Царството на пълнолунието / Moonrise Kingdom

Негово величие Бил Мъри възкликва в кулминационен момент от „Морски живот със Стив Зису” (2004), че 11 години (и половина) е любимата му възраст. А този вентрилоквизъм на Уес Андерсън е ключ към разбирането на цялата му кино естетика. Режисурата му е с уклон към хирургическата прецизност, към перфектната симетрия и се характеризира с математическата изчисленост на всеки кадър. Без никакво съмнение Уес Андерсън би могъл да намери място и в архитектурата, както сам признава. Като разказвач той е търпелив и подреден; умело борави с гласа зад кадър, за разлика от повечето си съвременници. „Царството на пълнолунието” е най-новият му филм и представлява окончателния повод Уес Андерсън да се припознае като истинския авангард на американското независимо кино.

„(Андерсън) знае как да пресъздаде всекидневните радости и взаимодействия между хората в пълнота и с разбиране”, пише Мартин Скорсезе в „Ескуайър” през 2000г. „Този тип чувствителност е изключение”, признава режисьорът на „Разяреният бик” и „Шофьор на такси”. Това предимство на Уес Андерсън Скорсезе забелязва още в режисьорския му дебют от 1996 г. „Ракета в бутилка”, но като че ли най-личен Уес Андерсън си е позволил да бъде в „Царството на пълнолунието”: една история за първото влюбване на Сам и Сузи през лятото на 1965 г.

Във вселената на Андерсън децата са традиционно по-зрели от възрастните и „Царството на пълнолунието” е сред най-красноречивите примери в тази насока. Към проблемите на съзряването впрочем Андерсън се насочва, благодарение на Франсоа Трюффо („400-те удара”). От Орсън Уелс наследява пищния визуален стил, а също и фокуса върху човешкия упадък. Героите на Андерсън винаги са неудачниците, отхвърлените, необикновените. Абсурдната сериозност е запазената им марка, но зад карикатурността им по правило се крие някакво разочарование. В „Царството” и двете деца например имат разбити семейства- Сам е сирак, а родителите на малката Сузи са разведени.

Царството на пълнолунието / Moonrise Kingdom

Обичайни заподозрени любимци на Уес като Бил Мъри и Джейсън Шуорцман очаквано заемат местата си в този филм, но колаборацията между с Едуард Нортън е била възможна за пръв път от 10 години насам и работата им заедно е едно малко чудо. Друго необичайно попълнение е Брус Уилис, който играе мекушав и глуповат полицай- антипод на обичайните му роли. Героинята на Тилда Суинтън носи единствено името „Социални услуги” и  представлява окончателната абдикация на възрастните от разумното мислене.

Емоционалното ядро на филма е пъстро, също както и цветовете му: кинематографията очаквано е дело на Робърт Йоман, заснел всички филми на Уес Андерсън досега, а музиката е дело на титаничния Александър Деспла, познат от двете части на „Хари Потър и Даровете на смъртта” и „Странният случай на Бенджамин Бътън”. „Царството” хвърля зрителя между призказното и сатиричното, между разводите и първите влюбвания, между глупостта и смелостта. „Царството на пълнолунието без никакво съмнение е един болезнено авторски филм, който позволява на публиката да разбере защо Хамптън Фанчър, сценарист на „Блейд Рънър”, нарича Уес Андерсън „Селинджър на киното”.

OperationKino: Не пропускайте „Царството на пълнолунието” на 17-ия София филм фест на 20 и 30 март.

Similar Posts

Вашият отговор на Mr. Pink Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Стефане, нищо във филма не е ново за Андерсън. Затова се спрях на този подход. Не ми се занимаваше да си чеша езика с това колко добре играят децата примерно- това всеки ще го види сам.

  2. Великолепен филм!
    Не само, че беше изкуство в най-учебникарския смисъл на думата, но бе и трогателен и смешен едновременно.

    Можеше още 500 – 600 думи да сложите в ревюта и пак щеше да е прекалено малко за този шедьовър.

    ПП
    Eдуард Нортън е титан!

  3. Дринов, имаш покана 🙂

    Хубаво ревю. Още с първият абзац ме спечели 🙂

  4. Вълшебен филм.
    Но в ревюто има разни фактологически и други грешчици 🙂 Митьо, не те видях снощи на прожекцията?

  5. @M.Knox
    Не мога да насмогна на твоите покани. 🙂 🙂 Но съм си отбеляза две заглавийца, които задължително ще ги направим 😉

    @Анита
    Не успях да стигна. 🙁

  6. Сложи поне един кавички на заглавийца, за да се знае, че всъщност става дума за ЗАГЛАВИЩА, бе бро.

  7. Ха-ха-ха! Прав си, ЗАГЛАВИЩА са. 🙂 Но не и ако питаш малоумниците, които предпочитат „Хензел и гретел“. 🙂

  8. Начев,
    тъкмо щях да те похваля, че си написал положително ревю за НЕЩО!

  9. Браво, че някой го е забелязал този филм – за мен може би едно от събитията не оскарите! Истинско кино, киното като приказка… а не политическа пропаганда! Толкова много въображение, цвят и живот имаше в този филм, че се изкефих жестоко и усетих онова удоволствие от киното, което изпитвах 80-те!

    Жалко, че беше толкова пренебрегнат на наградите, въпреки номинацията за сценарий!

    Също благодаря за стегнатото ревю, мисля, че трябва да се върви в тази посока с ревютата!

  10. Много задълбочено и интересно за четене ревю 🙂

    Срам обаче за родните разпространители е този филм да бъде пуснат с година закъснение и за 2 прожекции. . . . :X