Editorial: „Храбро сърце”, „Приятелю, Тед” и „Ах, морето”

от на 2012-08-07
 

Покрай усиленото бачкане преди отпуска не ми остава много време за филмови ревюта, затова пускам един бърз Editorial за „Храбро сърце” и „Приятелю, Тед”, просто за информация.

Освен това се възползвам от възможността да спомена, че докато аз си пека гъза на „Ах, морето” в продължение на две седмици, Svetly ще удря сериозно рамо и ще се гърчи, за да сте максимално информирани „новинарски”. За да не кажете обаче, че съм прекалено нагъл, трябва да отбележа, че всекидневно ще ми се налага да поработвам от плажа, така че може да сварвам и аз да се включвам с някой друг ъпдейт.

А сега за филмите с по две изречения:

Brave

Храбро сърце / Brave

„Храбро сърце” е класическа приказка, ситуирана в мистичните, изпълнени с вълшебства шотландски планини, разказваща за младата и непокорна принцеса Мерида, която, отказвайки да се подчини на майка си и на стария обичай на кралството да й избере годеник от съседните кланове, отприщва поредица от магически събития, които водят до изключително сериозни последици както за семейството й, така и за цялото кралство. Осъзнала грешката си, Мерида има на разположение само няколко часа, за да оправи нещата, преди да е станало твърде късно.

Не знам защо си мисля, че ако не беше “Колите 2” – първият истински културен провал на „Pixar” – „Храбро сърце” щеше да получи далеч по-добри отзиви. Просто след „Колите” доста критици се „пуснаха по инерция” (придобили мъничко смелост) и лично за мен незаслужено се отнесоха към филма по-критично от нужното. Вярно е, че не е най-добрият филм на студиото, но със сигурност не е по-лош от повечето им заглавия.

Храбро сърце” е увлекателна и поучителна приказка с повече от отлична анимация, която поради спецификата на сюжета си, фокусиран върху енигматичните отношения между майка и дъщеря, би трябвало да се хареса повече на момиченцата, но гарантирано няма да доскучее и на момчетата – във филма има предостатъчно моменти, които ще ги държат във възторг. Единственият истински проблем е, че на места филмът е малко страшничък и най-малките могат да се уплашат. Като се замислите обаче, всички класически приказки имат известен хорър елемент, така че това не бива да ви спира да заведете децата. Лично аз го препоръчвам горещо.

Приятелю, Тед / Ted

Определят „Приятелю, Тед” като една от комедийните изненади на лятото, само дето думата изненада може да се приложи към финансовия му успех, а не и към комедийните му качества. Вярно е, че филмът е игралният дебют на Сет Макфарлън и това за него е неизследвана територия, но успехите му със серийните анимационни хитове като „Family Guy” и „American Dad” бяха сигурна гаранция, че по този показател едва ли ще има разочарование – ако въобще е имало някакви съмнения, те бяха разсеяни от първите рекламни клипове.

Също като „Храбро сърце” и „Приятелю, Тед” е приказка, само дето не е за деца – тоновете псувни, силно сексуалните гегове, наркотиците, проститутките и т.н. простотиите ще дойдат дюшеш на порасналите тридесетгодишни дечковци, но едва ли биха могли да са по-малко подходящи за истинските малчугани. Самият Макфарлън го описва като „warm, fuzzy, heartfelt fucked-up fairy tale” и ако сте гледали поне един епизод от анимационните му сериали, фино вмъкнатото „fucked-up” би трябвало да ви говори достатъчно. Ако пък никога не сте чували нищо за него или за филма, нека да ви кажа да не се подлъгвате от обещанието, което носи „сбъднатото желание на едно момченце неговото плюшено мече да оживее”. Тед определено не е образ, на който ще искате да подражават вашите деца.

Джон е едно от онези деца, които нямат приятели – нито сред побойниците, нито сред така наречените „загубеняци”. Единствената му утеха е плюшеното му мече Тед, което родителите му подаряват за Коледа. В онази нощ Джон си пожелава Тед да оживее и да му стане истински приятел и понеже на света няма нищо по-силно от желанието на едно малко момче (нищо, освен хеликоптер „Апачи”), то се сбъдва – Тед оживява и се превръща в световна сензация. Години по-късно, Тед е позабравен, но приятелството му с Джон е по-силно от всякога – само дето двамата са запазили по детски инфантилните си отношения, които пречат на Джон да има „нормална” връзка с приятелката си Лори.

Но да не навлизам в повече подробности, че не това беше целта. Накратко, „Приятелю, Тед” е смес между класически „bromance” и типична романтична комедия, представени чрез един доста нетипичен образ и общо взето това е един от най-свежите представители и на двата жанра, появявали се по кината напоследък. Освен това филмът е и една от най-забавните комедии (да не кажа най-забавната) за годината и характерно за Макфарлън е пълна с безсрамни попкултурни препратки – някои от тях изведени до екстремни нива, каквато е появата на самия Флаш Гордън Сам Джоунс.

Разбира се, не всичко в „Приятелю, Тед” е „pure gold” – доста шеги увисват, други са безвкусни, трети пък са прекалено злободневни и голяма част от тях няма да са смешни след няколко години (което отнема доста от „чистата стойност” на филма), а някои сюжетни елементи са представени доста схематично и елементарно. От друга страна, никой не очаква от този филм да бъде някакъв сценарен, драматургичен или какъвто и да е било шедьовър, така че…

С две думи, „Приятелю, Тед” (между другото доста тъпо заглавие) е приятно и забавно филмче, което е идеално за разтуха. А ако ви падне да го гледате докато сте на морето, направо идеално.

Последно, един поздрав за всички, които като мен и двамата герои от филма ги е страх от гръмотевици:

When you hear the sound of thunder,
Don’t you get too scared.
Just grab your thunder buddy
And say these magic words:

„Fuck you, thunder!
You can suck my dick!
You can’t get me thunder
‘Cause you’re just God’s farts!“

коментари
 
Отговорете »

 
  • Анита
    2012-08-07 at 14:07

    E то за „Тед“ си си изплющял пълнометражна рецензия, кво се прайш :)

    Отговор

  • Mike28
    2012-08-07 at 20:26

    Дринка, докъде я докарахме – да пишеш кратко ревю за филм на Пиксар в едиториала. :(
    Тъпото е, че последния на Гибли дори няма да пишеш, щот никога няма да го дават по нашите кина.

    Отговор

  • Mike28
    2012-08-07 at 21:03

    * за

    Айде, после очакваме ревю (не държим на viral снимки) за „ах, морето“, може и така някое трейлърче да пуснеш.

    Отговор

  • 2012-08-08 at 12:12

    Дринов , какво става в София ?
    Код на достъп «София»
    http://rutor.org/torrent/213285/kod-dostupa-«sofija»_sofia_assassins-bullet-2012-hdrip-l1

    Отговор

  • Mike28
    2012-08-11 at 00:13

    Преди малко се върнах от киното, щастлив, че гледах прекрасния „Храбро сърце“. Няма да се повтарям с ревюто, само ще добавя, че този път преводът и дублажът са на изключително високо ниво, за разлика от представянето ни при предните два филма на студиото.(е, вярно, че единият младеж говореше на македонски, вместо на шотландски диалект, но няма да му придиряме толкова я). Общо взето пиксарци са играли на сигурно, нищо ново като сюжет, техническа реализация, диалози, камера, хумор, но пък всичко е пипнато до блясък. Много ме израдва фактът, че броят на динамичните сцени се е увеличил осезаемо (нещо, което ми липсваше от „Рататуй“ насам). Не се оправдаха притесненията ми, че като анимация ще прилича много на „Рапунцел“ и „Как да си дресираш дракон“, а косата на Мерида просто слага в малкия си джоб тази на русокосата принцеса.

    Това вероятно е най-смисленият и най-добре направеният летен хит, който се гледа спокойно от малки и големи, така че си струва да го гледате.

    Отговор

  • Sick S.
    2012-08-15 at 08:41

    Хареса ми „Тед“. Напълно в стила на Family Guy, а гласът на Питър Грифин разбива. Бъзиците с „Има ли пилот в самолета?“ (на кой би му хрумнало това?) и „Флаш Гордън“ бяха яки. Само дето имаше твърде много изтъркани мелодраматични моменти. Трябваше да има повече простотия. По този показател „Диктаторът“ води, но в „Тед“ простотиите бяха по-забавни.

    Отговор

  • irelandmaiden
    2012-08-29 at 22:42

    Храбро сърце е невероятен филм!Не ме интересува дали е най-добрият филм на Пиксар или не, просто съм зашеметена от цялата му визуална красота,от емоционалния му заряд,от прекрасната музика,затрогващата история…За един месец го гледах четири пъти-два на 2D и два на 3D.Със сигурност ще го гледам отново и отново.Нещо толкова вълнуващо трудно се забравя.

    Отговор

  • 2012-08-31 at 13:36

    Е, след като прочетох толкова положителни отзиви, просто няма начин да не гледам „Храбро сърце“. И без това отдавна му бях хвърлила око.

    Отговор

Коментирайте