Рок завинаги / Rock of Ages

We're Not Gonna Take It
 

Рок завинаги / Rock of Ages

Рок завинаги“ е поредното абсолютно ненужно отроче на Холивуд, което за щастие явно ще премине почти незабелязано, ако съдим по вече излезлите премиерни резултати в САЩ. В години на тотална идейна и сценарна немощ продуцентите в Меката на развлекателното кино се хващат и за най-повяхналата клечка, надявайки се, че точно тя ще им извади главите от блатото на финансовите несгоди. Явно след комерсиалния успех на мюзикъла „Мама миа“ някои хора са се напънали да се сетят как може да се изцеди още някой долар от жанра. Особено при положение, че през последните години в САЩ особено силно виреят музикални реалити предавания и други певчески сериали, които играят по тънката струна на носталгията и ни припомнят стари златни хитове от близкото минало.

Така се стига до идеята да пренесем на големия екран сценичен спектакъл, който има за цел да развлича туристите с класически рок хитове от 80-те години, които безспорно са най-силното време за т.нар „Арена рок“ в САЩ и изкарват на челни позиции групи като Journey, Foreigner, REO Speedwagon, Scorpions, Whitesnake, Def Leppard, Extreme, Guns’n’Roses, Bon Jovi, Poison, Twisted Sister и много други. Все групи, които и до днес се радват на милиони фенове по цял свят. Та явно холивудските продуценти са решили, че тези милиони фенове са именно тяхната потенциална публика и ще се завтекат с 100 км/ч към най-близкия киносалон.

Close, but no cigar.

Аз лично съм голям почитател на класическия 80-рски рок и винаги широка усмивка огрява лицето ми, когато някой любим хит зазвучи гордо в даден филм. Използването на тези хитове и до ден днешен показва широкото културно влияние на музиката от 80-те. Считам, че това е и най-добрия начин да им се зачете необходимото уважение от страна на друг клон на развлекателната индустрия.

Рок завинаги“ обаче определено не прави нищо, за да отдаде почит на класическите рок парчета, а по-скоро явно има за цел да ги съсипе до неузнаваемост. Историята, доколкото я има, е до болка познатото премеждие на американско селско девойче (мега бездарната Джулиан Хоу, която кара Кристина Агилера в „Бурлеска“ да изглежда като кандидат за Оскар или поне Златен глобус), което доприква в Холивуд, за да си търси късмета като певачица. Още на старта обаче илюзиите й са набързо разбити, защото крадци задигат малкото й налични вещи. На помощ се притича местният wannabe фронтмен от етнически произход (донякъде по-малко дразнещия Диего Бонета), който за съжаление трябва да се препитава като барман, защото съдбата не се усмихва на всеки с желание да се къпе в светлината на прожекторите. Двамата скоро бачкат рамо до рамо в култов бар с тежки финансови проблеми, чийто собственик е дърт рокер с латентни обратни наклонности (смехотворен Алек Болдуин, който явно се пробва да конкурира неповторимата Шер). Супер дразнещия Ръсел Бранд и тук неуспешно го играе вечния comic relief, но шансовете му да достигне класата на Станли Тучи са толкова големи, колкото моите да запея като Лучано Павароти. Направените дотук сравнения не са никак случайни, защото сюжетът върви 1:1 с миналогодишния „Бурлеска“, който при все, че не беше нещо кой знае какво, пак остава с класа над настоящата премиера.

Рок завинаги - Том Круз Рок завинаги - Алек Болдуин и Том Круз Рок завинаги - Том Круз и Пол Джамати

В миксера от ялови идеи е хвърлена и сюжетна линия с набожни лелички, които водени от героинята на Катрин Зита-Джоунс, искат да затворят бара, защото покварява младежта. Главната притегателна сила на филма обаче трябва да е мистър Том Круз, който сам по себе си е larger than life, така че едва ли е имал особени проблеми да изиграе мегазвезда, която е загубила себе си някъде по трасето на славата и единственото, което й остава е да се къпе в океан от голи мацки и алкохол. Круз вече доказа, че може да се прави на тотално неузнаваем комедиен кретен с появата си в „Тропическа буря“. Появата му там като безмилостния продуцент Лес Гросман определено остана най-запомнящото се от филма на Бен Стилър. Иронично или не, но тук Круз безспорно е задминат от друг голям актьор, който влиза в ролята на безскрупулен и мазен продуцент, който е готов на всичко за повече кинти. Става въпрос за Пол Джамати, който продължава поредицата си от култови поддържащи роли и определено е сред малкото качествени неща в „Рок завинаги“.

Продукцията широко афишира как актьорите сами изпълнявали прочутите песни. По-добре да не го беше правила, защото повечето изпълнения са доста зле. Да не говорим, че по мое лично мнение Том Круз далеч не пее сам 2 от песните си, но нека всеки сам да си преценява.

Режисьорът Адам Шанкман пожъна някакъв успех с донякъде симпатичния и цветен „Лак за коса“, който също бе мюзикъл, но поне предварително бе ясно, че става въпрос за лековата и на моменти карикатурна история. Там също всичко се въртеше около девойче с желание да пробие в шоубизнеса. Само дето дебеличката Ники Блонски има с тонове повече харизма и екранно излъчване от новата перхидролка Джулиан Хоу. А проблемът на Шанкман е, че подхожда към всичко като към поредната комедия за семейна шир потреба, което определено не работи в комбинация с класиките на рок музиката.

Продуцентите на филма имаха на разположение един лесен и очебиен (явно не и за тях) ход, който можеше наистина да вкара рок феновете в кината и да докара повече кинти за филма. А именно да включат повече от истинските изпълнители (повечето са си все още живи и здрави) във филма и да сведат актьорските напъни за пеене до поносимия минимум. Убеден съм, че едва ли високия хонорар е бил някаква пречка, защото повечето от тези някога (и все още) велики групи понастоящем не са мегазвезди в сравнение с разни утрепани поп изпълнители.

Но стига толкова съм ги мислил американските корпоративни кинаджии – те си знаят интереса и гаранция накрая на годината ще им излезат сметките без значение от интереса към „Рок завинаги“, който може и да е имал някакъв потенциал като идея, която се е изпарила по пътя към екрана. А всеки, който иска да изгледа някой филм, отдаващ истинска почит на рока, може да си пусне забавния „Училище за рок“ с Джак Блек или безспорния шедьовър на Камерън Кроу „Почти известни“.

За финал един поздрав за истинските рок фенове, които държат на културното значение на тази музика и никога няма да се подлъжат с евтини кино-шмекерии. Cheers and long live rock’n’roll!

http://www.youtube.com/watch?v=VmbTBvRl_mE

коментари
 
Отговорете »

 
  • inni4ka
    2012-06-19 at 14:34

    Jack Black е огромен! Скоро хванах Училище за рок по ТВ и въпреки че вече няколко пъти съм го гледала пак ми остави еееееей такава усмивка на лицето.

    Cause it’s a looong waaay to the top, if you wanna rock and roooooll

    Отговор

  • 2012-06-25 at 18:19

    Да, Джак Блек е голям и в повечето случаи радва. Иначе и той има тотални изцепки. :)

    Историята тук е потресаващо зле – направо не е за вярване. Том Круз е отличен, но за съжаление са решили да го използват повечко и му се губи „ударността“. Алек Болдуин и Ръсел Бранд, които по принцип харесвам, са отговорни за едно от най-лошите актьорски изпълнения от последните години.

    Отговор

  • MKT
    2012-06-30 at 18:38

    Това ревю е най-слабото в историята на сайта!
    Филмът е епохален, а критиките към него отправени по-горе са толкова малоумни, че не искам да си губя времето да ги изброявам една по една.
    Срамота, че сте пуснали текста, срамота!

    Отговор

  • Mike28
    2012-06-30 at 22:41

    Надали ще го гледам тази година, както правя с повечето нови филми, ама сега си припомням „The Shonen Merikensack“ и направо се размазвам – няма такъв филм за пънка!

    Отговор

  • Алекс
    2012-07-01 at 22:47

    @MKT

    Warner Bros и всички актьори трябва да ги е срам от този филм – авторът просто е описал тяхното трагично филмово крушение.

    Ако мислиш, че това ревю е някакво изключение, то значи не се интересуваш сериозно от кино и не следиш чуждестранната преса, която също в болшинството си направи т.нар. филм на пух и прах.

    А липсата на зрителски интерес е най-силното доказателство, че филмът очевидно не е уцелил формулата, по която да изцеди най-доброто от използването на стари хитове, които иначе се радват на многомилионна аудитория.

    И все пак няма лошо да се хареса на някой човек, който може да го подкрепи като напише респективен материал, добре обоснован, с което евентуално да убеди и някой друг да го гледа.

    С подобни коментари като този тук няма да впечатлиш нито автора, нито домакина. Cheers!

    Отговор

  • MKT
    2012-07-02 at 01:24

    Драги ми Алекс,

    От заядливия ви тон прозирам, че сте засегнат от оценката ми към това „ревю“, което показва, че най-вероятно сте негов автор. В такъв случай ви казвам в прав текст, заслужавате стрела в коляното за тази зле написана и претенциозна хейтърска изцепка.
    Явно ще се наложи кратък литературен анализ на „творбата“ ви.

    От къде да почнем? А, да!

    „„Рок завинаги“ обаче определено не прави нищо, за да отдаде почит на класическите рок парчета, а по-скоро явно има за цел да ги съсипе до неузнаваемост.’
    Всъщност, филмът/мюзикълът не прави нищо друго освен да отдава огромна, гигантска и неповторима почит към някои култови парчета от 80-те. Целият филм е изграден върху това, така че тезата е толкова смислена, колкото ако кажете, че Авенджърс не отдава почит на Марвел вселената…
    Втората част на изречението е дори по-безсмислена. Самата идея на всеки „джубокс мюзикъл“ е да хване популярни песни, леко да ги усуче и вплете в някакъв сюжет. Да се казва, че филмът съсипва песните е като да се каже, че „Мама миа“ се гаври с АББА.

    „Историята, доколкото я има, е до болка познатото премеждие…“
    Хм :) Историята никога не е било водещото в един мюзикъл и това не е толкова трудно да се разбере от всеки, който е гледал един – два. Та, „Уестсайдтска история“ си е директен „рип оф“ на „Ромео и Жулиета“, но едва ли някой критик тогава е писал „Историята, до колкото я има, е до болка позната…“. А ако е писал, вече е забравен.

    „…wannabe фронтмен от етнически произход…“
    Наистина не схванах какво е „етнически произход“, но след това чекнах в уикито и видях, че актьорът е мексиканец, което засили усещането ми, че говорим за някаква глуповата проява на расизъм.

    „..сюжетът върви 1:1 с миналогодишния „Бурлеска“.
    Ако си бяхте написали домашното драги Алекс (по-внимателно четене на чуждестранната преса), щяхте да видите, че „Rock of Ages“ е екранизация на мюзикъл от 2006 г., докато възхваляваната „Бурлеска“ със зомби Шер е оригинален сценарии от 2009 г. Така, че ако някой някъде е преписвал, то определено не са създателите на „Rock of Ages“, а самият намек за това е смехотворен.

    „Продукцията широко афишира как актьорите сами изпълнявали прочутите песни. По-добре да не го беше правила, защото повечето изпълнения са доста зле. “
    90% от песните изпълнени във филма съм ги слушал нон стоп едва ли не от тяхното издаване. Слушал съм ги в различни изпълнение, па и някои съм ги слушал на живо от самите изпълнители. И определено не мога да се съглася, че „повечето изпълнения са доста зле“!
    Ако има лошо изпълнение, това са опитите на Болдуин и Бранд да пеят, които не са никак успешни, но някак си това остава на заден план на фона на малко романтичното, малко смешно и крайно забавно обяснение в любов между двамата. Изцепката за „латнентния хомосексуализъм“ по-горе в текста се правя, че не съм я видял, защото е на нивото на „етническия произход“.
    Честно казано бях абсолютно изненадан от певческия талант на Малин Акерман, но после прочетох, че на младини се е издържала с пеене, така че всичко си дойде на мястото. Круз се справя повече от добре, а дали пее сам или не не ме интересува. Младежът с „етнически произход“ също пее крайно приятно, а реално той изпълняваше повечето основни парчета, така че не виждам базата за изказване, че „повечето изпълнения са доста зле“!
    А да не би критиките да са били към Мери Джей Блайдж? Не съм я чувал тази лелка, да не е някаква певица? Сериозно, нейният стил е малко далеч от рока и нейното присъствие ми вкарваше съвсем леко смущение, но нищо страшно.

    „Само дето дебеличката Ники Блонски има с тонове повече харизма и екранно излъчване от новата перхидролка Джулиан Хоу.“
    Госпожица Хоу едва ли е юбер талант, но може да пее доста добре, краси екрана и добре влиза в ролята на наивната провинциалистка. Вероятно Руни Мара не би била толкова сладникава и може би с повече екранно присъствие :)

    „А проблемът на Шанкман е, че подхожда към всичко като към поредната комедия за семейна шир потреба, което определено не работи в комбинация с класиките на рок музиката.“
    Това изречение би било вярно, ако въпросният Шенкман бе направил лековата семейна шир потреба версия на „The Wall“. В такъв случай, аз лично бих го издирил и набил на кол, след което изгорил, след което нарязал на дребно и след това отново изгорил.
    Да хванеш класическите „хер метъл“ балади (които сами по себе си са крайно леки, енергични и жизнерадостни) и да ги вкараш в лековат сюжет е определено добра идея. Добра идея, която не е на режисьора, а на оригиналния автор на мюзикала, така че критиките тук би трябвало да са към него. Шенкман не прави нищо друго освен да следва оригиналния замисъл.

    „Продуцентите на филма имаха на разположение един лесен и очебиен ход….“
    Всъщност, драги Алекс, точно този „лесен и очебиен ход“ би бил използван от критикари като вас за да оплюят филма, че не е нищо по-различно от експлоатация на старата слава на някои рок звезди. Аз лично дълбоко се радвам, че филмът не е станал низ от камиота на разни увиснали рокери, просто защото това би изкривило до неузнаваемост оригиналната идея. Всъщност режисьорът съвсем леко е прибегнал до такъв ход, но трябва да си познавач за да го усетиш… или да си чел чуждестранната преса.

    Та давам пример само с някои от най-дразнещите умозаключения от ревюто, което критикува здраво, но не дава нищо съществено като аргументация с изключение, че филмът не давал почит към рока от 80-те (лъжа), че актьорите пеели зле (лъжа) и че сюжетът бил краден и плосък (лъжа + на кого му дреме).

    Филмът за мен е велик. Разбира се, казвам го като човек, за който 80 – 90% от парчетата вътре са структуроопределящи за музикалните ми вкусове. Сюжетът, разбира се, като при всеки мюзикъл идва на втори план и точно за това можем да си затворим очите за някои слабости, като Боудуин и Бранд (които не са толкова зле, просто концепцията за „комик релийф“ е празна от години) или като леко натрапената Мери Джей Блайдж. За мен лично кулминацията дойде леко слаба и не достатъчно епична, което е лек минус.
    От към добрата страна, трябва да се отбележи, че филмът има не малко култови сцени, които ще въртя до скъсване само да се сдобия с Блу рей копието си. Диалогът за огнените феникси между Круз и Боудуин, „секс“ сцената между Круз и Акерман и разбира се съвместното изпълнение на „We Built This City“ / „We’re Not Gonna Take It“ с последвалата поява на Круз за такива епоси, че определено ще влязат в историята. Култови са и десетките хитри препратки към музиката и културата на 80-те, хуморът идваше някак си естествено, а не натрапено със записан смях, че да се сетиш кое е смешното (нещо, което е факт при повечето днешни „комедии“).

    С две думи искам да кажа, че ревюто бе слабо, слабо и определено неоправдано хейтърско (независимо какво пише по чуждестранната преса). Разбира се, аз гледам през моите очи, които може би са пристрастни, но пък и филмът е абсолютно точно насочен към хора като мен. Трябва да се отбележи и че публиката (едва около 15 човека за съжаление) реагираше крайно положително на филма, така че си мисля, че проблемът не е в мен.

    Със здраве

    Отговор

  • 2012-07-02 at 15:42

    МКТ, блестящо изложение на тезата, но имам въпрос. Отдаване на почит към Foreigner ли е според теб да се дереш с цяло гърло I wanna know what love is пред нечий задник? Чудя се даже как не са се сетили да включат подобен елемент в оригиналното видео към песента. Ако бях дванайсетгодишно хлапе, все още неориентирано на кой от музикалните стилове да си продаде душата, никога не бих избрала рока, след като съм гледала този филм. Що се отнася до реакциите на публиката, не бих разчитала много на тях. Хората в залата се смееха лудешки всеки път, когато Том Круз си размахаше средния пръст или си покажеше езика.
    Ревюто на Александър Райчев е много точно, забавно и добре написано. Ако го бях взела предвид, щях да си спестя 9 лева и близо два часа от времето си за губене. Все пак, ето някои неща, заради които не ме е яд чак толкова, че гледах „Рок завинаги“:
    – прическата в стил „Джоан Джет“ на Ръсел Бранд
    – култовите реплики „Сине, така и така ще се провалиш, защо това да не стане по-близо до вкъщи?“ и „Изпълнението ви е довечера. За да се справите, почвайте да пиете … сега!“
    – Pour some sugar on me
    – Here I go again
    – Dead or alive (държа да отбележа, че във филма песните носят едва 1/10 от заряда на оригиналните изпълнения)
    – Пол Джамати
    – Hey man
    – гримьора на Алек Болдуин : )

    Отговор

  • 2012-07-02 at 16:52

    Странно, защото в самия филм не останах очарован, но аз от две седмици слушам саундтрака и доста ми допадат някои парчета. Смятам, че като своеобразни кавъри нещата са се получили добре – актьорите се справят прилично.

    Историята не знам дали не само е от преди „Бурлеска“, но е и от преди поне 20 века (във всичките и сюжетни линии). Но не това е проблемът. Проблемът е, че е могъщо елементарна! Ама могъщо!!! Дали е важна или не, не знам.

    Главната изпълнителка е едно от най-безличните момичета, които съм гледал напоследък. Това, че може да пее не ми е никаква утеха. Бранд и Болдуин, според мен са трагични и не заради изхабената концепция за комик релийфа. И какъв комик релийф, при положение, че целият филм е комик? :) Круз е железен! :) Секс сцената му с Акерман си заслужава въртенето. Както и тази с феникса.

    Ох, ако имах повече време за коментари направо щях да напиша ревю. :)

    Отговор

  • 2012-07-03 at 12:43

    Напиши, моля те : )

    Отговор

  • Lulu
    2012-07-04 at 11:27

    Снощи го гледах и ми хареса a lot! Според мен девойката е в пъти по добра от Кристинка (не като глас of course), а и като цяло почти всички актьори ме изкефиха. Музиката беше моята, имаше доста забавни моменти и си излязох със страхотно настроение от залата.
    Единствено Мери Дж. Блайч не ми се вписваше в образ, но няма пълно щастие :) А заради Том Круз вероятно ще го гледам пак 😉 САМО АРСЕНАЛ :)))

    Отговор

  • Amos
    2012-07-04 at 13:47

    На мен филма ми хареса изключително много – не можех да спра да се хиля и да припявам през цялото време. А саундтрака се върти от 2 седмици нон-стоп. Снощи го гледах за втори път, с още по-голям кеф. Толкова пълен с настроение филм не ми е попадал от Mamma Mia! насам. С нетърпение си чакам блу-рея през втората половина на октомври – да имам да се сгрявам зимата с летни спомени. :)

    Отговор

  • Amos
    2012-07-04 at 13:50

    @MKT – WE BUILT THIS CITY ON ROCK AND ROLL! :)

    http://www.youtube.com/watch?v=4NS6oRtt4co

    Отговор

  • lelia
    2012-07-04 at 14:57

    Присъединявам се.Пак ми се гледа.Слушам саундрака всеки ден на път за работа и ме зарежда страхотно и ми идва да се мушна в киното.Евала на Янко Терзиев за публикацията в Light 26. Хайде на кино! Моите уважения към критиците,но аз съм един обикновен зрител-една тъпа женка-за някои…

    Отговор

  • MKT
    2012-07-04 at 21:29

    Саунтракът го въртя нон стоп в последните дни и е адски прилепчив! Направо не е здравословно :)
    А версията на Круз и Акерман на I wanna know what love is е вълшебна!

    @ Amos, благодарско за поздрава. Сцената е епична!

    Отговор

  • 2012-07-06 at 16:48

    @lelia
    Не знам защо но искрено ме развесели. :) :)

    Мери Джей Блайдж беше във филма за да има поне един човек, който може да пее. :) :) Героинята и беше доста излишна.

    @Amos
    Сравнението то с „Мама мия“ е сквернословно. :) :) :) :) Онзи беше доста по-интелигентен и добре направен.

    Отговор

  • Na_Um
    2012-07-07 at 11:12

    Ех, Янко Терзиев! :) Истински пожелавам на сайта да го имат… почетно! :) Само той може да направи отрицателната критика толкова финно, че никой да не се обиди! :)
    Иначе филмът е зелева пръдня! Това, че саундтракът е хубав, си е заради самите парчета, които са си класики… въпросът е: Какво повече извън парчетата ни дава??? Никаква визия, емоция, тръпка… ами НИЩО! Младият каст е безумен… толкова безлични и сладникави мутри скоро не съм виждал и в най-захаросаната тийн комедия. Том Круз… той си е ОК – както винаги! На финала… музиката си остава, спомен от филма – НЕ, каква по-добра оценка от това?

    Отговор

  • 2012-07-08 at 16:21

    Аз вече си казах мнението за главната актриса. :)

    Отговор

  • 2012-08-31 at 13:30

    Има още една причина да остана разочарована от филма. Тя е съвсем субективна. Просто в него бяха включени много малко от любимите ми песни. А така ми се искаше да чуя Crazy Crazy Nights или You Shook Me All Night Long. Те винаги ме зареждат и си представях какъв ефект ще ми окажат, ако ги чуя в киносалона. Мисля си, че все пак можеха да им намерят място в сценария.

    Отговор

  • 2012-09-23 at 13:03

    Мисля си за още нещо. Каква музика бих подбрала, ако филмът беше български.
    За начало – „Блажени години“ на Георги Минчев и Стари муцуни. Няма начин. Трябва да се отдаде почит на класиката. На фона на тази песен пред зрителя ще се разкрие мястото на действието – задимен, претъпкан бар.
    „Няма бира“, Васко Кръпката и Подуене блус бенд. Ще го използваме, за да представим собственика на заведението – врял и кипял рокаджия, решил да подаде ръка на младите, като организира конкурс за таланти.
    „Утре“, Диана експрес. Тази песен пасва идеално на главната героиня – наивна девойка, с повече мечти, отколкото мозък – дошла, за да си опита силите като певица.
    „Черна овца“, Ахат. Ясно е, че тук става дума за главния ни герой. Той влиза в бара с чорлава коса, зъл поглед и цигара в устата. Забелязва нашето момиче.
    Идва ред на „Дай ми време“, Конкурент или на „Цвете от луната“, Б.Т.Р.
    След като ставаме свидетели на успешната обсада на крепостта, пускаме „Луда нощ“, Сигнал.
    Препятствията, на които се натъква влюбената двойка по време на своята връзка, ще озвучим с „Вярвам в теб“, Киора или „Истина“, Милена.
    Обаче само с романтична сюжетна линия ще ни се получи малко постно. Затова момчето ще трябва да разреши някакъв мащабен вътрешен конфликт (дали да клекне и да запише дует с фолкпевец, за да изкара кинти, е един добър примерен вариант). Тук е мястото на „Ден след ден“, Кръпката и Подуене блус бенд.
    Точно преди развръзката може да добавим и „Сам на света“, Тома и Били Хлапето.
    За финал – отново Васко и Подуене блус бенд (пристрастна съм, признавам си) с тяхното парче „Да живее рокендрола!“. С това ще заковем аудиторията!

    Отговор

  • MadMax
    2012-09-23 at 15:11

    хехех ако филмът беше български, публиката щеше запее „Дим да ме няма“ още на „Блажени години“ :):):)

    Отговор

  • 2012-09-25 at 16:39

    Ха-ха-ха! Все щеше да го похвали някой! Защо не и аз. :) :)

    Отговор

  • 2012-09-27 at 11:47

    Искате да кажете, че любовна история в стил „Училищен мюзикъл“ не ви се нрави? А нима идеята за дует между Наско от Б.Т.Р. и Илиян от Б.И.К. не ви привлича? Колко жалко. Според мен „Елмаз и тупалка“ (това е работно заглавие) си има всички качества на потенциален хит.

    Отговор

  • 2012-09-27 at 17:43

    Не мога да разбера дали се шегуваш или си сериозна. :)

    Поздрав! :)
    http://www.youtube.com/watch?v=t9trBJRculY – 100 пъти по-добро от „Училищен мюзикъл“. :)

    Отговор

  • 2012-09-28 at 11:12

    Оставям на теб да решиш : )
    Мерси за поздрава!

    Отговор

  • grah
    2012-10-10 at 14:03

    eй пич, ама моля те недей да ходиш на такива филми повече, те не са за теб, човек! нищо не си разбрал, наистина. Подходил си много сериозно, а това си е чисто забавление без грам претенции за повече, и като забавление си е супер. Весело, шарено, готино. Дори Том Круз ми хареса, определено се забавляваше искрено … да, актьорите очевидно се забавляваха, особено Катрин Зита Джоунс на която това страшно й личеше. Филмчето е готино, музиката е отлична, клубът на Болдун е чудесен, веднага ми се дощя да отидем на клубче и да омажем положението. Такива филмчета са си за отпущение на душата и мисля е напълно безсмислено да им се прави три страници рецензия.

    Отговор

  • elhi
    2012-11-12 at 02:30

    Дъра-бъра, два чадъра, филмът е слаб с две думи….

    Отговор

Коментирайте