Пистолет, куфар и три смърдящи варела

Филмът (крайно подлъгващ термин в случая) на Георги Костов е като Матрицата – трябва да го видиш, за да повярваш, че такова животно съществува. Думите не ми достигат да опиша на какво станах свидетел и жертва в скромните 98 мин. от игралното му време. Не ми достигат, но се налага. И ще започна от далеч.

Много, ама много исках да ми хареса.

И нека адресирам на първо място слона в стаята – филмът е ‘лекичко’ взаимстван от ранното творчество на Гай Ричи. И това генерира критики, още на ниво трейлър, което е разбираемо. Аз самия първоначално се ядосах на това демонстративно копиране на стила на един от по-тачените (и от мен) попкорн-режисьори, но като помислих малко, и ми мина. Изведнъж ми просветна, че всъщност именно България е средата, в която един млад Гай Ричи-уонаби ще разцъфне и разпери люлинско-пернишките градски легенди в продукция, която може и да прилича на едни други по-добри филми, но ще си е наша, ще има хумор и стил, и в крайна сметка – ще забавлява. После разбрах, че НФЦ са го фръцнали на предпоследно място като проект и филма е финансиран изцяло от режисьора си и това мъничко помрачи надеждите ми, но само мъничко, защото всички знаем кого и защо финансира НФЦ. И си казвам – браво на момчето – първи филм, сам го финансира, навил е всички тези знайни и незнайни актьори да му играят, при това безплатно. Значи проектът по всяка вероятност има стойност отвъд парите. Мда. Така си побленувах няколко месеца, въпреки мрачната сянка, тегнеща над всеки подобен проект (чух ли някой да казва „ЛОРА“? – FUCK LORA).

След което филмът удари кината. Всъщност „удари“ е меко казано.

Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ връхлетя кино залите като наводнение – хасковско село. Разпространителите го въртяха (още го въртят май) буквално през половин час, сякаш за да убедят сами себе си, че филма е модерен шедьовър на седмото изкуство в страната, чието киното е в девета глуха. А, да – и цакащи за билет по девет кинта, вероято по същите причини.

Но да се върнем на филма. Сюжетно нещата стоят така: Ивайло Захариев играе Антон, по прякор Красивия (никой не би го кръстил „Умния“, това е сигурно) е беден студент (никъде не става ясно в самия филм), дължащ едни десет бона на мутрата по прякор Бръснача (Георги Кадурин, играещ Слави Трифонов) и трябва да ги върне до една седмица, или ще му сменят прякора насилствено (това за жалост не се случва, иначе щяхме да имаме по-гледаем филм). И тъй като Антон е кухо парче, търси помощ от братовчед си, по прякор Космонавта (Павел Великов, едно от по-хубавите неща тук), който е още по-кухо парче (не му личи, заради кравешко-празния поглед на Иво, пардон – Антон), но пък познава селския тарикат Шмекера (Тодор Доцев, също по-добър отколкото материала заслужава), който намира работа за такива като тях… Намесват се хомо-Майор, русата и кухата му дъщеря, фатална жена и още по-фаталният й нос, чеченски шайлок и…последния да затвори вратата. За да не се впускам в подробности, само ще вметна, че доволно много елементи на историята са буквално крадени от г-н Ричи под една или друга форма (нефункционален пистолет, мутра-касапин, събирач на дългове и др.), но нито един от тях не е използван по предназначение. Нито един троп не работи, нито един жанров похват, НИЩО! Г-н Костов не само не вдява функцията на драматургичните и сюжетни елементи (даже и крадените), а подхожда към тях с неуважението и безхаберието на невръстен сополивец към скалпелите на баща си-хирург – дялкайки курове по дървото пред блока.

Пистолет, куфар и три смърдящи варела

От техническа гледна точка, картинката също не е хубава. Мога да опростя операторската работа, предвид ограниченията, продиктувани от скромния бюджет (снимано е с DSLR-и, но е грозно дори и за тях). Оператор е Георги Райков, чието портфолио е меко казано задоволително спрямо нашите ширини. Човекът очевидно си разбира от работата, но също не е употребен по предназначение и в пълния си потенциал. Звукът е под всяка критика. Половината е записван на терен, друга част е записвана в студио, на места липсва лип-синк (синхрон между устните на героя и думите, които чуваме), навсякъде има атмосферен шум, но нивата не са изравнени както трябва…пълна боза. С монтажа е точно толкова злоупотребено анално – мога само да се надявам, че налице е бил принципа – за каквото си плащаш – това получаваш. Няма да коментирам какво получих аз за парите си, но е голямо, трибуквено и пулсиращо и още ме боли от него.

Какво друго – музика. Музиката е съставена от някои нелоши парчета на Лора Караджова, двамата мънчкини Део и Дичо и разни други поп икони. Доста над нивото на останалото.

А, да. Да не забравя и актьорите, въпреки, че много ми се иска. Ивайло Захариев за пореден път демонстрира плоския си корем и трижди по-плоската си ‘игра’. Поправка – неговото е обида за думата ‘игра’. С ръка на сърцето не мога да се сетя за по-слаб актьор в модерната ни кино и телевизионна история. Напълно оценявам факта, че материалът е зле написан и още по-зле режисиран и че част от това пада върху актьорите. Истината е, че овчия поглед на този младеж е толкова празен, че когато сценария се опитва да го опише като беден студент с любов към литературата на Достоевски, нещо в мен се къса и се разсмивам неволно, ей-така – от мъка и отчаяние. Как това момче има актьорската кариера, която има – остава загадка за мен.

Павел Великов и изтрещялата му мутра биха били като у дома си в подобен род филми и той го знае. Неговото изпълнение крие една-две приятни изненади.

Кадурин преиграва зловещо, но доколкото разбирам, няма какво друго да направи с това, което му дават и с това, което му е дадено. Enough said.

Тодор Доцев е готин. Той също има бъдеще в този жанр и въпреки фалшивеенето си (което в крайна сметка застига всички в този филм и ги застига като цунами), също се радва на два-три хубави момента.
За останалите – известни и неизвестни лица – ще кажа само, че участието им е по-добре да бъде забравено, що се отнася до този филм. Никой нормален човек не би сложил точно този филм в автобиографията си, освен ако не е статист и не иска да се изфука на сляпата си баба. Мен лично най ме е яд за Китодар Тодоров, който в действителност е талантлив актьор и никой не го ползва както трябва. Вътре е Блатечки в малка, зле изиграна роля (играе чеченец, но не си е направил труда да научи правилно и две приказки на руски), както и още две шепи народ, но нищо интересно.

Пистолет, куфар и три смърдящи варела

А да – и варели във филма няма. Но е факт, че смърди.

Много ми се ще да завърша на положителна нота своята първа рецензия, затова ще отбележа, че уважавам Георги Костов за опита му. Изисквало е време, усилия и залог, да направи това, което е направил. Дали си е струвало? Филмът, според мен, е провал. Но поне е евтин провал, историята познава и по-лоши случаи. Харесва ми новата мода да се правят филми с подръчни материали и средства, защото грешки като тази могат да бъдат лесно и евтино подобрявани в бъдеще. Някъде под всичко, което гледах в „Пистолет–“ има добър филм. Добър замисъл. И след няколко години опити – кой знае – може би ще гледам нещо от което няма да повърна. Но до тогава не можем да си позволим да тупаме подобни опити по рамото с думите „Евала, пич, филмът ти е страхотен“, защото им правим и на тях и на нас лоша услуга. Казвам това, защото ми направиха впечатление няколко крайно позитивни рецензии за същия този филм и ми се ще да попитам колегите там какво друсат и/или кой им плаща. Всички искаме да имаме адекватно българско кино. Но да се преструваме, че това, което ни се сервира е чудесно, само защото много ни се иска, е фатална грешка, заради която ще си сърбаме същата попара още дълги години.

Е те така.

Similar Posts

Вашият отговор на Тихомир (Tito) Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

65 Comments

  1. Много дебилно ревю в добрия смисъл на думата. 😉 Хареса ми подхода ти и с кеф го прочетох до края. Обикновено пропускам ревюта по филми, които още от трейлърите си личат, че са слабовати или не ме заинтригуват с тематиката. Тук бяха на лице и двете неща.

    🙂 🙂 😉 😉 🙂

  2. Наистина доста добро ревю с правилната доза плюене.

    Само искам да отбележа, че копи/пейст от Ричи е нещо, което никой не бива да си позволява 15 години след като стана безинтересно. Особено пък български „творци“, които въобще не разбират нито жанра, нито похватите му.

  3. “ Казвам това, защото ми направиха впечатление няколко крайно позитивни рецензии за същия този филм и ми се ще да попитам колегите там какво друсат и/или кой им плаща. „-Аз пък положителни рецензии за този филм не съм чел и все пак ми е любопитно по-слаб ли е от „Източни пиеси“(за мен най-слабия от така нареченото модерно българско кино)?

  4. Видяха, че пишеш по-добри ревюта в коментарите, отколкото са самите ревюта и ти дадоха терен 🙂 Евала.

    Даже не съм гледала филма, но това горе е много забавно. Предполагам доста повече от самия филм. Ще чакаме още такива.

    „А да – и варели във филма няма. Но е факт, че смърди.“

  5. Не съм го гледал още,но за безумното екранно присъствие на Ивайло Захариев съм съгласен.Това момче има най-празният поглед в историята на българската кинематография.Убеден съм,че трикрако столче може да покаже повече емоция.

  6. Супер точно описание на тази боза, която се излъгах да гледам..
    Пропуснати за критика са само няколкото безславно наакани опити за кражба и от Големия Лебовски (да се слави името Му)

  7. @Capelle
    Тях и аз ги пропуснах. Видях малко Кустурица, но дотам. Къде са рязали от „Големия“ ?

  8. Много, много се смях 🙂
    Браво, много интелигентно, особено това със откраднатите средства/скалпелите 🙂
    Дори ми се прииска да гледам филма, не е ли странно 🙂

  9. Едно към едно е сцената когато шефа на боклукчиите питаше „Красивия“ и „Космонавта“ за съдържанието на куфарчето и те отговарят че вътре е имало „…документи… бизнес документи..“ следва въпрос: „Какво работите“ и отговор от „Космонавта“: „Аз съм безработен“…
    Култова сцена от Лебовски, когато обясняваше на полицията за куфарчето от откраднатата му кола:
    Quote:
    Younger Cop: And was there anything of value in the car?
    The Dude: Oh, uh, yeah, uh… a tape deck, some Creedence tapes, and there was a, uh… uh, my briefcase.
    Younger Cop: [expectant pause] In the briefcase?
    The Dude: Uh, uh, papers, um, just papers, uh, you know, uh, my papers, business papers.
    Younger Cop: And what do you do, sir?
    The Dude: I’m unemployed.

  10. @Capelle

    Correctamundo! Check out the big brain on Capelle, you smart motherfacker!

    Баси, как съм го пропуснал! Браво

  11. @Dorrian.Dante
    Благодаря ти, братче!!! На следващата сбирака имаш бира! 🙂 Може и повече, ако се включиш пак – виж, вече имаш фенове. 🙂

    За филма единственото нещо, което искам да кажа, е, че плаката на „Black Ram“ в стаята на главния герои, е най-евтиното нещо, което съм виждал, в който и да е филм!!!

  12. @Дринов, нямаш грижи да се включа – дай ми филм, ще го ревюирам.

    Не само плаката, пич. Сцената е – Иво Захариев седнал на диван, зад него плаката на Black Ram, на масата пред него – бутилката Black Ram – и тримата гледат към камерата с едно изражение – priceless.

    Или пък Шмекеря – „Момчета, днес съм ларж, искате ли малко кока ? (към бармата) – Я дай една бутилка уиски“ – Онзи му подава бутилката с черния пръч – най-класното питие за хора, които друсат с кока.
    Изобщо…. класа отвсякъде.
    От сигурно място знам, че на Влади Въргала му е избила студена пот като разбрал, че филма всъщност ще излиза по екраните. Обаче гледай каква ирония – снима се в това чудо на чудесата, но този филм си изби бюджета като стой, та гледай. А неговия, който беше ултра популярен и доста по-добре направен – не. Човечецът още си е в зловещи заеми потънал.

  13. Баф мааму, почвам да чета аз, без да видя кой е писал ревюто и почна нещо да ме човърка, като стигнах до “ дялкайки курове по дървото пред блока“, си казах- те това Дринката ни мой го напише 🙂 (макар че отдавна го ям да добави малко люто и щипка шарена сол)
    Принципно не ми допадат ревюта в стил „Cinemasrotum“ (не, че скротума го е открил де), но тук всичко е много добре дозирано и няма самоцелен хейт, който да кара 15 годишните тинейджърчета да изпадат в див възторг. Чудесно първо ревю и дано ни радваш с още много такива!

  14. @Dorrian.Dante
    🙂 После някой коментираше „продуктовото позициониране“ в „Лов.нет“. Това тук е върха на чудесата! 🙂
    А за следващо ревю, ще ти звънна при първа възможност, дано е нещо, което ти е харесало. 🙂 🙂 🙂

    @Mike28
    Да, аз не пиша такива – просто не е моя стил. 🙂
    Не знам дали коментара на Иво (по-горе) е в тази (Скротумска) посока или заради коментара на Silver – тях двамата ги бъркат (защото пишеха заедно по едно време), макар че нямат нищо общо!

  15. Какво е общото между всички филми(и сериали) от най-новото бг кино… ?
    a) еднакво тъпи
    b) едни и същи хора ги правят
    c) ВИНПРОМ ПЕЩЕРА
    А сега де, труден въпрос наистина. 😉

  16. Преди десетина години лафа беше: По-тъп е само „Дунав Мост“! Дали не трябва да се преразгледа класацията от последните години? 😉

  17. БРАВО!
    Прекрасен, остроумен текст – евала!
    Радвам се, че Дрин те е „вербувал“ 🙂
    Ще очакваме още оценки, подписани от теб!!! 😀 😛

  18. Изключително се радвам на позитивните отзиви. Ако Дрин е рекъл – ще има още

  19. Рекъл съм! 🙂 🙂

    За мен досега най-тъпия бг филм въобще, е „Още нещо за любовта“! Всичко сравнявам с него!!!

  20. Щях да го гледам днес, но не успях да стигна! Въпросът ми към хора, които отидоха беше: „По-тъп ли от “Още нещо за любовта”?“ Те пък не го бяха гледали и не успяха да кажат! 🙂

  21. @Дринов

    Абе, аз се обърках – още не съм го гледал „Още нещо за любовта“, но имах ‘честта’ да се запозная със сценаристката/режисьорката преди това и ми го описа като мащабна семейна драма, действието на която се развива в няколко поколения. Явно е уцелила само за частта ‘драма’. Аз си мислех, че говориш за „Ако някой те обича“ – който не е толкова ужасен. Само бавен.

  22. Май нещата вървят много на зле вместо да се подобряват. Заглавията, които споменавате, направо ги пропускам. 🙂
    Като че ли има някакъв подем в сериалите. Вярно е, че и там има доста сапунки, т.е. големи бози, но някои са прилични за гледане.

  23. Абе….гледах го пистолет…варел и раница!КАкво да ви кажа…..Много се забавлявах и смятам ,че в този филм има само двама актьора за които си струва да се гледа,Шмекера(,Тодор Доцев) и КОсмонавта(Пламен Великов).Не мога си кривя душата ,но шмекера определено е много добър и ми е симпатичен,цветен и забавен.Но за кравешкия поглед на Иво захариев съм 100%съгласен.Ама….кой го набутва този некадърник незнам!Но като цяло съм гледал далеч по долни американски филми,така ,че този филм не е за пренепрегване чак чак толкова!

  24. Те тая „звезда“ от импотенцията „Под прикритие“ колко е зле, не е истина. Не е истина!!!

    Чисто пионерче заекващо репликите си, произнесени с притеснение, да не ги забрави. Пълен и завършен некадърник.

    И, подобен филм не бих гледал НИКОГА… имам си някакъв критерий за чистота на възприятията…

  25. Ох, да. Да не забравим пикльото Блатечки, мокрия сън на мокрите кокошки. Изиграл поредния бутафорен лошковец.

  26. То е като омагьосан кръговъртеж на себеотрицанието просто ….

    Не можем да се надскочим – обаче и някак ни радва собствения ни провал ….

    …Наистина остават само външните мерници и контекстове сякаш…чудя им се как успяват да открият по нещо в нищото –
    Кога иначе щях да чуя за Илиян Метев и неговата последна линейка ?….Никога ….
    И днес пак си имах разправии с българското така наречено здравеопазване …

    Ние си нямаме вяра за пет пари един на друг …

    Извод:
    Който не става и тук и навън нищо няма да направи –
    който много става – има някакви минимални шансове –
    ако заобиколи всичко тукашно …

  27. Тук нещо много елитарно го раздавате. 🙂 Га го пуснат у замундата, филмо ще намери своите фенове, ще е велик, посрах се от смях, много по-добър от американските простотии и турските сериали и тн. Нали се сещате за влаковете?

    Поне за Дърво Захариев две мнения няма, по-безпомощен посерко не знам да има.

  28. @Dorrian.Dante
    Няма по-голяма неадекватност от “Още нещо за любовта”. Разбираш ли, че „Варелите“ е шибан шедьовър в сравнение?!

  29. брей, чак ми се догледа. Това е филма, дето прилича на деветдесетарски ТВ театър, нали ?

  30. “Още нещо за любовта” не съм го гледал, но се поразтърсих за инфо, гледах няколко откъса, четох му синопсиса и… ами там са ясни нещата. Значи, най-веротно авторите са кандидатствали за финаннсиране от някоя НПО или фондация, които дават пари само на проекти, отговарящи на строго определени от тях критерии(най-вече политичски критерии). Работата не е била да се направи добър или гледаем филм, а де се зглоби поредната анти-соц глупост(иначе нямаше да им дадат пари). Така всички са доволни- съответната НПО си е оправдала парите дето и ги дават от NED, USIAD… и подобни, а кинаjиите си взимат някви пари, трупат малко опит и се молят никой никога да не гледа филма. Та така!
    пп Така се процедира през последните 20 години, от „Хайка за вълци“ та до „Стъпки в пясъка“.
    Сега, като че ли модела се поразчупи… ВП имат пари за пране, държавата дава и е малко по-така. А за качеството… ми толкова си могат хората.

  31. Мен ме боли много от следното – виждал съм сърбите да правят велики филми с 5 динара (а не съм фен нито на комшиите, нито на киното им), ще дам само един малък пример с „Гуча!“ http://www.imdb.com/title/tt0906014/ , половината от който е сниман в България – простичък, забавен и перфектен за гледане с компания. (дори си направих експеримент – събрахме се с няколко приятели, като никой от нас не слуша сръбска музика, камо ли свирена от цигани – всички адски се забавлявахме).
    И другият е „Postmen in the Mountains“ http://www.imdb.com/title/tt0210916/ , китайски, отново сниман без пари, актьорският състав е от двама души и едно куче (като немската овчарка играе по-добре и от двамата) – изключително топъл и човешки филм, който спокойно можеше да бъде заснет у нас, историята е безкрайно простичка, но в един момент усещаш как ти текат сълзите, а дори не знаеш откъде ти е дошло.

    Та въпросът ми е – как, аджеба, никой от нашите кино(творци) не се сети/опита да направи нещо подобно, без претенции, без мутри вътре, без да гледаме сиви градски панелки, без някакви тежки социални диалози, ако може с никому неизвестни актьори (примерно Джан Имоу снима „Not One Less“ без да има нито един професионален актьор и после като на шега обра сума ти награди от световните фестивали, включително 4 приза от този във Венеция.

    Как един не се опита да направи филм на принципа „красотата се крие в простичкото“?
    Питам и отговор не искам…

  32. @Mike28

    Това ми е един доста често възникващ въпрос – има немалко филми, които като съм ги гледал – съм си казвал: „Добре де – пречи ли нещо тази история да беше била разказана от нас ?” отговорът е, че не – няма привидна причина никаква.

    Спомням си, че се питах на филми като ‘Розета’ на братя Дарден преди години – а в по-последно време на не един и два румънски филма – които буквално и преносно са правени в съседния двор – …Само едничък пример:

    http://www.rottentomatoes.com/m/tuesday_after_christmas/

    Ако те така успешно успяха да разкажат това, което става и е ставало последните 20-30 години – кой ще иска да гледа тази мрачна сивотия пак – разказана като хората вече и от нас ? Никой –

    @Mike28

    Иначе – с риск да смеся темите ( fiction vs. non-fiction) – аз открих елементи на това за което говориш в последния филм на Пунов за царя. Там я имаше гледната точка на обикновения човек ( или иначе казано гледна точка в която всеки човек може да се припознае ) …включително и от страна на самия пишман цар – като обикновено момче на 6 години – после като объркан изгнаник с неясна роля и идентичност…. предадена по дистанцирано – без да те подсказват кое какво и т.н.

    Паунов е успял в нещо съществено – точно по линия на това за което говориш … Мисля, че накрая на филма – когато завършва с кадрите с които започва – и показва тичащото безгрижно момче на 6 години, което се покатерва без причина на едно дърво и поглежда към нас в застинал кадър – се постига някакъв резонанс с една много широка потенциална публика – – –

    В едно интервю Г-н Гарелов (да, същия) показа пълно социалистическо неразбиране на тази линия – и питаше като бурдюр защо бил показвал обикновени хора …очевидно Гарелов поради някаква неясна причина си мисли, че не е ‘обикновен човек’, или, че темата е някак ‘необикновена’… Опасявам се, че българските филми които толкова ни дразнят наистина са правени с „гарелов“ манталитет – при който има пълно смесване и неразбиране на основни понятия –

  33. Mike28

    Аз пък съм огромен фен на сръбското кино. Сръбското кино е всичко онова което българското не е и се надявам никога да не стане. Но съм 1000% уверен че няма как да се случи- за щастие.

    Сръбското кино разказва, сръбското кино е простичко. Когато показва абсурд, той е смешен… или страшен. И ние се смеем или се страхуваме. Показва автентични герои, които усещаме и които познаваме, защото живеем сред тях. Аз бога ми, не мога да се идентифицирам с нито един от плакатните, фалшиви, изкуствени и изиграни некадърно персонажи от българското кино. Ей богу, не познавам такива хора, не съм ги срещал. Дори мутрите им са неестествени и кухи- човек се чуди, тези актьори могат ли да пресъздадат нещо естествено и истинско?! Кой и как ги учи да играят???

    Пример- „Когато порасна ще стана кенгуру“. Разкошен филм. Разкошен. Квартални чешити, местна мутра, местни кибици, бакшиш, комплексар, манекенка- поставени и изиграни от наши актьори, тези персонажи биха били гротескни в своето неумение да ни убедят, че са реални и пълнокръвни. В сръбския филм все едно ги познавах. Историята/историите се развиваха просто, разбираемо, смешно, трагикомично. Лафовете бяха на място и не седяха като кръпки.

    Пример- „Парад“ … еми. Имаме мутра, имаме син скинар. Комедия, ама е по истински скинар от онези нещастни неосъществени балъци от онази тъпа претенциозна чикия „Източни пиеси“…

    А „Ране“…

    ай стига, че чак ме хваща яд, че ги сравняваме с българските дебилщини…

  34. @Дринов “Още нещо за любовта”.- Наистина ли е по-тъп от „Източни пиеси“?

  35. Не съм Дринов със сигурност – но е стотици, хиляди, милиони пъти по-тъп.
    (А аз не съм от феновете на „Източни пиеси“, въпреки че не го смятам и за грандиозен провал.)

    „Още нещо за любовта“ е своеобразен връх в тъпотията, декларативността, аматьорщината и неумението да се прави кино! А, btw, историята зад него не е никак лоша, впоследствие се запознах с наследниците на някои от героите и е имало и хляб за хубав филм, невероятно просто какво са направили вместо него.

    Съжалявам, че не можах да гледам „Пъзел“, чувам, че го е надминал в удрянето на дъното.

  36. Чак толкова много лаене!? Ама верно ли? Ако нивото на филма е ниско, то нивото на ревюто е още по-ниско, дори се приближава до скротумските детинщини. Моля ви не наричайте това тук ревю! Това прилича повече на лична нападка към режисьора и махленска оценка.

    И още нещо, което важи и за компетентните с коментарите по-долу, когато за филм използаш оценката „тъп“ – обединяваш цялата си обща култура в тази дума и заслужаваш да си плащаш двойно, за да гледаш филми – неоспорим и непоклатим факт.

    Поздрави

    Васил Йовков

  37. Засегнатите отвръщат на удара 🙂
    Пуканки, пуканки ми дайте!

    Васил Йовков, аз пък смятам, че е крайно необходимо да бъдем безпощадни към полюциите на българските творци, вместо да мънкаме „като за български става, Пешо играе добре, ама пусто такава роля са му дали“, за да може да си седнат на дирника и да помислят дали да ни занимават в бъдеще с великолепните си идеи.

    Баси, тъкмо си помислих в отминалите 2-3 години, че най-сетне сме започнали да правим филми, от които не ми идва да се самоубия ритуално от срам в киното, и се върнахме на предишното положение. Жалко, много жалко. И смешно. И тъпо.

  38. @Juventus

    Оставяйки настрана някои съмнителни качества на рецензията си, в главата си нямам грам съмнение, че спазих основната й цел – да разкажа за филма така, както съм го видял и почувствал. Не познавам г-н Костов лично, нямам никакъв мотив да го нападам… А, да – ОСВЕН, ЧЕ Е НАПРАВИЛ ТЪП ФИЛМ!

    КУХ, повече ли ти харесва ? Защото няма нищо вътре. Под намачнаните менте-дрешки с копираната кройка на Ричи (а и извън мода вече повече от десет години) няма даже и гол тумбак с чифте пищови – НИЩО няма. Кух филм, с други думи. Или – ТЪП. Че има по-разпознаваем смисъл.

    А, да. И не мисля, че заслужаваме да плащеме двойно за нещо такова.
    Но ми е интересно по каква логика смяташ обратното ?

    Поздрави

    Георги Ангелов

  39. Логиката мисля, че все пак за две седмици колко направи 111 000 лв.?И доста зрители са го гледали и са си платили 9 лв.Идеята е че ако филма е боклук то негово величество зрителя трябва да накаже пошлостта и кича и да не го гледа на голям екран плащайки си, а това не е направено ерго болшиството от средностатистическият зрител одобрява този тип филми.Очаквайте втора част 😀

  40. @AzUrAL

    Логиката, за жалост тук не се налага по този начин.
    Двете думички „Новият“ и „Български“ в комбинация все още карат хората да влизат масово с надеждата, че ще е по-добре от предишния път. Мен също. Все още.

  41. @AzUrAL
    Наистина е по-тъп, братче. Анита ти е казала – говорим за тотална творческа неадекватност и нулева кинокултура. Кадриране, монтаж… забрави!

    И този тип филми са обречени да се гледат повече от драматичните ни напъни, това е факт!

  42. @jo
    Кенгурото и „Ране“ съм ги гледал, сърбите умеят да правят филми, просто аз не съм им фен на нещата като цяло. Честно, никога през живота си не съм чувал толкова много псувни и цинизми, колкото в „Ране“, който не вярва, може да провери лично. 🙂 (даже в маймунда го има с цензурирани и пълни субтитри) Кога ще видя български кинорежисьор да направи филм за и със световна звезда като Бекъм например, както го стори Кустурица с Марадона?
    Добре, да го оставим сърбите, ами да вземем световно неизвестната страна Бутан – преди 2-3 години гледах един техен филм, „Миларепа“, който ме шашна направо. И бая хора ни е яд, че режисьорът (будистки монах) е раздал всички приходи от първия на деца сираци и сега не може да събере пари за 2-та част (при това гримът в първата е бил за сметка на актьорите)

    Уважаеми г-н Йовков, намира ревюто за обективно, авторът се е постарал да направи безпристрастен анализ (до колкото е възможно), а не просто да плюе, щото така е модерно. Нещо повече, смятам, че идеално допълва и дори освежава съдържанието на сайта, добавяйки леко екзотичен привкус, сравнение с по-балансираните и далеч по-меки в критиката си (в по-голямата си част) ревюта на редовно списващите автори. Толкоз.

  43. Йовков, разбирам да си едноок в царството на слепите, ама братче, аз лично съм гледал бол филми. При това не на принципа де що излезе, а след предварително опознаване на обекта. Вярно е, за някои заглавия се предоверявам и тичам да гледам без разузнаване на база любим режисьор, актьор или сценарист ако щеш.

    Проблемът е, че съм гледал уникално красиви филми с минимален бюджет, много ентусиазъм и безподобно истинска игра- по начин по който натфиз-чиите никога няма да претворят. Гледал съм филми които те грабват от първата до последната минута и излизаш от киното с подкосени крака и откачена глава. Накарал те е да чувстваш, да се смееш или да зяпаш невярващо.

    Гледал съм и български филми- най вече замъкнат от общи компании, сам никога не бих си причинил подобен мазохизъм. Но в калабалъка някак не ти е криво за пропиляното време. НЕ става пич, просто не става. Как един филм не ме грабна, не ме накара да почувствам героите, не ми разказа нещо интересно.

    Гледал съм „Мисия Лондон“ потресен от бездарието, кинонищетата и уродщината, наречена български филм. Гледал съм „Източни пиеси“- смъртоносно боклучав продукт, по претенциозен от пъпка върху носа на Салвадор Дали. Гледах и трейлъра на тези „бидони“… повръща ми се, ей богу…

  44. Данте, евала братле – най-после да прочета една адекватна рецензия на поредния БГ „кино“ шедьовър. Oще повече съм надъхан да гледам тая чекия сега, повече като наръчник „How NOT to do a movie“… мазохиста в мен надава глас…

  45. Най-нелепото в този Ивайло Захариев е, че в интервюта се държи по-естествено, отколкото на екрана. Корупцията разяжда всичко ,включително и киното.

  46. Много е гадно, като познаваш някой от актьорите и знаеш колко са естествени и готини по принцип, а виждаш как се мъчат с материала. 🙁

  47. Очевидно авторът на статията не е напълно наясно с употребата на пълния и краткия член. А музикалните му вкусове явно са ужасни, щом смята парчета на Лора Кураджова, Пичо и Гейо за „нелоши“ и изпъкващи на фона на останалата фонова музика. Иначе филмът е тъп, да!

  48. Смятам, че физическата смърт на връзкарската измет Ивайло Захариев ще допринесе много за българското кино. Всеки един човек нестрадащ от сериозни психологически отклонения и високо ниво на омъртвени неврони е по-добър актьор от въпросния роден артист.

  49. Стига плюхте Ивайло Захариев! Тук той е сниман една година преди „Под Прикритие“! Плюйте режисьора, който не е зацепил основните принципи на разказа във филмите на Гай Ричи…. и Тарантино! Най-елементарното, имаш историята хронологично и праволинейно, взимаш парченцата и ги разбъркваш! А тук Жоро Костов е слагал самоцелно някакви сцени и е изпуснал десетки добри възможности… Появата на един куп актьори и сюжетни линии без никаква връзка доуби и без това слабата завръзка! Ама така ще бъде докато режисьроите в България си пишат сами сценариите, а след това правят компромиси във всичко останало. ФАКТ: Пламен Великов, Тодор Доцев, Шмекере, а и Китодар… направиха малко по-поносима тази авто-свирка!

  50. @Dorrian.Dante

    Всъщност не се интересувам от твоите разяснения по Твоята „рецензия“, както едва ли някой тук би се интересувал от разясненията на режисьора на филма. Как беше изречението „засегнатите отвръщат, дайте ми пуканки“

    Защо двойно ли? Защото от милосърдие към теб, не бива да е тройно!

    @jo

    Аз не харесах филма, но силно не ми допада начина, по който се нахвърляте върху него. По улицата можеш да срещнеш привлекателни и непривлекателни жени, за вторите влизаш ли в сайт да плюеш по тях и да изказваш разочарованието си с епитети като „тъп“ и „кух“, които красноречиво говорят за този, който ги използва(което е комплимент). Аз съм доволен, че излизат все повече БГ филми, няма как всички да са добри. Сигурно знаеш колко трудно начинание е производството на филми тук, аз не виждам как то ще прогресира ако не среща подкрепа, особено когато авторът сам е хвърлил парите. Дори да не искаш да изразиш подкрепа защо трябва да попадаме на обобщаващи за бг киното твърдения, които по грозота и начин на изразяване далеч надминават всичко лошо, което можеш да видиш в Български филм. За мен проблемът на българските филми започва от хора като теб, а вие сте много, така че не се чувствай сам в тази приятна фундаментално конкурираща се в омразата си компания.

    @anita

    Нямам нищо общо с филма, за да съм засегнат. Засяга ме манталитета и омразата в думите. Безпощадността към българските автори как по-точно води до подобрение на нещата? Та тук безпощадността започва преди продуктът да се е появил и продължава да се бълва от хора, които не са гледали филма и изобщо бг филми. Какъв човек може да каже колко са тъпи бг филмите и в същото изречение да каже, че от години не ги гледа. 35 000 души са гледали този и половината са се забавлявали, другата половина са се забавлявали, защото са забелязали копираните елементи от филмите на Гай Ричи и поради ниското качество на филма. 35 хил. души са се забавлявали, а ти бълваш „хейт“ – думите ти са полюция, те замърсяват, филмът не.

    По принцип съм сигурен, че сте готини хора, но по очевидни причини, свързани с личностното ви развитие, наказвате млад човек като вас заради неуспешния/успешния му опит – в зависимост от мнението за филма. Аз стискам палци за всеки човек като него, а на вас ви пожелавам да четете повече професионална критика, към която включвам спокойно ревютата на Дринов.

    Поздрави

    Васил Йовков

  51. Момент, значи ти изискваш всички да толерират посредствеността, защото е някакъв опит на млади хора? Да стискаш палци за производителите на подобни филми е като да стискаш палци за поредната новоизлюпена пайнерка. И онова е опит на млад човек.

    Киното е добро или лошо. В България никога не се е правило и никога няма да се направи добро кино. Нито музика. Нито каквото и да било.

  52. Г-н Васил Йовков –

    Една полезна за Вас информация:

    Аз съм сигурен, че мога да направя лош филм – не знам дали чак дотам не-озарен като обсъждания тук, но приблизително подобен – без никакви проблеми.

    Личният ми избор, обаче, поради ред сложни и по-прости причини е такъв, че да не се озовя в ситуация в която да произведа такъв филм.

    Ето една кардинална разлика между мен и този направил този филм:

    1) аз наистина никога няма да направя лош филм в крайна сметка. И това е личен избор.

    2) той (който и да е е той в конкретния случай) – има вече един такъв и много вероятно ще продължи с опитите. И това също е неговия (нейният) личен избор.

    Не съм сигурен дали схващате какво се опитвам да Ви обадя –

    С уважение –
    Йовко Василев

  53. „Истината е, че овчия поглед на този младеж е толкова празен, че когато сценария се опитва да го опише като беден студент с любов към литературата на Достоевски, нещо в мен се къса и се разсмивам неволно, ей-така – от мъка и отчаяние.“ – не мога да повярвам че чета на български език толкова елегантно конструирано и смислово и като изразни средства изречение – имаш сериозен талант авторе ; )

  54. Do Guy i Silver-aide nqma nujda ot nihilizum,pravili sme kino na svetovno nivo. Problemyt na dneshnite ni „tvorci“ ne e tolkova bezdarieto im, kolkoto dushevnata im typota. Tova im prechi dori da izkopirat popcorn rejisior kato Guy Richie

  55. Никога не сме правили кино на световно ниво, бе, нищожество. Но какво друго може да се очаква от патриотично настроено недоразумение, което пише на шльокавица, освен удивително малоумно мнение.

  56. Един от малкото български филми в последните години, който ми с добра актьорска игра и непретенциозен сюжет е „Шивачки“. Мисля, че основният проблем на филмите ни е режисурата и безкрайно бездарната игра, тези хора просто не могат да ме накарат да им повярвам, толкова фалш и преекспониране.Точно гледах „Кралят на комедията“ с Де Ниро тези дни и си мислех каква трагедия щеше да е този шедьовър изигран от бездарен български актьор.