Клетниците

Точно това особено усещане трудно се поддава на описание. Да не кажа, че е невъзможно. Представете си човек, който много (наистина много) обича мюзикъли – това съм аз. А сега се опитайте да си представите какво означава да очакваш чисто нова киноверсия на една от най-играните и обичани творби на Шьонберг, по един от свръхвечните романи на класика Виктор Юго „Клетниците”. При това – режисирана от Том Хупър (неслучайно притежател на Оскар за „Речта на краля”), който съвсем тенденциозно е избрал за ролите пеещи актьори, като не само те самите изпълняват партиите си (далеч не толкова лесни!), но и за първи път в историята на киното екипът прегръща дръзката идея да се пее и снима синхронно! Да оставим настрана вокалните тренировки, задължително безупречната тишина на терена, дългите кадри, подчинени на развитието на музикалните части – най-ценното, най-стойностното постижение на всички изпълнители е чистата, непристорена органичност на образите. И да – нямаше как да не започна с този особено важен детайл, защото именно той е причина за уникалността на „Клетниците”.

Дали беше обсъждан прекалено? Едва ли. Дали очакванията не бяха малко в повече? Може би. Дали народонаселението, което отдавна е забравило малките училищни книжки за Гаврош и Козет, поглежда с голяма доза скептицизъм към класиката? Е, това е сигурно! Безпристрастно ще призная, че от опита да се разкаже един доста голям времеви период, филмът се е сдобил с известна „проветрива” структура – скоците в годините са неизбежни, но за мен стояха като куршумени дупки в тъканта на историята. Може би това „приземяваше” въодушевлението ми и ми напомняше, че все пак гледам екранизация на сценична творба. Склонността ми да преувеличавам ме тласка към твърдението, че това е единственият недостатък на филма…

Историята за каторжникът Жан Валжан, пуснат на свобода, изкушен да открадне отново, но спасен от благородната доброта на един свещеник, е добре позната – не само на почитателите на класическата литература, защото произведението на Виктор Юго от години е задължително четиво във всяка възпитателна програма за младежи. Двата тома на „Клетниците” съдържат възхитителни, детайлни и увлекателни описания на Франция и Париж през 19 век – дотолкова впечатляващи, че образите им се запечатват в съзнанието. Едно от достойнствата на продукцията, ръководена от Том Хупър, е именно визуалното разточителство, съчетано с акценти (до карикатурни хиперболи) и очевиден стремеж към достоверност. Всичко, което видях на екрана, беше в синхрон с живия спомен от книжните образи – и проститутките, и хана на Тенардие, и революционния Париж… Единствената разлика открих в подсилените цветови гами – ефект търсен, театрален, необходим. Сюжетът проследява промяната у Валжан, злощастната му среща с Фантин, гонитбата с Жавер, превърнала се в нарицателен образ за смъртната вражда, израстването на Козет, любовта на Мариус, бунтовния Париж и приключва с неизбежния романтично-щастлив край. Сигурно биха били оправдани възможни забележки по адрес непълнота на образите, но… на кого му дреме?! Мюзикълът излъчва такава страст и обич към героите и историята, така безапелационно увлича и (особено) в няколко момента толкова неусетно те хваща за гърлото, че дълго след последните акорди е невъзможно да забравиш света, в който си изживял няколко часа…

Клетниците

Идеята да възложиш на актьорите си вокални И артистични задачи – в един кадър и в дубъл без прекъсване, за мен е равносилно на появата на звука или цветовете в кинообразите преди мнооого десетилетия! Начинът, по който Хю Джакман търси истинската същност на своя Жан Валжан или споделя любовта, стоплила сърцето му при срещата с малката Козет, е уникален. Вярно, част от височините на неговата партия се оказват леко извън възможностите на гласа му, ала … това просто доказва, че е човек – с някои пренебрежими несъвършенства. На Ан Хатауей в образа на Фантин е подарена една уникална ария, която актрисата изживява (както сподели, получавайки Златен глобус) с режисьора – той плаче заедно с нея, но зад камерата… Аманда Сейфрид и Еди Редмейн се справят много добре с любовно-вокалните предизвикателства пред Козет и Мариус, а Саманта Баркс излъчва горчива трогателност в ролята на Епонин. И не, не пренебрегвам Ръсел Кроу – просто ми се струва, че задачата с образа на Жавер е останала прекалено театрална за неговия темперамент, пък и режисьорът (незнайно защо) го е „наказал” с почти еднаква разкадровка за соловите епизоди: което, ако е търсен ефект, за мен не проработи въобще. Карикатурните Хелена Бонам-Картър и Саша Барон Коен като дуета Тенардие са класически пример за „comic relief”, а пък изборът на Арън Твейт за Анжолрас се оказа изстрел в десятката. Това важи и за страхотния малък дебютант Даниел Хътълстоун в ролята на Гаврош!

Наистина… всъщност е ненужно да продължавам… с каквото и да е. Няма смисъл от разнищване на детайли. Този мюзикъл излъчва аристократизъм и страст, създаден е с безмерна обич и поразява с революционен устрем. Пропуснеш ли „Клетниците” – обръщаш гръб на историята, литературата, музиката и киното (личните ми четири страсти!), съчетани в уникално единство. Което е жестока грешка… Може би простима, но… не и заличима… Изводът? Не я правете!

Similar Posts

Вашият отговор на Zed Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

32 Comments

  1. Това щеше да е един много хубав филм ако не бяха решили да правят мюзикъл!

  2. Пеенето ми дойде в повече. Наистина беше прекалено много. Ако беше опера или оперета, е едно, но това е мюзикъл, не може постоянно да се пее!! Може и само при мен да е така, понеже не харесвам мюзикъли, но през цялото време се чуствах някак… неудобно и странно, нещо наистине не беше наред. Толкова неприятен „филм“ не бях гледал. И Ръсел не може да пее, на ръба на фалшивото е.

  3. Определено пеенето беше в повече, отдавна не бях виждала хора да си излизат от залата по време на филма. Ако сте почитатели на книгата и предните екранизации – не посещавайте тази, ще се разочаровате. Голямо прехвалване, голямо нещо. И декорите бяха твърде театрални.

  4. А ако сте почитатели на мюзикъла (по който е правен филма, не по книгата) ще останете възхитени. Естествено, не може да се сравнява с него, усещането е съвсем различно, но филма е невероятен! Има някои песни, които са страшно внушителни (Do you hear the people sing…), a aктьорите са справят много добре.
    А всички, които не са го харесали, защото е мюзикъл, защо, по дяволите, сте го гледали?? Да бяхте прочели 2 реда или гледали един трейлър и да не си напрягате ограниченото съзнание с подобен шедьовър.

  5. Гледах го този уикенд и изненадващо доста ми хареса. Има забележки, разбира се, например с дължината, ритъма и изненадващо Мариус, но имаше жестоки неща в него – Хю, Гаврош, Епонин, сценографията, дългите кадри и близките планове, някои ефекти,… абе, доволен съм. И Ръсел Кроу не ме дразни, връзва ми се с Жавер, който е дървеняк по принцип. 🙂

    А критиките, че имало прекалено много пеене са смехотворни! Единственото по-тъпо нещо, което съм чувал, е, че „Star Wars“ бил тъп, защото имало много екшън. Give me a fucking break!!!

  6. „… критиките, че имало прекалено много пеене са смехотворни…“, смехотворни друг път !! 🙂
    Това се предполага, че е кино мюзикъл, какво е тва пеене през цялото време. Че те и „подай ми солта“ го пееха… ей тва е смехотворно. Не, всъщност не беше, беше неприятно да се гледа. Актьорите дори не ги обсъждам, те си бяха на супер ниво, но завършеният продук просто не струва.

  7. @Zed
    Не се излагай, моля те! Кажи си, че не ти харесва и това е. Било кино мюзикъл и какво е това пеене през цялото време. Тррррт! Оперните филми и те ли така? „Тарвиата“ на Джефирели? Дай го малко по-сериозно, това не ти е „Рок завинаги“.

  8. Сигурно е имало „много ноти“, както често се случва? 😉 😉 😉

    Още не съм го гледал, та се чудя, дали да не тествам новата Арена с прехваления звук.

  9. Тествай, макар че филмите, които са с „долби Атмос“ са „Хобит“ и „Животът на Пи“. Имаше и още един, ама съм забравил кой.
    Все пак качеството на звука и картинката си е пушка! 🙂

  10. Не го пропускай, Тито!!! (упс, повтарям се!) 8)

    И наистина – който не харесва мюзикъли, спокойно може да си спести „разочарованието“…

    Дрин, Много се Радвам, че ти е харесал 😛 😀 😀

    Do you hear the people sing… – INDEED!!!

  11. Занасаям се в киното да гледам какви ги е надробил култороведът Хупър.

    Ще търся деликтна отговорност за непозволено увреждане. Все едно гледах телевизионен театър от времето на комунизма. Тая безидейност с камерата на некой друг, ако може. Немаше да е лошо и някой да каже на Ръсел Кроу, че не може да пее. Все едно слушах дебели пръдни през цялото време.

    Една-две хубави песни, страхотна Хатауей. Другото е катастрофа и изпитание за слуха, нервите и търпението.

    Що ли не отидох и аз втори път на „Джанго“, ами се хващам на простотиите…

  12. Поздравления за правдивото ревю! 🙂

    Филмът ми хареса страшно много. Прекрасно е направен. Историята е невероятно богата и съдържателна, актьорите са безупречни, музиката е омагьосваща, текстовете са дълбоки и затрогващи. А за декорите и костюмите да не говорим… Въобще цялото нещо прелива от красота и величие.

    Поздравления на Том Хупър, той определено доказа, че има топки. Да направиш мюзикъл днес изисква определена доза смелост, но да го направиш ТАКА – с живо пеене, с тези мащаби и грандиозност – това вече е нечуван подвиг. И атаките срещу него не са малко, много злоба трябваше да понесе и много обиди ще трябва да търпи през цялата си бъдеща кариера. Но все пак той посмя да направи нещо невиждано и нечувано, нещо истински уникално, което няма еквивалент. Радвам се, че има хора, които го оценяват по достойнство. Още веднъж – поздравления за ревюто!

  13. Съгласен съм с Начев!

    Много ме е яд! Пак казвам че с тези АКТЬОРИ и тази основа това щеше да е един много хубав и ГЛЕДАЕМ филм!!! Ама не те решили да правят мюзикъл да се правят на интересни риаш ли! ГЛУПАЦИ!!!

    Само на Хатауей и се отдава пеенето!!! Поне да бяха избрали хора които за могат за пеят а не да мрънкат!
    Реших отново да прочета книгата защото съм я чел преди доста години!

    В днешно време за добро или за лошо хората очакват друга нещо когато отидат на кино. Мюзикълите просто никога няма да имат успех! Времената са други!

  14. Само едно парче безсмъртен филмов текст може да определи онези, дръзнали да не харесат „Клетниците“:

    You are pukes. You are the lowest form of life on Earth. You are not even human fucking beings. You are nothing but unorganized grabastic pieces of amphibian shit!

  15. @ Dr. Horrible
    Покорно благодаря! И на Vladi, разбира се 🙂 (blush)

    За всички останали – всеки има право на вкус!

    И „определенията“ би трябвало да са – както казва Дрин – „харесва ми/не ми харесва“, въпрос на Лична Гледна Точка!

  16. Клетниците са хората, имали злочестината да преживеят този водевил. В началото трябва да предупреждават, че докарва кататония. Сигурно ще спечели поне пет оскара.

  17. Какъв профанизиран, силно комплексиран и жалък примат трябва да си, за да висиш в 4 часа през нощта и да ръсиш простотии по адрес на пишещите в сайта ?!?
    Азмодан, ти много прост изглеждаш. Терминирай се ! Please !!!

  18. Пхаха, MadMax, скрий се, на Светлито ревютата винаги са били крайно досадни, впрочем това е от по-приемливите, даже ме надъха да гледам по-скоро филма.

  19. „Клетниците“ е страхотно изживяване и е задължително да се гледа… На тези, на които „нотите“ са им много, да отидат в някой чалга клуб, където те – нотите, са значително по малко… Начев и последователите му, спокойно пък могат да отидат нейде да се гръмнат… Не се учудвам на неразбирането им, имайки впредвид вече драматичното пренасищане на България от art инвалиди… И безчуствени типове…
    Филма си заслужава! Не го пропускайте!

  20. Без някакви крайности, но и на мен този тип ревюта са ми ами в един момент просто отегчителни… (a matter of opinion i guess)

  21. На английски има една чудна думичка, която описва изчерпателно филма – abomination!
    Не съм се чувствал толкова зле в киносалон от AVP:Requiem насам! Филмът е физически непоносим!
    Ще започна с няколкото безспорно добри аспекти, играта например. Актьорите предават емоцията чудесно. Не може да се отрекат и визуалните качества на „Клетниците“ – операторът и режисьорът са си свършили работата, гримьорите и стилистите също. И до тук.
    Никой не може да бъде подготвен за музикалната диария, която се излива в продължение на два безкрайно дълги часа, върху него! Неуписуем кошмар, заради който исках да се самонараня по време на прожекцията! Пеенето, съжалявам, че го наричам пеене въобще, на някои от главните актьори, беше непоносимо! Отвъд границите на всичко естетично и приятно. Хю Джакман, който ми е безкрайно симпатичен като мъж и актьор, беше музикално мъчение! Колкото и емоция да вложиш в някакво мънкане, скрибуцане и цвилене, пак си остава мрънкане, скрибуцане и цвилене! Чак ме дожаляваше за играта, която се губеше в тези неприятни звуци. Не искам да се впускам в подробности за музикалните изпълнения. Приятно изненадан съм единствено от Ан Хатауей и Саманта Баркс, като първата и изключително емоционална песен на Ан минава и заминава около 20-тата минута и те оставя на безпощадните изпявания на останаите от екипа!
    „Благодарение“ на текстовете на песните, за първи път в живота ми, английският език ми прозвуча грубо, тромаво и грозно, На места имаше такава липса на поетика, чувство за ритъм и грация, естетика в звученето на езика! Тромави, грозни думи, звучащи като присадени на места!
    Музикалните теми бяха четири – пет. В останалите часове просто нещо се декламираше. Вярно че емоционално като игра, но по звучене напомняше на някакво попско мрънкане по време на литургия! Болезнено!
    Поклон и към преводачите! Няма и дано няма и да има такъв превод! Не дай, Боже, да тръгнеш да четеш субтитрите и преживяването от филма си става откровено болезнено! Той няма общо с текстовете на песните, но за сметка на това, в никакъв случай не може да се обърка с по-свободен литературен превод!
    На фона на целият драматизъм на действието и играта на актьорите, явно да не преседнат пуканките на нежната американска публика, авторите на мюзикъла са вмъкнали някакви водевилни моменти с Саша Барон Коен и Хелена Бонъм Картър. Тези моменти са не просто нелепи, те са обидни! Накараха ме да си представя, например, „Под Игото“ с лежерни комедийно-пародийни моменти. На всичкото отгоре бяха точно след изключително емоционалното изпълнение I dreamed a dream на Ан Хатауей!
    За безкръвната, по холивудски цензурирана, кончина на Гаврош, нелепото озвучено изплющяване на Жавер в реката и т.н. няма да пиша.
    Цялостното изживяване от филма за мен беше WTF. По подобен начин се чувствах и докато гледах „Movie 43“. Само че там ефектът беше търсен. И когато някой ми захленчи, видиш ли, колко са добри актьорските изпълнения в „Les Misérables“, е все едно да ми обяснява колко са добри актьорите в „Movie 43“, т.е. Пълен Ташак!

    P.S. Нахално е и твърдението на режисьора, че партиите са изпяти по време на снимките, като беше очевидно, че по-голямата част са студийни. Вярно, че в маркетинга му е майката, ама не пасем трева, еба си!

  22. Простете на павописа и изказа, но още съм натровен от изживяването вчера! 🙂

  23. @Виво
    Само искам да направя една забележка. Оставам с впечатлението, че не ти е допаднало изпълнението на актьорите, което за мен бе чисто и просто КЛАСА !!! Няма да коментирам мнението ти за филма като цяло, защото всеки го възприема по различен начин и това определено е филм, който силно раздалечава полюсите.
    Но с мнението ти за изпълненията на актьорите не мога да се съглася. Хю Джакман и Ан Хатауей бяха изключителни … соловият монолог на Фантин и финалния предсмъртен изблик на Валжан просто разтърсват. Класа, класа и пак класа !
    Единствено соловите напъни на Еди Редмейн не ми бяха присърце … както и самия той, но не може всичко да е перфектно 🙂
    А относно Ръсел Кроу съм абсолютно съгласен с написаното в ревюто …. беше ми някак изолиран … абе изобщо трудно мога да го приема за отрицателен герой 🙂

  24. Май не осъзнавате, че филма не е измислен от екипа, който го е правил. Възможно най-плътно се придържат към мюзикъла и някои от нещата, които например Виво критикува, като текстове на песни, комедийни елементи и т. нат., не са нещо ново, а са част от един от най-дълго играните и най-хубави мюзикъли изобщо. А ако кажете, че той не струва, значи проблема е във вас. (:

  25. Виво много точно е описал и моите усещания. По – горе се изразих неточно, не пеенето беше в повече, а лошото пеене беше в повече. Иначе много харесвам мюзикъли и музикални филми, ако не беше така нямаше да отида и на този. Все още не мога да повярвам как може толкова добра база, с толкова добър актьорски състав, да бъде така качествено съсипана. Половината публика си излезе преди края, другата половина беше доста сънена като светнаха лампите. Отговорът за мен е – лошо пеене и скучна режисура.
    И ако искате да чуете наистина разстърстващо изпълнение на „I Dreamed A Dream“, пуснете си това на Susan Boyle.
    Поздрави на псевдоинтелектуалците от чалга – клуба!

  26. По-уморен от филм скоро не си бях тръгвал. На излизане ми идеше да отида до управата на киното и да им платя щетите, които нанесох с ноктите си по облегалката на стола… това от опити да не си тръгна! Киното е велико изкуство и е велико защото съчетава в себе си всички останали основни изкуства, но тук липсваше киното – не може да съм в КИНО и 70% от филма да са пеещи статични глави позиционирани ляво или дясно на екран! Историята е брутално скучно разказана, рязко се зацикли, след като Жан Вал Жан си прибра Клозет… последваха безкрайни монолози на всеки един от групата на Мариус, главният герой Вал Жан изчезна за дълго време. Любовта между Клозет и Мариус беше дебилна, една среща на площада и една среща на оградата и след това 20 минути виене за това, колко не може без нея. Ох…

    Основният конфликт някъде по пътя се изгуби, защо тоя луд човек Жавер гони толкова години Вал Жан? Заради онзи откраднат хляб преди 20 години ли? Направо стана нелеп образът на Ръсел Кроу, който взе, че накрая и се самоуби. Да, чел съм книгата, знам какво ще се случи, но не помня защо и този мюзикъл не ми даде отговори на нито един от конфликтите. Например Жан Вал Жан говореше през цялото време за тайната, да не му се разкрива тайната, като че ли беше избил в миналото си детска градина. Какво толкова криеше от Клозет? Защо на финала се оттегли, след като Мариус го помоли да им стане „баща“?

    Айде за костюмите и гримът – ясно – брилянтни, ама толкова брилянти, че по -едно време ми стана неприятно от това, че всички са откровено ГРОЗНИ! Ок, такава била идеята, в един грозен и гнусен свят едни хора се борят за любовта си и свободата си… ама дайте ни въздух де, дайте да подишаме малко, дайте небе. Можеше да ни разкажат поне за малко как израства Клозет, колко й е спокойно, как се грижи за нея Жан Вал Жан. Ама явно не са имали песен за тоя момент. Но виж, вадене на зъби, рязане на коси, повръщано, канали с лайна – може до безкрай.

    От първата сцена нататък филмът нямаше с какво визуално да ме изненада, да не говорим , че всичко започна да се схлупва и затваря около главите на героите с всяка измината минута… все по-затворено и по-затворено. Абе отворете тоя кадър, бе, дайте атмосфера!!!!!!!!!!!!!!!! Спомнете си Мулен Руж или айде… Коса!!!!!!!!!!!

    Убийствено лоша градация, видяхме какво може всеки един от персонажите още с първото си появяване и натам нямаше с какво да ме изненада.

    И това ли беше революцията – там в онази улица 5/5 метра??? Това ли беше Гаврош, любим и култов образ от романа??? 3 спорадични появи, точно когато ни потрябва – на площада, когато издаде Жавер и когато го убиха!!!

    Всъщност кое трябваше да е красивото и пленяващото във филма? Добре, актьорите се постараха, гримьори и стилисти също… от там нататък?

    И да, пеенето беше ужасно много. Музиката беше еднотипна, като във всяка сцена гръмваше кулминация. А всички знаем, че музиката задава настроението на един филм. Ами като ми гръмва кулминация непрекъснато, то ми стана еднообразно. Така – тонът, с който започваха ВСЕКИ ПЪТ да пеят ме побъркваше, всички до един освен Ръсел Кроу започваха тънко и високо… по едно време чувах само ПИИИИИИИИИИИИИИИИИ, само чаках отнякъде да се чуе доктор Рос – „Изпускаме го, дайте дефибрилатор“! Просто звучеше неестествено, ненормално, очакваш да заговорят, а те ПИИИИИ… и в крайна сметка смятам, че наистина са изпуснали филма!

    П.П, Всъщност най-мащабните и най-пищни сцени бяха първата и последната и в двата случая нямаше нужда от тях, те не разказваха история, а киното е за това – да разказва с картини, не с глави!