Животът на Пи

Бестселърът на Ян Мартел „Животът на Пи” („Life of Pi”) – разказващ за фантастичното пътешествие на младия Писин (Пи), който след корабокрушение в продължение на 227 дни се носи сред водите на Тихия океан на малка спасителна лодка в компанията на грациозен, но кръвожаден тигър на име Ричард Паркър – е една от „онези книги”, смятани от повечето хора за нефилмируеми.

И в интерес на истината, имаше момент, в който изглеждаше, че за разлика от друг път, това наистина е така (знаете, повечето подобни книги все пак се филмират, при това успешно), защото през годините не един или двама режисьори – сред тях имена като М. Найт Шамалан, Алфонсо Куарон и Жан Пиер-Жьоне – се провалиха в опитите си да пренесат романа на големия екран. Въпреки трудностите обаче, също като своя главен герой, екранизацията се бореше за оцеляване и най-накрая „оживя” под режисурата на Анг Ли, при това по един наистина великолепен начин, макар и не съвсем лишен от недостатъци.

Откъм аудио-визуалната презентация „Животът на Пи” е истинско чудо/пиршество, което доказва, че в ръцете на отличен майстор, какъвто е Анг Ли, компютърните ефекти и 3D презентацията могат да бъдат инструмент с голяма повествователна, емоционална и естетическа сила, особено ако са функция на разказа и неговите цели. Защото какъвто и да е размахът и техническото съвършенство на визията (разбира се, има и дефекти, но в контекста на конкретните сцени и на филма като цяло, лично аз бих ги нарекъл незначителни), тя винаги следва логиката на историята и героите, а Ли нито за момент не измества фокуса си от тях, дори и когато изглежда, че е залитнал повечко към посока на „красотите”.

Не всичко обаче във филма е „розово”. Повествователната структура (рамката на разказа) е изключително клиширана, тромава и скучна. Целият филм е представен като ретроспектива. Вече възрастният Пи разказва невероятната си история на млад писател (разбира се, с творчески проблеми), който търси да преоткрие себе си и мястото си в света – той е чул от „чичото” на Пи, че неговата история ще го накара „да повярва в Бог”. Дори и да приемем аргумента, че ни е необходим елементът с разказа, това не включва образа на писателя, който не допринася с абсолютно нищо за цялостната история.

Друг кофти момент е когато разбираме, че историята на Пи би могла да има различна форма. Мога да преглътна… да я наречем „рационалната” история, нищо че променя смисъла на филма, на който съм вярвал безрезервно до този момент. Сама по себе си, тя е изключително интересна, при все че е подхвърлена просто така, буквално за секунди, за да илюстрира колко са зле духовно бедните, лишени от въображение капиталисти (атеисти), които са неспособни да видят „красотата” във Вярата, и колкото повече мисля за нея, толкова повече се ужасявам от черните дебри на човешката природа и в същото време съм впечатлен на какво сме способни, за да оцелеем и да останем с „всичкия си”.

Животът на Пи

Това, което не мога да приема, е отговорът, който дава Пи на финалния въпрос коя от двете истории е истинската? Отговор, който е по „Прометей”-ски („This is what I choose to believe”) евтин и елементарен – „А ти коя от двете истории предпочиташ да е вярна?”. С две думи, какво значение има дали е вярно, важното е да се чувстваш добре – вярата прави света толкова по-хубаво място. За мен това е най-досадният и изначално погрешен довод в полза на каквото и да е. И в крайна сметка, как скриването на жестоката действителност от себе си и от света се връзва с Бог? Всъщност всички знаем как.

Сто пъти по-добре щеше да бъде, ако на „рационалната” история бе отделено малко повече време и накрая не бяхме замерени в лицето с елементаризми, а бяхме оставени сами да си вадим изводите и да вярваме на каквото си поискаме. Или пък просто всичко да свършваше с момента, в който Пи си взема сбогом с Ричард Паркър, а той дори не се обръща. Въобще целият мотив с невъзможността да си вземеш последно сбогом беше прекрасен и определено работи чудесно.

Няма как да не кажа и няколко думи за актьорите и по-специално за непознатия Сураж Шарма, когото Ли избира за ролята на Пи, и който е наистина страхотно попадение и изнася целия филм на плещите си. Момчето прави невероятна роля, която предполагам е била свързана с изключително психическо и физическо напрежение. Единственият момент, в който се пропуква актьорски, е когато разказва „рационалната” история, макар че това може да се приеме като режисьорско решение – един вид коментар върху част от темите, споменати по-горе.

Всички останали са или посредствени или просто ОК. Изключение прави само тигърът Ричард Паркър, който е истинско произведение на изкуството. Неслучайно го слагам сред актьорите, защото екранното му присъствие е изключително и по нищо не отстъпва на Шарма, въпреки че по никакъв начин не е антропоморфизиран или украсен. Нито за момент не се усъмних, че виждам истинско диво животно.

За финал искам да кажа, че въпреки няколкото си недостатъка, „Животът на Пи” е един наистина великолепен филм, който ще ви порази с впечатляващата си визуална презентация, ще накара по-емоционалните от вас да пуснат някоя друга сълза, а освен това ще ви даде доста храна за размисъл. Това определено е един от по-добрите филми тази година.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

32 Comments

  1. Напълно подкрепям похвалите за визуалната презентация – това е един от малкото филми, в които 3D-то реално подсилва цялостното преживяване и усещате присъствието му не само по по-високата цена на билета.

  2. Много ми се ходеше да го гледам на 3де, обаче този месец предпочетох уникалния Хобит. Да, смятам, че е жесток, дори и отгоре 🙂
    Може би януари ще ида, че тоя месец бюджета ми е спънка 😉 Гледа ми се хубав филм с истински 3де ефекти и по всичко изглежда, този е такъв 😉

  3. Не съм гледал филма още, но забелязах, че в ревюто се пита защо не отделиха повече време за другата история, в която бяха заменени животните с хора. Така е в книгата, Пи буквално я разказва набързо в няколко страници, но иначе забележката е добра. Поне в киноверсията можеха да отделят малко повече внимание и да излязат извън рамките на самата книга – в крайна сметка всяко изкуство трябва да добавя нещо от себе си 🙂

  4. Някак си в това ревю пише твърде малко за филма… (Дринов, не се сърди! Разочарованията в блога ти са малко, така че се набиват на очи :))
    И аз не одобрявам попщините, но този кръстоносен поход „всичко, което има дори и суууупернезабележим полъх на религия, е боклук и тотал шит“, ми идва прекалено. Всъщност, учудващото е, че в началото и края на рецензията казваш „филмът всъщност е хубав, бих го препоръчал за гледане“, но съдържанието въобще не подкрепя тези думи.

    „Пи“ е страхотен и не само заради „аудиовизуалната презентация“; плюс че е напълно на нивото на книгата. Рамката малко подразни и мен на моменти, да, но във всичко останало това е поредният безупречен филм на Анг Ли. А както са забелязали и други, той е сред малкото режисьори (Камерън в „Аватар“, Скорсезе в „Хюго“), които използват 3D-то като изразно средство, не като средство да вземат 3 лв. повече от зрителя.

    Но всъщност Нова година, нови апокалипсиси, нов късмет – ще продължим да ви четем и следващата година. Поздрави на целия (променлив) екип на блога 🙂

  5. @Анита

    Специално заради теб нарушавам коментарното си изгнание. 🙂

    По никакъв начин не нападам филма, защото има „полъх на религия”. Атакувам начина, по който е представена идеята защо „едното” е по-добро от „другото”. Съжалявам, но тази реплика е елементарна и погрешна и не виждам нужда от нея. До този момент аз самият бях започнал да вярвам в Господ.

    Иначе приемам критиката ти, че не го написах така, че да стане ясно и трябваше малко повече положителни акценти. Но ти знаеш, понякога, текстовете се получават по определен начин, независимо от твоето желание. 🙂

  6. В предговора към книгата Ян Мартел говори за искрицата, около която целият роман трябва да пламне. Жалко, че религията поема тази роля и тя е лайтмотив на книгата и на филма. Анг Лий пада жертва на същия религиозен мъмбо-джъмбо.

    Не молитвите спасяват Писин Пател в Тихия океан от бенгалския тигър Ричард Паркър. Не религията и със сигурност не някое божество. Спасява го наръчникът за оцеляване и дресирането на бенгалския тигър, спасяват го ценните съвети на баща му и провизиите. Пи оцелява чрез находчивост и знания, с помощта на науката и познанията си за животните. Не чрез молитви и със сигурност не благодарение на някоя религия. Поне аз не видях океанът смирено да се разделя.

    Просто обещанието, че историята „ще те накара да повярваш в Бог”, срива концептуално филма, колкото и смазващо красив да е той. Въпросът „В кое ще повярваш?” след двете истории, е подвеждащ и повърхностен, както казва и Дринов.

    На практика религиозните фанатици са тези, които вярват във втората история. Те вярват в това, което е по-лесно за вярване и което ти дава повече закрила и утеха.

  7. Лайтмотивът във филма не е религията, а вярата. Религията би могла да бъде много опасна, но тук става въпрос за вярата в Бога=вярата в собствените сили. Вярата е нещо рационално и истинско, а не абстрактно. Пи така и не обвързва вярата си с конкретна религия и това не е случайно.

  8. „Вярата е нещо рационално и истинско, а не абстрактно…“ – май идиотите от Замунда се застояха доста наоколо. Damn it.

  9. Фундаменталистите на атеизма от седмия ден са мноо зле 😀 За сметка на това, са много.

    (казвам го като човек, който не тачи никакви попове)

  10. Какви фундаменталисти, какъв седми ден?!? „Мноо зле“ окачествяваш! Седни си на „фундамента“ и понаучи нещо повече. И така и не можах да разбера защо поповете се спрягат толкова често. Какво общо има вярата с попщината?!?

  11. Мисля, че Анита визираше останалите коментари, а не твоя. Което е сериозен майтап, като се има предвид, че именно твоят коментар беше колосално тъп.

  12. Raav,
    не визирах изобщо теб в коментара си, а точно обратната позиция 😀
    Ама такава докачливост може да е „гузен негонен бяга“, а?

  13. Raav:

    „Пи така и не обвързва вярата си с конкретна религия и това не е случайно.“

    Tи кой филм си гледал?

  14. Уха, надушвам кръв! 🙂
    Миналата седмица гледах филма, като отидох с нагласата да гледам нещо изключително красиво, а в крайна сметка получих дори повече, отколкото очаквах. На мен дрънканиците за религиите, вярата изобщо не ми попречиха да се насладя максимално, по начин, който никой друг филм не можа да ми достави тази година. Подразни ме само едно нещо – всички говореха на английски, в бившата френска част на Индия, но това е бял кахър. Играта на пълния аматьор Сураж Шарма бе на съвсем прилично ниво (освен сцената в болницата, странно ми изглеждаше и моментът, когато много държеше да види бурята – то не беше радост, то не беше чудо). Пък и келешът просто е придружавал брат си на каста, изобщо не е имал намерение да се явява на прослушване.

  15. Страхотен филм! Всякакви глупави коментари за религия (това все пак са интимни неща!) са повече от излишни в контекста на големия (и донякъде разрешен индивидуално от Анг Лий) проблем – техонологиите или смисъла. Отговорът е – и двете 🙂

  16. Странна интерпретация … Моята е различна. Филмът ме разтърси – прекрасна метафора! Авторът на статията намирам за пристрастен, а анализа му – за повърхностен. Според мен така и не става ясно коя всъщност е реалната история и дали истинската не е тази, която е разказал на застрахователите, другата изглежда твърде неправдоподобна. Практичността (хиената) убива наивността (морякът будист), убива и милосърдието (майката), а инстинктът за самосъхранение и жестокостта са отвъд практичността. Дали разказът не представлява метафорична история за борбата със себе си и собствените тъмни страни?! Представете си какъв шок може да е една такава трагедия за чувствителен млад човек, израснал в комфорт, с идеалистична представи за света! И дали вариантът с животните не е приемлив начин за ранимата му психика да успее да преодолее трагедията?! Коя е истинската история – има ли значение, особено ако не можем да си вземем поука от нея, а сме фокусирани върху предполагаемите й несъвършенства …

  17. Един от най-завладяващите филми, които съм гледал напоследък откак се появи 3D жанра, особено в версията на 3D Real. Повечето коментари са на хора, които според мен на са влезли в дълбочина на филма. Ясно е, че религията е тема обсъждана от векове – за и против смисъла, но не забравяйте, че тук действието започва в Индия. Аз съм един от тези “ фанатици“, който е бил там и искам да ви кажа, че Анг Лее е предал изключително добре духа на Индия, заедно с нейната философия и е поставил в центъра модерните разбирания на бащата и майката на Пи и неговото “ старо“ духовно разбиране. Вижда се сблъсака на западната с източната култура пресъздаден с невероятно красиви сцени от Индия. Дали има Бог или не, не е важно, но точно историята с двата варианта и финалните изречения на вече възрастния Пи дават една голяма истина, как искаме да живеем, кой е нашия избор. Дори да искате да кажете,че има грешки и небивалици или слабости – то за запознат с бита и културата на Индия човек, бих казал, че филма е едно блестящо проиведение с много дълбок смисъл без нито един излишен детайл.

  18. Забравете всички глупави спорове за вяра и религия. Гледайте филма – истински шедьовър е!

  19. @Om Ram
    Аз пък намирам, че четеш каквото ти си мислиш, че е написано, а не каквото пише в действителност. Ако така гледаш и филми, здраве му кажи!

    Още веднъж на мен много ми допадна филма, но пак да кажа, живеенето в заблуда, колкото и розова да е тя, не е решение на който и да е проблем.

  20. Личи си, че автора на коментара не е чел книгата. След като във филма са редуцирали до минимум философията на книгата, пак добре е, че резултата е гледаем!

  21. Преди няколко дена гледах филма – бях с повечко очаквания, но честно казано се разочаровах. Някои ефекти ми дойдоха малко в повече. Тигърът в лодката на моменти имаше толкова неестествени движения! Обожавам тигрите, гледала съм игрални и документални филми за тях и няма да забравя никога „Двама братя“ на Жан-Жак Ано. И като визия, и като послание за мен той категорично надминава „Животът на Пи“. Очаквах нещо малко по-задълбочено, ама винаги е така – големи очаквания и после разочарование.

  22. Бас държа, че най-неестествените движения са били в кадрите където е ползван истински тигър! Не мога да не се сетя за един коментар по адрес на „Гладиатор“, в който се твърдеше как на тигрите в Колизеума им се виждали пикселите.

  23. Като говорим за ефекти….
    R&H печелят Оскар за визуални ефекти за този филм. 11 дни по-рано са обявили фалит.
    https://www.youtube.com/watch?v=9lcB9u-9mVE#t=1751
    Това е филм(че), който дава представа за индустрията, и мисля, че ще ви е интересен.