Зверовете на дивия юг / Beasts of the Southern Wild

Малка част от вселената
от на 2013-01-22
 

Зверовете на дивия юг / Beasts of the Southern Wild

Зверовете на дивия юг” е режисьорският дебют на Бен Зайтлин и се базира на десетминутната пиеса в едно действие “Juciy and Delicious”. Зайтлин се появява на голямата сцена като един продължител на Терънс Малик в неговото ровичкане из екзистенциалното и подобно още на Антоан дьо Сент-Екзюпери в „Малкият принц” създава история, функционираща на няколко нива чрез философия на наивността.

Филмът бе представен на българската публика на Sofia Independent. Като повечето независими продукции, филмът не получи широко разпространение по кината и не бе видян от достатъчно хора. А едно трябва да се признае на Академията, колкото и болезнено неадекватна да е на моменти – понякога тя насочва взора на масовата публика към филми, които биха останали игнорирани. Няма как да е иначе и в случая при анонимен режисьор и бюджет от едва 2 милиона долара. Да, „Зверовете” страда от характерни грешки за режисьори-дебютанти. Но надали може да се каже, че тези пропуски наистина нарушават естетическия интегритет на филма.

Сърцето на историята е 6 годишната Хъшпъпи, която e част от откъснато от цивилизацията племе, непознаващо законите на съвременното общество. Свят на мизерия и беднотия, но и свят на неподправени чудеса и природни красоти. Филм едновременно с документален характер и говорещ за реални хора от южна Луизиана, при това свързващ се добре със събитията около урагана Катрина, „Зверовете” е също така откъснат от реалността и от времето.

Филмът печели много от липсата на даване на категорични отговори. Не се размахва пръст за социална справедливост, защото не показва жителите на Ваната като нещастни или ощетени. Нито пък морализаторства и за това кой начин на живот е по-правилен- техния или нашия. Хората от Ваната имат собствена култура, доколкото средата го позволява, щастливи са и са свободни, неопетнени от социални окови, които да ги притискат.

Докато „Животът на Пи” говори за оцеляването при екстремни условия, „Зверовете на дивия юг” е за живота в екстремни условия. Докато и двата филма са визуални произведения на изкуството, „Зверовете” изглежда по-интимен, а също и по-суров, по-брутален в представянето на нищетата. Само така моментите на ослепителна красота могат да заблестят наистина.

Зверовете на дивия юг / Beasts of the Southern Wild

В работата на Зайтлин личи една приемственост от Терънс Малик, която превръща „Зверовете” в любовно писмо към „Дървото на живота”. Освен интензивния визуален фокус върху природата, невинността и съзряването, визирам въпроса за бащинската фигура. В „Дървото на живота” образът на бащата може да се разглежда като студената фигура, която направлява децата си, без чувства на обвързаност, но с чувство на дълг. В „Зверовете” бащата е също проблемен образ, макар и в по-малка степен- той е по-скоро учител, по-скоро един наставник, отколкото постоянно емоционално обвързан с детето си. „Зимен дар” е също за момиче в ужасни условия, като там бащата също е проблемна фигура, физически дистанцирана. И ако трябва да спомена отново „Животът на Пи”- в книгата на Ян Мартел бащата се разминава социално и идеологически със сина си (бащата там бе рационален капиталист, за сметка на религиозния си аполитически син). Бащата на Хъшпъпи обича дъщеря си, но не винаги е способен да се грижи за детето си, пие и липсва през голяма част от времето.

Във втората половина на филма се засяга най-вече темата за свободата, за нежеланието на хората от Ваната да бъдат извадени от средата си и да бъдат отделени от дома им. Като истински зверове, те не искат да бъдат в окови, не желаят да им бъде наложен нашият начин на живот, да бъдат сведени към нашата система на здравеопазване или към нашия модел на правилно и грешно.

Малката Кувенжане Уолис впечатлява с дълбочината на актьорската си игра. Тя е дива, сладка, своенравна и наистина не може да получи достатъчно хвалби за ролята си. Друга звезда на филма е музиката, която е тъждествена на визуалните красоти на филма. Написана е с безспорен творчески размах и усет именно за онази дива красота, която извира от филма.

Зверовете” има своите недостатъци. Треперащата камера не е похват, който се одобрява с лека ръка от хората, особено ако не се казваш Катрин Бигалоу. И е факт, че зад този подход не стои особена филмова зрялост. Сюжетно, в отношенията на Хъшпъпи към баща й остава една студенина и неправдоподобност, въпреки завършения вид на историята. Повечето от изтритите сцени дават по-голяма дълбочина и можеха да намерят място във филма. Някои хора ще видят във филма несъществуващи обвинения към консуматорския начин на живот, други ще изтъкнат грубия език.

Алегоричен, но с липса подвеждащи нравоучения, „Зверове на дивия юг” е един колкото абстрактен, толкова и конкретен поглед върху живота, който може да бъде едновременно приказен и безмилостно суров. Филмът преплита личното с митологическото и е резултат от абсолютна творческа свобода и неограничено въображение. Тези обстоятелства превръщат „Зверове на дивия юг” в един нешлифован диамант, който предвещава ярко бъдеще на Бен Зайтлин, ако той съумее да запази усета си за равновесие. „Цялата вселена зависи от това всичко да си пасне точно. Ако някое парченце се счупи, дори най-малкото… цялата вселена ще се разпадне.”

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2013-01-22 at 12:13

    Много ми хареса! Хлапето е страхотно, музиката също е яка, въпреки, че на моменти е weird. Но какво да го правим – фестивално кино 😉

    Заслужава статуетка!

    Отговор

  • Кристиян Атанасов
    2013-01-22 at 13:29

    На много „Best of 2012“ го срещнах… даже на почти всяка. Ще видим :)

    Отговор

  • Dr. Horrible
    2013-01-22 at 13:37

    Филмът наистина е качествен, на мен също ми хареса много.
    И музиката е страхотна, създава зверската атмосфера 😀

    Отговор

  • Анита
    2013-01-22 at 14:09

    „Продължител на Терънс Малик“? „Приемственост от Терънс Малик?! WTF?!?

    Филмът е пре-кра-сен – на светлинни години от псевдофилософските тъпотии, които Малик прави в последните две-три десетилетия. Хау.

    Отговор

  • 2013-01-22 at 14:20

    ^ Анита +1
    Както се подсетих от елфичния коментар по-горе – тази година ще има ли награди ОК?! 😀

    Отговор

  • 2013-01-22 at 18:14

    Да, и аз много искам да ги видя! 😀 Дори ще е по-добре да са преди Оскарите. :)

    Отговор

  • Начев
    2013-01-22 at 18:37

    @ Анита & Svetly

    Сериозно? Тоест смятате, че апокалиптичните картини, особено туровете и разтапящите ледници не са директни заемки? Цялата съзерцателна природност, дори като кадровка, беше копирана от Малик. В което няма лошо. Просто при Малик събитията се случват на макрониво.

    И не че нещо, ама при сравнение с дълбочината на Малик и по-точно с „Дървото на Живота, целият „Зверовете” може да изчезне в процеса. „Псевдофилософски” е най-вече за някой, който се е изгубил във вътрешата логика на филма.

    Поздрави

    Отговор

  • 2013-01-22 at 23:41

    Начев, да – сериозно :)

    Надявам се да ми простят читателите, но ще се само-цитирам по повод Малик – не приемам „нравоучителното размахване на пръст, което виждах от екрана. И тъй като съм гледала по-съвършени образи на усещането за Вселенска хармония и духовно пречистване, не можах да се отърся от усещането, че работата на Малик по този филм е самоцел. Ок – нека открива истини за себе си, но и да види отново „Koyaanisqatsi“ 😉 или Тарковски :) За мен Шон Пен с ролите си в „It’s All About Love“ на Томас Винтерберг и „Аз съм Сам“ казва много повече, отколкото в този филм. Брад Пит – не знам защо ме остави безразлична. Във филма виждам егоцентрична свърх-претенциозност, не и откровение… Сигурно звуча цинично, но това са моите усещания. :)

    А този филм беше нещо съвсем друго – погълна ме и все едно го живях. Без да го анализирам. Което означава Кино.
    Хората са различни, възприятията им – също, Малик – моля, да стои далеч от мен…

    А ревюто ти ми харесва; единствено не съм привърженик на сравнителния анализ, защото четящите не винаги са гледали филмите, за които говориш, но ако приемем, че тук влизат „нърд“-ове – всичко си е супер! 😀

    Отговор

  • 2013-01-23 at 00:13

    Ха! „Аз съм Сам“ е потресаващо елементарен филм! А играта на Шон Пен е под всякаква критика – номинацията му за Оскар за мен е най-жалкото събитие в дългата и тъжна история на Академията!

    „Нравоучителното размахване на пръст“ my ass!!! И сега осъзнавам нещо, „Дървото“ е филм за момчета, в него има неща, които една жена посмъртно не може да разбере, пък ако ще, не с момчетиите пред блока да е си е играла, ами не знам с кой. :) :) Разбира се, това не означава, че жени не може да го харесат – те могат да си откриват други работи, включително и такива, които ги няма. Очевидно е че си измислят че си фантазират разни неща, какво пречи да са в положителна посока? А-ха-ха-ха! :)

    Отговор

  • Milbo
    2013-01-23 at 03:27

    Две неща са сигурни тук – емоционалният резонанс и тоталната различност от почти всичко друго, което може да види човек …И този прекрасен нескопосан разхайтен баща на това нечувано обикновено невиждано дете ….

    Отговор

  • Анита
    2013-01-23 at 15:13

    Начев,
    за хейта ми към Малик и много по-мастити критици от теб, и с много по-лоши думи са ме наричали…
    … но това не ме е накарало да си променя мнението. Може просто да съм тъпа и изгубена в гениалната му вътрешна логика, знам :) Обаче това, което ще напиша сега, важи не само за киното и съм лично убедена в него – истински гениалното е достъпно за ума и сърцето на (почти) всеки зрител.
    И както Джаксън Полак не струва в сравнение с… (попълни нормален художник по избор, че бях написала Сикстинската капела, Дринов и Благойчо ще ме декласират по религиозни причини, без дори да са я виждали), нищо, че снобите плащат 150 милиона за драскулките му; така и Малик не струва.
    Нищо, че има „Златна палма“. Мдам.

    Отговор

  • MadMax
    2013-01-23 at 17:05

    Анита +1
    😀 😀 😀

    Отговор

  • 2013-01-23 at 23:59

    Анита -1

    Първо никого не декласирам по религиозни причини, второ, за твое сведение Сикстинската капела съм я виждал и трето, ако достъпното беше по-гениално, то моя боядисан в бяло таван (при това с мече), щеше да е най-гениалното нещо на света.
    Иначе снобария в изкуството колкото искаш, но това, че някой е тъпак и се води по чуждия акъл значи ли, че едно сложно произведение няма качества? Айде моля ти се! Или пък „Здрач“ е по-гениален, защото е достъпен елементаризъм в сравнение с „Пианистката“ на Ханеке, например.

    Не минус едно, ами направо минус 2! :)

    Отговор

  • 2013-01-24 at 01:33

    Мухахаххахаха – ако кажа Анита +1, дали с Макс ще „неутрализираме“ – 2-то на Дрин-сан ???
    Споровете са Прекрасно нещо – много се радвам, че ги/ни има!!! 😀 😀 😀

    Отговор

  • 2013-01-24 at 08:38

    Не, защото за да неутрализираш истината, трябват двойно повече глупости като вашите! А-ха-ха-ха-ха!

    Отговор

  • Анита
    2013-01-24 at 15:39

    Тавана, боядисан в бяло с мече? Или на тавана има боядисано мече? Муахахаха :)
    Ей, не го поделихме тоя Малик две години вече… на момчешки филми ще обижда, само и само да го защити…

    Аз и Ханеке го смятам за самоцелен (в повечето му филми), ако искаш да знаеш. А „Здрач“ е достъпно тъп. Тази категория е отделна.

    Отговор

  • nadia
    2013-01-24 at 18:38

    На мен филмът хич не ми хареса. Предполагам защото много ми напомняше като сюжет и като декори на Тайдленд (когото не мога да понасям). Но съм съгласна че ед обре филмиран, а малката е наистина страхотна актриса…

    Отговор

  • Izumen
    2013-02-18 at 17:45

    Дринов евала!!!

    / “Нравоучителното размахване на пръст” my ass!!! И сега осъзнавам нещо, “Дървото” е филм за момчета, в него има неща, които една жена посмъртно не може да разбере, пък ако ще, не с момчетиите пред блока да е си е играла, ами не знам с кой. Разбира се, това не означава, че жени не може да го харесат – те могат да си откриват други работи, включително и такива, които ги няма. Очевидно е че си измислят че си фантазират разни неща, какво пречи да са в положителна посока? А-ха-ха-ха! /

    Отговор

Коментирайте