Frankenweenie

Много трудно е да запазя обективна позиция, когато става въпрос за „Frankenweenie” в комбинация с лудостта на Тим Бъртън и уникалния факт, че гледах филма в IMAX-залата на едно от кината на 42 улица, при това – в премиерната му седмица. Бях си намислила, че е задължително да не пропускам този шанс, но се чудя дали не направих грешка като пренебрегнах Пол Томас Андерсън и „The Master” за сметка на старата ми „любов” Бъртън? …

Всеки, който е запознат дори бегло с творчеството на този шантавеляк знае, че „Frankenweenie” е близък до сърцето му проект, който преди (вече доста) години става късометражен филм. Скромният, саможив Виктор се вкопчва в мисълта, че един експеримент от часовете по наука в училище ще може да върне живота на любимото му кученце Спарки. Опитът (както иде да подскаже фамилията на младежа – Франкенщайн) е успешен, но не само симпатичният Спарки се сдобива с нов сърдечен ритъм – завистливите дечица от класа като по верижна реакция се надпреварват да си съживяват кой каквото свари. Над малкото градче и празничния, панаирен глъч надвисва заплаха от … хаотично избухване на безредици, в които са замесени ‘walking dead’-неща и безразсъдни тийнейджъри.

Няма нужда от повече детайли по сюжета. Има ги състрадателните, разбиращи родители; учителят с мъдрите съвети; русото и чернокосото момичета, уж-„съпернички” за вниманието на Виктор (той обаче се интересува само от наука и любимото си куче); изнудвачът-съученик, който разгласява „постижението” на Виктор; шантавият кмет, който съвсем не е толкова „злодеен”, колкото се предполага че трябва да е; горящата мелница – която си е задължителен атрибут във всяка готическа приказка… Филмът си има всичко. И е направен добре. Свръх-изпипан в занаятчийско отношение, като не искам да навлизам в подробности как не бяха точно фокусирани лещите на прожектиращата машина и половината от кадрите бяха направо размазани, със синя и жълта окантовка – не забравяме, нали, че филмът си е черно-бяла стоп-моушън 3D анимация…

frankenweenie

Но въпреки голямото очакване и „надъхването” със супер-изглеждащи визии, в салона аз си дадох сметка, че съм въодушевена от всички други факти и неща наоколо, но не и от самия филм. Не че не е оправдал очакванията ми – напротив. Не че имам възражения и конкретни недоволства – съвсем не. И докато се чудих какво не ми достига осъзнах, че след края на филма от залата излязохме 20-тина души! Кино в центъра на Ню Йорк, в ден вторник след премиерния петък за „Frankenweenie”?!

Всъщност май именно това е „разковничето” за моята неудовлетвореност – този филм е егоистично-самоцелен, Бъртън си го е направил за себе си и за някакво количество свои фенове, и както винаги – без да се интересува от студио/разпространители и/или публиката (не се препоръчва на „неподготвена” детска аудитория!). Харесах го, защото съм луд почитател, ала както се пее в една стара песничка, „всичко е някак почти”.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Това ми е проблемът с всички филми на Бъртън напоследък – че са „егоистично-самоцелни“ и „всичко е някак почти“.

    И к’во в NYC, кеф, а?

  2. Ццццц , да избереш нещо на Бъртън пред „The Master”. Мъка ! 🙂
    Бъртънчо толкова ме разочарова с Алиса и жалките си тъмни сенки, че няма накъде вече. Като изключим визуалната част (дори и тя не е кой знае кво – Бъртън все пак) от уравнението, последните му два филма са адски Посредствени. Хванах се да хейтя заради „както винаги – без да се интересува от студио/разпространители………“. Аз съм твърдо убеден, че въпросната посредственост се дължи най-вече на това, че твърде много му пука.
    Хм, сега хвърлих един поглед на IMDB и кво да видя : след страхотния „Голяма риба“ нашето момче прави шоколадовата боза за Чарли , след това адски силния Суини Тод, който е последван от невероятно слабите „алиса“ и „сенките“. Дано със следващия си филм измие срама от последните. 🙂

  3. ти – в стадо?! нееееееее!!! 😛

    ами „аре“ – Дрин открива фестивал в четвъртък, аз ще съм там – надявам се и останалите кино-шантавеляци 😉