За своята роля в „The Hunt” Мадс Микелсен получи наградата за най-добър актьор на един от най-престижните фестивали в света – Кан 2012. Той беше номиниран в същата категория и за наградите на Европейската филмова академия (Оскарите на Стария континент), а филмът на Томас Винтерберг имаше още номинации за Европейски филм на годината, за режисура, монтаж и сценарий, като от всички тях спечели само наградата за сценарий.

След такъв увод можем да кажем само, че всеки акламиран фестивален хит е очакван с огромно нетърпение – ако ни хареса, се включваме в хора „осанна”, ако ли пък не, сме готови да го разпънем, или… да го „убием” с мълчание. На къде клонят везните? Вижте в първия трейлър и два кратки клипа и преценете сами.

http://www.youtube.com/watch?v=zgRanfDqvzA

http://www.youtube.com/watch?v=ce1HSCx5Zr4

Темата е изключително болезнена – героят на Микелсен е преследван и обругаван в своята общност заради слух (или реална случка), обвиняващи го в почти блудство с дете. Само патологични психари извършват гавра с детската невинност, и винаги сме си мислели, че липсата на безмилостни наказания (като скопяване плюс доживотна каторга например) благоприятства извращенията в наше време.

В „The Hunt” обаче главният акцент е поставен върху липсата на рационална мисъл у една общност, която е способна да унищожи един или няколко човешки живота. И чак впоследствие би поставила въпроса „правилно ли постъпваме?”, ако въобще стигне дотам…

Въздействащ, силен, изпълнен с емоции филм – това става ясно от трейлъра. А Винтерберг е един от любимите ни екс-Догма творци. Заедно с Лоне Шерфиг. И Ларс, разбира се! Абе, да идва филмът – и това е!

The Hunt” е на екран във Великобритания от 30 ноември.

Similar Posts

Вашият отговор на Милбо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Страхотен филм с уникално изпълнение на Мадс Микелсен. Може би за последните 6-7г. най-силната роля която съм виждал, наред с ролята на Даниел Дей Луис в “Ще се лее кръв“…

  2. Много са любимите моменти в киното с тези скандинавски малки на пръв поглед истории за обикновени хора, които с обезоръжаваща реалистичност, деликатно и при все това необратимо и постъпателно прерастват в по-големи истории, с доста по-широк обхват …
    Един малък разказ от малка детска градина в малко селище (да кажем Карнобад) – се оказва поразителен и всъщност много необходим обективен поглед към толкова актуални неща в които ние живеем точно в момента и точно тук …

    Лъжите, които кънтят от всички страни в ежедневиенто ни и се преповтарят без следа от замисляне за последиците от страна на хората , които ги измислят (съзнателно или от малоумност) … или насилието, което ни заобикаля, когато млади хора с проблеми и без посока в живота си намират солидарност в групи от други като себе си – които решават, че непознаването или заблудите за някой различен е достатъчно основание да ги обиждаме, нападаме, унижаваме, пребиваме, и дори убиваме …Колко е малка всъщност фаталната крачка – и колко е голяма и „clear and present“ опасността са осезаемо видими в „малката“ история …И как без да разбираме – не правим нищо, за да променим това….