Негово величие Бил Мъри възкликва в кулминационен момент от „Морски живот със Стив Зису” (2004), че 11 години (и половина) е любимата му възраст. А този вентрилоквизъм на Уес Андерсън е ключ към разбирането на цялата му кино естетика. Режисурата му е с уклон към хирургическата прецизност, към перфектната симетрия и се характеризира с математическата изчисленост на всеки кадър. Без никакво съмнение Уес Андерсън би могъл да намери място и в архитектурата, както сам признава. Като разказвач той е търпелив и подреден; умело борави с гласа зад кадър, за разлика от повечето си съвременници. „Царството на пълнолунието” е най-новият му филм и представлява окончателния повод Уес Андерсън да се припознае като истинския авангард на американското независимо кино.
„(Андерсън) знае как да пресъздаде всекидневните радости и взаимодействия между хората в пълнота и с разбиране”, пише Мартин Скорсезе в „Ескуайър” през 2000г. „Този тип чувствителност е изключение”, признава режисьорът на „Разяреният бик” и „Шофьор на такси”. Това предимство на Уес Андерсън Скорсезе забелязва още в режисьорския му дебют от 1996 г. „Ракета в бутилка”, но като че ли най-личен Уес Андерсън си е позволил да бъде в „Царството на пълнолунието”: една история за първото влюбване на Сам и Сузи през лятото на 1965 г.
Във вселената на Андерсън децата са традиционно по-зрели от възрастните и „Царството на пълнолунието” е сред най-красноречивите примери в тази насока. Към проблемите на съзряването впрочем Андерсън се насочва, благодарение на Франсоа Трюффо („400-те удара”). От Орсън Уелс наследява пищния визуален стил, а също и фокуса върху човешкия упадък. Героите на Андерсън винаги са неудачниците, отхвърлените, необикновените. Абсурдната сериозност е запазената им марка, но зад карикатурността им по правило се крие някакво разочарование. В „Царството” и двете деца например имат разбити семейства- Сам е сирак, а родителите на малката Сузи са разведени.
Обичайни заподозрени любимци на Уес като Бил Мъри и Джейсън Шуорцман очаквано заемат местата си в този филм, но колаборацията между с Едуард Нортън е била възможна за пръв път от 10 години насам и работата им заедно е едно малко чудо. Друго необичайно попълнение е Брус Уилис, който играе мекушав и глуповат полицай- антипод на обичайните му роли. Героинята на Тилда Суинтън носи единствено името „Социални услуги” и представлява окончателната абдикация на възрастните от разумното мислене.
Емоционалното ядро на филма е пъстро, също както и цветовете му: кинематографията очаквано е дело на Робърт Йоман, заснел всички филми на Уес Андерсън досега, а музиката е дело на титаничния Александър Деспла, познат от двете части на „Хари Потър и Даровете на смъртта” и „Странният случай на Бенджамин Бътън”. „Царството” хвърля зрителя между призказното и сатиричното, между разводите и първите влюбвания, между глупостта и смелостта. „Царството на пълнолунието” без никакво съмнение е един болезнено авторски филм, който позволява на публиката да разбере защо Хамптън Фанчър, сценарист на „Блейд Рънър”, нарича Уес Андерсън „Селинджър на киното”.
OperationKino: Не пропускайте „Царството на пълнолунието” на 17-ия София филм фест на 20 и 30 март.
Ревюто за филма ли е или за Андерсън?
Стефане, нищо във филма не е ново за Андерсън. Затова се спрях на този подход. Не ми се занимаваше да си чеша езика с това колко добре играят децата примерно- това всеки ще го види сам.
Великолепен филм!
Не само, че беше изкуство в най-учебникарския смисъл на думата, но бе и трогателен и смешен едновременно.
Можеше още 500 – 600 думи да сложите в ревюта и пак щеше да е прекалено малко за този шедьовър.
ПП
Eдуард Нортън е титан!
Нямам търпение да го чекна на феста!
Дринов, имаш покана 🙂
Хубаво ревю. Още с първият абзац ме спечели 🙂
Вълшебен филм.
Но в ревюто има разни фактологически и други грешчици 🙂 Митьо, не те видях снощи на прожекцията?
Анита, как няма да има, нали аз съм го писал 😀
@M.Knox
Не мога да насмогна на твоите покани. 🙂 🙂 Но съм си отбеляза две заглавийца, които задължително ще ги направим 😉
@Анита
Не успях да стигна. 🙁
Сложи поне един кавички на заглавийца, за да се знае, че всъщност става дума за ЗАГЛАВИЩА, бе бро.
Ха-ха-ха! Прав си, ЗАГЛАВИЩА са. 🙂 Но не и ако питаш малоумниците, които предпочитат „Хензел и гретел“. 🙂
Начев,
тъкмо щях да те похваля, че си написал положително ревю за НЕЩО!
Браво, че някой го е забелязал този филм – за мен може би едно от събитията не оскарите! Истинско кино, киното като приказка… а не политическа пропаганда! Толкова много въображение, цвят и живот имаше в този филм, че се изкефих жестоко и усетих онова удоволствие от киното, което изпитвах 80-те!
Жалко, че беше толкова пренебрегнат на наградите, въпреки номинацията за сценарий!
Също благодаря за стегнатото ревю, мисля, че трябва да се върви в тази посока с ревютата!
Много задълбочено и интересно за четене ревю 🙂
Срам обаче за родните разпространители е този филм да бъде пуснат с година закъснение и за 2 прожекции. . . . :X