Невъзможното

Филмите с природни бедствия отдавна са неизменна част от арсенала на холивудската машина за зрелища, която обикновено си осигурява солидни постъпления със заглавия от ранга на Туистър, Перфектната буря, Върхът на Данте, След утрешния ден и 2012. Всички тези филми ни представят масовото унищожение в един по-общ план и избягват да акцентират върху човешките жертви, за да не би по-чувствителните зрители да върнат вече погълнатите количества пуканки, начос и прочие хранителни добавки, без които съвременният homo sapiens не се осмелява да прекара 2 часа в киносалона (вероятно притеснявайки се от гладна смърт).

Европейското кино обаче никога не се е притеснявало да показва по-мрачни картини на екрана и именно поради това трудно достига същите боксофис величини като холивудските премиери. Европейските държави компенсират липсата на чутовни глобални приходи със силно изразено патриотично чувство, което успява да донесе в родината на съответния филм по-голям боксофис от този на филми като Аватар, за които предполагам са чували и бушмените в Африка. Миналата година Недосегаемите се отчете с цели 166 милиона долара в родната Франция, а сега явно е ред на Невъзможното да постигне нещо подобно в Испания, защото с близо 53 милиона към 16/12/2012 филмът вече може да се похвали, че е задминал друга прочута творба на Джеймс Камерън – Титаник.

Ако някой хвърли само повърхностен поглед върху рекламните материали за Невъзможното, то вероятно веднага ще го причисли към гореизоброените холивудски филми с природни катаклизми. В действителност филмът е доста по-различен от тях поради ред причини.

На първо място трябва да отбележим, че Невъзможното е вдъхновен от истинската история на едно испанско семейство, което оцелява в ужаса на най-смъртоносното цунами в човешката история, което удари бреговете на Тайланд, Индонезия, Индия и Шри Ланка през 2004 и отне живота на поне 230 000 души. Само за сравнение атомната бомба пусната от американците в края на Втората световна война отнема между 90 000 и 140 000 човешки живота.

Младият испански режисьор Хуан Антонио Байона се наема със задачата да разкаже тази изключително драматична семейна история на фона на мащабните разрушения от цунамито. За разлика от холивудските си колеги той поема по един изключително реалистичен път и създава картина, която спокойно може да сравним със Спасяването на редник Райън по отношение на жертви, кръв и човешки части, които присъстват в една голяма част от кадрите. Това трябва да послужи като предупреждение към по-чувствителните, които може и да поискат да си излязат в даден момент.

Технически филмът е издържан на изключително ниво. Специално внимание заслужава цялостната визия, а отделни кадри са си направо да ги окачите в рамка на стената. Интересно е доколко това е заслуга на Байона или на оператора Оскар Фаура, който е работил като оператор на втори екип по Машинистът с Крисчън Бейл и Агора (друга касова испанска продукция с англоезични актьори, която премина безславно по родните екрани). Вероятно отговор ще ни бъде даден със следващия филм на младия испански режисьор, който е твърде възможно бързо да бъде прилапан от холивудските продуценти.

The Impossible

Отлична работа са свършили и хората от отдела по звукови ефекти, които играят централна роля за цялостното въздействие на историята. В миговете след началния удар на вълната екранът потъмнява и зрителите са оставени единствено под въздействието на звуците да съпреживеят усещането на главните герои.

Докато в американските филми всички видове ефекти (компютърни, звукови, т.н.) имат за цел да смаят зрителя и да оправдаят цената на билета, то в Невъзможното ефектите служат единствено като помощно средство да се разкаже една силна човешка драма. А за тази цел са необходими преди всичко силни актьори, които не ги е страх да се подложат едновременно на смазващите физически и психически параметри на ролята.

Сериозните роли не са чужди на Наоми Уотс и изпълнението й в Невъзможното не прави изключение от високите стандарти, които са присъщи на актрисата. Уотс успява да предложи едно изключително интензивно във физически и психолигически план олицетворение на привидно плашеща се от всичко жена, която бързо забравя за страховете си и под давление на адреналина се превръща в готова на всичко майка. Историята отрежда Мария (Уотс) да бъде отнесена от стихията в една посока заедно с най-големия си син – Лукас. В ролята на Лукас влиза дебютанта Том Холанд, който се държи като равен със значително по именитата си екранна партньорка и безспорно предлага повече от достойно за възрастта си изпълнение. Никак не е случайно, че това актьорско дуо присъства в почти всички списъци с номинации за престижните награди, които предстои да бъдат раздадени до края на февруари.

Същото не може да се каже за Юън Макгрегър, който изглежда така все едно е част от продукцията, защото е бил наблизо и е нямал по-добра работа за вършене по това време.

Невъзможното отнася редица критики поради подмяната на испанската идентичност на централните персонажи с присъствието на англоезични популярни актьори, а също и с липсата на представяне драмата на местното население. Ако се абстрахираме от реалните събития, то филмът работи спрямо замисъла да ни предложи една изключително натоварваща психически катастрофична драма за невероятната съдба на едно 5-членно семейство. Въпросът обаче е кой ще иска да се подложи на 2 часа с подобна тематика в киносалона при положение, че родната ни действителност ежедневно наподобява на оцеляване от природно бедствие?

Similar Posts

Вашият отговор на Izumen Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Филмът е много добър, но сори, адски тъпo и нелогично последно изречение от ревюто.

  2. Напълно си е логично изречението – само виж боксофиса на подобни филми в България и ще ти стане ясно кой иска да ги гледа, а именно почти никой 😉 И аз лично ако трябва да избирам между този филм и Хобит примерно ще избера Хобит, защото ми е крайно излишно да се натоварвам в киносалона без това да го налагат професионалните ми задължения.

  3. По тази логика, сигурно виждаш излишно да идват подобни филми на кино в България… 🙂

  4. Не го намирам за излишно, но не е рентабилно за дистрибуторите, които се надяват някой ден да си избият разходите по филма от продажбата на телевизионни права (което също не е гаранция, че ще се случи). Т.е. от кино печалба няма за такива филми, а често са и на загуба. Проблема е комплексен и касае всички европейски страни – даже му беше обърнато внимание при раздаването на последните европейски филмови награди. Самите кина не желаят да отделят място за подобни филми и рекламирането им, знаейки колко малко зрители ще запълнят съответната зала. Идеално щеше да е един арт филм да прави боксофиса на Трансформърс, но това няма как да се случи.

  5. Само да вметна, че хората в България не могат да гледат сложни филми, а не че им е писнало от ежедневието. Филми като „Дървото на живота“ пожънаха празни зали. Не случайно и „The Master’ няма да го видим на голям екран. Въобще такива, дето много говорят не са „рентабилни“.

  6. Те тези филми и световно много рядко са рентабилни. Това все пак са си арт филми, които нямат претенциите да достигнат до милионна аудитория. Друг въпрос е, че и за тяхната направа пари трябват. А в днешно време публиката не само в България, но и световно не гледа особено „сложни“ филми. Колкото до Невъзможното той далеч не е сложен като послание, но на мен лично ми беше прекалено натуралистичен в съответния момент на гледане.

  7. Прекрасен, затрогващ и напълно поглъщащ те. Страшно много ми хареса, а не очаквах. Очаквах поредната сълзлива, сърцераздирателна история. The Impossible е много реален и много мъжко заобикаля обикновения сантимент. Поздрави за доброто ревю. Съгласен съм на 100%

  8. Не съм съгласен за Юън. Според мен се представя на изключително високо ниво. Като се има предвид времето, което има на екран де.