериозна депресия, която в крайна сметка води до неуспешен опит за самоубийство. Случаят ѝ е поет от психиатъра Джонатан Банкс (Джъд Лоу), който ѝ назначава лечение с нова марка антидепресанти, чиито странични ефекти са „убийствени” и променят живота на всички замесени.

Странични ефекти

Най-яркият отличителен белег на „Странични ефекти” е, че той, реално погледнато, е изграден от два отделни филма. В началото имаме „поучителна история” за набиращата все по-голяма сила изключително обезпокоителна тенденция със злоупотребата с антидепресанти и масово медикаментализиране на живота ни. Содърбърг не атакува проблема директно, а така да се каже, леко „навигира”, като оставя историята и нелицеприятната действителност, която тя отразява, да го разкрият по един доста красноречив начин.

Честно казано, не се сещам за друг голям филм от последните години, които да третира този проблем, освен „Високо напрежение”, който обаче разглеждаше друг аспект на същия проблем – хапчетата за стимулиране на организма (дали интелектуално, дали физически), за да работи на пълни обороти. Но докато във „Високо напрежение” накрая не бяхме убедени в нередността на цялата ситуация, тук Содърбърг не оставя никакво съмнение.

За съжаление обаче, малко след един от ключовите моменти в сюжета, филмът прави сериозен завой и във втората си част се превръща в класически трилър от типа „как и защо” и „кой кого” с всичките характерни за жанра клишета и обрати. В следствие на това филмът губи скорост и само присъствието на Содърбърг и изпълненията на актьорите, които се справят повече от отлично, „облагородяват материала” и крайният резултат е далеч по-добър, отколкото бихме получили при други обстоятелства.

В крайна сметка, това е и общата оценка, която се налага: „Странични ефекти” е напълно в традицията на последните филми на Содърбърг „Заразяване”, „Мокри поръчки” (и в по-малка степен „Професия: Стриптизьор”) и не е нещо, което можем да отличим като наистина добро, но със сигурност е по-стойностно от повечето подобни, принципно непретендиращи за нещо специално филми, които излизат напоследък. Ако наистина това е последният му филм, Содърбърг няма особени поводи за гордост, но със сигурност няма и защо да се срамува.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. 85% в гнилитедомати.ком – със сигурност ще прекарам интересни два часа в салона…

    И все пак – какво чудно единство между форма и съдържание – когато прави „облагородени“ неща – той не се прави, че прави ….(упс щях да напиша един нов български филм, извинявам се) ….Той е естетически честен с публиката си – докато намира начин да я забавлява…
    Това с оттеглянето няма да стане … Ще го засърбят ръцете след време …И особено, ако тръгне пак да прави от „другите“ филми …то няма да е и негов избор (по думите на Ларс фон Триер на пресконференцията на Антихрист в Кан на която един злополучен журналист му търсеше сметка защо бил направил такъв филм и защо му го показва…)

    In my book – this thing is …’to be continued…’

  2. Ще видим дали ще го засърбят ръцете. Аз няма да имам нищо против да се завърне. Да събере материал едно 4-5 години и да направи един истински добър филм, а не просто „облагородяване“. 🙂