Невероятният Спайдър-мен

Винаги съм бил фен на Спайдър-мен, въпреки че е от по-детски ориентираните герои. От друга страна, не мога да кажа същото за филмовата трилогия на Сам Рейми – дори и в двойката, която определено има качества, откривам прекалено много неща, които не ми допадат и ме дразнят. А що се отнася до първа част, честно казано не се сещам за друг филм, който да съм гледал напоследък и който да е остарял по-лошо – и концептуално, и технически. На базата на тези усещания, намирам „Невероятният Спайдър-мен” за стъпка в положителна посока, макар и това да не означава много, тъй като филмът има не един или два проблема.

Да започнем с най-големия недостатък – поредната „origin” история, поредното преразказване на до болка познат сюжет. Оказва се, че цялата работа около „неразказаната история” е заминала при монтажа – доказателство, че все пак е имало такава идея, а не е някаква тотална измислица, са няколко сцени, които присъстват в трейлърите, но не и във филма. Очевиден пример е репликата: “Do you think what happened to you, Peter, was an accident? Do you have any idea what you really are?”.

Как и защо по-голямата част (да не кажа всички) сцени, касаещи тази „неразказана история”, са отрязани не е ясно, но слуховете са, че в последния момент са решили да оставят разкриването на тайната за продължението. А „голямата тайна” е, че Питър Паркар е бил предопределен генетично (чрез “научните опити” на баща му) да се превърне в Спайдър-мен. Дали това обезсмисля цялата идея с „обикновеното момче/супергерой” или пък е добро решение от гледна точка на новата история, която поставя „Оскорп” в центъра на всичко, е отделна, доста обширна тема, която няма да засягам тук. Това, което искам да кажа, е как, в следствие на това решение, вместо с „the untold story” оставаме с „the same old story”.

Имаме си проблемите в училище, ухапването от паяка, изпробването на новите сили, морализаторстването от страна на чичо Бен за отговорностите (между другото прочутата реплика „With great power comes great responsibility” не се споменава, което както прочетох някъде е да правиш „Хамлет” и да не включиш „To be or not to be”), последвалата му смърт, чувството за вина на Питър и т.н. В следствие на това, макар и доста по-добре организирана и интересна от еквивалента във филма на Рейми, първата една трета е скучна и не особено вдъхновяваща – поне за зрители, които не са на по 12.

Невероятният Спайдър-мен

В тази връзка няма как да не засегнем въпроса, който е на езика на почти всички – защо вместо да преповтарят същата история, авторите просто не продължиха от там докъдето бяхме стигнали с трилогията на Рейми? Гледайки филма имам усещането, че те до последно не са били сигурни как да процедират и са се опитали да направят нещо средно – да стартират наново, но в определени части да използват „колективното съзнавано”, изградено от предишните филми. Като знаете обаче, „а налево, а на десно, право в…”.

Ако ме бяхте питали, преди да гледам филма, аз лично коя от двете посоки бих избрал, почти сигурно щях да кажа тази на директното продължение, но сега не съм толкова сигурен. Ако наистина имахме „the untold story”, а не някакво обещание за нея в следващите продължения, мисля че щях да съм 100% за „рибуут”, защото много от нещата във филма са изградени по-добре – героите, идеята цялата история (с все злодеите) да гравитира около „Оскорп” – и по-важното, има доста добра възможност за интересно развитие.

Това, което би могло да работи по-добре при директно продължение, е злодеят. Последните два филма на Рейми бяха чудесна прелюдия към трансформацията на д-р Конърс и благодарение на вече изградените взаимоотношения между героите, сблъсъкът между Спайди и The Lizzard щеше да е далеч (дори несравнимо) по-драматичен и емоционален. За съжаление, тук това липсва, въпреки явното желание за изграждане на един по-личен конфликт между двамата. Жалко за Рис Ифанс, който е чудесен избор за ролята и прави всичко по силите си, но просто няма база, на която да направи нещо запомнящо се. Жалко и за Дилън Бейкър, който не получи възможност да се развихри.

Но дори и филмът да беше поел в тази посока и така да имаме по-добър драматичен конфликт, пак щеше да остане проблема, че сам по себе си The Lizzard като филмов злодей не работи. Идеята за гигантски гущер, може да изглежда добре на хартия или пък в анимация, но във филм, който гони поне някакви реалистични измерения, изглежда просто нелепо. В нито един момент, колкото и изпипани да са ефектите, не мога напълно да повярвам, че това, което виждам е истина – да не говорим пък, когато приказва. Говорещ динозавър насред градска модерна среда просто не се вписва, ако ще технически да е „като истински”.

Невероятният Спайдър-мен

Друг основен проблем при The Lizzard са мотивите зад действията му. И не става въпрос за желанието на д-р Конърс да направи „серум”, така че всеки да може да регенерира изгубените си крайници – смятам, че едва ли има човек на Земята, който не би искал да има подобна възможност – а за поведението му след трансформацията. Планът му да превърне гражданите на Ню Йорк в гущери е отвъд всякаква сериозна логика или както казват на английски, „beyond comprehension”. И знам, че не му е тук мястото, но сега ми хрумва – начинът, по който The Lizzard разбира, че Спайдър-мен е Питър Паркър, е направо смехотворен.

Последният елемент, който искам да засегна е екшънът. Без никакво съмнение технически той е на доста по-високо ниво от предните филми и 3D-то изглежда прилично, особено при въздушните акробатики на Спайдър-мен, но като цяло, поне аз, не мога да отлича нито един момент, който да прави наистина сериозно впечатление. Финалната сцена на върха на „Оскорп” (която е правена за IMAX) е приятна, но дори и тя от известна гледна точка е скучновата. По принцип някой би казал, че след „Отмъстителите” малко сме се разглезили на тема екшън, но аз не бих се съгласил на 100%. Ето например, епизодът с метрото в „Спайдър-мен 2” и сега изглежда чудно.

За финал трябва да кажа, че въпреки многобройните си проблеми, давам на филма по-скоро положителна оценка.Причините за това са, че като цяло той е подобрение спрямо филмите на Рейми – изглежда по-добре, по-мрачен е, образите са по-пълнокръвни и взаимоотношенията им са много по-интересни и обещаващи, а и намирам Андрю Гарфийлд за доста по-добър Питър Паркър (и Спайдър-мен) от Тоби Магуайър – и защото смятам, че евентуалното продължение има истински шансове да бъде наистина добро и интересно. И като казах продължение, останете след първите надписи, защото има допълнителна сцена – общо взето е ненужна, а и сте я виждали в трейлърите, но все пак е любопитна за феновете.

Similar Posts

Вашият отговор на Cinema Newswalker Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

27 Comments

  1. Месомелачката „Холивуд“ не прощава на никого, особено на млади таланти като Марк Уеб. До като четях редовете усетих разочарованието ти от филма, а 2012 трябваше да чудна година 🙂 Е, все още сме в средата на годината, пък и се задава един малък филм с прилеп! И нито дума за Ема Стоун? 😀

  2. Eма Стоун е добра. Дринов нещо се е разсеял в жегата 🙂 Иначе за останалите неща е прав.

  3. на този филм му намерихте пове4е косури от на Prometheus а филма беше по добър от изгъзицта на Ридли Скот ама така е като си пристрастен…..

  4. Ема Стоун е много яка, както и самата Ген Стейси, нищо, че и тя прави тотални нелепости. Взаимоотношенията ѝ с Питър са отлични и няма нямат нищо общо с онази евтиния, каквато беше цялата работа около Ем Джей. Пропуснах да я спомена, както и режисьор, както и много други неща, защото ревюто щеше да стане километрично. 🙂

  5. @ivan
    Как пък разбра, че сме му намерили повече кусури? И като казваш „пристрастен“ вероятно имаш предвид себе си?

  6. Пф… За мен филма абеше брутално (но очаквано) разочарование;

    Nor here, nor there:
    Origin story ала Нолан са се опитали да спретнат с този уж по-реалистичен отенък на действието и героя, но аз лично не видях нищо особено реалистично нито във факта, че изневиделица придобитите му сили не правят впечатление на никого в обкръжението му, нито в отношенията му с Гуен, които се развиха на базата на (???), нито факта, че гимназист, решава за един следобяд задача по генетика по която антагониста работи години наред. Не ми се стори особено удачно, че полицията (особено след като Гущера разпарчатоса SWAT отряда им) гонеха Спайди. Абе изобщо … мога да продължавам до безкрай.

    Принципно си мисля, че беше рано за рибуут на този франчайз. Не разбирам какво не му е толкова наред на първия филм (с изключение на маската на гоблина и мис Джейн). Тоби мене лично си ме кефеше повече. Изглежда по-голям нърд с доста по-малък шанс за супергероичност. Гарфийд, въпреки, че е по-геройски тип и изглежда доста по-гъвкав, някак си не ми се върза много. Да не говорим, че героят му по сценарий е доста голям задник с леля Мей, което ме издразни. Почти се надявах на финала вместо яйца да й подари вибратор.
    Това в комбинация с липсата на адекватно разработен антагонист … well.
    Сам Рейми е доста по-кадърен режисьор от Webb (чудя се дали не са го взели заради името имаркетинговата му стойност) и работеше с по-човешки истории. Неговата трилогия (добре де, без третата ЕМО част) имаше емоционален център, какъвто не усетих тук. Да не говорим, че шибания филм беше дълъг да си ебе. Почти заспах два пъти в салона и още два пъти ми се щеше да си ходя.

    Е те така/.
    Dorrian out

  7. Дориан, братче! 🙂

    Гледай пак първия филм и ще видиш какво не му е наред.
    Задачата я реши защото видя записките на баща си. Пък и Спайди винаги е бил гений. 🙂

  8. При условие , че баща му е гений . То е ясно , какъвто бащата ,такъв и синът !

  9. @Дринов

    Нямаше душа тоя филм бе, деба. Или поне аз не я усетих. Не успях да се отърва от усещането, че тоя филм съществува само за да не загубят правата над франчайза. И всичко е яко в safe зоната – реално не са взели никакви големи решения нито стилистично, нито като драматургия…. Бе… Батман си чакам и това е то.

  10. Ем Прометей , не беше това , което се очакваше и сега идвата ролята на Батман , той поне ще е epic .

  11. @Dorrian.Dante
    Хубаво де, не ти е харесал, лошо няма, ама стига с тези права. Този филм съществува не за да не загубят правата, а за да си пълнят гушите. 🙂 🙂 🙂

    Скоро ще го видим и Батмана. Даже много скоро… „лайк томороу“. 🙂 🙂

  12. при 90 % от ревютата го оценяват с оценка 9-10 .
    други от 2-8 и да не повярваш няколко го наричат terrible 1/10

  13. Ее ако стане пак като с Прометей „Бих казал ,че е смазващ , но не е има проблеми “
    ще се изям от яд направо 😀 . Сори че пак споменавам Прометей ,просто е идеален пример за твърде големи очаквания ,понеже имаше изречения пред него “Черният какво? Хобит ли? „‘ . Саднах се дано на мен да ми хареса рицаря .

  14. Средняшки филм. Как не ги бе срам да ни пробутат пак същото и то няколко години след предишния. Даже злодеят повтаряше д-р Октопус. Вярно че Холивуд напълно се е изчерпал и тази година досега няма и един свестен филм (само Haywire беше над средното, но май само аз го харесвам), но това вече е дъното. Скоро очаквам да правят римейки на филми от предната година. В близко бъдеще ще гледаме само 1 филм на който ще правят римейк всяка седмица (то и сега е така, но не е толкова очевидно).

  15. А дринов ти да не помисли , че 9-10 е за спайдъра , за рицаря говорих 😀

  16. @hristiqn
    Същото важи и за „Черният рицар: Възраждане“. 🙂

    @Sick S.
    И аз го харесвам, дал съм му положителна оценка. 🙂

  17. Егати да бях аз , по-хубав сценарий щях да измисля на тия филми , сега за рицаря абсурд , но за мен Прометей имаше най-голямата идея да се направи най-добрия фантастичен филм,а някъв тъпак развали всичко. Само ако можех да бъда в Холивуд и да променя някои работи,дори от final destination щеше да излезе нещо. Не искам да се изцепвам просто преди да излезе 4 ката вече си бях писал нещо като идея за 5 със срутващ се мост. Година и половина по-късно ( не съм сигурен за времето ) излезе информация , че във филма ще се срути огромен мост и си казах wow ,а накрая излезе 80 минутна простотия, в която се набляга само на по-брутална смърт.

  18. Сори Спайди, ама Марвел съкс. Дори и след „Отмъстителите“, който беше поне по пара безспорен успех, не могат да ме трогнат повече от DC. Пък и последните още не са казали финалната си дума, която вярвам, че бая ще си натежи след „Лигата“.

    А дотогава може още, и още веднаж да се гледат „V for vendetta“, „Watchmen“ и др. гениалности от вселената на DC.

  19. @ Sick S.
    Скоро очаквам да правят римейки на филми от предната година. В близко бъдеще ще гледаме само 1 филм на който ще правят римейк всяка седмица (то и сега е така, но не е толкова очевидно)….

    this was funny, funny, funny….

  20. Да, да, да – всички сте прави, обаче…
    Отидох да го гледам БЕЗ очаквания – и заради всичко, което бяхме изчели/изписали.
    Гледах го със своя 9 годишен кръщелник – и двамата му се изкефихме 🙂
    Може би просто когато се гледат подобен тип филми, не трябва да бъдат товарени с тонове очаквания – аз го гледах сякаш през неговия поглед, наново – и много ми хареса!
    Друг е въпроса, че въобще – ама ВЪОБЩЕ не понасям Тоби М. в тази роля, и трактовката на Сам Рейми ми беше доста „бляк!“, та затова сега съм доволна – дето има една приказка, това е „моя“ ри-буут!
    Още повече, че играе „моето“ момче Андрю, което – продължавам да упорствам – има страхотен потенциал и стискам здраво палци да го развие 8)
    И после с Деян си обяснявахме разни неща, и си доуточнявахме детайли точно както с Дрин и Весето след „Прометей“ 😀 😛

  21. Най-якото на филмите е след това да си ги обсъждаме, без значение дали са били супер или зле. 🙂

  22. Като един ОГРОМЕН фен на Спайди след като гледах филма останах СИЛНО разочарован. Единствените плюсове, които мога да изтъкна е, че синематографията беше на завидно ниво, цветовете и атмосферата бяха много добри, екшън сцените с Гущера бяха също добри ииии…. до тук!
    Минусите: КАК МОЖЕ ДА НИ СЕ ИЗПЛЮЯТ В ЛИЦАТА ПО ТОЗИ ГРОЗЕН НАЧИН??? Знаех, че филма ще си има своите проблеми,ама айде стига – едно от най-яките неща на Спайдърмен е, че той винаги е водел двойнствен живот и никой не знаеше кой е той. А какво направиха Марвел? За 1 час ВСИЧКИ разбраха кой е той, пича си сваляше маската (или позволяваше да му я свалят) непрекъснато, с което всичко се уби!!! Вместо да последват пътя на Рейми и да покажат как и ЗАЩО най-вече той не трябва да се разкрива пред други хора и по този начин да ни държат в напрежение в следващите филми, те показват, че въобще не са наясно какво искат и още повече показват неуважение към комиксите. И моля Ви се, тук оправданието: Това е рибуут НЕ ВАЖИ. Едно е да искаш да направиш нещо различно съвсем друго е да не оставаш верен на материала, с който разполагаш!
    Друго нещо, което ме издразни – бащата на Гуен умира, опитва се да налее акъл в главата на Питър а те двамата като едни типични тийн-ове, които ЯВНО са девствени и не могат да си сдържат хормоните, вместо да го послушат те се хилят и го пренабрегват сякаш човека нищо не означава за дъщеря му. ОТВРАТ!!!
    Андрю Гарфийлд – пича има присъствие, НО колкото и да харесваш едно момиче не може 90% от разговорите им да са недомлъвки и срички. Ние не гледаме сериал а филм и в тези 2 часа ние искаме те да се опознаят по-добре, да ни накрат да ни е ГРИЖА ЗА ТЯХ. Вместо това тия двамата не спряха да се смеят и да гледат встрани, докато сценаристите си измиват ръцете с това УЖ down to earth поведение.
    Да не говорим, че Спайди изглеждаше СУПЕР кльощав,а всички знаем, че след ухапването мускулната му маса се увеличава и е нормално да е поне малко по-едър от обикновеното. И какво за Бога беше това да чуем Паяка да ПСУВА!!! Е не..тогава щях да си излезна от киното просто.
    Другото, което се спомена в ревюто, че не можеш да имаш Спайдърмен без великата реплика за силата и отговорността важи в пълна сила и при мен. Мартин Шийн и Сали Фийлд бяха страхотни, но убийството на Шийн, въпреки, че беше прилично ме подразни с това, че убиецът му по принцип е НИКОЙ, но сега те 100% ще го направят, че е Скорпиона или Мистерио. Както и да е … надявам се поне подозренията ми за мистериозния мъж накрая на филма да се окажат верни и той наистина да е Лешояда.
    И най-тъпото от цялата работа: през цялото време имаше лого The Untold Story, с което Sony отчаяно привикваха хората да гледат филма, за да си напълнят джобовете и накрая какво стана: имаме АБСОЛЮТНО същата история, само че включени няколко кадъра от първите години на Паркър и загатване за разкритие на някаква голяма тайна, която МОЖЕ БИ ще бъде разкрита в следващия филм. И това ли беше неизказаната история???????????? Понякога американците ме изумяват…
    Марвел тоя път се изложиха и въпреки някои положителни неща давам оценка на филма 4.5/10. Жаждата за пари, непрекъснатото сменяне на сценаристи, нерешителността и най-вече ЗЛОУПОТРЕБАТА с материала, с който са разполагали им изигра лоша шега и аз съм сигурен, че феновете са останали разочаровани! Няма съмнение, че поредицата ще продължи и ще изкара още тонове пари, но само мога да се надявам следващият път да видя един истински Спайдърмен, който няма да позира и да си сваля маската пред всеки срещнат!

  23. Да не се чете от хора, които не са гледали филма! 🙂

    Гледах филма преди около три седмици и до днес така и не се реших да напиша мнението си за него. Да си призная честно много, много и не ми се искаше и основната причина за това бе факта, че режисиратата от Марк Уеб лента остави противоречиви впечатления в мен и едно в крайна сметка нееднозначно мнение като цяло. Защо?
    Имаше нещо дразнещо в „Невероятният Спайдърмен“. От една страна филмът не оправда очакванията ми и в немалка степен ме разочарова, но въпреки това някак си ми допадна повече в сравнение с трилогията на Сам Рейми. Не отричам достойнствата на неговите филми. Напротив, преди премиерата на „Невероятният Спайдърмен“ си ги припомних, като ги изгледах отново по една от телевизиите и спокойно мога да кажа, че този път не ме подразниха чак толкова, както когато направих това за първи път. Тук предполагам е мястото да спомена, че не съм от почитателите на Рейми и на работата му като режисьор. Стилът му на снимане не ми допада и това си е. Въпреки това не мога да отрека факта, че трилогията му е заснета и издържана добре. Филмите като цяло и историите, които разказват, притежават определена последователност и завършеност. Лично за мен обаче те бяха прекалено мелодраматични и изпъстрени с театралност. И всичко това бе направено сякаш, за да подсилят филмите от драматургична гледна точка. А това не бе необходимо. Не е нужно да преекспонираш дадена история, за да покажеш, че тя притежава определени характеристики, определени качества.
    Мелодраматичността присъстваше по различни линии- в отношенията между Мери Джейн и Питър Паркър, във взаимоотношенията на главния герой с чичо му и ляля му, терзанията му породени от прозрението, че „С голямата сила идват и големите отговорности“, както и класиката „Да бъдеш или да не бъдеш?“ Спайдърмен. Добър пример за това, което имам предвид е финалната сцена от първия филм. При погребението на Норман Осбърн и последвалия разговор между Мери Джейн и Питър Паркър, когато той й казва, че не я обича, за да я предпази. То не беше реване, то не бяха безсмислени обяснения. За какво бе цялата тази мелодрама? И забележете разликата с „Невероятният Спайдърмен“. В почти същата сцена, само че не на погребение, а след него, когато Гуен Стейси отива да види Питър. Геройнята на Ема Стоун е поставена в съвсем различна ситуация. Нейният баща е починал, а приятелят й я изоставя в момент, когато тя има най- голяма нужда от него. Общо взето тук можем да разберем причината за сълзите й. Дори щеше да бъде малко странно, ако сцената протечеше по- различен начин. И все пак, когато си тръгва тя си дава сметка за какво става дума. Подобно развитие на сценария в първите три филма липсваше. Докато гледах трилогията на Рейми понякога ми се струваше, че не гледам американски игрален филм, а някаква латиноамериканска сапунка или е по- добре да напиша някаква турска сапунка, за да бъда по- актуален. Цялата история между Мери Джейн и Питър Паркър на „обичаме, не ме обича“ се разля и в трите части и ако не бяха от Сони тази безкрайна агония най- вероятно щеше да продължи и в четвъртата част.
    Режисираните от Сам Рейми ленти страдаха в известна степен и на определени моменти и от една по детски присъща наивност. Предполагам, че тук много хора биха ми припомнили, че все пак става дума за филм по история от комикси. Да, комиксите са ориентирани предимно към децата. Но това само по себи си не е причина дадена комиксова история да не може да бъде представена по начин, който да я направи интерсна и за други възрастови групи. Филмите на Нолан за Батман са чудесно доказателство за това.
    Но да премина към примерите, за да илюстрирам какво точно имам предвид. Ако не се лъжа във втората част имаше една сцена, в която Спайдърмен е избравен пред избор от Доктор Октопус да спаси Мери Джейн или автобус с деца. В крайна сметка героят спасява всички. Сценаристите се бяха „постарали“, клишето е налице. В „Невероятният Спайдърмен“ имаше до изнестна степен подобна сцена. Но каква бе разликата? В последните минути от филма Спайдърмен отново е поставен пред избор. Да спаси един живот, този на бащата на Гуен Стейси, който се опитва да задържи Гущера, или да спаси целия град. И тук историята придобива различен нюанс. Става ясно, че дори и със супер сили за един герой има непосилни неща.
    Вторият пример, който искам да дам е свързан с начина, по който беше представен Питър Паркър в филмите на Рейми и в този на Марк Уеб. И в двете версии Питър Паркър бе аутсайдер, неувереното момче от задните редове, момчето с очила залегнало над книгите. Все пак имаше една съществена разлика, която не бе много видима. Лично аз останах с впечатление, че в лентата на Марк Уеб аутсайдер не е равнозначно на „добро момче“. „Хроники“ е добър пример за филми с подобен тип герой. Споменавам го, защото го гледах наскоро. След като убиха чичо му Питър се впусна да търси възмездие, отмъщение без скрупули по отношение на желанията си, на постъпките си. Не знам може и да бъркам, може би в продължението нещата ще придобият друга насока различна от впечатлението, с което останах.
    В трилогията на Рейми, главният герой бе типичния пример за „добро момче“. Да, в първата част Питър уби човека отговорен за смъртта на чичо му, но това бе представено като инцидент, случайност. Ето я пак тази наивност. Питър е добро момче. Той винаги постъпва правилно, той винаги е благороден. Сякаш „Добрият човек винаги постъпва правилно!“ е някаква закономерност, която прави всичко изключително лесно и просто.
    Третата част въобще не е за споменаване. Там, за да представят „доброто момче“ като малко по- сложен образ, сценаристите си бяха намерили идеалната изкупителна жертва в лицето на Венъм, който накрая трябваше да опере пешкира.
    Какво още ми направи добро впечатление в „Невероятният Спайдърмен“? Сценаристите на лентата бях подходили по- различен начин при представянето на историята за Питър Паркър/ Спайдърмен. Първите три филма общо взето следваха и представяха нейния класически вариант. Работата на Марк Уеб от своя страна бе изпъстрена с определена доза реализъм, бе някак си по- естествена, бе съвременна. Но като цяло не съм сигурен, че продукцията бе по- мрачна.
    Що се отнася до играта на актьорите? Мисля си, че изпълнението на Андрю Гарфийлд бе същото като филма. Противоречиво! От една страна бе слабо, а от друга доста добро. Не знам дали това се дължеше на самия него, на режисьорските напътствия и виждания или пък на сценаристите. Но в играта му, както и взаимоотношенията между неговия герой и неговите чичо и леля, отново долових присъщата за първите три части мелодрама. На всеки пет минути и сълзи в очите. Струвами се, че те бяха единственото средство, чрез което можеше да изрази емоционалното състояние на своя герой.
    Разбира се и тук имаше нещо различно, което ми хареса. Тоби Магуайър представи Питър Паркър като затворен и мълчалив младеж с чувство за хумор на моменти, което бе изпълнено с макар и малка част от иронията, присъща за героя. В момента, в който облечеше костюма на Спайдърмен, то изчезваше, а самия Спайдърмен се превръщаше в безличен персонаж. Андрю Гарфийлд от своя страна бе един леко странен, малко откачен, особен, ексцентричен, отнесен на моменти Питър Паркър. Гарфийлд обаче изигра страхотно алтер егото на своя герой. Чувство за хумор пропито с голяма доза ирония, ирония и пак ирония независимо от ситуацията, в която изпадаше или се намираше. Ето това за мен е Спайдърмен.
    Ема Стоун се справи подобаващо с ролята си. За разлика от своя екранен партньор нейното изпълнение бе изчистено, лишено от неестественост, преиграване и излишна емоционалност. Геройнята й бе амбициозна, целеустремена, но не и до степен да пренебрегне самата себе си. Не ми се ще да пиша повече за нея, защото в случая съм малко пристрастен. А и как да не бъда? Актьорските й заложби си проличаха достатъчно добре със страхотните и запомнящи се изпълнения, които направи в „Лесна, А?“ и „Южнячки“. А и освен това с тази поличка и тези чорапки. И какви очи само! Човек не знае филм ли да гледа, докато тя е на екран, или да започне да вие към луната.
    Мартин Шийн направи добро изпълнение. Сценаристите се бяха постарали да отделят на персонажа му малко повече екранно време в сравнение с лентата от 2002 година. В нея присъствието на чичо Бен общо взето се изчерпваше единствено до необходимостта да произнесе класическата сентенция за силата и отговорността и в последствие да умре. В „Невероятният Спайдърмен“ се бяха опитали да акцентират повече върху чичо Бен, отколкото върху леля Мей. И това бе логично и дори нужно с оглед на неговата значимост при формирането на Питър Паркър като личност.
    Сали Фийлд разочарова. Изпълнението й бе безлично. Нямаше и помен от типичния за нейната героиня характер, който впрочем бе демонстриран по прекрасен начин от Розмари Харис, която се справи чудесно с ролята в трилогията на Рейми.
    Приятна изненада от играта на актьорите ми направи превъплъщението на Ирфан Кан. Неговата роля бе малка, но това не му попречи да я изиграе по един запомнящ се начин и така да се открой сред останалите. Направо си я закова отвсякъде. Героят му бе студенокръвно копеле без каквито и да е било морални скрупули. Началник, интересуващ се от резултатите, но не и от последствията. Дотук нищо интересно ще кажете, нищо, което да не сме гледали. Кан обече придаде такова безразличие, тайнственост и студенина на персонажа си, че човек едва ли не можеше да настръхне. И го направи с лекота. Показаното от него определено ме накара да съжаля, че на героя му не бе отредено по- значимо присъствие от гледна точка на сюжетното действие.
    Рис Ифанс? Според мен той показа добра игра с оглед на рамките, които бяха създадени в сценария и в които бе поставен неговият персонаж. Авторите на филма,не само че не му позволиха да разгърне потенциала си, но и обезличиха неговия герой. Злодеят, срещу когото Спайдърмен трябваше да се изправи бе лишен от нужното присъствие и значимост в историята. А от това пострада и филмът като цяло.
    И тук стигаме до противоречието. (След цялото това писане 🙂 ) До това, което ме накара да мисля, че въпреки положителните си черти и преимуществата си над трилогията на Сам Рейми, в крайна сметка филмът не бе нищо особено и разочарова. По- горе споменах, че подходът на сценаристите при представянето на историята бе различен, което определено ми хареса. Проблемът бе, че това се изчерпваше до определени моменти и елементи от филма, но не и по отношение на основната сюжетна рамка. Какво имам предвид? Раздвоение на личността! Да, точно така раздвоение на личността. Така силно ги клатеше горките сценаристи, че на човек жал да му стане. Доколкото видях единствената връзка в сценарния екип между първите три части и „Невероятният Спайдърмен“ бе Алвин Сарджънт. Не знам дали той е причината или пък липсата на въображение и творческо мислене сред авторите на сюжета по принцип, но раздвоението на личността бе основно тяхно верую и решение за всичките им проблеми.
    В първия филм бе Норман Осбърн. Как да направим от бащата на най- добрия приятел на Питър Паркър злодей? Ще му бием една доза „раздвоение на личността“ и готово. Вече си имаме един лош, ама много лош Зелен Гоблин. В продължението ни представиха д-р Ото Гюнтер Октавиус, учен и преподавател на Питър, с когото споделяха една страст, тази към науката. След задължителната инжекция от сценаристите и хоп ето го и откачения злодей Доктор Октопус. В третата част авторите на сценария май си бяха повярвали, че подхождат креативно, защото там нямаше раздвояване на личността, а съюз на две личности Венъм и Питър Паркър.
    Не очаквах, че клишето ще бъде представено за пореден път и в лентата на Марк Уеб. От една страна си имахме добрия д-р Кърт Конърс, а от друга неговото приятелче, което трябваше да свърши мръсната работа и с когото да си приказва в самотните студени нощи. И тук отново пролича наивност. Не можеше ли Конърс да бъде представен просто като учен, който е готов на всичко в името на едно по- добро бъдеще (Поне според него де!). Защо не можехме да видим една личност, а отново се стигна до шаблона с раздвояването. Сякаш човек не е способен да прави и добри и лоши неща едновременно. Нима никога не е имало хора, които в името на една определена цел са били способни на всичко и за които впоследствие с пълна сила е важяла мисълта, че пътят към ада е постлан с добри намерения?
    Разбира се, това не е единствената причина, поради която „Невероятният Спайдърмен“ разочарова. Цялостно погледнато лентата не остави впечатление, че създателите й са положили необходимото старание за заснемането на един наистина качествен филм. В много моменти продукцията създаваше усещане за претупаност, прибързаност, небрежност, липса на последователност. Тук веднага се сещам поне за няколко сцени. Когато Питър Паркър бе ухапан от паяка сценаристите бяха отделили буквално време колкото за един сън в метрото, за да може мутацията да си свърши работата и главният герой изведнъж да цъфне със супер сили. Доколкото си спомням на Тоби Магуайър му бяха отпуснали поне някое и друго денонощие. Имаше и други подобни моменти като тези с изключително ускорената мутация на специалните части, на които им бе пуснат газ или пък мигновената регенерация на Гущера. Черешката на сладоледа бе със сцената, когато позеленелият доктор откри фотоапарата на Питър и така разбра кой всъщност е Спайдърмен. И тук изведнъж ми светна лапмичка с надпис „дежа ву“. Същата тази сцена я бях гледал в анимационен сериал за героя преди години. Е, извинявам се, но не е сериозно да вземеш сцена от сериал за деца и да я поставиш във филм за възрастни.
    Плавното и логически издържано протичане на сюжетно действие също отсъстваше. Може ли някой да ми обясни защо Питър отиде при д-р Конърс, след като откри формулата на баща си? За да му я даде!? Какъв друг бе смисъла от тази среща представена по този начин? Със сигурност не научи нищо за работата на баща си или за самия него. Не узна и до какво ще доведе ухапването от паяка. Изобщо защо трябваше да му дава уравнението? Намери го в папка скрита в таен джоб в чантата на баща си, която бе забутана в мазето на чичо му. Впоследствие разбра и че проекта, по които са работили д-р Конърс и баща му е стигнал до задънена улица. Ако баща му не се е опасявал от нещо защо ще крие папката? Защо е дал труда на живота си на своя брат, за който науката е като тъмна джунгла? Освен това бе очевидно, че чичото на Питър си нямаше ни най- малка представа за съдържанието на чантата и какви тайни крие тя. И какво реши Питър в крайна сметка? Много просто. Даде формулата на Конърс.
    Друга подобна сцена? Когато Питър отиде да попита учен от ранга на Конърс как може да се проследи влечуго. Стига! Сериозно ли? Абсолютни глупости. Цялата работа се изчерпваше с това, че така той разбра за Конърс и неговото зелено приятелче. Последвалите събития с опита на Питър да убеди капитан Стейси също бяха несериозни. Въобще всичките тези сцени си бяха нелепи откъдето и да се погледнат. Докато гледах филма останах с усещането, че сценаристите са препускали бясно през сценария при писането му без много, много да му мислят.
    Не знам дали вина имат само сценаристите или пък работите са се прецакали при монтажа. Режисьорът също носи своята отговорност за крайния резултат. Може и шефовете на Сони и Колумбия да са се намесили в работата му. Не знам. Знам, че очаквах много повече от „Невероятният Спайдърмен“.
    И накрая ще завърша с нещо положително. Визуалните ефекти бяха на ниво. Изключение прави може би само работата по Гущера, който изглеждаше неестествено на фона на всичко останало. Що се отнася до Спайдърмен лично аз не разбрах кога неговият образ е компютърно генериран и кога зад костюма се крие реален човек. В филмите на Рейми това си личеше и то много ясно още при първото гледане, въпреки наградите и номинаците си (първият с номинация за Оскар за визуални ефекти, вторият с награда Оскар в същата категория и третият отново със същата номинация, но за наградата БАФТА). Освен това в тях страхотно се набиваха на очи сцените, при които бяха използвани декори и макети. В „Невероятният Спайдърмен“ не забелязах подобно нещо и това ми хареса.
    Хореографията на сцените със Спайдърмен и тези с Питър Паркър бяха изключителни. Движенията и позите, така характерни за героя, не само че присъстваха във филма, но и бяха отработени и изпипани до последния детайл.
    Със сигурност има още какво да се напише за „Невероятният Спайдърмен“. Да, да! Дори и след всичко написано дотук. Предполагам, че има моменти от него, за които може да се поспори. Искам обаче дебело да подчертая, че става въпрос за моето лично мнение, което не налагам на никого.

  24. Много слаб. Пълен с най-тъпите клишета. Едвам добутах до края тоя тийн буламач. Само Гуен Стейси става. Тя много става:)