Седемте психопата / Seven Psychopaths

Не съм спец по пиесите на Макдона, но много обичам „В Брюж”. Заради душата му. И по всички предварителни заявки „Седемте психопата” трябваше да се окаже супер-инди-хит. Та кой печели наградата на публиката в Торонто в категорията „Среднощна лудост”, нали ясно е!? И идва филма на голям екран у нас, и отивам в зала 1 на НДК, и се възрадва душата ми на публиката, доволно многобройна. Начало.

Сюжетът – преплетено нестандартен: писател-пияница в творчески „блок” се мъчи над сценария си „Седемте психопата”, приятелят му Били се е специализирал в отвличане на домашни любимци (кучета), а пък неговият авер Ханс ги връща срещу откуп. Този безобиден „бизнес” ги забърква с безскрупулния мафиот Чарли, който абсолютно изперква когато разбира, че неговото мило животинче липсва. Отприщеният бяс ражда шантави ситуации – упс, не, това е авторовото въображение! Гегове, чиста сатира на клишета и жанрове, намигвания, препратки, кървища (задължителни и съвсем на място в „стиловата характеристика”!), куршумите се прескачат с историите – въобще, пир за сетивата! Много се смях – с цялата зала.

Сигурна съм, до голяма степен реакцията на публиката беше предизвикана от присъствието на екрана. У-ни-кал-ни – колосът Кристофър Уокън, бомбата със закъснител Сам Рокуел, неспасяемият Уди Харелсън, точното попадение Колин Фарел, емблематичният Том Уейтс – всеки от тях извайва майсторски своя образ, и наистина никой от тях не е за изпускане, и дори само заради тях си струва да не се пропуска този филм. Край.

И точно тогава се появи „но”-то. След края на филма си казах „и какво от това?” Макдона просто си е направил едно упражнение по сценарни фантазии, един вид „я да ви видя колко ще поемете”, с отчетлив уж-автобиографичен уклон, който обаче ме остави… безразлична. Оказа се куха кула – шантаво конструирана, предизвикателно украсена, привлекателна и интригуваща, и готова да се срути… в спомените ми. Радвам се, че го гледах, но не бих повторила. Защото филмът няма душа. За разлика от „В Брюж”…

Similar Posts

Вашият отговор на Стефан Ст Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

22 Comments

  1. Само да отбележа, че прожекцията в зала 1 беше доста слабо посетена – точно четири пъти по-малко от поредната премиера на Уди Алън в рамките на същия форум. Независимо дали филмът има или няма душа това само доказва за пореден път, че България си заслужава липсата на редица независими заглавия с качествен показ, а не в овехтелите зали на НДК, Дом на киното и прочие кино-гробници. На нас ни дай само шарени картинки с мощен звук, които да текат за фон на плюскането на пуканки и смученето на безалкохолни напитки.

  2. Шарените картинки и напитки, както и плюскането отговарят на нуждите за тези, които нямат грижи да дадат 24 лева за два билета. Нормално съотношение на нещата (говоря в общи щрихи, естествено е да има малък брой изключения).

    Като му уври на някого главата да продава билети по 3-4 лева в нормални „битови условия“, и публика за независимите заглавия ще си има 🙂 Ама не, братче – дай, дай, дай да лапаме!

  3. Страшна тъпотия с привкус на пернишка трагедия. Хуморът много липсваше за жанра. Нула стори и тъпа режисура. Психопатите бяха направо жалки, дори любимият ми Уди Харелсън. В много моменти се пробвах да заспя, ама човека с мен непрекъснато ме ръгаше. Браво на този, който се е забавлявал – трудна задача 🙂

  4. Gabriella заслужаваш някой перничанин да те хване и да те накаже жестоко , за небивалиците дето си писала. Иначе за филма – средна работа

  5. ревюто почти ме отказа,
    wtf?
    Сам Рокуел и Кристофър Уокън са истинска сладост! стига с тия сухарски истории с разбирачески привкус стил „Трябва ли да ви уча?“.
    Психопатите до един са страхотни! Ще се гледа поне още 3 пъти :))

  6. Аз вчера го гледах за втори път и се забавлявах, точно колкото и първия. Доста приятно филмче! Не мога да не се съглася обаче, че отвъд забавлението няма много сериозни качества.

  7. Гледах Психопатите, веднага след това гледах и В Брюж (мой голям пропуск) и съм възхитен! Искам да гледам още филми на Макдона! Уникални!

  8. Филмът за мен се прекърши след нелепата сцена в гробищата. Дори на пародийно ниво вече се стичаше към канала. Не е честно да започне толкова интригуващо и абсурдно, а да приключи така скучно. Все пак не съжалявам за отделеното време, защото историите с монаха и свещеникът си заслужаваха.

    И ме светнахте за „В Б.“.

  9. Абе така и не съм го гледал тоя „В Брюж“. трябва да седна тези дни и да го зяпам.
    Иначе като цяло психопатите ми хареса. Хубаво филмче. Да мацката по цици беше нещо много хубаво.. 😉
    Мен ме изкефи накрая последния диалог по телефона… хахаха…. все едно слушам олигофрени или деца в детската градина:)

  10. @heinrich
    За пореден път „В Брюж“ е много по-добър филм. Ама ще ми е интересно мнението на хора, които първо са гледали „Психопатите“. 🙂

  11. Мацката, циците и бедрата й просто ги приех като заслужена компенсация, а не като + на проваленото повествование. 😉

    Не съм го гледал…като подозирам, че това е повод за срам. В момента наваксвам с „Der Baader Meinhof Komplex“ /не знам как се превежда на бг./, че ми го препоръчаха упорито, после ще изтрия и срамното петно и киноманската ми биография.

  12. Ейййй! Този филм си го бях дръпнал преди 100 години, но нямаше субтитри. Има ли вече, или знаеш немски? 🙂

  13. Не знам добре немски. Баща, майка, сестра знаят по-добре от натурален немец тоя език, но все трябва да има издънка у семейството. За сметка на това псувам много интелигентно на испански. :):)

    Намерих го с анг. букви от Пиратите, но от седмица едвам пълзи. Ще го гледам така. Дори да не бях баннат от Замунда, отвикнах от българските преводи. Връщам жеста и на свой ред препоръчвам „Das Leben Der Anderen“, щот не за срам, а за линч си е евентуален пропуск.

  14. Е, „“Das Leben Der Anderen“ е модерна класика! 🙂

    Аз съм забелязал, че английските преводи не са чак толкова по-добри от българските. 🙁
    Въобще, винаги като гледам филм на език, който не знам, ми е леко притеснено какво чета. 🙂

  15. Чакай, че е твърде жестоко да не ти отговарям вече 2 седмици. :):) /просто забравям, деа/

    Анг, преводи наистина не са по-добри. Дори са по-сухички. Просто отвикнах да тегля букви за англоезичните филми. Иначе дори съм помагал безвъзмездно на момчетата от subs.sab с преводи за „Halo Wars“ и „Halo Legends“. Пак бих, но е много времеемко и на този етап съм пас.

    За последното те разбирам. Наистина много обикнах азиатското /корейското по-конкретно/ кино, но и досега като ми заговорят имам чувството, че ми се карат за нещо. Как да ти кажа, „Спасяването на р. Р.“ ми изглежда вече като сапунка на фона на: http://www.youtube.com/watch?v=PGBAAKZiUk8

    /вече тегля „In Bruges“/

  16. „И досега като ми заговорят имам чувството, че ми се карат за нещо“. Ха-ха-ха-ха! От всичко на вета най-много мразиш националната нетърпимост и японците, нали? 🙂 🙂

    Този „The Front Line“ не съм го гледал. Ще си го потърся ако го има в HD. 🙂

  17. Ми не, японците са измислили Хентаят и са имали най-голямата империя по km2 в света през 40-те г. на 20-ти век. Всяка подобна култура заслужава уважение. 🙂 Заради роботите им също. 🙂 Виж, дори с арабите свикнах, ама черните просто ми е кривене на душата.

    Гледай филмът. Заради себе си. Знам, че ще го оцениш.

  18. Ама че ревю, дето изхвърля това истиско бижу на киното на боклука! Sorry авторе, но не съм съгласна с теб! Филма е 9 от 10 и с удоволствие ще го гледам пак! Ако си падате по дебелашки и просташки хумор – филма наистина не е за вас, но ако обичате префинените неща, хумора поднесен с финес, този филм ще ви донесе истиска наслада!