Непобедимите 2

Силвестър Сталоун е луд мечтател, той е като Джон Хамънд от „Джурасик Парк“ – взе една легендарна, но безвъзвратно изчезнала фауна, пренебрегна законите на естествения подбор и я възкреси като атракция за милиони момчета по света. И също като в книгата на Майкъл Крайтън и филмовия шедьовър на Спилбърг, Слай реши да срещне екземпляри /единият от които е той/, които в реалната си среда преди 20-30 години нямше начин да се засекат. Рамбо, както и Хамънд, не се задоволи с еволюцията, превърнала Т-рекса в пуйка, а Чарлз Бронсън – в Шая Лебьоф.

Мина ли сложният биологичен експеримент безпроблемно? Не, разбира се, но трябваше да се опита. Повече от веднъж. Втория път се получи по-добре. И ако има какво още да се желае, то нека си припомним поговорката – third time’s the charm. Която обаче не важи за киното.

Както и да е, кое прави „Непобедимите 2“ точно онзи шумен, кървав, първосигнален, анаболен анахронизъм, от който се нуждаех в това лято, толкова измъчено и запотено от прилепналото комиксово трико. Носталгията, самоиронията, няколкото стотин трупа и най-извратения каст в историята на жанра предопределиха положителната оценка за юрската авантюра на Сталоун и компания.

Непобедимите 2“ /не смятам, че българския превод на оригиналното заглавие „The expendables“ е особено подходящ/ не си губи времето с илюзорни копнежи по сензационен сценарий, сложни, добре развити персонажи и дълбокомислен диалог. That’s for pussies. Филмът сервира в чинията на зрителя обилно, високовъглехидратно, 3-степенно екшън меню с няколко лирически, но драматургично оправдани отклонения за вкус. Има евтинийка, има откровено дразнещи елементи, но с правилна нагласа и подходящ жанров бекграунд, няма да останете гладни. Неподготвените за шумни, безцелни експлозии, отсечени глави и почти порнографски мачизъм обаче може и да повърнат. Майната им.

Откриващата екшън сцена е дълга и включва кратки забавни реплики, пълен пакет взривове, престрелки, ръкопашен бой, преследване по вода, самолетни каскади и няколко качествени money shots. В няколко кадъра режисьорът Саймън Уест представя добре познатите ни наемници от първия филм – Барни Рос/Сталоун/, Лий Кристмас/Стейтъм/, Гънър/Лундгрен/, Тул/Ранди Котюр/, Янг/Ли/ и Хайл Сизър/Тери Крюс/. С тях е новият герой Били Хлапето/Лиъм Хемсуърт/, който определено не изглежда на мястото си. Имената във филма обаче са страхотни. Арнолд е Тренч, Брус Уилис е Чърч, Чък Норис е Букър, Скот Адкинс е Хектор, а злодеят Жан-Клод Ван Дам е Жан Вилейн /аre you fuckin serious!/. Няма какво друго да кажа освен – чисто шибано злато.

Непобедимите 2

Още в началото Джет Ли се разкарва, а персонажът на Хемсуърт е очертан като един от най-важните герои. Това можеше да дразни, но всъшност малкият мухльо e просто plot device и служи за емоционално аргументиране на последвалата разруха. Младежът е брутално убит от Ван Дам в една от най-яките сцени и от „наемници на мисия“ тестостеронената творба превключва на режим „it’s payback time“, което е очарователно.

Дупките в сюжета са достатъчни да поберат егото на всички звезди във филма и аз нямам никакъв проблем с това. Логиката винаги е липсвала в дърварските, шовинистични тупалки от епохата на Рейгън. Накратко – хората на Барни, подпомогнати от ЦРУ/олицетворено от Чърч/ трябва да спрат Влиейн, който иска да се сдобие с няколко тона плутоний и да промени баланса на света. Плутоният е скрит в Деветашката пещера. Време е нашите хора да наритат малко прилепови задници.

И тук идва момента с българската следа. Почти целият филм е сниман у нас, а както знаем в България дори и Браян Де Палма се изложи. „Непобедимите 2“ обаче се измъкват /почти/ сухи от водата. По сценарий действието се случва в една „адска дупка“ в Албания /точно къде не става достатъчно ясно/, където се вихрят опасните санги, говорещи на украинско-български диалект. Именно те се занимават с плутония. Декорът на Ню Йорк в Киноцентъра, който в помии като „Седем часа разлика“ изглежда нечовешки нелепо, тук /сигурно за пръв път/ е използван по особено подходящ, идеологически подплатен и хумористичен начин.

„Българските“ моменти са малко, но много комични. В една сцена героите на Силвестър Сталоун и Джейсън Стейтъм влизат в долнопробен селски бар, за да измъкнат важна информация от местните. Епизодът е класически за жанра и служи като предпоставка за малко тупаник и хумор. В заведението е мрачно, гнусно и евтино, а по масите са накацали мутряги и лесни мръсници. Атмосферата се допълва от отвратителна хип-хоп поп-фолк песен на устата и азис, пусната от лошите да звучи в бара и така окончателно да ги маркира като мръсна сган, търсеща си шамарите. Силвестър и Джейсън пребиват всичко живо след няколко кратки комични реплики. Едната размяна е с бившия бандит и настоящ ММА-боец Любо Чука, който на български /без субтитри/ и с учудващо приятен delivering казва на Слай и Стейтъм – „Кво праите тука бе, изроди мръсни. Ще ви изнасила“. И после те му ебават майката.

От една страна песента пасва в пародийния контекст на кадрите. Но от друга е гадно да чуеш подобно аудио извращение в голям екшън с легендарни актьори, който ще обиколи света и ще бъде гледан от милиони хора.

Същите хора, които като малки сме си фантазирали за филм с Арнолд, Слай, Брус Уилис, Ван Дам, Лундгрен /мой детски фаворит/… „Непобедимите 2“ е наясно с това и разчита много на вътрешните шеги и алюзиите с биографиите и филмографиите на участниците. Човек очаква във всеки момент някоя от легендите да строши четвъртата стена и в стила на Уди Алън от „Ани Хол“ да се обърне към зрителите. Някои ще сметнат този подход за прекалено несериозен, редуциращ спектакъла до комедиен скеч, но аз мен работеше. Смях се като идиот когато Терминатора каза на Джон Маклейн – „Ще се върна“, а онзи му отговори – „Ти достатъчно се връща. Сега аз ще се върна“. И тогава Мейтрикс произнесе митичното – Юпикайей. Но без motherfucker накрая. Ако е вярно, че заради Чък Норис липсва лош език и /май/ няма нито една f-bomb, то тогава аз можех да мина и без Чък. Той отдавна е интернет мемче и точно по такъв начин е представен героят му Букър. Тук Чък е виц. За мен единственото запомнящо се нещо, завещано от Норис на киното са рижавите косми, които Брус Лий отскубна от гърдите на републиканеца в класиката „Пътят на дракона„. За разлика от него Арнолд, Брус и Ван Дам са the real deal. Автентични екшън звезди. Тук, както бе обещано Шварценегер и Уилис участват активно в пукотевицата и се вписват прекрасно в хаоса от насилие и огън. Но мисля, че дори и сега екранното им време е малко. Макар и да минава в деструкция и one liners.

Ван Дам

Крадецът на шоу, грабителят на кейк в „Непобедимите 2“ без съмнение е Ван Дам. Перфектен избор за ролята на злодея. Дългодишната злоупотреба с кокаин е оставила своите белези по лицето на „Мускулът от Брюксел“ и това му върши перфектна работа за този образ. Финалният бой между Ван Дам и Сталоун е един от върховите моменти във филма и впечатлява с бруталност и страхотна хореография, по идея на Жан-Клод. Сблъсъкът между Бейн и Батман е като невинна, лигава игричка между герои от улица „Сезам“ в сравнение с конфронтацията между Роки и Уинверсалния войник. Сцената е подплатена с един от най-ключовите елементи на жанра – хомоеротизма. От „Кървав спорт“ до „Конфликт в малко Токио“ – това е фундамент на екшън киното от 80-те и началото на 90-те години. Тук репликата на Барни Рос към Жан Вилейн – „Ще те направя мъж“ е последвана от близък план на чатала на Рос, който откопчава колана с оръжията си и после двамата мъже се вкопчват един в друг за бой с голи ръце. Класика, която напомня на интригуващата интеракция между Бенет и Мейтрикс в шедьовъра „Командо„. „Непобедимите 2“ представлява дълъг каталог с референции към историята на жанра – има отдаване на почит и към прародителя на екшън киното „Седемте самураи“ , американския му римейк „Великолепната седморка„, „Похитители на изчезналия кивот„, и още много, много други.

Насилието е в изобилие, но си личи, че този филм е бил мислен и с едно pg-13 на ум. Добре, че здравият разум е надделял и сега може да се наслаждаваме на много кръв и невероятно висок body count.

Музиката на Браян Тейлър е идеална, тотално деведесетарска и върши отлична работа. За разлика от операторската работа на Шели Джонсън. Не съм голям фен на мрачния тренд в екшън киното с убитата цветова палитра, доминиращата кафеникаво-сивкава тоналност, прекелано честото използване на близки планове, преклонението пред зърнестата картинка и т.н. Движението на камерата можеше да е по-динамично и over the top за такъв екшън без да се изпада в майкълбейски крайности /а защо не, всъшност/. Но като цяло режисурата на Саймън Уест е стабилна, а няколко момента ни връщат към превъзходния „Въздушен конвой“. Ритъмът къса глави, сто и двете минути минават в екшън, равномерно надупчен от one liners.

Можеше ли филмът да е по-добър – fuck yeah. Дори не искам и да си представям какво би направил с подобно жанрово упражнение един наистина голям режисьор. Всъшност искам. И започвам веднага. Вярвам, че така както преди 10-15 години си фантазирах за това, което днес е реалност, така и тази /колективна/ фенска мечта ще се осъществи. Но много по-скоро. За третия филм, например. Ако пък не, носталгията по славните, юрски дни на екшън киното отново ще си свърши работата. И мечтателите като Слай да нямат край.

Similar Posts

Вашият отговор на MadMax Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

32 Comments

  1. След третото гледане и аз определено мога да потвърдя, че филмчето е чудно забавление въпреки наличието на известно количество недостатъци! А се оказа, че допада и на представители от по-младото поколение, така че явно формулата този път наистина работи. Сега остава някой да си спомни за Джон Мактирнън, да се добавят още неколко престарели екшън звезди и след 2 години да получим нещо още по-кърваво и по-забавно :-)))

  2. Колко претенциозно ревю и каква впечатляваща логорея за семпъл летен екшън… Тц, тц, тц, колко остроумие на вятъра…
    Сериозно – филмчето става, но цялата приповдигнатост на ревюто идва малко в повече.

  3. Телешкият ентусиазъм, с който е писано ревюто съм 99,997% сигурен, че няма да отговаря на това на екрана.
    Но ще го гледам, а после ще го плюя… И филма, и ревюто 🙂

  4. персони като Слай, Арни, Ван Дам, Лундгрен и Чък Норис ме разсмиват неудържимо…. по същия начин по който някои ги зяпат с увиснали мандибули…

    Нищо лично изброените, но което е тъпо е тъпо без значение колко носталгично ще се слюнчиш. Аз също обичам идиотски екшъни, но с хумор. Г-н Силвестър отдавна се взима насериозно за да вярвам на безумните му кинопроекти. Аз пък като дете съм си мечтал да се върна във времето назад- с танк и лека картечница на Шипка… и?

    Жалко за Бруно, подозирам, че го е направил като някакъв жест към по ощетените си колеги, нещо като благотворителност.

  5. Щом е с привкус от 80-те и 90-те ще се гледа то се знае.Стига вече „Здрач“ ‘Хари Потър“ и там някави си „Игри на Глада“ дайте тупаник ,мускули и ако може мадами по цици … ех години,млади години …. Сега всичко се цензурира дори мадамата с трите цици от римейка на“Зов за Завръщане“.Превърнаха киното в помия добре че са старите кучета да покажат как се прави .

  6. +1 за РАДО. Дори само за доброто старо време си заслужава да се гледа. Мамка му, сигурно поне 50 пъти съм гледал „Командо“ на касета вкъщи, да не говорим за „Универсален Войник“, „Кобра“, „Танго и Кеш“ и прочее едновемешна сеч. Предпочитам непретенциозна екшън дърварщина по холивудски, отколкото претенциозни, недоовкусени и тотално безидейни и издишащи „рибуутове“. Поне чичетата са врели и кипели по темата и знаят как става номера, и каквото и да се лъжем, имат си чар и присъствие, а и не се взимат на сериозно вече. Дано тея седмици ми се открие възможност да го гледам на кино, да видим дали са успели да си напишат наистина добре домашното 😀

  7. Който го е гледал да каже ,като цяло филма по-добър ли е от 1 ме интересува

  8. (Какво стана сега?)

    дни никакво движение тук… Нещо като будната съвест се явявам, и без това по цял ден дрема пред компютъра в офиса. Подмазвам се на домакините да ми дадат модераторски права, че да ги махам ей такива и подобни спамъри.

  9. Безсмислен, нелогичен, несериозен, продънен. Абе простотийка. На кой обаче му пука?

    „Непобедимите 2“ е ВЕЛИКА РАБОТА С ВЕЛИКИ АКТЬОРИ. Не го знам филм ли е, кво е, но е чудо. Екшън … като едно време. Реквием на героите на нашето детство и на любимците на нашите родители, а те кара да излезеш ухилен до ушите от киното. И разчустван от дърварски екшън, което е странно.

    Реквием, сниман в България. Направил няколко места в България символично-емблематични за истинските фенове ( с изключение на Деветаки, но там вината е абсолютно родна и байганьовска). Вероятно едно от последните участия на ВЕЛИКИТЕ. 2 в 1! Лебедова песен на една епоха и то състояла се в България. Епоха , определила доста от мирогледа на доста широк кръг от възрасти у нас (от 30 до 60 годишните). Дори и команязмът не е могъл да спре тази идеологическа кино атака, осъществявана от касети Видео Драгор, предавани от ръка на ръка, за да се завъртят по 50-100 пъти на AKAI-четата. Има някакво чудо в тая работа. Преди 15-20 години не бихме повярвали, че точно тук ще се случи. Причините да е тук сигур са капиталистически, но нас това не ни интересува.

    НЕВЕРОЯТНА УДОВОЛСТВИЕ ЗА ВСЕКИ ПОЧИТАТЕЛ НА ЖАНРА. В ПЪТИ ПО-ДОБЪР ОТ ПЪРВИЯ ОПИТ. ДЪЛГОГОДИШНАТА МЕЧТА НА ФЕНОВЕТЕ ТОЗИ ПЪТ Е НАПЪЛНО ОСЪЩЕСТВЕНА. Бях в първите дни на предприемиерата. Избухнах. На другия ден подарих билети на родителите ми. Избухнаха.

    Когато наскоро чух за започване на работата по следващата „серия“, започнах да редя новите желани от мен участници. От любимите екшън герои си заплюх Джеки Чан, Майкъл Дудиков, Кърт Ръсел, Питър Уелър, Бриджит Нилсен, Кристоф Ламбер, Карл Уетърс. От по-нелюбимите отбелязах Никалъс Кейдж, Клинт Истууд, Харисън Форд, Стивън Сегал, Мики Рурк, Уесли Снайпс, Джон Траволта, Рутгер Хаурд, Мел Гибсън, Скалата, Антонио Бандеръс, Шон Конъри, Синтия Ротрок, Сигорни Уивър.

    Но след като гледах „2-ката“ тези дни, промених мечтата си.

    Това са ВЕЛИКИТЕ по величина – Арнолд, Силвестър, Брус, ЖКВД, Долф. Ебаси кефа като се наредиха първите 3-ма един до друт и запуцаха. Ааааааааааааааааааа!

    ТА НЯМА НУЖДА ОТ ДРУГИ. Освен в някакви дребни появявания и закачки из новите епизоди. За цвят.

    Дано да има още епизоди това удоволствие, но и тази „2-ка“ ни зарадва душичките завинаги.

  10. Как не се сетиха да дегизират Брус Уилис по …… потник !!! Мамка му :):):)

  11. Евала за ревюто! Изключително забавно и креативно! Въпреки че се бях зарекъл след първия да не гледам нищо подобно, сега се мотивирах да го видя. При това от напълно различна песпектива, благодарение на автора!

  12. Тъкмо и аз го изгледах и да доложа: доста по-добре от предишния. Но обективно пак е сгурия. Смисъл, носталгията е нещо хубаво, но не прави и филмите от тогава добри, камо ли този тук. Засмях сена две-три места. Лунгрен ме очарова (беше едно от по-хубавите неща тук)ч сцената в бара е злато, но всъщност…. Не помня вече друго от филма. Ефектите пак са дървени, персонажите още-повече, беше избацан някакъв абсурден софт фокус филтър на всичко, все едно лентата е директно за видео… И само ултра слаби уан лайнъри (може и това да е била идеята, не знам)

    Можеше и по-зле.

  13. Филма обаче няма да има продължениe съдейки по скромните приходи 😀

  14. Слава на Великото летящо спагетено чудовище, тази простотия има все по-малък шанс за продължение!

  15. Страхотно – филмът улучва в десетката. Отдавна не съм се забавлявал така!
    Най-накрая се замъкнах до киното, че заведох и една от дъщерите. Тя ми вика: „Нещо е много приповдигнато настроението в залата!“, а аз й отговарям: „Чакай да почне филма и да видиш какво ще стане!“. Нагласата, с която се гледа филма, е много важна. Отдавна не сме тийнейджъри, за да се радваме на всеки тупаник, но тук нещата бяха добре дозирани и филма е много по-добър от предишния.

    Някъде прочетох, че Клинт Истууд искал да режисира тройката. Има ли нещо вярно в това?

  16. Не…Сталоун преговаря с него, Харисън Форд и Никълъс Кейдж да участват в третата част. Споменават се и имената на Скалата и Стивън Сегал.

  17. Та това не е ли стара информация? Преди седмица писаха следното: „Истууд обаче не иска да играе редом до Слай и Брус Уилис, а да режисира предстоящата трета част от поредицата.“

  18. Тъпо филмче!Естествено не очаквах расъждения върху вселената и живота,но имам чуството,че филма дори няма сценарий.

    Чък Норис:Ухапе ме една кобра и след 5 дена тя умря! 🙂

  19. Не знам, кой ще режисира тройката, но по света двойката направи повече пари от първия филм, така че аз поне съм в очакване на скорошни новини по темата. 🙂

    Иначе аз още не съм гледал филма, а както е тръгнало, няма и да мога. 🙁

  20. Глупав, по-глупав, тъп!
    И понеже съм гледала филма в оригинал на английски, тук във форума не видях някой да коментира факта, че героинята-азиатка разбира албански, понеже той е „смесица от български и украински ДИАЛЕКТ“… е бива, бива невежество, ама чак след този филм разбрах, че българският не е ЕЗИК, а ДИАЛЕКТ, и то сходен до албанския….