Looper: Убиец във времето / Looper

Substance over style… For a change.
от на 2012-10-01
 

Looper: Убиец във времето / Looper

Не знам дали бихме могли да наречем „Looper: Убиец във времето” наистина оригинален, защото обикновено смелото използване на тази дума по адрес на съвременни произведения на изкуството означава чисто и просто пропуски в личните познания. Филмът носи белезите и силно напомня на доста фантастични (а и не само) класики, но на фона на безкрайните продължения и римейки и всякакви други „rip-off” бълвочи, които ни заливат отвсякъде през последните години, е като истинско откровение.

Годината е 2044. Пътуването във времето все още не е измислено, но 30 години напред в бъдещето ще бъде, само дето мигновено е обявено извън закона и ще се използва само от най-големите криминални организации. Когато искат да се „отърват” от някого, те го изпращат назад във времето, където специални наемници, наречени „Loopers” го ликвидират и се отървават от тялото без следа. Един от тези наемници е Джо (Джоузеф Гордън-Левит). Той методично и безпрекословно изпълнява задълженията си до момента, в който поредната му жертва се оказва неговата по-възрастна версия (Брус Уилис).

Looper: Убиец във времето” е от този тип филми, за които колкото по-малко знаете, толкова по-добре. В такъв случай защо споделям сюжета? Първо, защото това е една малка част от историята, която по никакъв начин не издава основната интрига във филма (нека само кажа, че това, че Джо трябва да ликвидира своето бъдещо аз, не е нещо необикновено, даже напротив, в даден момент с това трябва да се справи всеки „looper”– нарича се “closing the loop” и един вид представлява пенсиониране със златен бонус и предизвестен край) и второ, защото дава представа за част от психологическите измерения и философските въпроси, скрити зад чисто развлекателната страна на филма, а смятам, че това е важно.

Режисьор и сценарист е Райън Джонсън, който само след два големи филма („Brick” и „Братята Блум”) се утвърди като един от най-интересните и оригинални млади творци, работещи в момента. Начинът, по който той изгражда картината на бъдещето – фантастична и далечна, но едновременно с това адски близка и позната – е повече от впечатляващ, но по-важното е как населява това бъдеще с пълнокръвни, интересни образи и как използва елементите на жанра, за да разкаже една по-интересна и дълбока история, която е едновременно лична и универсална. С други думи казано, подчинява формата на историята и идеите, а не обратното, както е при голяма част от лъскавите кухи обвивки, минаващи за фантастични филми в днешно време.

Looper: Убиец във времето

Интересен е и начинът, по който Джонсън подхожда към един от най-важните елементи и често проблем на филмите с пътуване във времето – парадоксите. Вътрешно сюжетната логика е подчинена на известни правила и така частта от историята, която разчита на този елемент, придобива (доколкото е възможно) известна доза реализъм и правдоподобност. Или, ако използваме думите на Брус Уилис в една от ключовите сцени от филма, не е необходимо да прекараме часове в рисуване на диаграми, за да схванем смисъла и логиката на събитията. Разбира се, има и една-две висящи нишки, но импликациите, до които могат да доведат те, остават извън конкретиката на история. Пък и не трябва да го мислим много, защото, както казва героят на Джеф Даниълс, цялата работа около пътуването във времето ще ни изпържи мозъка.

Друга силна страна на филма са актьорските изпълнения. Джоузеф Гордън–Левит не ми е супер любим, но вече многократно е доказал, че го бива (при това доста) и тук прави поредното си силно изпълнение – имитацията му на маниерите на Брус Уилис (позата, начина, по който се усмихва и говори) е “spot on”. На базата на трeйлърите гримът му, който го правеше да прилича на Уилис и физически, ми се струваше кофти идея – отдавна публиката е способна да приеме, че двама актьори на различна възраст са един и същи герой, дори и да не си приличат съвсем – но във филма и в комбинация с изпълнението на Левит, това определено работи!

От своя страна Брус Уилис прави една от най-силните си роли от години насам. Има доста от „добрия стар” нахакан, но пестелив, симпатичен и едновременно с това опасен Брус, което прекрасно се връзва с образа му. Емили Блънт също е на висота, а като бонус в тон с останалите, героинята ѝ съвсем не е някаква плоска едноизмерна апликация, както е характерно за женските образи в подобен род филми. Черешката на тортата са поддържащите актьори в лицето на Гарет Дилахънт, Пол Дейно, Пиърс Ганьон и най-вече на Джеф Даниълс, като шефа на „looper”-ите, който е повече от отличен в отделеното му кратко екранно време.

Като малък минус мога да посоча, че след динамичната и интригуваща завръзка, във втората си половина филмът губи скорост и не съм съвсем сигурен, че необходимостта от характерното (ала уестърнско) затишие за натягане на напрежението преди финалната развръзка е достатъчно оправдание за това. Вярно е, че съществува и необходимостта от забавяне на темпото за разработване на един от важните герои, но нарушеният ритъм е налице. Някой би могъл да сложи като минус и това, че част от мини обратите и общата посока на филма са лесно предвидими, но по-важното е как стигаме до отделните ключови моменти, а не колко са изненадващи те. Същото се отнася и за финала – може да го сметнете за очевиден, но това не го прави по-малко ефектен и задоволителен.

Looper: Убиец във времето” е мрачен, интересен, изключително добре направен и доста интелигентен фантастичен трилър, какъвто не ни се отдава възможност да гледаме всеки ден. Радостно е да видиш, че американското кино все още е способно да разказва интересни и увлекателни истории, които са способни да провокират въображението. Осъзнавам, че не всички хора си падат по подобни жанрови филми, но това е един от редките случаи, в които бихте могли да оцените нещо, по което по принцип не си падате, и поради тази причина го препоръчвам горещо.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2012-10-01 at 13:20

    Щом толкова горещо го препоръчваш на всички, то си представям за нас какво удоволствие ще е „пърженето на мозъци“. 😉 😉 😉 С малката лятото преговаряхме „Завръщане в бъдещето“ (всичките), а миналата седмица и „Дежа Вю“.

    Дано нещата по темата да са се получили добре, че отдавна никой не може да бие „Престъпления във времето“. 😉 😉 😉

    Отговор

  • Алекс
    2012-10-01 at 14:07

    Мен лично не ми допадна особено. Предполагам, че ако човек има по-малък или дори никакъв досег с фантастиката до този момент, то е напълно възможно филма да му се хареса дори много. За мен обаче е просто като микс от няколко добре познати и култови филмови/литературни произведения, като втората половина с разработването на определени суперсили вече ми дойде в повече и беше крайно ненужна за такова жанрово упражнение. Харесвам Райън Джонсън и се надявам да не спира да работи, но с Looper определено прави крачка назад в чисто артистичен план, докато стабилните приходи сочат, че е напипал златната жилка, която ще му позволи да прокара още някой и друг собствен проект. Самият Джонсън признава, че има махнати около 45 минути, но силно ме съмнява филмът да стане шедьовър с добавянето им. Много жалко за крайно недостатъчното екранно време на Джеф Даниелс (който на стари години започва да ми харесва все повече особено след първи сезон на Newsroom) и на Гарет Дилахънт. И да, филмът може би заслужава признание, защото не е поредната серия от до болка позната и изтъркала се поредица, но това не ми е достатъчно, за да го харесам повече. Въпрос на вкус. Да видим в България ще има ли достатъчно зрители, че нещо силно ме съмнява като гледам развитието на пазара.

    Отговор

  • Анита
    2012-10-01 at 14:35

    Филмът не е чак шедьовър, но е доста добър и определено е мислен, не е направен надве-натри. А Гордън-Левит рулира бе, как :) Много е кадърно момчето

    Отговор

  • Pow R Toc H
    2012-10-01 at 20:35

    Подкрепям напълно думите на Алекс . За мен филмът е доста слаб . Смятам , че намирането на качества в сравнение с всичките лайна по екраните е ненужен (поне за хората , които отиваме на кино не само за да убиваме време) :) . И мисля , че би се сторил оригинален само на хора с „пропуски в личните познания“ :) . Из ревюто мернах , че филмчето било направено много добре :) , моето мнение е на другия полюс . По някое време се чудих дали режисьорчето не е някое изгряващо българче – сцените с летящия байк бяха меко казано смешни , опитът за прилика между двамата намирам за абсолютно ненужен и несполучлив (един крив нос , шарени очички и една издатина над брадичката) :) , действията на героите (най – вече заради мотивите им) абсолютно необосновани и нелепи , развръзката страшно предвидима (и още толкова ненужна) . Абсолютно ненужен филм .
    Тихомир – пробвай с „Triangle“ , макар че тама не иде реч точно за пътуване във времето :) .

    Отговор

  • Milbo
    2012-10-01 at 20:56

    @ Pow R Toc H

    …аха – пич – „с пропуски в личните познания’ явно са и 93 % от англо-говорящите и англо-пишещи критици – защото такъв е рейтинга на филма в ‘гнилитедомати’ –

    Едвам се стърпях да не отида този уикенд – но накрая избрах Оливър Стоун за да градирам …към Looper идния уикенд ….подозирам, че няма начин да не се получи градация…

    ето на ….всеки път си казвам – ще престана с външните подметки и цитати на ‘външни’ авторитети – но какво да каже човек на @ Pow R Toc H …

    Отговор

  • Pow R Toc H
    2012-10-01 at 22:16

    Milboпич :) просто изразих мнението си , което видиш ли е продукт на личните ми впечатления от филма , на моите впечатления ….. ахъ :) .
    Успех с градацията ! 😉

    Отговор

  • 2012-10-01 at 22:47

    @Pow R Toc H
    Гледал съм го „Триъгълник“. Да си призная честно, но не схванах всичко при първото гледане. После попрочетох това-онова и ми се изясни какво се случва. Или поне някои от теориите. Като цяло имаше добри моменти ала пътува във времето, въпреки че не наистина не беше точно това, но защо пък не.

    Гледал съм много филми, защото това ми е любимата тема. Може би съм гледал по-известните. 😉 😉 😉

    Отговор

  • 2012-10-02 at 12:26

    Не знам какво да кажа! За мен е мистерия, как някой може да харесва фантастиката и да твърди, че този филм е лишен от каквато и да е оригиналност и не е прекрасен представител на жанра. Разбирам, да не ти харесва, момента с ТК-то (внимавайте за спойлъри, моля), ама за това на какво прилича или за мотивите на героите…

    И за протокола, не искам да се изхвърлям и да се правя на нещастник, но се съмнявам дори и Тито, да е запознат с измеренията на жанра по-добре от мен.

    Отговор

  • Анита
    2012-10-02 at 16:01

    Дринов – свиквай :)
    Съдейки по коментарите, които чета под ревютата в последните седмици – големите „разбирачи“ са придошли… вече блогът е достатъчно популярен.

    Отговор

  • Pow R Toc H
    2012-10-02 at 19:36

    Извинявам се ако съм обидил някой с емоционалният си хейт , не се стремя към това . Просто останах доста разочарован от филма . Но наистина не видях нищо оригинално в него . СПОЙЛЕРИ …. Нямаше абсолютно никаква прилика между двамата(единсвените такива съм ги споменал горе) , а го бяха направили на гъз Левит , за това смятам , че това беше безмислено . Относно мотивите на героите : бай Брус открива любовта и почва да трепе дечица видиш ли (в името на любовта) :) , сори ама тва ми е меко казано нелепо . Когато Левит разбира (най – накрая хах) , че въпросното хлапе ще стане мастър ъв ивъл в бъдещето , неговото дърто аз :) веднага се усеща и хуква към фермата . А когато Левит „вижда“ (адски прозорлив няма що , беше ясно на всички) , че точно тези действия и убийството на майката ще предизвикат всичко решава да се гръмне , но бай Брус тогава не загрява (щото е заслепен от лубов сигурно) :). А така и не разбрах какъв го диреше във филма куцото недоказано пишлеме , май трябваше да бъде забавен , да ама не . Имаше и други неща , но се стремя да забравя този филм час по-скоро . А като цяло технически , визуално и т.н. филмът е меко казано смешен . За мен филмчето беше едно голямо разочарование , но всеки си има вкус все пак . 😉

    Отговор

  • Mike28
    2012-10-02 at 21:12

    @ Анита, това беше лекинко грубо. 😉
    Айде да не се обиждаме на журналисти :p

    Отговор

  • р@до
    2012-10-02 at 21:19

    Джоузев Гордън Левит е истински мадърфакър във филма ама буквално .. не съм се смял много отдавна така .Забавн филм но както някой горе каза не сте изпуснали много ако него гледате-филм за парадоксите в пътуването във времето.

    Отговор

  • 2012-10-02 at 22:56

    @р@до
    Че аз точно защото е „филм за парадоксите в пътуването във времето“ ще го гледам. На всичкото отгоре играят и тия двамата хубавци, а и ревюто горе звучи обещаващо, чух че имало и хубав екшън… Тези три неща, но най-важното е, че е „филм за парадоксите в пътуването във времето“. 😉 😉 😉

    @Дринов
    Изхвърли ли се ако можеш! 😉 Сега като ме водиш с един филм, кво толкова? 😉 😉 😉

    Отговор

  • 2012-10-04 at 16:39

    @Pow R Toc H
    Не се извинявай, всеки има право на мнение. Нашите просто се различават. :)

    Отговор

  • Milbo
    2012-10-06 at 00:52

    Струва ли едно ебане цялото „злато на света” – при положение, че серийното ебане е оценено на половината „злато на света” ?

    Също – малките хлапета са изначално добри или лоши ? Или са и двете едновременно ? Или са „бял лист” – на който каквото напишеш – това ще се получи ….

    Също – ама наистина ли винаги можем да си упражняаме свободната воля ? Дори когато нямаме капчица ресурс за това ?

    Гледах го днес – и си получих градацията – която си бях самоорганизирал от предната седмица с Оливър Стоун. Всички присъстващи останахме happy – като основната причина е идентифицирана съвсем ясно и в ревюто – историята е универсална и лична и убедителна – и жанровата форма е в услуга на въпросната история – а не обратното.

    С други думи – не бих коментирал жанрови елементи – защото това би било стържене по повърхността и защото много интересни могат да бъдат и други (съдържателни) въпроси: например, дали с последния си акт протагониста постига salvation на душата си преди или след готовността му да се жертва за някой друг ? Или двете неща вървят заедно ?

    Изобщо и на тази и на всички останали планети във вселената – „хората” както ги познаваме изпитват еднакви „неща”. Ако не вярваме във валидността на тези „неща” на екрана – жанрът (и с много по-яки мотори) няма да струва и пет пари …

    Киното е такова чудно ‘лъженаподобяване’…Гледах внимателно главния герой – и чаках потривайки ръце конкретния момент в който ще се промени – докато не загрях, че съм го изпуснал този момент – защото вече бе променен пред очите ми. Това ме води до друг въпрос – в кой момент все пак се промени окончателно – и вече не му пукаше за „среброто и капките” – а за разни други неща ? Иска ми се да мисля, че не всичко е така очевидно – аз не бях предвидил финала – и си ми дойде баш на място така както не го очаквах …като и сега не знам – кое по-важно: той да спаси своята душа – или да спаси едно дете и майка му – или пък двете случки са неразривно свързани ? Също – той все пак „лош” ли бе – като си трупа сребърце в мазето убивайки хора от бъдещето – или беше „добър”, който е имал „лош” жребий, който го е довел до ситуация да бъде подведен от един истински лош, който му натиква оръжие в ръцете в момент в който той все още няма ресурсите да прави избор – и да си „упражнява” свободната воля ?

    Съвсем очевидно става дума за много успешен филм – и това е обективно установим факт. Освен всичко друго си получих и наистина работещи визуални моменти – от които ще спомена само първото убийство на хлапето в къщата – при което прескачането на гравитацията си бе съвсем на място – за разлика от други филми в които когато някой лети напред назад не е ясно нито защо, нито коя или каква сила го люлее … В няколкото ‘летящи’ момента аз видях и малко нещо азиатско кино – но това може да е защото хал хабер си нямам от жанра като такъв … Обаче само в азиатското кино съм срещал наистина същисваща органичност между елементи на документална реалистичност и тотална отвъдност … Тук нямаме подобно ‘чудо’ – но имаме стегната и сполучлива употреба – с добра мярка и осезаем ефект…

    Аз нямах проблем с изпуснатия ритъм – защото исках да гледам историята – а и изборът да се разкаже историята като хората е очевиден и съзнателен – и защото цялата линия с хлапето ми беше fresh, fresh, fresh … В крайна сметка така филмът печели дълбочина, „сърце” и резонанс – все работи, които го правят наистина много успешен филм, който е много повече от „жанрово упражнение“.

    Отговор

  • Na-um
    2012-10-07 at 22:51

    Ох, моля ви, дайте го по-кратко! „КРАТКО“ – НЕ „кротко“! :) Филмът е чудесен, напомня ми като настроение и режисура на DRIVE! Много пестелив, но много стилен и точен екшън! Сценарият е рядко оригинален и доведе до финал с уникална развръзка! Зададе няколко въпроса, над които аз все още цикля вечер. Финалът между другото спаси донякъде и скучната втора част. Гордон Лав – толкова добре беше докарал мимиката на Брус Уилис, че в началото реших, че са му монтирали дигитално устата на Уилис! :))))
    Имам само един ГОЛЯМ въпрос: Защо изпращат от бъдещето хората за убиване, точно на самите себе си? За какво им е този риск, като може да ги пратят на всеки друг?

    Отговор

  • Стефан
    2012-10-09 at 14:28

    Абе така и не разбрах от трейлъра как старият Брус не се познава като млад, но как да е.

    Отговор

  • 2012-10-09 at 17:20

    Радвам се, че се появиха и няколко положителни отзива. Филмчето е прекрасно! :)

    @Стефан
    Защо реши, че не го познава? Познава си го!

    Отговор

  • Milbo
    2012-10-09 at 20:46

    @ Na-um
    Завъртян въпрос – четох коментар, че в интервю Джонсън казал, че ако не се убиват сами – щес се озоват в ситуация да знаят кой е убиеца им в продължение на 30 години …

    Най-общо е свързано с упражняването на контрол – лупърите са само изпълнители и други казват на кой кога му е дошъл реда …Дисциплината – особено в криминална среда на бандюги – е по-добра когато е ясно кой какво прави и си носи последствията…

    Отговор

  • Веселин
    2012-10-10 at 14:21

    Много добър филм! Смесица от Терминатор и Матрицата и въпреки всичко, оригинален и не по-малко дълбок, по свой си начин!

    Отговор

  • Gogoto
    2012-10-10 at 23:02

    Интересно и интригуващо ревю, мисля да го изгледам филма. Най-малкото защото свестните фантастики са ебати рядкостта напоследък.

    Отговор

  • 2012-10-10 at 23:43

    Аз утре вечер съм се наточил. Строявам децата и отиваме, че от кога чакам качествен филм за пътуване във времето!!! 😉 😉 😉

    Отговор

  • 2012-10-11 at 19:41

    Класен филм .
    Както и ДИВАЦИТЕ на Стоун.

    Отговор

  • Милен
    2012-10-13 at 18:22

    За мен „Looper“ е един от най-добрите филми за годината, и се превърна в един от любимите ми фантастични филми изобщо. В очите ми Райън Джонсън се доказа като автор-режисьор, който е държал докрай на идеята си – В интервю с Брус Уилис прочетох, че всичко от сценария, който е прочел, се е реализирало по време на снимките без промени.
    Харесаха ми много актьорските изпълнения, особено дълбочината в персонажите на Левит, Уилис, Емили Блънт и момченцето. Хареса ми също така и заигравката с монтажа и построението на кадрите.
    И не на последно място – филмовият свят – определено много ми допадна и се надявам след време Джонсън да се върне към тази вселена. :)

    Отговор

  • 2012-10-16 at 21:38

    На мен ми допадна най-вече поради това, че обръща идеята за Grandfather paradox на 180 градуса и те кара да се замислиш дали важи в този конкретен случай. Аз лично не успях да намеря слабости в теорията – ако пратиш някой назад във времето, за да го убие неговия по-млад аналог (а не обратното), то не би следвало бъдещето да се промени особено драстично. Променя се ако „изпуснеш loop-а си“ и затова всички спичаха яко при тези ситуации.
    @ Pow R Toc H – що се касае до „Триъгълник“ – за мен той изобщо не попада в тази категория филми, а по-скоро в един друг жанр (в групата на Jacob’s Ladder, The Machinist, The Jacket и т.н.) Моите доводи за това тук – http://bit.ly/Qnum8c

    Отговор

  • 2012-10-19 at 09:03

    Гледах го снощи и не подскачам чак толкова от радост. Май пак големите очаквания прецакаха работата и ще трябва да се гледа пак. Всъщност второто гледане ще и за изясняване на някои моменти, та като цяло май имаше доста пробойни в парадоксите. Или аз нищо не съм разбрал… Къде си Дринов за да ми обясниш това-онова? 😉 😉 😉
    Определено имаше неща, които не схванах от разговора в ресторанта, а мисля, че точно те обясняват голяма част от парадоксите.
    Някъде четох, че Раън Джонсън бил пуснал предварително коментара към предстоящото DVD издание и там много неща се изяснявали – т.е. поспестил ни е някои обяснения, но въпроса е, дали с това което ни показва е достатъчно за да ги разберем сами. Той ако си е мислел нещо, но не го е показал, то не значи, че и ние си мислим същото.
    Тепърва ще го дискутираме този филм, но нека сега да оставим още хора да го гледат преди да напълним коментарите със спойлери!

    Отговор

  • Гери
    2012-10-27 at 21:34

    Дринов, много приятно ревю! :)
    На мен филма много ми хареса. Изобщо не очаквах момента с мозъчната експлозия а сцената с възрастното аз на Пол Дано беше потресаваща! Интригуващ и свеж – ще го гледам отново с най-голямо удоволствие! Гордън-Левит се представи страхотно – да си в кожата на друг човек с който си партнираш през цялото време и с този успех – аз лично съм впечатлена! Абсолютен нов универсален войник (особено след Hesher) и ми е много любопитно как ще се представи в Lincoln (h).

    Отговор

  • Sick S.
    2012-12-16 at 21:08

    Добър филм, а и сега съм на тази вълна, след като вчера гледах кино версията на Blade Runner.

    С Looper добрите филми тази година стават два. Другият е Haywire.

    Отговор

  • Пламен К
    2012-12-24 at 05:37

    Достатъчно ми бе да прочета първият абзац от статията да разбера, че наистина имаш „пропуски в личните познания“… Това е римейк на „Jet Black“ с разликата, че е пълнометражен, а оригиналът е късометражен… Историята е добра, но оригиналът беше достатъчен – не бе нужно да го пълнят с баластра… „Jet Black“ бих го гледал отново няколко пъти, докато „Looper“ едва ли… Не прочетох цялата статия, не сметнах за необходимо!
    Запознайте се с оригинала:
    http://www.youtube.com/watch?v=O0YK7Z6xijs

    Отговор

  • Stefan G
    2012-12-24 at 12:22

    Ми да беше прочел и второто изречение. Или по скоро да се беше напънал да хванеш смисъла, а не да говориш напразно. Идеята е, че филма „не може“ да се нарече оригинален, именно защото прилича на много неща – това обаче, и тук съм съгласен с автора, не го лишава от качества.

    И знаеш ли колко други късометражни филми и разкази има, от които „Jet Black“ е изкопирал?

    Отговор

  • Izumen
    2013-09-25 at 00:11

    Първата половина беше перфектна и после… защо трябваше да вкарват и тая простотия?!? :/

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-12-24 at 02:17

    Втората половина е по-добра от първата… и засега това е най-добрият филм на Джонсън.

    Отговор

Коментирайте